Решение по дело №74/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на с чл. 258 и сл. ГПК. Срещу Решение № 151/16.05.2009 г., постановено по гр.д. № 796/2009 г. по описа на РС-гр.Г. Д. в частта, в която е частично уважен предявения срещу привлеченото като трето лице помагач обратен иск, е подадена въззивна жалба от Г. Р. Л. от гр.Г. Д..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, свързани с нередовност на исковата молба, с която ответницата по първоначалния иск е предявила обратен иск срещу жалбоподателя в настоящето производство. Като основание за това се сочи, че в петитума на исковата молба е посочено правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като не е пояснено на кой от уредените там три фактически състава се позовава ищцата. Твърди се, че в тази част решението не отговаря на установеното със събрания по делото доказателствен материал, като въззивникът поддържа, че твърденията на ищцата за предаване на жалбоподателя на сума от 6000 лв. са останали недоказани, тъй като от свидетелските показания не се установява този факт. Релевират се доводи и за недепустимост на свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 и 4 от ГПК. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт в частта относно произнасянето по обратния иск и да постанови ново решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан, както и да присъди сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищца пред първоинстанционният съд по обратния иск - С. С. С., е депозирала такъв, с който оспорва жалбата като твърди, че е неоснователна. Излага, че наведените в нея доводи са несъстоятелни и формални и не почиват на събрания по делото доказателствен материал. Изразява становище, че предявения от нея обратен иск е доказан изцяло, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се и направените пред настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат подадените съответно въззивна жалба и отговор към нея. Процесуалният представител на ищеца по главния иск изразява становище за основателност на въззивната жалба и моли съда да я уважи, като отмени решението на РС-гр.Г. Д. в обжалваната му част.

Пред ОС не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и има за предмет подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Предвид обстоятелството, че се обжалва решението на РС гр.Г. Д. само в частта, в която е частично уважен предявения от С. С. С. срещу третото лице помагач по делото Г. Р. Л. обратен иск, в останалите необжалвани части, същото е влязло в законна сила и не подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, ОС-Благоевград намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС-гр.Г. Д. в обжалваната част е валидно и допустимо.

Срещу жалбоподателя Г. Р. Л. е предявен пред РС-гр.Г. Д. осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за 6000.00лв. Настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-гр.Г. Д. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр.Г. Д.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. В този смисъл въззивния съд в настоящия състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба и поддържани и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника доводи за нередовност на исковата молба, свързана с липса на конкретизация на състава на чл.55 от ЗЗД, на който се позовава въззиваемата. Действително в исковата молба е посочена като правна квалификация само чл.55 от ЗЗД, но в обстоятелствената й част са изложени достатъчно твърдения и факти, от които по безсъмнен начин може същата да се изведе. Това преценено и с оглед на възприетото в съдебната практика, че съдът е този, които определя праванта квалификация на иска въз основа на фактическите твърдения на ищеца, прави исковата молба, с която е предявен обратния иск редовна.

Във връзка с наведените доводи за недоказаност на иска и изложения в този смисъл анализ на свидетелските показания от процесуалния представител на въззивника, съдът намира, че в случая се касае за показания на свидетели очевидци, които са пълни, точни, логически последователни и безпротиворечиви, поради което и правилно съдът ги е кредитирал и въз осонва на тях е изградил фактическата обстановка по спора, която и настоящият състав възприема изцяло.

Относно оплакавнията, направени във въззивната жалба за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът намира следното: действително с чл.164 от ГПК се ограничава допустимостта на свидетелските показания за установяване на определени факти. Конкретно т.3 и 4 от чл.164, визират три хипотези, в които не могат да се допуснат гласни доказателства, а именно: за установяване на обстоятелства, за които закон изисква писмен акт, както и за договори на стойност по-голяма от 5 000 лв., а също и за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. В настоящия случай е предявен иск за сумата от 6 000 лв, която се претендира на основание неоснователно обогатяване и по-конкретно като дадена без основание, т.е. касае се за извъндоговорни отношения, при които разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК не е приложима. В същото време с оглед основанието на иска - "връщане на получено без основание" не е налице и хипотезата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. По тези съображения въззивния съд намира, че изводите, направени в тази връзка от РС в мотивите на обжалваното решение са неправилни, но с оглед липсата на жалба в тази част, то не може да бъде изменено.

С оглед съвпадането на крайните изводи на ОС с тези на РС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на въззиваемата искане за присъждане на разноските пред настоящата инстанция и доколкото наличието на извършени такива не беше доказано, въззивния съд не следва да произнася по него.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 151/16.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 796/2008 г. по описа на РС-гр.Г. Д. в частта, в която е осъден Г. Р. Л. да заплати на С. С. С. получената без правно основание сума в размер на 5000 лв. (пет хиляди лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: