№ 23
гр. Пазарджик, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201512 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.“ ООД- гр.Пазарджик, ЕИК ***, представлявано от
управителя Р. С. М., депозирана чрез пълномощника адв.Н. Б. от АК- Пазарджик, против
Наказателно постановление № 666127-F648551 от 05.10.2022г., издадено от Директор на
Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.180 ал.2 вр. ал.1 от
ЗДДС, за нарушение на чл.102 ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 732.33 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за незаконосъобразност на
издаденото НП, свързана с неправилното приложение на материалния закон.
Жалбоподателят, без да оспорва факта на извършеното нарушение, намира, че в случая
същото е следвало да бъде квалифицирано и санкционирано съгласно нормата на
привилегирования състав, предвиден в разпоредбата на чл.180 ал.4 ЗДДС, доколкото
дължимият ДДС е бил начислен и платен от ДЗЛ, макар и със закъснение, преди издаването
на АУАН. В подкрепа на този извод сочи конкретни решения на касационната инстанция в
лицето на АС- Пазарджик. Счита, че с обжалваното НП се нарушава принципът на
пропорционалност между тежестта на нарушението и наложената за него санкция, утвърден
с нормите на правото на ЕС и практиката по неговото приложение. С тези доводи моли съда
да измени НП и намали наложената имуществена санкция в размер на 400 лева.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява
надлежно упълномощеният му процесуален представител- адв.Б., който поддържа жалбата,
като ангажира допълнителни писмени доказателства във връзка с нейната основателност.
1
Излага и аргументирано писмено становище/бележки/ в подкрепа на искането си за
изменение на НП чрез преквалифициране на нарушението и намаляване размера на
наложената за него имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, се представлява от процесуален
представител- гл.юрисконсулт- Тодор Стоев, който оспорва жалбата, като настоява, че НП е
издадено в съответствие с процесуалния и
материалния закон и поради това пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като провери основателността на жалбата по изложените в нея
доводи и взе предвид становищата на страните, след извършен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.01.2022г. търговско дружество „С.“ ООД подало заявление за регистрация по чл.96
ал.1 от ЗДДС, по повод което на инспектори към ТД на НАП- Пловдив било възложено
извършването на проверка относно основанията за прилагане на посочената законова норма.
В тази връзка било установено, че за периода от 01.04.2020г. до 31.03.2021г. дружеството е
достигнало облагаем оборот в размер на 50 137 лева, формиран от основната му дейност-
поддръжка и ремонт на асансьори и товарни платформи. Съгласно чл.96 ал.1 от ЗДДС,
всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. В този
смисъл „С.“ ООД следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 07.04.2021г., а
съответно до 21.04.2021г.- да бъде регистрирано с нарочен акт от ТД на НАП, като считано
от последната дата- да започне да начислява ДДС за извършените облагаеми доставки.
В случая дружеството жалбоподател подало заявление на основание чл.96 ал.1 ЗДДС едва
на 07.01.2022г., поради което било регистрирано от органите на НАП считано от
27.01.2022г.- датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС
№130422200260196/21.01.2022г.. Поради това, за периода от 21.04.2021г. (датата, на която е
следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до
27.01.2022г. (датата на действителната регистрация на дружеството по ЗДДС) дружеството е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него
доставки, съгласно чл.102 ал.3 от ЗДДС.
През горепосочения период, за времето от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. търговско
дружество „С.“ ООД реализирало оборот в размер на 4394 лева, формиран от неговата
основна дейност и установен от аналитичен регистър на счетоводна сметка 703 „Приходи от
продажба на услуги“, отразяваща касови и банкови плащания по издадени фактури на
клиенти. Поради това за процесния данъчен период от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.
дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 732.33 лева, съобразно размера на
2
реализираните облагаеми доставки и съгласно чл.125 от ЗДДС- да отрази издадените от него
първични счетоводни документи в дневника си за продажбите и справката-декларация за
месец май 2021г.. Размерът на подлежащия на начисляване данък е определен по реда на
чл.67 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС- данъчната
основа се умножава по ставката на данъка- 20%, а когато не е изрично посочено, че данъкът
се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. Посочените отчетни
документи- СД и дневник за продажбиге е следвало да се подадат в ТД на НАП- Пловдив,
офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно до 14.06.2021г./вкл./, което не било сторено. Дължимият ДДС в размер на 732.33
лева бил начислен от дружеството едва с Протокол по чл.117 от ЗДДС №2/31.03.2022г. и
включен в дневника за продажби и СД по ЗДДС №13001869988/11.04.2022г. за м.03.2022г.
Въпреки това, св.В. Д.- гл.инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис-
Пазарджик съставила на „С.“ ООД АУАН № F648551 от 13.04.2022г., в отсъствие на
нарушителя и в присъствието на свидетел, на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Впоследствие,
на 29.04.2022г., така съставеният АУАН бил надлежно предявен и връчен на управителя и
представител на дружеството нарушител- Р. С. М.. Въз основа на съставния АУАН на
05.10.2022г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на управителя на
наказаното дружество на 13.10.2022г.. Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство, била подадена в ТД на НАП- Пловдив, Офис- Пазарджик, от надлежно
упълномощен от законния представител на дружеството адвокат на 25.10.2022г., поради
което същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от
активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП, пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св.В. Д., които като
категорични, съдът кредитира изцяло. Въпреки обстоятелство, че свидетелката е служебно
обвързана с АНО, не се установи наличието на личен мотив у същата да уличи
жалбоподателя, като му припише поведение или деяние, което обективно да не е извършено.
Св.Д. бе категорична, че във връзка с извършена ревизия на дружеството жалбоподател, по
повод подадено от него заявление за регистрация по ДДС, било установено, че същото в
периода, докато не е било своевременно регистрирано в регламентирания за това срок, при
достигнат по-рано законоустановен размер на облагаемия оборот, е извършило в своята
дейност доставки, по които е следвало да бъде начислен ДДС. Св.Д. потвърди
обстоятелството, че дружеството впоследствие е самоначислило дължимия ДДС за
процесния период с протокол по чл.117 от ЗДДС, преди съставяне на АУАН.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата. В тази връзка, съдът констатира, че административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, в присъствието на
свидетел и в отсъствие на нарушителя, доколкото последният е бил надлежно поканен за
3
това чрез законния му представител, който не се е явил пред инспектор при ТД на НАП.
Актът е съставен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. В акта и в НП са
отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган,
надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са
изложени всички обстоятелства и елементи от фактическия състав, съгласно възприетата
правна квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че
дружеството жалбоподател е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96
ал.1 от същия закон на 07.01.2022г., като облагаем оборот за задължителна регистрация в
размер на 50 137 лева бил достигнат от него за периода 01.04.2020г.-31.03.2021г. Поради
това дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до
07.04.2021г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат
оборот от 50 000лв.), а е сторило това с 9-месечно закъснение- на 07.01.2022г.. Посоченото
покрива състава на едно друго, различно от предмета на обжалваното НП, нарушение, а
именно неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението за регистрация на
дружеството по ЗДДС, осъществено в периода от датата, когато за същото е възникнало
задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението.
По-нататък, не е спорно по делото, че извършената от контролните органи проверка във
връзка с подаденото от „С.“ ООД заявление за регистрация по ЗДДС, е установила, че за
периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. задълженото лице е реализирало облагаеми доставки
на услуги по поддръжка и ремонт на асансьори и товарни платформи, в размер на 4394 лева,
формиран въз основа на данните от отразени в съответната счетоводна сметка касови и
банкови плащания по издадени фактури на клиенти. С оглед на така констатираното от
органите на ТД на НАП, правилно е бил изчислен размерът на подлежащия на начисляване
ДДС за посочения период, съгласно формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС, възлизащ
на 732.33 лева. Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие от лице, за което е
възникнало задължение да начислява ДДС, за периода през който не е било регистрирано по
ЗДДС при наличие на основания за това.
Съгласно разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите. При това положение напълно верен е изводът на административните органи, че
ако дружеството жалбоподател е изпълнило в срок своето задължение за подаване на
заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде
издаден не по-късно от 21.04.2021г. и за периода от тази дата до датата на фактическа
регистрация по ЗДДС- 27.01.2022г. дружеството дължи данък за извършените от него
4
облагаеми доставки.
Същевременно, разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице,
за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за
този данъчен период; 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. Съгласно чл.86 ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон- за данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем.
Най-сетне, нормите на чл.87 и чл.125 ал.5 вр. ал.3, вр. ал.1 от ЗДДС въвеждат правилото,
че данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако
данъчнозадълженото лице бе изправно и бе подавало своевременно заявление за
регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за
начисляване на данъка за всеки един данъчен период.
В настоящия случай, е установено, че за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.
дружеството жалбоподател е реализирало облагаем оборот, по смисъла на чл.96 ал.2 от
ЗДДС, в размер на 4394 лева, поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на
732.33 лева. С оглед на посоченото, правилно АНО е приел, че със своето бездействие „С.“
ООД е извършило нарушение на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Неправилно обаче, според настоящия съдебен състав, АНО е ангажирал обективната
отговорност на дружеството, като е санкционирал същото на основание разпоредбата на
чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, доколкото не са били отчетени всички предпоставки за
приложение на привилегирования състав, предвиден в нормата на чл.180 ал.4 от ЗДДС. В
този смисъл съдът напълно споделя направените от процесуалния представител на
дружеството жалбоподател възражения.
Съгласно чл.180 ал.2 от ЗДДС, ал.1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Съгласно чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба- за физическите лица, които не са
търговци, или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът
на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-
малко от 1000 лв.
Същевременно, с разпоредбата на чл.180 ал.4 ЗЗД законодателят е предвидил, че при
нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка след срока по ал.3 /до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен/, но не по-късно от
18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв.,
5
а при повторно нарушение - не по-малко от 800 лв.
В случая дължимият ДДС в размер на 732.33 лева е следвало да бъде начислен за
данъчния период от 01.05.2021г. до 31.05.2021г. и отразен в Дневника за продажби и
справката-декларация за данъчен период м.05.2021г., които да се подадат в срок до
14.06.2021г.. Същият обаче е бил начислен от дружеството със закъснение, с протокол по
чл.117 ЗДДС и отразен в Дневника за продажби и СД по ЗДДС №13001869988/11.04.2022г.
за данъчен период м.03.2022г., т.е. извън рамките на 6-месечния срок по ал.3 на чл.180 от
ЗДДС, но в срока по чл.180 ал.4 от ЗДДС /не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен/. При наличие на всички предпоставки,
приложима в случая е нормата на чл.180 ал.4 ЗДДС, която се явява и по-благоприятна за
дружеството нарушител. Десет процента от неначисления данък в случая се равнява на
73,23 лева, като сумата е под минимално определения с посочената санкционна норма
размер от 400 лева. Поради това, съдът намира, че в случая имуществената санкция следва
да бъде определена в законоустановения минимум, като наложената с обжалваното НП
такава в размер на 732.33 лева, следва да бъде намалена до размера от 400 лева. В този
смисъл НП ще следва да бъде изменено в частта, с която е определен размера на наложената
на дружеството жалбоподател имуществена санкция.
На следващо място, съдът е длъжен при проверка относно правилното приложение на
материалния закон, да съобразява изводите си със задължителните указания на СЕС, дадени
с Решение на 8-ми състав от 20.06.2013г. по дело C 259/12, постановено по отправено от
български съд преюдициално запитване точно във връзка с разпоредбата на чл.182 ЗДДС,
съгласно което: Принципът на данъчен неутралитет принципно допуска данъчната
администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е
изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази
счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него
данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в
посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило
нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.
Националната юрисдикция следва, обаче да прецени с оглед особеностите на всеки
конкретен случай /предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/, с оглед
на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който
нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на
избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, дали размерът на
наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в
осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. Същевременно, в мотивната част, не само на посоченото решение на СЕС, но и в
редица други решения, отново постановени по отправени преюдициални запитвания във
връзка с приложението на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година
относно общата система на данъка върху добавената стойност, изрично, е прието, че
6
доколкото Директивата не предвижда изрично система от санкции за неспазването на
задълженията по член 213, параграф 1 от нея, при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са компетентни да
изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при стриктно спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, сред които водещо място заема принципа на
пропорционалността. Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят в
националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва да надхвърлят
необходимото за постигането на тези цели, т.е. в съответствие с принципа на
пропорционалност, държавите членки трябва да използват средства, които позволяват
ефективно да се постигне целта за борба с измамите и избягването на данъци, като
същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза. За да се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с
принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид: 1/видът и тежестта
на нарушението; 2/тежестта на налаганата санкция както и начинът за определянето на
нейния размер; 3/преследваните цели. Във всеки конкретен случай, както
пропорционалността, така и преследването на легитимна цел следва да бъдат убедително
доказани. Уточнено е, че такава легитимна цел може да бъде пресичането и
предотвратяването на данъчни измами. В случаите, когато е налице данъчна измама,
наказаният субект не може да се защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато
обаче не е налице данъчна измама, преценката следва да е особено внимателно, доколкото
санкцията може и да е непропорционална. В този смисъл освен цитираното вече Решение на
8-ми състав от 20 юни 2013 година по дело C-259/12 са и Решение на СЕС (2-ри състав) от
19 юли 2012 година по дело C-263/11 и Решение по Дело C-544/19 на СЕС. В практиката на
СЕС са дадени и ръководни указания кога е налице злоупотреба и данъчна измама, като е
посочено, че такива липсват, когато облагаеми доставки или свързани с тях събития
(разваляне, издаване на кредитни известия) не са били укрити от данъчните органи,
информацията за тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в счетоводната
документация на данъчно задължения субект, като всички необходими документи са били
надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване. Изрично е подчертано, че
сама по себе си забавата в изпълнението на някое от задълженията, произтичащи от
данъчното законодателство- не е равносилно на данъчна измама или на стремеж за
избягване на данъчно облагане. Така изрично постановените по преюдициални
запитвания Решение на СЕС (втори състав) от 19 юли 2012 година по дело C-
263/11, Решение на СЕС от 12 юли 2012 г. по дело EMSBulgaria Transport, C-
284/11, Решение на СЕС (трети състав) от 21 октомври 2010 г. по Дело C-385/09, Решение на
Съда (трети състав) от 8 май 2008 г. по съединени дела C-95/07 и C-96/07 (дело Ecotrade),
достъпни в цялост на български език и многобройната цитирана в тези решения трайна
практика на СЕС. Правомощията на решаващия съд да преценява пропорционалността на
санкцията във всеки конкретен случай според цитираните решения по преюдициални
запитвания на СЕС, всъщност съответства на разписаните в чл.28 ЗАНН право и задължение
7
на съда да прецени дали действителната степен на обществена опасност на деянието и дееца
с оглед причинените вредни последици и наличните смекчаващи обстоятелства, позволява
упражняването на административно наказателна репресия (било и то в минимален размер) с
оглед типичната обществена опасност на деяния санкционирани по тази правна
квалификация.
Приложени към спецификата на конкретния казус всички гореизложени принципни
положения водят до следните изводи: нормата на чл.180 ал.2 ЗДДС санкционира лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба- за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция- за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-
малко от 500 лв. като алинея 2 сочи, че алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило
данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок. Санкцията при неначисляване на ДДС от доставчик на услуги по чл.180 ЗДДС има и
функцията да стимулира последващо добросъвестно поведение чрез своевременно
начисляване и внасяне на дължимия ДДС, дори при срок на забавата, чувствително
надвишаващ 1 месец. Това е видно от разпоредбите на чл.180 ал.3 и ал.4 ЗДДС, в които са
предвидени чувствително занижени санкции- 5 %, съответно 10% от дължимия данък при
последващото му внасяне в определен срок. Същата законодателна техника е употребена и
по отношение на ДЗЛ регистриран получател- чл. 180а ЗДДС. В процесния случай изобщо
не може да се говори за данъчна измама или за стремеж към избягване на данъчно облагане
от ДЗЛ, съобразно критериите очертани в цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е
налице опит за укриване на облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация. Данъчните събития са надлежно документирани, като цялата налична
документация е своевременно предоставена в хода на проверката на проверяващите органи,
които са имали неограничени възможности да установят облагаемия оборот на наказаното
лице и дължимия от него ДДС. Подаването на заявлението за регистрация, макар и със
закъснение, е станало изцяло доброволно и по инициатива на дружеството жалбоподател.
Съгласно трайно установената съдебна практика, в случаи като процесния, в който всички
факти, относими към определяне на действителния размер на ДДС, са надлежно
декларирани, макар и със закъснение, като в резултат от това дължимото ДДС е правилно
изчислено и внесено- действителните вредни последици за фиска не биха могли да се
съзразмеряват със стойността на самото неправилно определено ДДС. Поради това
определената от АНО имуществена санкция в размер на начисления по-късно ДДС за
процесния данъчен период се явява макар и законоустановена, в същото време
непропорционална, което е още едно основание за изменение на наказателното
постановление.
Макар възражения в тази насока да не са били направени от жалбоподателя и неговия
процесуален представител, съдът намира за необходимо да посочи, че настоящето деяние не
представлява маловажен случай. Това е така, тъй като са засегнати обществени отношения,
свързани с данъчното законодателство и макар фискът да не е бил ощетен и нарушението да
8
е за първи път, с извършеното търговецът практически лишава приходната администрация
от възможността на установи дали той коректно се разчита с държавния бюджет. Това прави
и нарушението със завишена степен на обществена опасност. Нарушението освен това е на
формално извършване, като осъществяването му не изисква настъпване на вредни
последици. Със същото се засягат обществени отношения от бюджетната сфера и като цяло
фискалната политика на държавата. Всяко отклонение от изпълнение на вменените от
закона задължения, в това число и основното за търговците за начисляване на ДДС, води до
негативни последици- извършване на проверки, събиране на документи и др. под, като по
този начин се нарушава развитието на обществени отношения, защитени със закона.
При този изход на делото основателна се явява претенцията и на двете страни в процеса,
съответно за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя и на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
Исканията са направени своевременно, преди обявяване на делото за решаване. От
приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.20) се установява, че
управителят на дружеството жалбоподател е заплатил в брой на адв.Б. сумата в размер на
300 лева за правна защита и съдействие по отношение на процесното НП. Процесуалният
представител претендира разноски в пълния размер от 300 лева. Ответната страна, чрез
процесуалния си представител, не е направила възражение за прекомерност на
претендираните разноски. Независимо, че жалбата в частта, с която се атакува процесното
НП, е приета от съда за основателна и уважена, то с оглед изменение, а не отмяна на НП,
следва съразмерно уважаване на претенцията за разноските по арг. на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този
смисъл в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 163.86 лева, като за разликата до поискания пълен размер от
300 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в полза на НАП- София, като учреждение със самостоятелен бюджет, към което е
структуриран АНО, издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се
разгледа в две съдебни заседания, с разпит на 1 свидетел, като делото не е с правна и
фактическа сложност. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния
предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева. Това
възнаграждение обаче следва да бъде намалено до размер съответен на уважената
претенция. В този смисъл в полза на НАП- София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 43.70 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.4 във вр. с чл.63 ал.7 т.4 от ЗАНН, Районен
9
съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 666127-F648551 от 05.10.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.180 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.102 ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113 ал.1 и ал.2 от
ЗДДС, на „С.“ ООД- гр.Пазарджик, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на
732.33 лева, като на основание чл.180 ал.4 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- гр.София, представлявана от изпълнителен
директор, да заплати на „С.“ ООД- гр.Пазарджик, с ЕИК ***, представлявано от управителя
Р. С. М., сторените разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция в
размер на 163.86 лева (сто шестдесет и три лева и 86 ст.), като за разликата до поискания
пълен размер от 300 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА „С.“ ООД- гр.Пазарджик, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р. С. М.,
да заплати на НАП- гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
43.70 лева (четиридесет и три лева и 70 ст.).
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10