№ 4756
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110100441
по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5064, 20 лв. по
фактура № .. от 07.12.2020 г., представляваща остатък от дължима цена за преработени 15,
232 т. отпадъчен материал от пластмасови бутилки, ведно със законната лихва от 18.06.2021
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 34964/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че ответникът му доставил 21 200 т. отпадъчни пластмасови
бутилки, които следвало да преработи, като ги измие и нареже на ишлеме. Посочва, че
преработил 15, 232 т. отпадък и доставил същия на ответника на 07.12.2020 г., но не
получил цялата уговорена цена. Страните били постигнали съгласие цената за преработка да
е 500 лв./т., като ответникът заплатил част от нея, а именно – сумата 4075, 00 лв. Останал
дължим остатъка 5064, 20 лв., който се претендира в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло иска. На първо място посочва, че не дължи плащане на претендираната цена,
тъй като тя била определена едностранно от ищеца, без страните да са постигали съгласие
под формата на писмено споразумение съобразно чл. 2 и чл. 14 от процесния договор. На
второ място посочва, че ищецът не е предавал стоката, за която претендира плащане, като в
тази връзка сочи, че има разминаване между представените доказателства и наведените от
ищцовата страна твърдения – били представени експортни бележки за изпращане на стока
от 18,120 т., а в исковата молба се твърдяло, че са изпратени 15, 232 т. Ответната страна
твърди, че нямало доказателства и да е получавала стоката, като в тази връзка посочва, че в
1
представената товарителница като получател било записано дружеството ищец и мястото на
доставяне било в неговото седалище в гр. Нова Загора. Дори обаче да било доставено
соченото от ищеца количество стока, нямало доказателства ответникът да е приел изцяло
същата. Твърди единствено да е приел стока срещу сумата 4075 лв., платена на 05.02.2021 г.
С тези аргументи моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже възникване на
договорно провоотношение с ответника с твърдяното съдържание – извършване на
преработка на отпадъчни пластмасови бутилки; изпълнение в срок на възложената му
работа – преработка на 15, 232 т. отпадъчен материал от пластмасови бутилки; размера на
уговореното възнаграждение и предаване на преработените пластмасови отпадъци от
ответника.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задължението си да заплати уговореното възнаграждение.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните е съществувал договор, по силата на който ищецът е следвало да преработва
предоставяни му от ответника пластмасови бутилки и да ги връща на последния измити и
нарязани на ишлеме.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесната фактура № .. от 07.12.2020 г. е осчетоводена, както от ищеца, така и от
ответното дружество. На 05.02.2021 г. е извършено частично плащане по фактурата в размер
на 4 000 лв., като останалото задължение е в размер на 5 064,20 лв. и остатъчно салдо по
стара фактура 75 лв., или общо 5 139,20 лв. Фактурата е регистрирана в дневника за покупки
на ответника, подадена е справка-декларация до НАП и е ползван данъчен кредит.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит
по същата представлява недвусмислено признание на задължението по договора и доказва
неговото съществуване.
С платежно нареждане на 19.04.2022 г. ответникът е изплатил на ищеца посоченото в
експертизата задължение в общ размер на 5 139,20 лв., с което процесното задължение е
погасено. При съобразяване съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК на погасителния ефект на
извършеното в хода на процеса плащане, искът за главница следва да се отхвърли.
От друга страна ответникът е дал повод за предявяването му, предвид което на ищеца
се дължи законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 18.06.2021 г. до датата на плащане 19.04.2022 г. в размер
на 430,46 лв., определен от съда по чл. 162 ГПК, както и сторените по делото разноски в
исковото производство в общ размер на 1 101,30 лв. за държавна такса, депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение и в заповедното производство в общ размер на 551,30 лв.
2
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че „ФИРМА” АД,
ЕИК .. дължи на „Б.” ЕООД, ЕИК .. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 430,46 лв.,
представляваща законна лихва върху главница в общ размер на 5 064,20 лв. за периода
18.06.2021 г. - 19.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 5 064, 20
лв. по фактура № .. от 07.12.2020 г., представляваща остатък от дължима цена за
преработени 15,232 т. отпадъчен материал от пластмасови бутилки, като погасени чрез
плащане в хода на процеса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 34 964/2021 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК .. да заплати на „Б.” ЕООД, ЕИК .. на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в исковото производство в общ размер на 1
101,30 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение и в
заповедното производство в общ размер на 551,30 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3