РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Петрич, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Т. Т. ,с ЕГН:**********, от гр.Петрич,ул."Е.Й." №*, срещу
Наказателно постановление (НП) №22-0314-000327/15.06.2022г на ВПД Началник на РУ -
Петрич при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.
3,пр.1 от ЗДвП са наложени наказания "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 24 /двадесет и четири /месеца, и на основание
Наредба № 1з- 2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.
В жалбата се съдържат доводи, че описаното в НП не е извършено от жалбоподателя,
нарушението не е установено и доказано по категоричен начин, самото деяние е описано в
НП неточно и объркващо, като по този начин не става ясно за какво наруешение се налага
наказание. Иска се отмяна на НП.
По делото (първоначално образувано като НАХД №420/2022 г. състав на Петричкия
районен съд е постановил Решение №17/16.01.2023 година, оставено в сила с Решение
№720/20.04.2023 г., постановено по КНАХД №89/2023 г. по описа на Административен
съд– Благоевград. С решение №2099/13.11.2023 г., постановено по КНАХД №275/2023 г. на
Административен съд – Благоевград след проведено производство по реда на чл.70-73 от
ЗАНН е възобновено административно-наказателното производство по делото, отменено е
влялото в сила първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС – Петрич.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
1
надлежно упълномощен адвокат.
За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява и не
изразява становище по жалбата.
Районна прокуратура -Благоевград, ТО-Петрич в качеството й на заинтересована страна, не
ангажира представител по делото и не взема становище по жалбата.
Петричкият районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, като
съобрази и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.
14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.05.2022г., Н. С. Й., в качеството му на мл.автоконтрольор,в присъствието на
свидетеля Ж. К. Д. съставил на жалбоподателя А. Т. Т. АУАН, за това, че на 29.05.2022г,в
09.55ч ,в района на паркинга зад блок 1 в жк „Изток" управлява лек автомобил „Ф.Г." с рег.
№****,собственост на Т. А.в Т. като водачът отказва да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство Дрегер 7510. На същия е издаден талон за медицинско изследване
№0057238,но отказва да даде кръвна проба за медицинско изследване. С това си поведение е
нарушил разпоредбата на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя, но при отказ да го подпише като
удостоверяването на отказа е извършено в присъствието на свидетеля А. Г. Н. в сградата на
РУ-Петрич.
Въз основа на акта за нарушение, на 15.06.2022 година, ВПД Началник на РУ - Петрич към
ОДМВР - Благоевград е издал атакуваното НП №22-**********, с което на жалбоподателя
А. Т. Т. за нарушение на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП-отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, на
същото основание- му е наложена Глоба в размер на 2000 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба №1з-2539/17.12.2012г са отнети
12 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2022 година, видно от
разписката към НП. Жалба е депозирана пред АНО на 29.06.2022г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на
разпитаните по делото свидетели -полицейски служители Н. С. Й. и Ж. К. Д., които
удостоверяват факта на отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван както за
употреба на наркотични вещества ,така и за употреба на алкохол. Спор по тези факти между
страните не съществува. Спорът се провежда по въпросът за авторството на вмененото
нарушение -липса на доказателства за управлението на МПС лек автомобил „Ф.Г." с рег.
№**** от жалбоподателя А. Т. Т.. Актосъставителят и вписаният като свидетел в акта Ж. К.
Д./също полицейски служител/ не са свидетели очевидци на управлението на МПС от
2
жалбоподателя. Последните са изпратени от оперативния дежурен за проверка на място по
подаден сигнал. Полицейските служители установяват пристигналата вече линейка на
място, която е транспортирала пострадал от автопроизшествие. Установили автомобила, с
който се е намирал в междублоковото пространство, зад блок 1 в ж.к."Изток", до гаражите.
Установили и жалбоподателя на около 20-30 метра от автомобила, който бил уплашен,
неадекватен, объркан и силно миришел на алкохол. Установили самоличността на лицата и
констатирали фактите по случая, а именно автомобилът се намирал ударен в желязна маса,
която била изкривена. От извършена справка установили, че автомобилът е регистриран на
бащата на А. Т.. Жалбоподателят не представил никакви документи при поискване от
контролните органи. И двамата полицейски служители твърдят, че А. Т. е бил поканен да
бъде изпробван с тест за наркотици, както и с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, но отказал като твърдял, че е много пиян и нищо не помни. Свид.Ж.
Д. сочи, че когато установили А. Т., той отричал да е карал автомобила и видимо е бил пиян,
но бил посочен от присъстващи. На мястото на инцидента е имало събрани хора употребили
алкохол, но е имало и други лица (до приключване на съдебно следствие не се установиха
такива, които да са възприели лично и в трезво състояние кой е шофирал автомобила при
пътния инцидент“, а от прочетените и приобщени по делото показания на свидетеля дадени
по НАХД №420/2022 г., пред друг състав на съда, свидетелят Д. заявява: "Още на място се
опитахме да разговаряме ,а той отговаряше: не знам, аз съм пиян". Отказал да бъде
изпробван за алкохол, питали го дали ще даде проба за алкохол, но от негова страна
мълчание. Подобни са показанията и на свид.Н. Й., който изрично заявява, че св. З. и св.Г. са
посочили на полицейските служители, че А. Т. е водач на лекия автомобил. Свидетелят
възприел И. К. да лежи в тревни площи, на около 10-20 м. от автомобила, а жалбоподателят
Т. бил на около 30-50 метра от лекия автомобил и заявил, че се е отдалечил от мястото,
защото се е скарал с другите лица и го е страх да не влезе в конфликт“.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, който е оформен с отказ на нарушителя да го
подпише, като отказът е удостоверен с подписа на свидетеля А. Н.. Свидетелят няма спомен
по конкретния случай и по съставянето на акта,твърди, че най-вероятно АУАН е съставен в
РУ- Петрич, тъй като бил дежурен.
От приложената докладна записка, изготвена от свид.Н. Й. се установява, че на място са
установени лицата В. А. Г., А. О. З., В. И. П. и И. К. като и четиримата са били
изключително пияни. Посочените лица бяха допуснати в качеството на свидетели по делото.
И тримата твърдяха, че единственият им спомен за случая е, че са били на сватба, след което
са продължили да пият, и тримата нямат представа какво се е случило, а още по-малко имат
спомен за факта, че лек автомобил „Ф.Г." с рег.№**** е управляван от жалбоподателя.
В този смисъл свид.А. З. сочи: "Бяхме на сватба на обяд в ресторант „И.“.Това беше м.май,
не помня годината, мисля че беше преди година и половина, две години – 2022 г. Седнахме,
пихме много, след това с компанията се преместихме в един гараж и оттам нататък нищо не
помня. ……..А. не управляваше в този ден автомобил. Нямам представа какъв автомобил
има А.. Ние бяхме много пияни и не си спомням за възникнал инцидент на мястото, където
3
се бяхме преместили.“.Свид.В. Г.: "Помня, че м.05.2022 г. бях без книжка и бях на сватба на
мой приятел. А. Т. беше на сватбата, но от там нататък нещата лично на мен ми се губят.
Нито отричам, нито потвърждавам да е имало инцидент, но е минало много време за мен и
не помня. Не мога да кажа, не съм сигурен, защото са минали вече две години. … нямам
спомен дали съм бил полицията да давам обяснения. Количеството алкохол което бях
употребил беше много голямо и не си спомням… Нямам спомен А. да е управлявал
автомобил“ от прочетените и приобшени показания на свидетеля, дадени пред състав на
ПРС по НОХД №420/2022 г. по описа на РС – Петрич и обективирани в протокол от
21.12.2022 година, потвърдени от свидетеля „На другия ден разбрах, че нещо е станало, но
спомен за това нямам и не знам какво е станало. Не си спомням дали съм дал обяснения в
полицията, но разбрах, че е имало такива от моя страна, които са били дадени в състояние,
което не е нормално, в смисъл количеството алкохол, което бях употребил беше много
голямо и съм дал обяснения за нещо, което не си спомням.
Свид.В. П. посочи ,че изобщо няма никакъв спомен за случа. Помни, че А. Т. е бил на
сватбата, на която били и останалите свидетели, но не помни инцидент на този ден и не е
посещавал болницата след сватбата. В качеството на свидетел беше разпитано и лицето,
посочено от полицейските служители като пострадал-И. К., който потвърждава, че е бил на
въпросната сватба с жена си Г. К., с която се скарал по телефона. Пил много алкохол и няма
спомен какво се е случвало. Няма спомен да е посещавал лечебно заведение този ден.
По делото е установено, че полицейските органи били получили сигнал за инцидента на
спешен телефон 112, като е установено по делото, че сигналът е подаден от мобилен
телефонен номер ****. От получена справка от „СИМНЕТ.БГ“ЕООД се установява, че към
дата 29.05.2022 г. номерът не е бил в състава на дружеството. Същият номер е присъединен
с искане за пренос на номер от „Теленор България“ЕАД подписано от Г. Г. К. (съпруга на
свид.К.). По делото е разпитана в качеството на свидетелка Г. К., съпруга на И. К., която
потвърждава заявеното от съпруга й относно посещението на сватбата. Заявява, че е
напуснала сватбеното тържество около един часа след полунощ и оставила съпруга си
заедно с компания. А. Т. също бил там, но седял на различна маса. Отрича след сватбеното
тържество съпругът й да е бил с наранявания, заявява, че не е имал наранен крайник, нито
пък й казал за удар с кола или нараняване . Заявява, че телефонният номер ****, записан на
нея се ползва от мъжа й сега, но и се е ползвал от него и към 2022 година. Когато били на
сватбено тържество, телефонът с този номер е бил у съпруга й.
По делото е разпитан и свидетелят А. Б., който също е посетил инцидента в качеството си на
полицейски служител. Дава показания за отказа на жалбоподателя да бъде тестван за
алкохол, и заявява: „Този А. го познавам по физиономия. Пред нас нищо от това с
шофирането не се случи. А. дойде впоследствие. Той не беше на мястото на инцидента,
дойде в последствие.“
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, както и гласните доказателствени средства,
4
събрани чрез разпита на свидетелите. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели. Показанията и тримата свидетели- полицейски
служители са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. Такива са и показанията на разпитаната свидетелка К..
Останалите свидетели, за които се твърди че са очевидци на нарушението заявяват
обстоятелството, че към момента на инкриминираното нарушение са били в много пияно
състояние и не помнят нищо. Съдът дава вяра и на тези показания и не намери основание да
не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност, предвид обстоятелството,
че заявеното от тях кореспондира със заявеното и от полицейските служители. Следва да се
посочи, че по време на проверката свидетелите – полицейски служители са извършвали
различни дейности, с които обаче не са установили по безспорен начин кой е управлявал
автомобила от пътния инцидент, което поражда съмнение за настоящия съдебен състав, че
именно жалбоподателят А. Т. е управлявал МПС-то.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява основателна.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на
нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
5
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 предл.2 от ЗДвП, касаещи отказ от
изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози,
са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 от
ЗАНН.
Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на
възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. В духа на горните
аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на
относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява изискванията за достатъчно
съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да разбере какво нарушение му е
вменено в отговорност, като оплакванията на въззивника в тази насока, следва да се приемат
за неоснователни.
Същественото при производство от административно наказателен характер е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това
деяние е извършено от лицето посочено като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно.Съгласно чл.189,ал.2 ЗДП, редовно съставените актове за нарушения по Закона за
движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното,т.е.
удостовереното в тях се счита за истинно до оборването му. Това е в отличие с останалите
случаи на административни нарушения,при които отразеното в актовете не се счита за
безспорно установено,а подлежи на доказване пред съда от страна на административно-
наказващия орган. В конкретният казус доказателствената тежест е разместена, т.е. именно
жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да обори отразеното в акта.
Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП,тъй
като нарушителят е отказал да бъде му бъде извършена проверка за установяване употребата
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510. И тримата свидетели-полицейски служители
сочат, че Т. е отказал да бъде пробван за употреба на алкохол- бил е много пиян,
неадекватен, объркан. Както съдът посочи спор по отношение на този факт относно отказа
да му бъде извършена проверка не съществува между страните. Спорът се провежда на
плоскостта липса на управление на МПС от страна на А. Т. Т.. В този смисъл полицейските
служители, изпратени на място не са констатирали А. Т. да е управлявал лек автомобил
„Ф.Г." с рег.№****. Нарушителят се е намирал не само извън, но и на голямо разстояние от
въпросния автомобил (съгласно посоченото от свидетелите- на около 30-50м. от автомобила.
Снети са писмени обяснения от лица,които са били в неадекватно състояние, поради
изпития алкохол, при положение, че на място е имало доста свидетели. Разпитани в
6
качеството на свидетели лицата И. К.,В. П. ,Н. Г. и А. З. твърдят, че са били твърде пияни и
нямат никакъв спомен от въпросната вечер, а пострадалият дори твърди, че няма спомен
изобщо А. Т. да е бил с тях, да е претърпял инцидент и да е получил наранявания. За такива
този свидетел не е споделял и със съпругата си, нито пък същата е възприела лично някакви
травми или до знанието й са достигнали факти и твърдения в тази насока.
Предвид на обстоятелството,че не беше доказано в производството въпросният лек
автомобил да е управляван от жалбоподателя,то без значение е факта, дали последният е
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на алкохол. Като свидетел в съставения АУАН
е посочен също полицейски служител, който не е очевидец на управлението на МПС от
страна на А. Т..
Съгласно посочения законов текст на чл.174,ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози..., се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба от 2000 лв. Тъй като
липсват доказателства, които да установяват, че А. Т. е бил водач на МПС, т.е че е
управлявал лекия автомобил, установен на място, то наказателното постановление като
неправилно следва да бъде отменено. Както съдът вече посочи, полицейските служители не
са очевидци на случилото се и последните не констатират управление на установения на
място лек автомобил от жалбоподателя А. Т.. Жалбоподателят е установен не в автомобила,
а на разстояние 30-50 м. от него. Лицата, посочени от полицейските служители бяха
разпитани в производството като нито един от тях не посочи, че жалбоподателят А. Т. е
управлявал лек автомобил „Ф.Г.". Ето защо, преценявайки ги като производен източник на
информация, при липса на основен такъв, съдът не би могъл да обоснове изводите си на
показанията на свидетелите Й., Д. и Б., тъй като същите не са констатирали управление на
МПС от страна на жалбоподателя. Проведените беседи и писмени обяснения на лицата В. П.
,Н. Г. и А. З. представляват обяснения, които не са дадени в качеството им на свидетели по
предвидения в ЗАНН ред, тъй като не са вписани като такива в съставения АУАН. Същите
са снети в писмена форма с цел получаването на предварителна информация относно
интересуващите процеса факти. Свид.В. Г.: "На другия ден разбрах, че нещо е станало, но
спомен за това нямам и не знам какво е станало. Не си спомням дали съм дал обяснения в
полицията, но разбрах, че е имало такива от моя страна ,които са били дадени в състояние
,което не е нормално, в смисъл количеството алкохол, което бях употребил беше много
голямо и съм дал обяснения за нещо, което не си спомням". Свид. В. П. посочи ,че изобщо
няма никакъв спомен за случая, дори не си спомня да е давал обяснения в полицията.
Лицето, посочено от полицейските служители като пострадал- св.И. К. ,който твърди, че
няма никакъв спомен за случилото се. Изхождайки от тези показания на свидетелите
очевидци, обстоятелствата, за които свидетелстват полицейските служители, изпратени на
място - Й., Б. и Д. не са възприети пряко, а представляват преразказ на показания на лица,
които в хода на образуваното съдебно производство напълно отричат посочения от
7
полицейските служители факт на управление на лекия автомобил от жалбоподателя Т.. При
липса на първичен източник на информация относно оспорвания факт-управление на лек
автомобил „Ф.Г.", не може да бъде възприет производния такъв.
Аргументирайки липсата на доказателства за осъществено управление на МПС от страна на
жалбоподателя А. Т.,съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като остана недоказан факт от обективната страна на процесното нарушение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Липсва претенция за присъждане на направени по делото разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.1,във вр. с ал.3,т.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0314-000327/15.06.2022г на ВПД Началник на
РУ - Петрич при ОДМВР-Благоевград, с което на А. Т. Т. ,с ЕГН:**********, от
гр.Петрич,ул."Е.Й." №15 ,за нарушение на чл.174, ал. 3,пр.1 от ЗДвП са наложени наказания
"Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24
/двадесет и четири /месеца, и на основание Наредба № 1з- 2539 от 17.12.2012 година на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8