Присъда по дело №502/2021 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ

Против подсъдимия Н. С. В. ,със снета по делото самоличност е повдигнато
обвинение затова , че на 27.03.2021 година в град Х. причинил на П. Д. Д. от гр.Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание , а именно:
кръвонасядане на носа, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка и кръвонасядане
по гърба – престъпление по чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Подсъдимият разбира частното обвинение,не се признава за виновен и дава
обяснения в хода на съдебното следствие. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Договорният защитник на подсъдимия адв. А.П. в хода на съдебните прения
счита частното обвинение за недоказано от събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени източници .По изложените съображения моли подзащитният му да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.Гражданският иск следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен и се присъдят направените по делото разноски.
Частният тъжител изцяло поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен граждански иск против подсъдимия , който е приет за
съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство в размер на 2000
лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението и
направените по делото разноски.
Повереникът на частния тъжител адв.М.Х. намира частното обвинение за
доказано относно време, място и авторство на деянието . В хода на съдебните прения
пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,като му се наложи съответното наказание
.Гражданският иск счита за установен по основание и моли да бъде уважен в пълния
предявен размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на частното обвинение и защитата, приема за
установено следното:
Частният тъжител П. Д. Д. и подсъдимият Н. С. В. са съседи.Притежавали
вилни имоти в местността „*****“ в гр.Х. , като ги разделяла една ограда. И двамата
отглеждали животни, предимно крави и овце. Помежду им съществували предходни
пререкания ,заради съмненията на подсъдимия и сина му св.А.В.,че тъжителят им трови
животните. В същата местност синът на подсъдимия,съвместно със св.М. М. Н. имали
ферма за едър рогат добитък и овце .
Вечерта на 26.03.2021год. една от овцете на подсъдимия В. се прибрала от паша с
пяна на устата и на следващия ден умряла. По този повод сутринта на 27.03.2021 г.
св.М.Н. подал сигнал на ЕЕН 112 за отровена овца . След това заедно с подсъдимия
натоварили умрялата овца в пикапа на св.А.В. и се отправили към дома на тъжителя Д.
,за да му я покажат и потърсят от него обяснения за случилото се. Спряли на пътя, водещ
към главния път в близост до имота на тъжителя , за да го изчакат да излезе от дома си .
Същият ден тъжителят имал работа в града и излязъл от двора с автомобила си. Понеже
паркираният на пътя автомобил на подсъдимия пречил на предвижването му
,тъжителят също спрял колата си . Св. М.Н. останал отвън до пикапа ,а подсъдимият се
приближил до колата на тъжителя ,който слязъл от нея . Последвала размяна на
реплики на висок тон между двамата и отправени от страна на подсъдимия обвинения за
отровената овца . Намиращи се в близко разстояние помежду си , подсъдимия хванал
тъжителя за ръката,за да му покаже умрялата овца. . Тъжителят обаче извадил от
1

вътрешността на автомобила си метална тръба ,с която посегнал да удари подсъдимия
,който успял да я хване и измъкне от ръцете на пострадалия . Тогава на мястото на
конфликта се появила съпругата на тъжителя св.Д.Д. , а след нея пристигнали и
полицейските служители от РУ-Х. св. Г.Т. и В.Х. , които били изпратени от оперативния
дежурен във връзка с подадения сигнал на ЕЕН 112 за отровена овца. На място
установили тъжителя ,неговата съпруга ,подсъдимия и св.М.Н. и разговаряли със страните
в конфликта,които в тяхно присъствие започнали да се разправят един с друг . Пред
полицейските служители не били заявени данни за физическо насилие ,а и самите те не
констатирали външни следи от такова спрямо пострадалия и подсъдимия . Св.Х. съставил
полицейски разпореждания по чл.64 от ЗМВР на подсъдимия и тъжителя ,а св.Т.
изготвил и докладна записка по случая . Междувременно дошъл и синът на подсъдимия
св.А.В., на който също било издадено и връчено полицейско разпореждане по чл.64 от
ЗМВР.
Три дни след инцидента на 30.03.2021 година тъжителят П.Д. посетил съдебния
лекар д-р Х.Е.,където бил прегледан от него .Видно от издаденото съдебномедицинско
удостоверение №106/21 г . при прегледа му са констатирани кръвонасядене на носа и
зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка . Вследствие на тези наранявания на
тъжителя е причинено страдание ,без разстройство на здравето . Според заключението на
назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, допълнена с
устния доклад на вещото лице Е. от с.з. зачервяването на лигавицата на лявата очна
ябълка при тъжителя е възможно да се дължи на травма ,но не и такава причинена от удар с
метална тръба ,която като средство на въздействие оставя следи ,а такива не са
констатирани при тъжителя.По отношение на кръвонасядането на носа като механизъм на
получаване, експерта сочи директен удар с ръка в областта на носа ,изключвайки да е
травмирано вследствие на удар с метална тръба ,поради липсата най-малко на ожулване
или даже счупване на мястото на удара.
Така изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на
подсъдимия , показанията на разпитаните св.Д. С. Д., Г. Р. Г., С. Й. Д.,А. Н. В., М. М. Н., Г.
А. Т. и В. Х. Х. , заключението на съдебно-медицинската експертиза и другите писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно
правни изводи:
Безспорно по делото е,че между подсъдимия и частния тъжител е
възникнал конфликт. Свидетели на случилото се на пътя в дома на тъжителя Д. на
27.03.2021 г. са лица без родствена връзка със страните/св.М.Н. ,Г.Г. и С.Д. / и такива в
близка родствена връзка с тъжителя /св.Д.Д./ и подсъдимия/св.А.В./ , които дават
показания как се е зародил конфликта ,както и показания впоследствие в какво се е изразил
физическия сблъсък между страните .
Същевременно, тези преки гласни доказателства условно се разделиха от съда
на две групи - групата около пострадалия , включваща показанията на св. Д. С. Д., Г. Р. Г. и
С. Й. Д. и групата, включваща свидетелите М. М. Н. и А. Н. В. ,ангажирани от защитата
на подсъдимия . Различията в показанията между тези две групи свидетели се
концентрираха относно това,имало ли е нанесени удари и ако е имало -от кого ,как и по
какъв начин са нанесени удари от подсъдимия на пострадалия и дали е било налице
предхождащо противоправно действие от някоя от страните в конфликта.
Според описанието на прекия очевидец св.Д.Д. по време на сблъсъка на пътя
,докато самата тя твърди да се е намирала в близост до страните , видяла подсъдимия
да изважда тръба от колата си , с която първо ударил съпруга й от дясната страна на
главата, в резултат на което последвало падането му с лице към земята ,и в това
положение Н.В. нанесъл между пет или шест удари с тръбата по гърба на пострадалия
2

.При възпроизвеждане в детайли на събитието тази свидетелка,която същевременно е и
заинтересована от позицията на частното обвинение обаче изпадна в съществени
противоречия и объркване относно факта- възприела ли е или не кръв по главата на
пострадалия и в коя област на главата са били следите от ударите на подсъдимия
,твърдейки първоначално при разпита си ,че съпруга й имал кръв по главата ,а
впоследствие заявява:“Недялко удари П. ,по лицето му имаше следи-синини .Те бяха от
дясната страна….Имаше и отоци по дясната страна на главата“.Също така при разпита си от
съдебното следствие съпругата на тъжителя свидетелства за наличието на лентовидни
следи от удари по гърба на съпруга си , забелязани от нея непосредствено след физическия
сблъсък с подсъдимия .Следва да се отбележи,че наранявания от вида на отоци/
кръвонасядания / по дясната страна на лицето или главата ,както и лентовидни
кръвносядания по гърба на пострадалия нито са били заявени от него при прегледа му на
30.03.2021г. ,нито са били констатирани от съдебния медик Х.Е. . По тези съображения и
не може да се приеме безкритично , че тази свидетелка в действителност се е намирала
на мястото на конфликта и е възприела нанесени удари с метална тръба от подсъдимия
по главата и гърба на пострадалия.
Подобни сведения се съдържат и в показанията на св.Г. Р. Г., за който също се
твърди да е очевидец на инцидента. Според дадените показания от съдебното следствие
този свидетел е наблюдавал сблъсъка между страните на разстояние от 10-15 метра и то от
вътрешността на автомобила си ,паркиран зад пикапа на подсъдимия . Относно
конкретните действия на подсъдимия св.Г. свидетелства изключително лаконично за
един удар, нанесен от подсъдимия с метална тръба „по средата на главата „ на тъжителя
и още един удар в гърба му , без обаче да е в състояние да конкретизира в коя част на
главата е попаднал този удар и какви са били последствия за телесното здраве на
тъжителя . Единствено е конкретен в показанията си за два удара,който видял подсъдимия
да нанася в лицето и гърба на частния тъжител.За разлика от изнесеното от св.Д. ,този
свидетел твърди,че в резултат на удара в главата с металната тръба тъжителят не е паднал
на земята ,а „само се свил“.
Третият свидетел на частното обвинение С.Д. не е очевидец ,като не може да
предостави интересуващата съда информация за събитията от самия конфликт . Косвено
свидетелства за обстоятелството ,че пострадалият Д. бил ударен от подсъдимия ,без по -
нататъшна конкретика за начина и място на нанасяне на удара/ите и резултата от тях за
получилия ги.
Анализът и съпоставката на изложеното от свидетелите на частното
обвинение сочи, че показанията им са взаимно и вътрешно противоречиви помежду си и
то по отношение на съществени релевантни за предмета на доказване обстоятелства-броя
на ударите и мястото на нанасянето им .Без да навлиза в конкретика ,съдът констатира
противоречия в показанията на свидетелите на частното обвинение и относно точното
местонахождение на св.Д. по време на отправените от подсъдимия удари към пострадалия
.Последната обяснява ,че се намирала в непосредствена близост до страните по делото ,
докато св.Г. определя местоположението на съпругата на Д. на разстояние от около 200
метра от мястото на случилото се . Отделно от това св. Д. е категорична при разпита си
,че при първия удар в главата съпругът й е паднал с лице към земята,какъвто факт самия
тъжител не заявява в тъжбата си ,а и другия пряк свидетел на обвинението Г.Г. не
твърди при разпита си . Св.Д. обяснява в с.з., че след като приключил конфликта и се
прибрали вкъщи освен синини по лицето ,тъжителят имал и отоци в дясната половина на
главата ,както и лентонидни наранявания по гърба . При инкриминирания инцидент
самият тъжител не твърди да е получил наранявания или следи от такива по лицето и
главата от вида на описаните от св.Д. ,извън тези в областта на носа ,окото и гърба ,за
каквито пък съпругата му изобщо не съобщава ,с изключеине на травмата по гърба . В
тази им част показанията на св.Д. се явяват изолирани, не се потвърждават от други
3

доказателствени източници и най-вече не кореспондират с вида на установените травми
от съдебния медик Е. при извършения личен преглед на пострадалия три дни след
инцидента . От друга страна сочения от двамата свидетели Д. и Г. механизъм на
получаване на констатираните от него телесните повреди у пострадалия –удари с метална
тръба,причинили кръвонасядане по гърба на носа , макар и според заключението на вещото
лице Е. да е теоретично възможен е малко вероятен поради липсата най-малко на
ожулване или даже счупване на мястото на удара.Всъщност според експерта тази травма
би се получила в резултат на директен удар с ръка в областта на носа,какъвто механизъм не
се сочи нито от тъжителя ,нито от разпитаните по негово искане свидетели. Липсата на
следи ,според д-р Е. изключвали травматичния характер на другата констатирана от него
обективна находка у пострадалия - зачервяването на лигавицата на лявата очна
ябълка.Сочените от св.Д. травми по главата и тялото на пострадалия , освен че не
съответстват , се и разминават от вида на констатираните в СМУ при прегледа на
тъжителя ,но също така и не кореспондират с обяснения от медицинския експерт
механизъм касателно едно уврежданията на тъжителя с травматичен характер - директен
удар с ръка ,годен да причини по форма и размер кръвонасядането в областта на носа
.Нещо повече св.Д. говори за удар и последвало падане на терена от пострадалия , но
теренни травми, нито се твърди да са получени ,нито пък са установени при
първоначалния и медицински преглед .В този смисъл заключението на вещото лице по
никакъв начин не подкрепя ,а напротив оборва твърденията на частното обвинение за
средството, с които това е станало и механизма на причиняване на уврежданията на
пострадалия.
Като цяло анализа на показанията на свидетелите на частното обвинение по-скоро
обосновава убеждението на настоящия съдебен състав, че сведенията от тези
доказателствени източници не представляват несъмнена и безусловно надеждна
доказателствена основа за изводи за случилите се факти . По тази причина и не могат да
обосноват категоричен извод у съда , че свидетелите са възприели непосредствено това, за
което съобщават. При изтъкнатите по –горе противоречия с останалия доказателствен
материал е очевидно, че те не са добросъвестни и достоверни и очевидно са дадени
единствено с цел да обслужат изцяло обвинителната теза и решаване на делото в негова
полза.
На следващо място следва да бъдат обсъдени и показанията на другия очевидец
– свидетелят М. М. Н. ,сочен от защитата на подсъдимия,за който всички гласни
доказателства,събрани в хода на съдебното следствие сочат ,че е наблюдавал сблъсъка
между страните от неговото начало до приключването му с пристигането на
полицейските служители .На свой ред св.Н. също потвърждава присъствието си в
близост до мястото на инцидента,като при разпита си е категоричен ,че не е възприел
удари от страна на подсъдимия към главата и тялото на пострадалия . Единствено описва
действия на подсъдимия по хващане с ръка на тъжителя ,последвано от замахване с
метална тръба от тъжителя към подсъдимия .Обсъдени показанията на св.Н. са дадени от
незаинтересован и без каквато и да е обвързаност със страните лице, вътрешно
непротиворечиви са и последователни.
Що се отнася до свидетелят А.В. , той не е очевидец на случилото се, като не
може да даде валидна доказателствена информация за събитията от самия конфликт .Макар
и косвени по своя характер показанията на св.В. са в корелация с преките доказателствени
източници относно липсата на физическо насилие от страна на баща му спрямо частния
тъжител .Показанията на свидетелите на защитата макар и неконкретни откъм
интересуващите съда факти са далеч по последователни, синхронни и допълващи се от
тези на частното обвинение . При изтъкнатото е очевидно, че тези свидетели са
добросъвестни ,а показанията им не са дадени единствено с цел да обслужат изцяло
защитната теза и решаване на делото в полза на подсъдимия . За възприемане на
4

установените по делото фактически положения настоящият съдебен състав кредитира с
доверие показанията и свидетелите на защитата , като взе предвид тяхната еднопосочност
и безпротиворечивост касателно действията на подсъдимия В. и тъжителя Д. .
Показанията на тази група свидетели представляват и доказателствена подкрепа на
извода , че конфликта между страните се е развил без нанасяни удари от подсъдимия
към тялото и главата на тъжителя
В обясненията си подсъдимият потвърждава , че на инкриминираната дата и
място е имал вербален и физически контакт с частния тъжител ,като обяснява и повода
за това- търсене на обяснения за отровената овца. Поддържаната от подсъдимия версия
за липса на осъществено от него спрямо тъжителя противоправно поведение,изразило се
в нанасяне на удари с метална тръба не е изолирана ,а се потвърждава от ангажираните
от негова страна доказателствени източници –показанията на обсъдените по-горе
свидетели Н. и В. .Ето защо настоящия състав намира,че в тази им част обясненията на
подсъдимия не са израз на защитна позиция, а на безспорен източник на гласни
доказателства.Следва да се отбележи, че принципно не е налице разминаване в гласните
доказателствени източници,ангажирани от защитата ,касателно липсата на физически
контакт между подсъдимия и пострадалия при състоялия се на 27.03.2021 г. конфликт.
Следва да бъдат обсъдени и показанията на другите двама свидетели-
полицейските служители Г.Т. и В.Х. ,които принципно не допринасят за изясняване
авторството и механизма на осъществяване на деянието. Показанията на св.Т. обаче
съдържат информация за извършен от него визуален оглед на страните ,при който не
били установени наранявания или следи от такива по коя да е от тях ,непосредствено след
инцидента.Нещо повече.Този свидетел твърди,че никой от участниците в конфликта не е
споменал за упражнено физическо насилие спрямо него .В тази им част показанията на св.Т.
съответстват с показанията на свидетелите на защитата ,поради което и се кредитират от
съда . Тук е мястото да се отчете, че за такива външно изразени наранявания по главата и
лицето на тъжителя дава показания св.Д. ,което е още един аргумент показанията и да не
се приемат на доверение от съда
Единствено за целите на изложението дори да се предположи ,че кръвносядането
на гърба/за което е повдигнато обвинение / е причинено от удара/и с метална тръба
,обсъдената по-горе доказателствена съвкупност и най-вече СМУ и заключението на СМЕ
не съдържат констатации за наличие на такова кръвонасядане при прегледа на пострадалия
,поради което не може да се приеме за доказано ,че се дължи единствено и само на
противоправно действие на подсъдимия .
По същество получените от пострадалия телесни увреждания - описани подробно
по вид, характер и механизъм на причиняване,с изключение на кръвонасядането на гърба
несъмнено се установиха от съдебно- медицинската експертиза. Наличието на
нараняванията не се оспорва и от подсъдимия , който отрича да са причинени от него ,а
по- изложените вече съображения съдът кредитира показанията на свидетелите на
защитата и по-конкретно тези на св.Н. и В. и съответстващите им в тази част показания на
полицейските служители Т. и Х. , защото те са безпротиворечиви и еднопосочни .
От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: От
обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен резултат по чл.130 ал.2
от НК, а именно:, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза,
възприета от съда като компетентна и безпристрастно дадена. Доколкото обаче този
съставомерен резултат е един от елементите на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, на
доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното деяние и то такова, каквото е
описано в обстоятелствената част на тъжбата , дали осъщественото деяние съставлява
престъпление, дали е извършено от подсъдимия и дали е извършено виновно.Наличието на
настъпил съставомерен резултат обаче е само предположение за осъществено изпълнително
5

деяние, носещо белезите, визирани в състава на престъплението,за което е повдигнато
обвинение, а не неоспоримо доказателство за неговото осъществяване.
Основният момент от предмета на доказване обаче е налице ли е било нанасяне на
удари от страна на подсъдимия спрямо пострадалия , средствата, с които това е
станало и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе и кредитирани от съда
доказателства по делото не се установи престъпна дейност на подсъдимия по извършване
на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност с повдигнатото му частно
обвинение. Единственият възможен извод от извършения анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства относно авторството на престъплението обаче, е в насока
на липса на доказана съпричастност на подсъдимия в извършването му.В този смисъл
преценката на съда и частното обвинение не съвпадат с посочване в тъжбата ,именно на
подсъдимия като извършител при осъществяване на изпълнителното деяние. Липсват
категорични доказателства за осъществени от подсъдимия конкретни действия по
нанасяне на удари с метална тръба по лицето и тялото на частния тъжител довели до
съставомерния резултат . Действително установено по несъмнен начин от всички
доказателствени източници по делото , а и не се оспорва от подсъдимия е, че на
инкриминираната дата се е намирал на мястото на разигралите се събития. Категорични
доказателства по делото обаче за конкретно участие на подсъдимия при причиняване на
телесните повреди на частния тъжител и оттам в осъществяване на изпълнителното
деяние липсват. По изложените по-горе съображения за такива не могат да се приемат
показанията на св. Д. и Г. ,защото от една страна те са противоречиви относно броя и
мястото на нанасяне на ударите ,но най-вече не се консолидират с констатациите на
вещото лице Е. относно вид и начин на получаване на травмите ,което води до
недоказаност на предявеното обвинение, свързано с причиняването на конкретно
упоменатите в удостоверението телесни повреди ,при описания от медицинския експерт
възможен механизъм за това в областта на носа и лявата очна ябълка на тъжителя .С
оглед на потвърдените от тази св.Д. данни за механизма по настъпване на уврежданията,
които не установяват необходимата причинно- следствена връзка между действията на
подсъдимия и тяхната поява, той не може да носи отговорност за тяхното възникване. В
този смисъл липсват категорични и еднопосочни доказателства за участие на подсъдимия
при нанасяне на леката телесна повреда на частния тъжител на процесната дата.
При изследване механизма на причиняване на нараняванията у тъжителя ,по
начина на получаването им, изслушания в с.з. доклад на медицинския експерт не
установява някоя от консататираните в СМУ травми да е в резултат на удари с метална
тръба . В този смисъл твърденията на частния тъжител ,върху който лежи и тежестта да
докаже частното обвинение относно причините на упражненото от страна на
подсъдимия въздействие върху телесната й неприкосновеност, начина и средството на
това въздействие не се подкрепят от показанията на собствените и доказателствени
източници. От друга страна обясненията на подсъдимия за липсата на какъвто и да е
физически контакт между него и пострадалия в инкриминираното време и място се
подкрепят от показанията на сочените от нея св.Н. ,В. и св.Т. ,поради което съда няма
основание да не ги кредитира с оглед тяхната еднопосочност и непротиворечивост.Макар и
да е налице съставомерност на извършеното, недоказаността на деянието и обективния и
субективния принос на подсъдимия в извършването му мотивира съда да го признае за
невинен по това обвинение.Поради това и съдът не намира за нужно да обсъжда
субективната страна на престъплението, тъй като съществуването и се предполага от
наличието на извършено престъпление от лице, спрямо което е повдигнато обвинение за
него.
Присъдата не може да почива на предположения относно обективните и
субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него,защото
съдът признава подсъдимия за виновен само тогава , когато обвинението е убедително
6

доказано /чл. 303 от НПК/,какъвто не е настоящия случай.С оглед на гореизложеното съдът
призна подсъдимия за невинен да е извършил престъпление по чл.130 ал2 от НК по
отношение на тъжителя ,поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по
повдигнатото обвинение.
Развитието на делото в наказателната му част обуславя и съдбата на гражданската
претенция. Тя бе отхвърлена изцяло на основание липсата на предпоставки за ангажиране
на деликтната отговорност на подсъдимия . Не се установи той да е извършил увреждащо
частния тъжител поведение, а оттук не е налице хипотезата на чл. 45 ЗЗД,поради което и
отхвърли предявения граждански иск за сумата от 2000 лв., приет за съвместно разглеждане
и решаване в наказателното производство, като неоснователен.
С оглед този изход на обвинението и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК,съдът
осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия направените по делото разноски за
вещо лице и адвокат в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
7

Номер на акта:	8
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20215640200502
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №502/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите