Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Борислав Велков като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №140…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила касационна жалба
от М.М.А., гражданин на Р Турция, действащ чрез адв. М. П. против
решение №21/07.01.2020 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №2016/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) №38-0001303 от 02.10.2019г. на началник ОО „Автомобилна
администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА
„АА”) гр. София.
С НП на жалбоподателя са наложени две административни
наказания “глоба”, всяко в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 8, §2, изр. 2-ро от AETR(Европейска спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози),
вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП(Закон за автомобилните превози) и чл.2, §3 от
Регл. №561.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
съда е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да се остави без уважение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д
№2016/2019г., районният съд e потвърдил атакуваното пред него НП, издадено от началник
на ОО „АА“ Русе.
Със санкционния акт на М.М.А., гражданин на Р
Турция, на основание чл.93б, ал.7, т.3 от Закон за автомобилните превози са
наложени две административни наказания глоба”, всяко в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.8, §2, изр. 2-ро от
AETR(Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози), вр. с чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАвП(Закон за автомобилните превози) и чл.2, §3 от Регл. №561.
При извършена проверка от контролните органи
на 01.10.2019, в гр. Русе, ГКПП Дунав мост, изход на Р България, било
установено от разпечатка на дигиталния тахограф в автомобила, че наказаното лице,
в качеството си на водач на товарен автомобил ДАФ, е управлявал автомобила,
като не е спазил изискванията за ползването на намалена дневна почивка от
най-малко 9 последователни часа, за период на работа 04.09.2019г. до 05.09.2019г.
Намалението на времето за почивка било с над 2 часа-289 минути. Почивката е
била само 4 часа и 11 минути. Същото се е случило и за период на работа
12.09.2019г., 00.37ч, до 12.09.2019г.-07.00 часа, в който почивката е била само
5 часа и 12 минути.
С това си поведение водачът на товарния
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.8, §2, изр. 2-ро от AETR(Европейска
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози), вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП(Закон за
автомобилните превози) и чл.2, §3 от Регл. №561. Първата от цитираните норми определя реда на ползване на дневна
почивка, като „2. За всеки период от 24
часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът
трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната почивка,
която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка от 11
часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.
За да стигне до извод за извършени административни
нарушения органът приел, че осъщественият превоз е международен обществен
превоз на товар от Р Турция до Р Румъния, за който са приложими именно нормите
на посочения нормативен акт – AETR.
За описаните административни нарушения законодателят
е предвидил в разпоредбата чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП санкция- глоба в размер на
1500 лева тъй като часовете, с които е намалена задължителната дневна почивка
са над 2 часа.
Русенският районен съд e изяснил фактическата
обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съставомерността на деянието според съдебния състав е установена по
безспорен начин, съобразно доказателствата по делото. С такива мотиви е
отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.
Касационната инстанция споделя изводите в проверяваното въззивно
решение за законосъобразност на санкционния акт и ги счита за правилни.
Водачът М. А. е наказан за това, че при
управлението на товарния автомобил не е спазил изискванията за ползването на
дневна почивка от най-малко 9 последователни часа за датата, описана в
санкционния акт.
Безспорно разпечатката от дигиталния тахограф
на автомобила(л. 5, 6 от въззивното дело) сочи, че действително водачът на
автомобила не е ползвал намалена дневна почивка както изисква чл.8, §2, изр.
2-ро от AETR, и е нарушил тази правна норма.
Нарушението е извършено при осъществяване на международен обществен превоз. Съгласно и
цитираната в наказателното постановление разпоредба на чл.2, §3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, „За международни транспортни операции,
извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2(Общността), вместо
настоящия регламент се прилага AETR за: а) превозни
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства, регистрирани в трета
страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването
на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по
AETR.
Разпоредбите на AETR следва да бъдат
хармонизирани с тези на настоящия регламент, така че основните разпоредби на
настоящия регламент да се прилагат чрез AETR към такива превозни средства за
всяка част от пътуването, извършена в Общността“.
Налице са писмени доказателства, доказващи обвинението
на наказващия орган, което води към извод за законосъобразност на санкционния
акт, в какъвто смисъл се е произнесла въззивната инстанция. Съответно
касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Предвид на изложеното по-горе, Административният
съд намира атакуваното решение за допустимо и валидно, постановено в
съответствие с материалния закон.
Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяването
му, които да съставляват касационно основание за отмяната на съдебния акт и за
уважаване на жалбата.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №21/07.01.2020 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д
№2016/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :