№ 2662
гр. Варна, 07.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501042 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
260706/26.11.2024г. по регистратурата на РС - Провадия подадена от Д. Д. П., чрез
процесуалния й представител срещу Решение № 250006/06.11.2024г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 260001/02.04.2025г. и двете постановени по гр.д. № 479/2020г.
по описа на ПРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от жалбоподателката Д. Д. П. срещу
С. Ш. Н. и Е. Ш. Н. положителен установителен иск за собственост за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на поземлен имот пл. №
500, в кв. 29 плана на с. П..., одобрен със заповед № 354/05.04.1990г., с площ 1135 кв.м. и при
граници: улица, имоти с пл. № ..., ..., ... и ..., в кв. 29 по плана на селото, на основание
давностно владение, упражнявано за ½ ид.част в периода от 09.11.2008г. до датата на
подаване на исковата молба - 22.06.2020г. с присъединено владение на баща й Д... К...,
упражнявано в периода 01.06.1990г. до датата на смъртта му - 09.11.2008г ., а за останалата
½ ид.част - упражнявано в периода 20.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба -
22.06.2020г. с присъединено владение на майка й С... К...а, упражнявано в периода от
01.06.1990г. до датата на смъртта й - 20.11.2012 г., на основание чл.124 от ГПК и
жалбоподателката Е ОСЪДЕНА да заплати на С. Ш. Н. сумата от 1000 лева – съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът Д. П., чрез процесуалния си представител заявява становище за
недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Счита, че след
уточняване на исковата претенция в хода на въззивното производство по в.гр.д.№
1613/2023г. по описа на ВОС, довело до обезсилване на постановеното съдебно решение и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, последният е следвало,
извършвайки доклад на делото да допусне поисканите от страните доказателства.
Формулирано е искане до въззивния съдебен състав за даване на указания на страните за
предприемане на необходимите процесуални действия за установяване на сочени от ищците
1
факти, които са пропуснати да бъдат извършени в първата инстанция във връзка с
непълнотата на доклада. Възразява срещу отказа на първоинстанционния съд, след връщане
на делото за ново разглеждане да допусне поисканите от ищцата доказателствени искания -
СТЕ и разпит на свидетели, както и срещу предоставената възможност на ответника да
ангажира гласни доказателства, без да е уточнил обстоятелствата, чието изясняване се иска.
Счита, че при постановяване на обжалваното решение недопустимо са ценени свидетелски
показания дадени по незаявен иск, като становището е, че е необходимо събиране на нови
доказателства по предявения иск, без да се ползват доказателствата събрани по
недопустимото производство. В тази връзка прави доказателствени искания за допускане до
разпит във въззивната инстанция на още трима свидетели предвид на това, че са поискани 5
свидетеля, а са разпитани само двама в първата инстанция, още двама свидетели за оборване
на показанията на ответника, както и да се допусне поисканата СТЕ. Моли обжалваното
първоинстанционно решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявеният
иск за собственост да бъде уважен. Претендира и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна С. Ш. Н. и Е. Ш. Н..
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 oт
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По възраженията на въззивника за непълноти на изготвения доклад на делото по реда
на чл.146 от ГПК, настоящия съдебен състав намира, че същите са неоснователни.
Първоинстанинният съд, при първоначалното разглеждане на делото е изготвил както
проект за доклад по реда на чл.140 от ГПК /Определение № 260615/25.05.2021г./, така и
окончателен доклад по чл.146 от ГПК в проведеното първо съдебно заседание като е
препратил към проекто-доклада. Доклад е направен и след отмяната на прекратителното
определение, с Определение № 260039/21.07.2022г., както и след връщане на делото за ново
разглеждане – с Определение № 260008/22.07.2024г. по гр.д.№ 479/2020г. С последното е
изменен приетият по делото доклад, при съобразяване на уточнените от ищеца
обстоятелства, касателно твърдяното придобивно основание – давностно владение. В
докладите съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е указал
подробно фактите и обстоятелствата, които всяка от страните следва да установи във връзка
с твърденията й. В този смисъл съдебният състав приема, че не са налице процесуални
2
нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото, които да обусловят
необходимост от процесуални действия от въззивната инстанция.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, настоящият съдебен
състав намира следното.
По искането за провеждане на СТЕ, първо във въззивната жалба не е формулирано
съдържание /задачи/ на доказателственото искане за провеждане на СТЕ, а е посочено само,
че се иска допускане на „исканата и недопусната експертиза с посочените задачи“, което
прави невъзможна преценката на съда за това дали искането се прави на основание чл.266,
ал.2 или ал.3 от ГПК, включително дали поставените задачи са релевантни за изясняване на
спора по делото, което е самостоятелно основание за оставяне на искането без уважение. От
друга страна настоящият съдебен състав констатира, че до приключване на първото по
делото съдебно заседание в първата инстанция, когато настъпва и преклузия за незаявените
от страните доказателствени искания, ищцата П. не е сезирала съда с искане за допускане на
СТЕ. Такова е направено от процесуалния й представител едва във второто съдебно
заседание на 29.09.2022г., като по преценка на съда е оставено без уважение като
ненеобходимо, отделно от това, че се явява преклудирано. Независимо от това, в същото
съдебно заседание е допусната служебно СТЕ, задачи към която са поставени от ищцата с
молба от 17.10.2022г., което означава, че по същество искането на ищеца е уважено. Второ
искане за провеждане на СТЕ е направено от ищеца след връщане на делото за ново
разглеждане в първа инстанция, с молба от 11.10.2024г., същото е прието за неоснователно,
поради това, че поставените задачи няма да установят релевантни за спора факти. В случай,
че искането във въззивната жалба е за провеждане именно на поисканата с молбата от
11.10.2024г. СТЕ, то не е налице основание за допускането й във въззивната инстанция,
поради липса на предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК – същото се явява
преклудирано от една страна, а от друга, правилно е прието, че отговорите на поставените
задачи не биха довели до изясняване на спора от фактическа страна.
По искането на въззивника за допускане до разпит на още 3 свидетели извън вече
разпитаните двама, съдебният състав намира, че същото следва да бъде оставено без
уважение. Правилен е изводът на съда, че предоставената възможност на всяка от страните
да доведе и разпита по двама свидетели за установяване на твърдяните факти са довели до
изясняване на спора от фактическа страна, поради което не е било необходимо ангажирането
на останалите трима от страна на ищеца. Нещо повече, след провеждане на разпита на
допуснатите двама свидетели на ищеца, същият не е направил искане за допускане на
допълнителни свидетели, поради това че разпитаните не са установили спорния факт
/чл.159, ал.2 от ГПК/, а е поискал такива за „оборване на свидетелските показания на
свидетелите на ответника“, което правилно е оставено без уважение. Последващо
поисканите свидетели от ищеца са за установяване на нови факти и обстоятелства – за
установяване предубеденост на вещото лице по СТЕ, за наличие на тоалетна в близост до
границата с имот № 199, както и за това кой събира плодовете от дърветата в имота, но
същите се явяват преклудирани поради незаявяването им в срок до края на първото по
3
делото съдебно заседание. Фактът на обезсилване на първоинстанционното решение №
260023/23.12.2022г. също не е основание за допускане до разпит на нови свидетели на
страната на ищеца, поради това че събраните доказателства не губят качеството си на такива
и не се касае за необходимост от установяване на нови твърдения относно придобивното
основание на ищцата.
На това основание настоящият съдебен състав намира, че недопускането на
поисканите доказателства от първоинстанционния съд – СТЕ, както и ангажиране на
свидетелските показания на още 3 свидетели на страната на ищеца не е в следствие на
допуснато от съда процесуално нарушение, поради което не е налице хипотезата на чл.266,
ал.3 от ГПК за допускането им във въззивната инстанция.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 260706/26.11.2024г. по
регистратурата на РС - Провадия подадена от Д. Д. П., чрез процесуалния й представител
срещу Решение № 250006/06.11.2024г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
260001/02.04.2025г. и двете постановени по гр.д. № 479/2020г. по описа на РС-Провадия.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1042/2025г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 02.07.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за допускане на
СТЕ, както и за ангажиране на гласни доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4