№ 142160
гр. София, 04.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110169591 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от И. В. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „**** за
сумата от 10 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за обезщетение за
закъснял полет W64441 от 02.01.2023г. по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
в размер на 250 евро, за период на забавата от 14.03.2023 г. до 07.08.2023 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение на 18.01.2024г. за посоченото вземане, както и
за разноски в общ размер на 505 лв., от които сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от
480 лв. – адвокатско възнаграждение, присъдено на адв. С. за оказаната безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА.
Длъжникът „***“ е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, с което е представил
доказателства за заплащане на вземането в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, като е възразил, че не
дължи разноските по заповедта, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Твърди, че
заявителят не е поканил извънсъдебно длъжника да плати мораторната лихва, нито е
направил това в заведеното за главницата производство по ч.гр.д. № 44644/2023г. на СРС,
поради което разноски на заявителя не се следват.
В писмено становище, подадено в срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК, заявителят И. В. Г. е
признал, че е получил плащане на вземането по заповедта, като е поискала издаване на
изпълнителен лист за разноските, като поддържа, че длъжникът е станал повод за завеждане
на делото, като не е платил вземането след като е бил поканен за това преди завеждане на
делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените с тях доказателства
намира следното:
1
Страните не спорят и на съда е служебно известно, че по заявление на И. В. Г. е
издадена по гр.д. № 44643/2023г. на СРС, 43 състав, заповед за изпълнение срещу длъжника
за заплащане на обезщетение за закъснял с над три часа полет W64441 от 02.01.2023г. в
размер на 250 евро (главницата, върху която е начислено претендираното в настоящото
производство акцесорно вземане за обезщетение за забава). В това производство длъжникът
е платил главницата в срока за подаване на възражение срещу заповедта и е представил
доказателства за това пред съда, поради което и при липса на становище на длъжника по
възражението, подадено по реда на чл. 414а, ал. 1 ГПК, заповедта е обезсилена. Съдът
приема, че страните не спорят, предвид представените в настоящото производство
доказателства за плащане, и относно обстоятелството, че длъжникът е изпаднал в забава за
плащане на главницата от 250 евро с получаване на извънсъдебна покана на 13.03.2023г.,
поради което дължи обезщетение за забава върху нея от деня, следващ получаването на
поканата – 14.03.2023г. до деня, предхождащ образуване на заповедното производство за
главното вземане – 07.08.2023г. в размер на 10 евро. Нова покана за заплащане на
акцесорното вземане не е необходима, тъй като именно поканата за плащане на главницата
поставя длъжника в забава и от следващия ден същият дължи обезщетение за забава.
По тези доводи съдът намира, че длъжникът е станал повод за завеждане на делото,
като не е платил лихвата за забава нито след поканата, нито след издаване на заповедта за
изпълнение за главното вземане, когато в срока за подаване на възражение срещу същата, е
платил главното вземане.
При това положение следва да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за
сторените от него разноски за държавна такса в размер на 25 лв., за които е издадена заповед
за изпълнение, а по отношение на вземането за обезщетение за забава, което е платено в
срока по чл. 412, т. 8 ГПК, искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в
заявлението, следва да се остави без уважение, тъй като в тази част заповедта за изпълнение
повече не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (арг. за
противното от чл. 406, ал. 1 ГПК).
Искането на длъжника за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА на адв. С. следва да се остави без разглеждане, тъй като доколкото се касае за вземане на
адвоката, а не на заявителя, се касае за хипотеза на упражняване на чужди права пред съд,
което е недопустимо на основание чл. 26, ал. 2 ГПК.
Съдът констатира, че поради пропуск не е изпратил на адв. С. възражението на
длъжника, подадено по реда на чл. 414а, ал. 1 ГПК, за становище, тъй като същото се отнася
и до претендираното от последния адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, който
следва да се отстрани като му се прати препис от същото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 414а, ал. 5, изр. 2 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на заявителя И. В. Г. срещу „***“, ЕИК
***, за сумата от 25 лв. – разноски за заповедното производство за държавна такса.
ДА СИ ИЗВЪРШИ ОТБЕЛЯЗВАНЕ върху заповедта за изпълнение за издадения
изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя И. В. Г., обективирано в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 364087 от 18.12.2023г., за издаване
на изпълнителен лист срещу срещу длъжника „***“, ЕИК *** за сумата от 10 евро,
представляваща мораторна лихва върху главница за обезщетение за закъснял полет W64441
от 02.01.2023г. по чл. 7, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004г. в размер на 250 евро, за
период на забавата от 14.03.2023 г. до 07.08.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на заявителя И. В. Г. за издаване на
изпълнителен лист за разноски на адв. С. за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА,
обективирани в заповедта за изпълнение.
Да се изпрати на адв. Д. С. препис от възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 1
ГПК с вх. № 69345 от 28.02.2024г. с указания, че в тридневен срок от получаване на
съобщението, може да подаде становище, като при неподаване на такова съдът ще обезсили
заповедта в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.
Разпореждането, в частта за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване от
длъжника в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, а в
останалата част – от заявителя в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3