О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
19. 03. 2021
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен
състав, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Дончева гр. д. № 55 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Постъпила е искова молба с вх. № 260583 от 26.01.2021 г. от „Т.“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** срещу С.г.с. по
която е образувано гр. д. № 55/2021 г. по
описа на Софийски окръжен съд.
С разпореждане № 260194 от 15. 02. 2021 г. исковата молба е
оставена без движение, с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да внесе по
сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 5 049,68 /пет
хиляди четиридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева и представи
вносен документ по делото в указания срок.
В разпореждането е отразено е, че при неизпълнение на посочените указания в
предоставения срок, исковата молба ще бъде върната, ведно с приложенията към
нея, а производството по делото – прекратено.
Съобщение с препис от разпореждането е изпратено на ищеца, което е
получено на 23. 02. 2021 г. На 24.02.2021 г. е депозирана молба от ищеца, с
която уточнява, че образуваното производство е по реда на чл. 2, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 ЗОДОВ, поради което счита, че дължимата държавна такса е в размер на
15, 00 лева. Моли съда да приеме, че дължимата държавна такса е в размер на 25,
00 лева, а не в размер на 5 049,68 лева.
С разпореждане от 25.02.2021 г., съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на разпореждане № 260194 от 15.02.2021 г., с което е
определена държавната такса, тъй като предявеният иск е с правно основание чл.
49 ЗЗД.
В определеният от съда срок за внасяне на таксата, който е изтекъл
на 02.03.2021 г. /присъствен ден/, същата не е внесена, както и към настоящия
момент, което налага исковата молба да бъде върната.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с разпореждане
от 03.02.2021 г. исковата молба е оставена без движение и е дадена възможност
на ищеца да посочи
претендираните от него имуществени вреди в резултат на нарушение на
разпоредбата на чл. 729 от ТЗ ли са претърпени /посочено в молба от 09.02.2018
г./ или в резултат на нарушения на норми
на общностното право; в случай, че твърди нарушение на норми на общностното
право, което да е достатъчно съществено, да посочи кои норми са нарушени. С
молба от 12.02.2021 г. /л. 9 от делото/ ищецът уточнява, че с действието си СГС е нарушил разпоредбата на
чл. 729 от ТЗ, касаеща одобрение от съда на сметката за разпределение на налично
имущество в масата на несъстоятелността. Претендираните вреди са в резултат на
нарушение на чл. 729 от ТЗ, което е довело до причиняване на имуществени вреди
за него.
С оглед направените уточнения съдът приема, че предявеният иск е с
правно основание чл. 49 ЗЗД, поради което и дължимата държавна такса е
определена в размер на 4% от цената на иска, съобразно чл. 1 от ТАРИФА за държавните
такси, които се събират
от съдилищата
по Гражданския
процесуален кодекс
(ГПК). В ЗОДОВ не е предвидена хипотеза за ангажиране на отговорност на съд
/в случая СГС/, като възложител на работа при осъществяване на
правораздавателна дейност, поради което не намира приложение. В този смисъл
предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение №110 от
14.06.2013 г. по гр.д. №93/2012 г. по описа на ВКС, IV
–то ГО е прието,
че
„функционалният
имунитет на съдията не изключва отговорността на държавата за вреди от
незаконосъобразен съдебен акт. Държавата, чрез процесуалният си субституент, в
случая Хасковски окръжен съд, отговаря за вреди, когато те са причинна връзка с
постановения съдебен акт.” В този смисъл и
Определение № 414 от 04.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1827/2014 г. по описа на ВКС IV –то ГО.
Срокът по чл.129, ал.3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на
ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба, в който смисъл е и Определение № 453/17.09.2011 г.
по ч.гр.д. № 395/2011 г., на ІІІ Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ето защо и предвид неизпълнението на горните указания, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба ведно с приложенията към нея
следва да бъдат върнати, а производството по делото – прекратено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 260583
от 26.01.2021 г. от „Т.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу С.г.с. ведно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55 по описа за 2021
г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на ищеца да се изпрати препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: