Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22.01.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 404 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Митници”, гр. София, подадена чрез процесуалния й
представител, против Решение № 443/ 02.11.2020г., постановено по АНД № 2304/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 2468/ 24.08.2020г., издадено от и.д
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД
„Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, Агенция
„Митници“.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че съдържанието на наказателното постановление не
съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че е
нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере за държането на
какво точно количество алкохол без необходимите документи по ЗАДС е наказано.
Поддържа, че доколкото в Закона за акцизите и данъчните складове е налице
специална правна уредба /чл.126б/, определяща критерия, при прилагането на
който извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС представлява „маловажен случай”,
освобождаването от административно наказателна отговорност при прилагането на
чл.28 от ЗАНН за административно нарушение по чл.126 от ЗАДС, е недопустимо,
поради което в нарушение на материалния закон съдът е приел, че е налице
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН поради липса на обществена опасност на
деянието и определянето на нарушението като „маловажен случай“. С подробно
изложени съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на
административно наказателното обвинение и за спазване на процесуалните правила
при образуването и провеждането на производството, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови
друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 2468/ 24.08.2020г. на и.д Началник отдел „МРР Тракийска“ в ГД
„МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници“.
Ответникът по касационната жалба
– П.И.Т., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, като излага
допълнителни съображения за неговата незаконосъобразност поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.И.Т. против Наказателно
постановление № 2468/ 24.08.2020г., издадено от и.д Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и
разследване“, Централно митническо управление, Агенция „Митници“, с което на П.Т. е наложено административно наказание - глоба в размер на 1 895.34лв.
на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките –
предмет на нарушението. В наказателното постановление от фактическа страна е
описано, че на 22.07.2019г. след получен сигнал е извършена съвместна проверка
от служители на Агенция „Митници“ и служители на Второ РУ Стара Загора на адрес
гр. Стара Загора, ул. „Тунджа“ № 2, като при проверката в помещение, обособено
в таванска стая, са били намерени общо 182.500 литра течност с мирис на ракия /описани
в наказателното постановление от гл.т. на съдовете, в които е съхраняван
алкохолът и количеството алкохол във всеки един съд/. Образувано е досъдебно
производство №82453М618/ 2019г. по описа на Второ РУ - Стара Загора. С
Постановление № 3138/ 2019г. от 31.07.2020г. на прокурор в Районна прокуратура
– Стара Загора е прекратено досъдебно производство № 82453М618/ 2019г. по описа
на Второ РУ - Стара Загора, като преписката е изпратена
в ТД Тракийска по компетентност. Въз основа на събраните в хода на
разследването по ДП № 82453М618/ 2019г. по описа на Второ РУ - Стара Загора
доказателства административнонаказващият
орган е приел, че П.И.Т. следва да бъде подведена под отговорност за извършено административно нарушение с налагане на глоба на
основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за това, че на 22.07.2019г. държи в дома
си на адрес гр. Стара Загора, ул. „Тунджа“ № 2 акцизни стоки – етилов алкохол
ракия общо 182.500 литра /с посочване на съдовете, в които е разпределен
етиловия алкохол, в т.ч вида и броя на съдовете, вместимостта и съдържанието на
алкохол във всеки един от съдовете/, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
Старозагорският районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална
и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице неяснота
във фактическата формулировка на вмененото нарушение от гл.т на точното
количество алкохол, държано от санкционираното лице без необходимите по ЗАДС
документи, като констатираното разминаване между посоченото в обстоятелствената
част и в диспозитива на НП общо количество етилов алкохол - 182.500 литра и изчисленото от съда количество - 177.500 литра /като
сума от посоченото в НП количество алкохол във всеки един от съдовете за
съхранение/, е прието като съществено нарушение на изискването по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице да разбере
в какво точно е обвинено от гл.т на количеството алкохол, държано без
изискуемите се документи. В мотивите към
решението са изложени и съображения, че дори и да е налице административно
нарушение, същото следва да бъде квалифицирането като
маловажен случай и съответно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН за освобождаване от
административно наказателна отговорност.
Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на
наказателното постановление не отговаря на императивното изискване по чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е налице неяснота във фактическата формулировка на
вмененото нарушение от гл.т на точното количество алкохол, държано от
санкционираното лице без необходимите по ЗАДС документи. Дори и да е налице
констатираното от съда несъответствие /разминаване/ между посоченото в
обстоятелствената част и в диспозитива на НП общо количество държан етилов
алкохол - 182.500 литра и изчисленото от съда количество - 177.500 литра /като
сума от посоченото в НП количество алкохол във всеки един от съдовете за
съхранение/, това несъответствие не може да бъде определено като съществено
нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, още по-малко като
нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво точно е обвинено. Това несъответствие, при установяване и доказване, че
държаното без изискуемите се по ЗАДС документи количество алкохол е 177.500
литра, а не възприетото от наказващия орган общо количество етилов алкохол от 182.500 литра, би могло да релевира материална незаконосъобразност на
наказателното постановление в частта относно размера на наложената санкция,
определянето на която законът регламентира като двойния размер на дължимия
акциз за държаното без документи количество акцизни стоки /чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС/.
Неправилно съдът е разглеждал и
обсъждал наличието на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН за
нарушението по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което нарушение е санкционирана П.Т.
с издаденото наказателно постановление. В Закона за акцизите и данъчните
складове е налице специална правна уредба /чл.126б/, определяща както критерия,
при прилагането на който извършено нарушение, квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.126, ал.1 от ЗАДС, представлява
„маловажен случай”, така и следващата се за такова нарушение санкция. В този
смисъл освобождаването от административно наказателна отговорност при
прилагането на чл.28 от ЗАНН за административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, е недопустимо, защото самият законодател го е изключил, дефинирайки
изрично при какви обективни признаци нарушението по ЗАДС следва да се счита за
маловажно. Очевидно волята е да се създаде специална уредба за малозначителните
деяния по ЗАДС предвид особената важност на обществените отношения, които този
закон регулира, като по този начин се дерогира приложението на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
При проведеното административнонаказателно производство обаче
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателно
постановление № 2468/ 24.08.2020г. на и.д Началник отдел „МРР Тракийска“ в ГД
„МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници“ е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
която разпоредба предвижда отклонение от принципа, че административно наказателното
производство се образува със съставянето на АУАН. Законово регламентираните
предпоставки за прилагането на чл.36, ал.2 от ЗАНН са наказателното
производство да е прекратено от съда или от прокурора и да е препратено на
наказващия орган, като в този случай правилата на
чл.37 и чл. 40 –чл. 46 от ЗАНН не намират приложение и производството се
развива в един единствен стадий – този, регламентиран в чл.52-58 от ЗАНН. За
надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл.36, ал.2
от ЗАНН на първо място актът за прекратяване на досъдебното или съдебно
производство от прокурора съотв. от съда, следва да съдържа посочване на лицето,
срещу което производството е водено и респ. се прекратява, описание на
обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна
квалификация, както и основанието за прекратяване на производството.
В случая съдът приема, че Постановление № 3138/ 2019г. от
31.07.2020г. на прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване
на досъдебно производство № 82453М618/ 2019г. по описа
на Второ РУ - Стара Загора, не представлява надлежно основание за издаване
на наказателно постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН за ангажиране
административнонаказателната отговорност на П.Т. на основание чл.126, ал.1, т.1
от ЗАДС, като съображенията за това са следните.
От
посоченото прокурорско постановление, както и от приложените материали по ДП №
82453М618/ 2019г. по описа на Второ РУ - Стара Загора /пр. преписка № 3138/
2019г. по описа на РП – Стара Загора/, е видно, че със същото е прекратено
досъдебно производство, което е било образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.234, ал.1 от НК т.е наказателното
производството не е било образувано и водено срещу определено лице и в частност
срещу П.И.Т.. Прекратяването на това наказателното производство не може да бъде
основание за законосъобразно образуване на административнонаказателно
производство по чл.36, ал.2, предл. първо от ЗАНН т.е без съставянето на АУАН
за повдигане на административнонаказателно обвинение на конкретно лице за
извършено от него административно нарушение. Трайна е съдебната практика, че за
прилагането на чл.36, ал.2, предл. първо от ЗАНН не е достатъчно да има
прекратено наказателно производство, а е необходимо наличието на идентичност
между субектите и предмета на наказателното и на административнонаказателното производство. Този извод следва от обстоятелството,
че прокурорското постановление в хипотезата на чл. 36, ал.2, предл. първо от ЗАНН замества АУАН и със същото се лимитират пределите на
административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна.
Еднозначно в съдебната практика се приема и че доколкото хипотезата на
санкциониране по чл. 36, ал. 2, предл. първо от ЗАНН е изключение от общото
правило за образуване на административнонаказателно производство със съставяне
на АУАН, то тази хипотеза може да се прилага единствено по отношение на лицето,
срещу което е образувано и се е водило водило наказателното производство, тъй
като само това лице е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата
и да се защити по тях и съотв. че нормата на чл. 36, ал.2, предл. първо от ЗАНН не може
да се тълкува разширително. Следователно без съставен АУАН
административнонаказателна преписка се образува само в хипотезите, в които наказаното лице е било
субект на наказателно преследване, защото в това му качество то е имало право и
възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието
извършване е обвинен. Само и единствено в тези случаи може да се образува
административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че
съставите на наказателната и административно наказателната отговорност са
напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от
прокурорския или съдебен акт, от който да разбере в какво е обвинено. В случая
в хода образуваното досъдебно производство П.Т. е била разпитана само като свидетел
т.е участвала е в това производство в процесуалното качество на свидетел. На
лицето не му е било връчено Постановление № 3138/ 2019г. от 31.07.2020г. на
прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на образуваното
досъдебно производство № 82453М618/ 2019г. по описа на Второ РУ - Стара Загора
и съотв. не е имало възможност да научи за извършването на какво деяние е
обвинено и въз основа на какви доказателства; да даде обяснение, да представи
доказателства и т.н. По този начин санкционираното лице е било лишено от
възможността активно да участва в образувано срещу него производство с
наказателен характер и съотв. да реализира в пълен обем правото си на защита. Само
по себе си обстоятелството, че в Постановление № 3138/ 2019г. от 31.07.2020г.
на прокурор в Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на
образуваното досъдебно производство № 82453М618/ 2019г. по описа на Второ РУ -
Стара Загора е обективирано становище че
свидетелката П.Т. е извършител на деянието, не може да обуслови извод за
трансформиране на образувано срещу Т. наказателно преследване в
административнонаказателно такова и съотв. за прилагането на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Ето защо в случая административнонаказателно производство срещу П.Т. е следвало
да бъде образувано по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН – било е необходимо съставянето и връчването на АУАН, с който на
нарушителя да се повдигне и предяви административнонаказателното обвинение.
Санкционирането на П.Т. за нарушение, за което не й е било повдигнато и
предявено обвинение по надлежния ред, е лишило привлеченото към отговорност
лице от възможността да упражни правата си в досъдебната фаза на
административнонаказателния процес - да
се запознае в какво е обвинена, въз основа на какви доказателства, за да може
да организира адекватно защитата си. Издаването на наказателно постановление
без съставен АУАН съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН и без да са налице хипотезите по
чл.36, ал.2 от ЗАНН, представлява съществено процесуално нарушение - абсолютно основание
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното съдебно решение, с
което е отменено Наказателно постановление № 2468/ 24.08.2020г. на и.д
Началник на отдел „МРР Тракийска“ в ГД „МРР“, ЦМУ, Агенция „Митници, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443/
02.11.2020г., постановено по АНД № 2304/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 2468/ 24.08.2020г., издадено от и.д Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и
разследване“, Централно митническо управление, Агенция „Митници“.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.