Решение по дело №473/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А. П. А. от гр. Стара Загора против решение № 26 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 20245520200037/2024 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 11-01-7932022 от 03.04.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) гр. София, и А. П. А. е осъден да заплати на АДФИ направени по делото разноски за процесуално представителство в размер на 100 лв.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на решението на районния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че откритата с решение № D96166 от 11.03.2021 г. процедура на договоряне без предварителна покана за участие (борсова сделка) с предмет, идентичен с предмета на процесната обществена поръчка – доставка на дизелово гориво 10 ppm, е била прекратена поради липса на интерес на борсата за сключване на договор от доставчиците на гориво – липса на насрещни котировки, което обстоятелство е било непредвидено за възложителя и поради това за обезпечаване на нуждите му от гориво се е наложило сключване на допълнително споразумение за изменение на действащия договор за доставка (процесната обществена поръчка). Обосновава, че изменението – удължаване на срока за изпълнение на договора с 1 месец и увеличаване на количеството на доставеното гориво с 300 000 л., не засяга предмета на поръчката – доставка на дизелово гориво 10 ppm, като се аргументира с разпоредбата на чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за обществените пърчки (ППЗОП), в т. 2, 4 и 6 от която предмета, срока за изпълнение и обема (в случая количеството) били посочени като отделни реквизити на договора за обществена поръчка. В подкрепа на направеното от законодателя разграничение между предмета и обема на поръчката се позовава също на нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените пърчки (ЗОП), според която при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и на чл. 116, ал. 5, т. 3 от ЗОП, където е предвидено, че изменението е съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение. С оглед на това оспорва като необосновани и неправилни фактическите и правни изводи на районния съд за потвъждаване на НП, в т. ч. и на изводите му за формална изрядност на НП с оглед на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като поддържа, че последните са били изградени по пътя на логиката, поради което било допуснато и нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото му на защита. Сочи, че изменението на процесния договор за обществена поръчка не е довело до злоупотреба с поверените му за управление средства на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, в т. ч. че не са настъпили вредни последици – изплатените след изменението суми били по-малко от първоначално договорените, както и че изменението е сключено въз основа на решение на Съвета на директорите (СД), което съгласно чл. 25, ал. 2, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от устава на дружеството е задължително за изпълнение от изпълнителния директор. Въз основа на това твърди маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и явна несправедливост на наложеното за него наказание по смисъла на чл. 348 от НПК (ал. 1, т. 3), като навежда и довод за наличие на хипотезата на „оправдан стопански риск“ – чл. 13а от Наказетелния кодекс НК) във връзка с чл. 11 от ЗАНН, изключваща обществената опасност на вмененето му нарушение и съответно отговорността за него, доколкото „Мини Марица – Изток“ ЕАД е определен за стратегически обект, включен в списъка по т. 2.4 на Приложението към чл. 1, ал. 1 от Постановление № 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г., и с изменението на процесния договор за обществена поръчка от една страна са избегнати значителни вреди както за дружеството – спиране на производствения процес поради недостиг на гориво, така и за енергийните централи от комплекса, а от друга страна е постигнат съществен общественополезен резултат – гарантиране на националната и енерегийна сигурност. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП, като незаконосъобразни. Претендира за направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директор на АДФИ гр. София, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Н. С., представя молба и писмена защита, с които оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение – законосъобразно и правилно.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд Раднево се е развило по жалба на А. П. А. против НП № 11-01-7932022 от 03.04.2023 г., издадено от директора на АДФИ гр. София въз основа на АУАН № 11-01-793 от 05.10.2022 г., с което на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП на А. П. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за това, че на 07.05.2021 г. в качеството му на изпълнителен директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП със Споразумение № 1 от 07.05.2021 г. е изменил договор за обществена поръчка – Борсов договор № 890 от 30.10.2019 г. (рег. № ТО-26 от 21.01.2020 г.), а именно – увеличаване на количеството на доставеното гориво с 300 000 л. и удължавене на срока на изпълнение с един месец, в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП – без да са налице обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят да не е можел да предвиди и въз основа на които да е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора.

За да потвърди НП, Районен съд Раднево е приел след анализ на събраните от него доказателства, че при съставяне на АУАН и издаване НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително по отношение на фактическото описание на деянието и правната му квалификация, както и че извършването от санкционираното лице на вмененото му нарушение се доказва от събраните в хода на въззивното производство доказателства. С оглед на изхода от спора А. П. А. е осъден да заплати на АДФИ направени разноски за процесуално представителство съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) в размер на 100 лв.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено при спазване на съдопроизводствените правила, но неправилно като краен рузалтат.

Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от ЗОП в относимата й редакция – към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), явяваща се по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, възложител, който измени договор за обществена поръчка или рамково споразумение, без да са налице основанията по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор или рамково споразумение с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП в действащата й към датата на извършване на нарушението и към настоящия момент редакция (ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение.

Между страните няма спор, че „Мини Марица – Изток“ ЕАД попада в обхвата на държавната финансова инспекция съгласно чл. 4, т. 3 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ).

Между страните няма спор също, а и от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че:

с решение № 143 от 10.10.2019 г. (л. 83 – 87 от въззивното дело) на касатора А. П. А. в качеството му на изпълнителен директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и секторен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е открита процедра за възлагане на обществена поръчка – договаряне без предварителна покана за участие (чл. 138, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 7 от ЗОП), с предмет „Доставка на дизелово гориво 10 ppm“ – т. е. стока, която се търгува на стокова борса съгласно списъка, одобрен с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 191 от 29.07.2016 г., изм. с ПМС № 347 от 08.12.2016 г., обнардвано в ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г.;

в резултат на проведената процедура, открита с решение № 143 от 10.10.2019 г., на 30.10.2019 г. на сесия на „Софийска стокова борса“ АД (ССБ) е сключен договор за обществена поръчка – Борсов договор № 890 от 30.10.2019 г., регистринан в „Мини Марица – Изток“ ЕАД с № ТО-26 от 21.01.2020 г. (л. 88 – 97 от въззивното дело), с изпълнител „Инса Ойл“ ЕООД и с предмет – доставка на стоката, описана в приложената към договора спацификация – 5 918 618 л. дизелово гориво 10 ppm с ед. цена без ДДС 1 623,00 лв./хил. л., обща цена без ДДС – 9 605 917,01 лв., с ДДС – 11 527 100,41 лв; срокът на изпълнение на договора е 12 месеца или до достигане на общото количество в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано и започва да тече след изрично писмено уведомление от страна на купувача до продавача, а ако такова не бъде изпратено до 10.05.2020 г. – от 11.05.2020 г.;

в АУАН и НП е посочено, че на 11.05.2020 г. е била издадена първата Поръчка за доставка с № *********, която обаче не е представена с преписката, но тъй като издаването й не се оспорва на санкционираното лице, 11.05.2020 г. следва да се смята за начало на изпълнение на договора – в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на 11.05.2020 г. е фактурирана първата доставка по него – л. 174 от въззивното дело;

в договорения 12-месечен срок – от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. включително, е доставено 5 783 239 л. гориво на стойност 7 518 019,68 лв. с ДДС или 9 021 623,81 лв. без ДДС, фактурирано с 260 бр. фактури, последната от които е издадена на 07.05.2021 г. (л. 174 – 180 от въззивното дело);

междувременно със Заявка рег. № ТО-60 от 28.01.2021 г. касаторът е уведомен за необходимостта от стартиране на нова процедура за възлагане на доставка на дизелово гориво 10 ppm, в приложения към която са посочени прогнозното количество гориво – 6 033 182 л., и начина образуване на прогнозната стойност – 8 000 000 лв. (л. 110 – 120 от въззивното дело); с решение на касатора № D91335 от 15.02.2021 г. е открита процедра за възлагане на обществената поръчка – реф. № 4/2021 г., която впослествие е прекратена от него, поради установени нарушения при откриването й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена – не е описано количеството на дизеловото гориво (л. 136 – 142 от въззивното дело), т. е. поради допуснат пропуск в решението на възложителя за откриване на процедурата; в резултат с решение на касатора № D96166 от 11.03.2021 г. е открита нова такава процедура със същия предмет – реф. № 12/2021 г., по която на 12.03.2021 г. на борсовия представител „Скорпион брокерс“ ЕООД е предадена Поръчка-спецификация № 2 (л. 148 – 155 от въззивното дело) и с писма вх. № 2762 от 12.04.2021 г. (л. 156 от въззивното дело) и вх. № 2820 от 13.04.2021 г. (л. 157 от въззивното дело) същият е уведомил възложителя, че към 12.04.2021 г. по обявената на 15.03.2021 г. на ССБ Поръчка-спецификация № 2 при посочените в нея финансови условия не е направена нито една котировка, поради което предлага да се промени начина на определяне на цената съобразно посочен за това механизъм (писмо вх. № 2762 от 12.04.2021 г.) и моли за допълнителни указания във връзка с изпълнението на поръчката (писмо вх. № 2820 от 13.04.2021 г.); с оглед на полученото от борсовия посредник писмо вх. № 2762 от 12.04.2021 г. е изготвен доклад от И. Н. – Ръковидетел „Правна служба“, и Е. К. – Ръководител отдел „Търговски“ (л. 158 – 159 от въззивното дело), въз основа на който по Поротокол № 10-2021 от 16.04.2021 г. (л. 160 от въззивното дело) от СД на „Мини Марица – Изток“ ЕАД е взето решение, с което се възлага на касатора да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка за доставка на дизелово гориво 10 ppm – реф. № 12/2021 г., открита с решение № D96166 от 11.03.2021 г., и с решение на възложителя (л. 161 от въззивното дело) процедурата е прекратена с мотива, че съгласно изискванията на стоковата борса в поръчката-спецификация трябва да е посочена пределна цена за доставка на изделията по дговора, като е цитирано изрично полученото от „Скорпион брокерс“ ЕООД писмо с вх. № 2762 от 12.04.2021 г.;

въз основа на доклад вх. № 3365 от 29.04.2021 г. на М. Д. – Ръководител отдел „Производствено-технологичен“, с който във връзка с прекратяването на процедурата, открита с решение № D96166 от 11.03.2021 г. – УИН 00265-2021-028 в РОП, с цел обезпечаване на текущите нужди на клоновете на дружеството се предлага да се сключи допълнително споразумение към действащия Борсов договор, като срокът му бъде увелечен с 1 месец за финализиране на нова процедура за доставка на 300 000 л. необходимо допълнително количество дизелово гориво с обща стойност 500 000 лв. без ДДС (л. 167 от въззивното дело), и становище вх. 3430 от 29.04.2021 г. от И. Н. – ИД Ръководител „Правна служба“, според което, поради независещи от възложителя причини – липса на насрещни котировки на борсата съгласно писмото на борсовия посредник с вх. № 2762 от 12.04.2021 г., заявката следва да се прекрати и да се изпрати нова (л. 168 от въззивното дело), по Протокол № 12-2001 от 05.05.2021 г. от СД на „Мини Марица – Изток“ ЕАД е взето решение на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП да се сключи допълнително споразумение по договор № ТО-26 от 21.01.2020 г., като се удължи срока на изпълнение с 1 месец и се увеличи количеството на доставеното гориво с не повече от 300 000 л., съответно стойността на договора с не повече от 500 000 лв. без ДДС (л. 109 от въззивното дело);

на 07.05.2021 г. е сключено Споразумение № 1 към договор № ТО-26 от 21.01.2020 г. (л. 107 – 108 от въззивното дело), подписано от касатора като изпълнителен директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и секторен възложител, с което срокът на изпълнение на договора се удължава с 1 месец, считано от 08.05.2021 г., но не по-късно от сключване на нов договор, количеството на горивото се увеличава с не повече от 300 000 л., а общата стойност на договора – с не повече от 500 000 лв. без ДДС, като е договорено изпълнителят „Инса Ойл“ ЕООД да внесе гаранция за изпълнение от 25 000 лв., представляваща 5% от увеличението на цената по договора (л. 83 – 87 от въззивното дело);

въз основа на сключеното допълнително споразумение за периода от 14.05.2021 г. до 07.06.2021 г. са доставени по 18 бр. фактури общо 425 212 л. на стойност 618 052,43 лв. без ДДС, съответно 741 662,91 лв. с ДДС (л. 180 – 181 от въззивното дело) – така общото количество доставено гориво за периода от 11.05.2020 г. до 07.06.2021 г. е 6 208 451 л. (5 783 239 л. + 425 212 л.) на стойност 8 136 072,10 лв. без ДДС (7 518 019,68 лв. + 618 052,43 лв.) и 9 763 286,72 лв. с ДДС (9 021 623,81 лв. + 741 662,91 лв.).

При тази фактическа обстановка, отразена в АУАН, възпроизведена в НП и възприета от районният съд в съответствие със събраните от него доказателства, касационната инстанция, съобразявайки приложимата към разглеждания спор правна уредба, цитирана по-горе, намира, че:

при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т. ч. и на изискванията на ЗАНН за формалната им изрядност – административнонаказателното обвинение (АНО) е формулирано от фактическа и юридическа страна достатъчно пълно, точно и ясно, като описанието на нарушението кореспондира с правната му квалификация, тъй щото касаторът не е бил лишен от възможността да го разбере и организира адвекватно защитата си;

извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение е доказано по несъмнен начин, като не се установяват допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително при събирането на доказателствата.

Безспорно е, че касаторът в качеството си на изпълнителен директор на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП е изменил договор за обществена поръчка – Борсов договор № 890 от 30.10.2019 г. (рег. № ТО-26 от 21.01.2020 г.), чрез сключено към него Споразумение № 1 от 07.05.2021 г., с което е удължен срока на изпълнение на договора и е увеличено количеството на първоначално договорената доставка на дизелово гориво 10 ppm (обема на поръчката), свързано съответно и с промяна в цената – общата стойност на доставката. Спорът се свежда до това налице ли са били препоставките на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, която разпоредба е посочена в споразумението като основание за изменението на договора – обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят да не е можел да предвиди и въз основа на които да е възникнала необходимост от изменение. Според касатора такова обстоятелство е липсата на котировки на ССБ по параметрите на направената от него заявка (поръчка-спецификация № 2 от 12.03.2021 г.) за доставка на дизелово гориво 10 ppm (т. е. с предмет, идентичен с предмета на процесната обществена поръчка) във връзка с откритата с решение № D96166 от 11.03.2021 г. процедура на договоряне без предварителна покана за участие (борсова сделка), довело до прекратяване на последната и породило необходимостта от изменението на действащия договор за доставка на дизелово гориво 10 ppm (процесната обществена поръчка) за задоволяване на текущите нужди на дружеството от гориво до провеждането на нова процедура в тази насока. Цитираната процедура обаче (реф. № 12/2021 г.) е втора по ред, стартирана по време на изпълнение на настоящата, като първата (реф. № 4/2021 г., открита с решение № D91335 от 15.02.2021 г.) е била прекратена, поради допуснат пропуск в решението на възложителя за откриването й. От друга страна в решението за прекратяване на процедурата с реф. № 12/2021 г., ако и в него да е цитирано уведомителното писмо на борсовия посредник за липса на насрещни котировки по параметрите на направената от възложителя заявка за доставка, е мотивирано от фактическа страна с това, че „Съгласно изискванията на стоковата борса в поръчката-спецификация трябва да е посочена пределна цена за доставка на изделията по договора, който ще се сключи, и количеството“, т. е. поръчката-спецификация не е отговаряла на изискванията на стоковата борса, което означава, че и прекратяването на тази процедура е вследствие на допуснато от възложителя опущение. Следователно, щом като и двете процедури с предмет, идентичен с предмета на процесната, стартирани по време на изпълнение на последната, са били прекратени поради пропуск на възложителя, очевидно не е налице дължимата от него грижа за задовялване на нуждите на „Мини Марица – Изток“ ЕАД от въпросното гориво, поради което няма как прекратяването на която и да е от тях и в частност на втората по ред да се приеме за обстоятелство, което при полагане на дължимата грижа възложителят да не е можел да предвиди. При това визираното в чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП обстоятелство за изменение на действащ договор следва да е от естество, което прави невъзможно или съществено затруднява именно неговото изпълнение, а не нечие друго (в частност успешното приключване на несвързани с него процедури), по отношение на уговорените срокове, обем, цена и др. параметри извън предмета на поръчката, тъй като всяка обществена поръчка е обусловена от конкретна нужда и само обстотятелство, което поставя под риск постигането на целите, за които е сключен договора – задоволяване на конкретната нужда, може да обоснове необходимост от изменението му. В случая обаче доставките по процесния Борсов договор № 890 от 30.10.2019 г. (рег. № ТО-26 от 21.01.2020 г.) са изпълнявани регулярно и с последната от тях, извършена на 07.05.2020 г. – три дни преди изтичане на крайния срок, когато е сключено и споразумението за изменение на договора, са били доставени общо 5 783 239 л. – с 135 379 л. по-малко от първоначално договореното количество (5 918 618 л.), или неизпълнението е малко под 2,5%, т. е. не е съществено, за да се приеме, че е възникнала реална необходимост от изменение на договора, още по-малко чрез увеличаване на обема на поръчката с количество от 300 000 л., надхърлящо неизпълнението й и съответно първоначално договореното количество на доставките, което се предполага, че е планирано от възложителя с дължимата от него грижа при стартиране на процедурата. Ето защо касационната инстанция приема, че не са били налице препоставките на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, която разпоредба е посочена като основание за изменение на процесния договор за обществена поръчка в сключеното за целта споразумение между възложитеря (касатора) и изпълнителя на поръчката. Макар и с някои различия в съображенията, до този кореспондарщ с фактите и правото извод е стигнал и районният съд.

Независимо от гореизложеното обаче, като краен резултат обжалваното съдебно решение, с което се потвърждава издаденото срещу касатора НП, е неправилно. Както вече беше отбелязано, въз основа на сключеното допълнително споразумение за изменение на на процесния договор за обществена поръчка, общото количество доставено гориво за периода от 11.05.2020 г. до 07.06.2021 г. е 6 208 451 л. (5 783 239 л. + 425 212 л.) на стойност 8 136 072,10 лв. без ДДС (7 518 019,68 лв. + 618 052,43 лв.) и 9 763 286,72 лв. с ДДС (9 021 623,81 лв. + 741 662,91 лв.), което означава, че не са надвишени не само договорените съгласно договора и споразумението за изменението му общо количество – 6 218 618 л. (5 918 618 л. + 300 000 л.) и обща стойност – 10 105 917,01 лв. без ДДС (9 605 917,01 лв. + 500 000 лв.) и 12 127 100, 41 лв. с ДДС (11 527 100,41 лв. + 600 000 лв.), но и първоначално договорената (преди споразумението за изменение на договора) обща стойност – 9 605 917,01 лв. без ДДС и 11 527 100,41 лв. с ДДС, т. е. достигнатата по договора крайна цена (разходваните за всички реализирани доставки средства, включително и в резултат на изменението на договора) е под първоначално договорената такава. Надвишено е единствено първоначално договореното (преди споразумението за изменение на договора) общо количество на доставките – 5 918 618 л., при това несъществено – надвишението е с 289 833 л. (6 218 618 л. минус 5 918 618 л.) или малко под 5%. Това обстоятелство, преценно в съвкупност с посоченото в НП, че нарушението е извършено за първи път, и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства извън засегнатите от нарушението обществени отношения, свързани с условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел гарантиране на максимална прозрачност и ефективност при разходването на средства за дейности с обществено значение, доколкото такива не са посочени в НП, а и не се твърди да са налице, обуславя извод, че конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените (обичайните) случаи на нарушения от този вид. Противното разбиране, изразено в мотивите на НП и обосновано, доколкото извършеното нарушение е от катгерията на т. нар. „формални“ нарушения – „нарушения на просто извършване, със значимостта на засегнатите с него обществени отношения, не намира опора в закона и не може да бъде споделено. При всяко нарушение на просто извършване засегнатите с него обществени отношения са елемент елемент от състава му, именно поради което то е общественоопасно – извършването му е съставомерно, но това не означава, че такова нарушение по дефиниция не би могло да представлява маловажен случай, ако и от него да не са настъпили други (извън засегнатите обществени отношения) реални вреди. Напротив, именно защото последните не са съставомерни – не са елемент от състава на нарушението на просто извършване, настъпването на такива или липсата им може и следва да бъде отчетено като отегчаващо, съответно като смекчаващо отговорността обстоятелство, което с оглед на неговата тежест (вида и размера на вредите) или пък преценно в съвкупност с останалите налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства би могло да обоснове маловажност на извършеното нарушение. В това се изразява и различието им с т. нар. „резултатни“ нарушения, при които липсата на включен в състава им вредоносен резултат би довела до липсата въобще на нарушение, поради несъставомерност на извършеното деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а не до маловажност на случая. Ето защо, когато законодателят прецени, че засягането на обществените отношения с простото извършване на дадено нарушение само по себе си е достатъчно общественоопасно, за да бъде санкционирано с предвиденото за него наказание, независимо дали са настъпили или не други вредни последици, каквито са например нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда КТ), той изрично изключва възможността за квалификацията на това нарушение като маловажно – чл. 415в, ал. 2 от КТ. Не такъв обаче е разглежданият случай. Нещо повече: от значение за тежестта на нарушението е не само значимостта на засегнатите с извършването му обществени отношения, но и степента на тяхното засягане, която в случая незначителна, доколкото целта на всяка обществената поръчка е осигуряване на ефективност при разходването на средствата – чл. 1, ал. 1 от ЗОП, а както беше отбелязано, при процесната обществена поръчка са разходвани по-малко средства от първоначално договорените за по-голямо количество от първоначално договореното. По тези съображения касационната инстанция намира, че НП, предмет на осъществения от въззивния съд съдебен контрол, съответно решението на последния, с което НП е потвърдено, са постановени при неправилно приложение на закона и следва да бъдат отменени, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН касаторът бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора и своевременно направеното за това искане на касатора следва да се присъдят направените разноски в производството пред районния съд в размер на 480 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложени списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и фискален бон. Този размер е под минималния, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от ответника възражение за прекомерност се явява неоснователно.

За производството пред касационната инстанция от касатора не са представени доказателства за направени разноски, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 26 от 08.04.2024 г., постановено по АНД № 20245520200037/2024 г. по описа на Районен съд Раднево, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11-01-7932022 от 03.04.2023 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на основание чл. 255, ал. 3 от ЗОП на А. П. А., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за това, че на 07.05.2021 г. в качеството му на изпълнителен директор за на „Мини Марица – Изток“ ЕАД и секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП със Споразумение № 1 от 07.05.2021 г. е изменил договор за обществена поръчка – Борсов договор № 890 от 30.10.2019 г. (рег. № ТО-26 от 21.01.2020 г.), в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА А. П. А., [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София да заплати на А. П. А., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], [адрес], сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство в производството по АНД № 20245520200037/2024 г. по описа на Районен съд Раднево.

Решението е окончателно.