Р Е
Ш Е НИЕ
№ 70
гр. Перник, 30.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 20 по описа
за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.204 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от М.К.Б.
против Областна дирекция на МВР - Перник,
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с цена на иска 300 лв.
Претендира се обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на електронен фиш за налагане
на глоба серия „К“ №2186337/19.07.2018 г., издаден от Областна дирекция на МВР
- Перник, отменен с влязло в сила решение №456/11.07.2019 г., постановено по
АНД № 920/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
В исковата молба са изложени подробни
съображения за нейната основателност. Посочва, че с влязло в сила решение,
постановено по АНД № 920/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, е отменен
електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ №2186337/19.07.2018 г., издаден
от Областна дирекция на МВР - Перник. За проведеното обжалване, ищецът е
ангажирал адвокат и съответно е направил разходи за него, като му е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Ищецът счита, че направените
разноски са в пряка връзка с оспорване на отменения електронен фиш, поради
което ответникът следва да ги заплати. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна.
Счита, че ищецът не посочва и не доказва действително заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство именно по АНД № 920/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник. Моли за отхвърляне на иска.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Перник дава становище за основателност на исковата
претенция.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С електронен фиш за налагане на глоба
серия „К“ №2186337/19.07.2018 г., издаден от Областна дирекция на МВР - Перник,
на М.К.Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Електронният
фиш за налагане на глоба е обжалван от ищеца в настоящото производство и въз
основа на жалбата е образувано н.а.х.д.№ 920/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. В производството пред
районния съд М.К.Б. се представлява от адв. С. съгласно представено пълномощно
и договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019 г., по който е договорен
адвокатски хонорар в размер на 300 лв., за който е посочено, че е платен в
брой. С влязло в сила решение №456/11.07.2019 г., постановено по н.а.х.д.№
920/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, е отменен електронен фиш за
налагане на глоба серия „К“ №2186337/19.07.2018 г., издаден от Областна
дирекция на МВР – Перник. Посоченото решение на РС - Перник не е обжалвано и е
влязло в сила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените от
ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално
представителство по обжалването на електронен фиш за налагане на глоба серия
„К“ №2186337/19.07.2018 г., издаден от Областна дирекция на МВР - Перник. С
оглед така изложеното искът следва да бъде квалифициран като такъв с правно
основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Отговор на въпроса за правната
квалификация на така предявената претенция е даден и в т.1 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС I
И II колегия на ВАС. Дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. Законодателят към момента на
приключване на производството по н.а.х.д.№ 920/2019 г. по описа на Районен съд
– Перник не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН.
Доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
Искът е насочен срещу Областна дирекция
на МВР - Перник, която е юридическо лице (отделно юридическо лице, част от
структурата на Министерството на вътрешните работи), съгласно чл.37, ал. 2 вр.
с чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР и съответно е пасивно легитимирана да отговаря по него,
с оглед нормата на чл.205 АПК. Ищецът извежда своята претенция за обезщетение
от твърдението, че вредите са му причинени от незаконосъобразно издаден
електронен фиш, който е отменен с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът намира за доказани всички от
визираните по-горе предпоставки. На първо място, налице е отменен като
незаконосъобразен административен акт – електронен фиш за налагане на глоба серия „К“ №2186337/19.07.2018 г.,
издаден от Областна дирекция на МВР - Перник.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар:
Безспорно по делото – от договора за
правна защита и съдействие, приложен по н.а.х.д.№ 920/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник се установява, че от ищеца е налице извършено заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в полза на адв. С. за
осъщественото от последния процесуално представителство пред въззивната
инстанция. Плащането е надлежно отразено в договора за правна защита и съдействие,
което е достатъчно доказателство за това, че разходът е направен - т.1 от ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Това плащане представлява за ищеца нанесена
имуществена вреда, тъй като е довело до намаляване на неговото имущество. С
оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е доказана до пълния
предявен размер от 300 лева.
По отношение направеното при условията
на евентуалност искане от ответника за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност, съдът намира следното:
Въпросът относно допустимостта на това
искане в настоящото производство е обсъден е решен с Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017г. по тълк. д. № 2/2016г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно
което в производства от вида на настоящото задължение на съда е да установи
действителния размер на адвокатския хонорар, като „…Институтът на обезщетението
от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.“. Предвид това направеното възражение по чл.78,
ал.5 ГПК следва да бъде обсъдено по същество.
Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. В конкретния
случай наложеното с отмененото наказателно постановление административно наказание
е „глоба“ в размер на 750 лева и съответно размерът на минималното адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство по обжалването му
следва да бъде определен по посочения ред. Прилагайки разпоредбата на чл.7,
ал.2 вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. минималният размер в
конкретния случай е над 300 лева.
В производствата по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления и/или електронни фишове по реда на чл.59
и сл. ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато същите са отменени, не се
присъждат разноски в полза на нарушителя съобразно действащата редакция на ЗАНН
към момента на постановяване на решението по н.а.х.д.№ 920/2019 г. по описа на Районен съд – Перник. След като е
липсвала процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административно-наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано
с административно наказание /ТР № 2/03.06.2009г. на ОСК на ВАС/, се налага
извод, че направените от него разноски за правна защита в хода на това
производство, приключило с отмяна на електронния фиш, представляват имуществена
вреда, която не му е възстановена в рамките на това производство. Спорът дали
така извършените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване
по съответния ред на електронния фиш представляват имуществена вреда за
жалбоподателя в административно-наказателното производство и ищец в настоящото,
намираща се в причинна връзка с отмененото наказателно постановление/фиш, е
разрешен с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по тълкувателно дело №
2/2016г. на ОСК на ВАС. Съгласно него, както беше посочено и по-горе,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната на наказателното постановление представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ.
За пълнота следва са посочи, че
отговорността за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е обективна и безвиновна (чл.4 ЗОДОВ), поради което и въпросът за вината не се изследва в настоящото
производство.
По изложените съображения съдът намира
за осъществен състава на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ относно
претендираното от ищеца обезщетение в размер на 300 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Ето защо исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло.
На ищецът, предвид изхода на делото, ще
следва да се присъдят и направените от него съдебни разноски в размер на 10 лв.
- държавна такса и 300 лв. – заплатен адвокатски хонорар, чийто размер съдът
също не намира за прекомерен, доколкото е минималният по чл.7, ал.2 от Наредба
№1 (300 лв.).
Воден от изложеното и на основание
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, Административен съд - Перник
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -
Перник да заплати на М.К.Б. с ЕГН:********** сумата от 300 лева, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба (12.01.2021г.) до
окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие отменен електронен фиш - платен от ищеца адвокатски
хонорар по н.а.х.д.№ 00920/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Перник да заплати на М.К.Б.
с ЕГН:********** съдебни разноски, сторени в настоящото производство, в размер
на 310 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/