РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. С., 12.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 6621/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 08.07.2013г. по гр.д. № 4683/ 2012г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение на СГС, І- 15 от 04.11.2012г. по гр.д. № 11404/ 2010г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 26, ал.1 вр. с чл. 152 от ЗЗД и евентуалния на него иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата молба, уточнителните молби и конкретно молби от 15.05.2013г. /депозирана по дадени указания от въззивния съд по гр.д. № 11404/ 2010г. на САС/ и от 02.10.2015г. /депозирана пред настоящата инстанция при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд/ ищецът А.З.Б.- представляван от неговата майка и законен представител В.В.Т.твърди, че на 12.05.2009г. сключил с ответника Д. П.М. договор за покупко- продажба на недвижим имот- едностаен апартамент в жилищна сграда, находяща се в гр. С.., ул. 1-ва № 32, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от мястото, в което е построена, представляваща УПИ ХІV-50, от кв. ** по плана на гр. С., местност в.з. С.., цялото с площ от 1386 кв.м., обективиран в нотариален акт № 169/2009г. на нотариус А.Ч.. По делото като ответник- задължителен необходим другар е конституирана Т.А.М.- съпруга на първия ответник, в това число и към момента на придобиването. Ищецът твърди, че договорът е сключен по повод предходни отношения датиращи от м. ноември 2008г. между майка му- В.В.Т.и ответниците, по отпускане на договор за заем в размер на 20 000лева, за обезпечаване на който заем В.В.Т.сключила с трето поставено като купувач лице- А.Л.договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 84 от 25.07.2008г., на друг имот- апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх.*, ет.*.. Сочи, че в последствие на 13.11.2008г. имотът бил прехвърлен от А.Л.на втората ответница Т. А.М., както и че уговорката с ответниците била след изплащане на договора за заем ответницата Т.М. да прехвърли обратно собствеността на имота на В.Т.. Финансови затруднения на В.Т.продължили и през 2009г. тя не можела да обслужва договора си за банков кредит и заема си към ответниците, което довело до нови разговори с ответниците, на които те и заявили, че могат да й отпуснат нов заем от 20000лева, но той да бъде обезпечен с имота в кв. С... Тогава било постигнато съгласие да се сключи договор за заем и да бъде вписана ипотека върху имота в кв. С.., за което ответниците казали, че ще уредят документално всички неща и обещали да прехвърлят обратно собствеността на имота в кв. Д., тъй като семейството нямало друго жилище. Сочи, че всички документи за сключване на сделката били подготвени от посредника С. и ответниците и Т. ги видяла едва в деня на сделката. Възразила защо договорът е за продажба и защо пише, че цената е получена предварително, на което С., ответниците и нотариусът я уверили, че такава е процедурата и така ще се гарантира ответникът М. за връщане на заетата сума. Твърди, че след сключване на договора за продажба ответниците нито предали заемната сума, нито платили продажната цена. Ищецът твърди, че така сключеният договор за продажба противоречи на забраната на чл. 152 от ЗЗД и иска прогласяването му за нищожен, а при условията на евентуалност- иска договорът за покупко- продажба да бъде развален, поради неплащане на уговорената продажна цена.
Ответниците Д. П.М. и Т.А.М. оспорват исковете. Оспорват между тях и законния представител на ищеца да са съществували заемни правоотношения, като твърдят че действителните облигационни отношения между страните са по договор за продажба, който изпълнили точно, съобразно посоченото в нотариалния акт. Претендират разноски.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически
изводи:
Установява се от удостоверение за раждане от ***г., че ищецът А.З.Б. е дете на В.В.Т.и З.Е.Б. и това не е спорно по делото.
На 10.11.2005г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между В.В.Т.като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД за сумата в размер на 7300лева със срок на издължаване 96 месеца. На същата дата между същите страни е сключен и друг договор за кредит, но за покупка на недвижим имот- апартамент № 90, в гр. С., кв. Д., за заемна сума в размер на 20000лева, като в договора е посочено, че кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху имота.
На 14.12.2005г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между В.В.Т.като кредитополучател и „Б.ДСК“ ЕАД за сумата в размер на 9500лева със срок на издължаване 96 месеца.
На 13.09.2006г. В.В..Т., сключва с „Б.“ АД договор за банков кредит за сумата в размер на 26 870 евро, чиято цел е рефинансиране на друг ипотечен кредит, предоставен от „Първа инвестиционна банка“ АД, за сумата от 17 400лева, както и за сумата от 9470лева- за строително ремонтни и довършителни работи в недвижимия имот. За обезпечаване на вземанията по сключения договор за кредит е учредена договорна ипотека върху апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д.
На 13.02.2008г. „С. К.К.Г.“ АД предоставя в заем на В.В.Т.семата в размер на 10 000лева, която се задължава да го върне в срок от 12 месеца. За обезпечаване на вземанията на кредитора по договора за кредит е учредена договорна ипотека върху апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д.
Видно от нотариален акт № 199/ 23.05.2008г. А.З.Б. чрез законния си представител В.В.Т.е придобил чрез договор за покупко- продажба от В.М.В.едностраен апартамент от западната страна на партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. С.., ул. 1- ва, № 32, зедно с 30/100 идеални части от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост от дворното място, в което сградата е построена, представляващо УПИ ХІV-50, от кв. ** по плана на гр. С., местност в.з. С.., цялото с площ от 1386 кв.м..
На 30.06.2008г. е подадена молба от В.Т.до Софийски районен съд, с която се иска разрешение за продажба на така закупения на името на малолетния А.З.Б. недвижим имот, като разрешение е издадено на 07.07.2008г.
Видно от договор за продажба, оформен с нотариален акт № 84 от 25.07.2008г. В.В.Т.продава на А.В.Л.апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д за цена в размер на 18 115лева. В договора за продажба изрично е посочено, че на купувача са известни два договора за ипотека върху имота, както и е поето задължение на подавача в тридневен срок от сключване на договора да изплати дълга си към „С. К.К.Г.“ АД, по който договор е учредена ипотека върху имота и да предприеме действия по заличаване на тази ипотека.
С нотариален акт № 72/ 13.11.2008г. А.В.Л.е продал на Т.А.М. апартамент № 90, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл.**, вх. Д за сумата в размер на 19 000лева.
С нотариален акт № 169 от 12.05.2009г. А.З.Б., представляван от своята майка и законен представител В.В..Т. продава на Д. П.М. посочения по- горе едностаен апартамент в кв. С.. с прилежащите му общи части и идеални части от общите части на сградата.
На 23.10.2012г. е съставен протокол за въвод във владение по изп.д. № 200984400402425, с взискател „УниКредит Б.“ АД и длъжник В.В.Т.в посочения по- горе апартамент в кв. Д..
За установяване на действителните отношения между законния представител на ищеца, договарял с ответниците лично, а по процесния договор от негово име и ответниците по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите- З.Е.Б. и Д.Е.К. - доведени от ищеца и В.И.и Ц.С.Е.-доведени от ответниците.
Според показанията на свидетеля З.Е.Б., той е баща на ищеца. Познава Д. и Т. М.от адв. С.. Свидетелят сочи, че през 2008г. имали финансови проблеми, банките отказвали да ги кредитират за остатъчната цена на апартамента им, започнали да му правят и ремонт. Тогава негова позната Д.М.ги свързала с Ц.С., която уреждала кредити чрез физически лица. Със С. се срещнали в апартамента, тя го огледала и му казала, че може да уреди кредит за още 20 000лева от физическо лице. Уговорката била имотът да се прехвърли на името на Т.М.. На разговорът присъствал той, В.Т., адв. С. и другият доведен от ищеца свидетел по делото, който също искал съдействие за кредит. При подписване на нотариалния акт им казали, че ще се сключи договор за заем но това не станало. В последствие свидетелят сочи, че плащал лихвата, но не му издавали документ за това, а само обещавали. Започнали да договарят и за другия имот в кв. С.., който бил собственост на сина му, като им обещали заем за още 20 000лева, ако им продадат имота в кв. С.., като при това положение им обещали, че ще им прехвърлят собствеността на имота в кв. Д.. Свидетелят сочи, че на проведените срещи в кафе „Марая“ били обсъдени проблемите, че имота в кв. С.. е на детето, както и че е съсобствен, а те обещали, че ще уредят всичко. Свидетелят първоначално сочи, че решили да продадат и имота в кв. С.., като след това уточнява, че уговорката не била да се прави покупко- продажба на този имот, а че отишли при нотариуса с уговорка да заложат имота и да им дадат още 20 000лева, както и в същия момент да дойде Т.М. и да прехвърлят обратно собствеността на апартамента в кв. Д.. С. подготвяла всички нужди документи, като тези които подписали при нотариуса видели едва там. Искали преди това да открият сметка на сина си, но е това им казали, че се урежда. В.Т.започнала да чете документите и видяла, че пише, че парите са дадени предварително и възразила, казала и че не иска да продава, тъй като няма съгласието на другите съсобственици, но тогава С. им казала да мълчат и че това са просто формалности. Свидетелят сочи, че всички разговори се водели с Ц.С. и Д.М. видял за първи път едва на втората сделка. Сочи, че преди това били проведени две или три срещи в кафене „Марая“, на които било направено горното предложение за продажба на имота в кв. С.. и прехвърляне на собствеността на апартамента в кв. Д..
Според показанията на свидетеля Д.Е.К., той е приятел на В.Т.и З.Б.. Свидетелят сочи, че знае, че З.имал нужда от пари, тъй като апартаментът му в кв. Д. бил ипотекиран, тръгнали да правят ремонти и им трябвали още пари, тъй като закъснявали и с месечните вноски към банката, а други банки им отказвали кредитиране. През 2009г. бил на гости на З.и тогава тъй му казал да остане, че ще дойде негова позната да говорят за уреждане на кредит от физическо лице, тъй като и на самия него му трябвали пари. Дошла Ц.С. или С.и З.я питал за кредит, а тя казала, че няма проблем и ще го заведе при някакъв човек Д. или Д., но му поставила условие, тъй като сумата била голяма да ипотекира или заложи апартамента. Свидетелят сочи, че след това З.му разказал, че взел парите. Първият път, в който видял Д.М. бил в кафене до СРС, а вторият, когато отишъл заедно със З.до офиса на М. да внесе вноска от 1000лева. При разговора в кафенето Д. му обещал да му отпусне още 20 000лева, но при прехвърляне на къщата, в която живее майка му, а той щял да му върне апартамента в кв. Д..
Според показанията на свидетеля В.И.тъй е състудент на Д.М. и го познава от 1986г., след това имали обща фирма и офис до 2014г.. Имали съвместен бизнес- били представители на сръбска фирма за билкови сиропи. Сочи, че З.Б. го познава по повод на водените дела, но не го и виждал преди това. Сочи, че знае, че през пролетта на 2009г. Д.М. е сключил сделка покупко- продажба на имот в кв. С.., като същата сключил, тъй като имал свободни пари и решил да инвестира. Свидетелят сочи, че придружил М. до нотариус срещу стария нотариат, тъй като със себе си носел над 40 000лева, които предварително в негово присъствие били преброени. Там присъствали нотариусът, М., една жена и една брокерка. Изчакал М. да приключи сделката и си тръгнали заедно, като останал с впечатление, че той е без парите. След сделката не помни да са се провеждали допълнителни разговори и си тръгнали спокойно.
Според показанията на свидетелката Ц.С.Е.тя познава Д.М. от преди повече от 10 години от обща компания. Със З.Б. ги запознала обща позната- Д.М., която уреждала финансирания от банки. Свидетелката сочи, че посредничи при продажба на имоти на познати и поводът за запознанството й със З.бил продажбата на апартамента в кв. Д.. Имотът в кв. Д. бил продаден на нейн познат А., като за сделката тя подготвила документите. От Д.разбрала, че З.иска до продаде друг имот в кв. С.., за който преди това Д.се опитала да уреди кредит от банка, но не успяла. След това решили да продават имота и говорили с нея, първо Д., а после и З.. Споделено й били, че искат да продадат имота и й обяснили, че той е съсобствен и иска да намерят човек, който да го купи при тази ситуация. Споделила на Д. за имота и свързала З.с Д. и участвала при уговаряне на цената- около 40 000лева. В последствие тя подготвила документите и участвала в сделката при нотариуса. Свидетелката сочи, че преди сделката доколкото помни Д. и З.не са се виждали, а разговорите се провеждали единствено чрез нея. Сочи, че Д. и З.се видели за първи път в деня на сделката и в стаята на нотариуса присъствали тя, Д. и представител на детето- продавачката. З.бил отвън. Нотариусът изчел сделката попитал дали са се разплатили, казали му, че сега ще се разплатят, парите се преброили на място пред нея и жената, който била за продавача, без възражения получила парите. След това нотариусът влязъл, попитал дали са получени парите, след което сделката била разписана и оформена. Свидетелката сочи, че не е уговаряла със З.или продавачката да се осигурява заем, нито знае такъв да е уговарян между З.и Д., който е фармацевт. По време на сделката З.чакал от другата страна на улицата, до стария нотариат. Да приключи сделката изчаквал и един приятел на Д., който го придружавал.
С разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД се забранява да се уговаря предварително, че ако задължението по договор не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и се забранява всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, като изрично е предвидено, че тези уговорки са недействителни. В константната съдебна практика и задължителната такава, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решения № 408 от 10.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 82/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 170 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 339/2009 г., IV г. о., решение № 470 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о. и др. се приема, че продажба сключена при условията на чл. 152 от ЗЗД е нищожна, поради противоречието й със закона. За наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД в конкретния случай следва да се установи, че са съществували облигационни отношения във връзка със сключването на договор за заем, при който е уговорен предварително- преди да възникне вземането за връщане на заемната сума, начин на удовлетворяване различен от предвидения в закона, а именно чрез сключването на договор за покупко- продажба за обезпечаване на вземането за връщане на заемната сума.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че майката и законен представител на ищеца В.В.Т.от 2005г. е сключила няколко договора за банков кредит във връзка със закупуването и ремонта на ап. 90, в кв. Д., бл.**, вх. Д, като се установява, че по два от договорите е учредена и договорна ипотека върху този имот. Установява се, както от писмените, така и от гласните доказателства, че семейството било финансово затруднено във връзка с обслужването на тези кредити, поради което търсело възможности за сключване на нови такива. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които в тази част са непротиворечиви, възможностите за теглене на банков кредит и такъв от небанкови финансови институции били изчерпани, тъй като върху имота в кв. Д. били учредени вече две ипотеки. По делото са събрани две групи коренно противоречиви свидетелски показания- на свидетелите доведени от ищеца и на тези, доведени от ответника, относно фактите сключван ли е между законната представителка на ищеца В.Т. и някой от ответниците договор/ договори за заем и постигана ли е уговорка преди сключване конкретно на процесния договор за продажба целта на същия да бъде обезпечаването на бъдещ договор за заем. В тази връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите на ответника по следните съображения.
На първо място свидетелят З.Е.Б. е баща на ищеца и живее във фактическо съжителство с В.Т., сключила като законен представител на ищеца процесната сделка. Същият в показанията си сочи, че е бил активен участник във всички взаимоотношения между страните. В тази връзка сочи, че първият договор за продажба е сключен с Т.М., която на сделката заръчала да се сключи договор за заем, но до сключването на такъв не се е стигнало. В тази част показанията на свидетеля противоречат на приетия по делото нотариален акт, в който се съдържа официално удостоверение, че договорът за покупко- продажба е сключен от купувач съвсем различно лице- А. Л..
На второ място е налице противоречие в показанията на този свидетел, както вътрешно, така и с тези на другия свидетел доведен от ищците. Свидетелят Б. сочи, че за първи път видял Д.М. на втората сделка, а сведетелят Илиев сочи, че при срещите в кафене, в близост до СРС, на които била уговаряна втората сделка с Д.М. той го видял лично в офиса му, когато придружавал З.Б. да връща пари по заема в размер на 1 000лева. Същевременно в показанията си Б. сочи, че имал взаимоотношения по връщане на заема само със св. Ц.С..
На следващо място показанията на свидетеля Б. са и вътрешно противоречиви, като в тях се установява опитът му да отговори „правилно“ на поставените въпроси. Първоначално той сочи, че решили да продадат апартамента в С.. още преди срещата при нотариуса, както и че самото предложение било отправено да „дадат“ апартамента в кв. Д., а в последствие сочи, че уговорката била да се сключи договор за заем и ипотека, а решението за сключване на договор за продажба било взето в момента на сделката. Същевременно в показанията си свидетелят К. също сочи, че предложението в кафене „Марая“ е било за прехвърляне на къщата в кв. С.. срещу отпускане на заем в размер на 20 000лева. Свидетелят Б. сочи, че при сключване на процесния договор за продажба е присъствал в кабинета на нотариуса, а според показанията и на двамата свидетели доведени от ответника той не е присъствал там, като според показанията на свидетелката Е.е чакал отвън, около нотариалната кантора. Показанията на свидетелите доведени от ищеца във връзка с фактите относно сключването на договор за заем и сключването на процесния договор като обезпечение на бъдещ договор за заем не се подкрепят от други доказателства в тази връзка.
Оспорването на ищеца, че не законният му представител В.Т.е подписала молбата до СРС за разрешаване на разпоредителната сделка съдът е приел, че е без значение доколкото полученото разрешение от 07.07.2008г. е използвано от самата нея във връзка със сключване на процесния договор.
Следва да се отбележи, че при събраните по делото писмени доказателства еднакво житейски логичен е както изводът за сключване на процесната сделка за покупко- продажба именно с каузата на този вид сделка- да се прехвърли собственост срещу получаване на продажна цена по нея, така и този за сключването й като обезпечение при твърдяните от ищеца факти. Ищецът, чиято е тежестта на доказване, не доказа при условията на пълно главно доказване съгласието на страните за сключване на договора като начин на удовлетворяване на кредитора по бъдещ договор за заем. В този връзка показанията на свидетелите доведени от ответника са последователни, логични и непротиворечиви и от тях се установява, че предвид финансовото си затруднение родителите на ищеца са решили да продадат процесния имот и с продажната цена да обслужат изтеглените от майка му редица кредити. При липса на други доказателства за връзка на двете продажбени сделки с договори за заем сключен и такъв предстоящ да бъде сключен от родителите на ищеца, придобиването на апартамента в кв. Д. от съпругата на купувача по втората продажбена сделка следва да се отдаде на това, че свидетелката Е., според показанията й, е посредничела между свои познати за сключване на сделки с недвижими имоти и така се е стигнало до тази субективна връзка между двете сделки.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява наличието на уговорка между страните, която да се тълкува като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД т. е. че с покупко-продажбата на имота в кв. С.. се цели предварително обезпечение на изпълнението на задължението на родителите на ищеца за връщане на заемна сума по договор за заем.
Съдът намира, че за пълнота следва да отбележи, че косвен извод в подкрепа на горните правни изводи за липса на съглашение по чл. 152 от ЗЗД може да се направи и от обстоятелството, че в първоначално подадената искова молба, а и в последващата уточнителна такива от 22.03.2012г. изобщо не се съдържат твърдения за сключване на сделката при условията на чл. 152 от ЗЗД, а въведените в тази посока твърдения едва с молба от 06.08.2012г. се отклоняват съществено от показанията на основния свидетел доведен от ищеца- баща му З.Б., като в последствие тезата на ищеца е модифицирана с оглед указанията на съда. От друга страна косвен извод за недостоверност на впоследствие въведения механизъм на договаряне между В.Т.и ответниците е обстоятелството, че процесната сделка се предхожда от друга такава, а тя от своя страна от няколко договора за банков кредит, един с небанкова институция и две договорни ипотеки, по които Т. е страна. От това съдът прави извод, че същата има опит в получаването на заемни средства и ако е имала намерение за някаква злоупотреба, то тя е следвало житейски логично да я разбере, още при сключване на първия договор за продажба и последвалата го препродажба и показанията на свидетеля Б., че никога не са издаване разписки. Ето защо съдът намира, че ако действителните отношения между страните са били във връзка със сключването на договор за заем, то това е следвало да бъде обезпечено с полагането от страна на Т. на усилия по писменото му обезпечаване.
Предвид изложеното предявеният установителен иск по чл. 152 от ЗЗД за установяване нищожност на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № следва да бъде отхвърлен.
При правни изводи за неоснователност на
главния иск е настъпило вътрешно процесуалното условие за разглеждане на
евентуалния иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Предпоставка за разваляне на един двустранен договор е виновното му неизпълнение. В настоящия случай ищецът твърди неизпълнение на задължението на ответника Д.М. по договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 169/12.05.2009г. за заплащане на продажната цена по договора. Видно от съдържанието на договора в него е налице изявление на законния представител на ищеца, че продажната цена по договора в размер на 46200лева е получена изцяло от него преди сключване на договора. Така направеното изявление има характер на частен свидетелстващ документ, съдържащ признание за неизгоден за страната, която го оспорва факт, поради което разполага с материална доказателствена сила. Оспорването на това обстоятелство представлява опровергаване на това изявление от страната, която го е направила, поради което за доказването му с гласни доказателства е необходимо да е налице писменото доказателство изходящо от другата страна или удостоверено пред държавен орган, от което може да се направи вероятностен извод, че съгласието е привидно. В настоящия случай такова писмено доказателства не е представено от ищеца, чиято е тежестта на доказване. Предвид изложеното съдът приема, че договорът за продажба е точно изпълнен от страна на купувачо и предявеният иск за развалянто му следва също да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника Т.М. и процесуалния й представител адвокатско възнаграждение. Страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ бр. 84/ 2016г./, съобразно данъчната оценка на имота, предмет на процесния договор, която възлиза в размер на 46184,80лева, спрямо която минималният размер на възнаграждението възлиза в размер на 1915,51лева. Уговореното между страните възнаграждение минимално надвишава този размер. Съдът намира, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност- проведена е сложна доказателствена дейност, върнато е за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ето защо съдът намира, че уговореното между страните адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано.
Следва да се присъдят и разноските за адвокатско възнаграждение сторени от ответника Деян М. в размер на 900лева по договор за правна помощ от 14.10.2011г. претендирани при първоначалното разглеждане на делото от първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.З.Б., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител В.В..Т., ЕГН: ********** срещу Д. П.М., ЕГН: ********** и Т.А.М., ЕГН: ********** установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 вр.с чл. 152 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 169, том І, рег. № 15666, дело 168/ 12.05.2009г. на нотариус А. Ч., както и евентуално съединения иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне по съдебен ред на посочения по- горе договор от 12.05.2009г.
ОСЪЖДА А.З.Б., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител В.В..Т., ЕГН: ********** да заплати Д. П.М., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 900лева- разноски.
ОСЪЖДА А.З.Б., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител В.В..Т., ЕГН: ********** да заплати Т.А.М., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 2 000лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: