Р Е Ш Е Н И Е
№ 262591/8.10.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 09.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13599 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени
от
ищците Л.В.О., гражданка на
Русия, родена на *** год. в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К., дом **, корпус
*, квартира *** и Ю.А.О. , гражданин
на Русия, роден на *** год. в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К., дом **,
корпус *, квартира *** срещу ответника П.К.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЦИТЕ следните
суми , а именно:
сумата в размер на 544,52 лв. , представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в закупени на 01.04.2019г. самолетни билети от Хелзинки - Варна и
Варна - Хелзинки от ищците Л.В.О. и Ю.А.О., които са пристигнали извънредно в
България, с оглед спиране на ел.захранването на собствения им апартамент № 5С ,
находящ се в КК „Св.Св.К. и
Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 764,89 лв. , представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в заплатена сума за хотел с престой от ищците Л.В.О. и Ю.А.О. за
периода от 11.05.2019 год. до 18.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда - 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението,
сумата в размер на 278,00 лв., представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в извършени разходи за храна от ищците Л.В.О. и Ю.А.О. за 6 дни
по време на престоя им в хотела, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща главница, за претърпени неимуществени щети от
ищците Л.В.О. и Ю.А.О. , изразяващи се в претърпените неудобства, изхабени
нерви и преживяно унижение от факта, че се налага да идват извънредно в
България и да живеят на хотел , вследствие на неправомерно спиране на ел.захранването на собствения им апартамент №
** , находящ се в КК „Св.Св.К.
и Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението,
за които
суми е издадена Заповед № 281/27.01.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 155/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав
Моли
се за присъждане на разноските по делото, включително и разноските в
заповедното производство.
Ищците
обосновават съществуващия правен интерес от провеждане на предявените искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се, че ищците семейство Л.В.О.
и ЮРИИ А.О. са собственици на апартамент № **находящ
се в КК „Св. Св. Константин и Елена", ул. „П.“, №**, комплекс „Св. Е.“,
вх. *, ет. *. В края на м. март 2019 год. ищците са узнали от свои познати
майстори, на които са поръчали да направят ремонт в апартамента им, че е спряно ел. захранването на апартамента.
Свързват се по телефона с мениджъра на „ВСЕЛЕНА" АД - ВАРНА, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна и адрес на управление: КК „Св. Св. Константин
и Елена", хотел „Света Елена", ул. „Първа", №**- фирмата от която са
закупили апартамента и която поддържа общите части на
комплекса - П.К.Ш.. Той им е заявил, че
дължат 3 000 /три хиляди/ евро за
поддръжка на общите части. Те отказали да платят,
защото това е нереално завишена сума. Пристигат извънредно в България,
за да решат
въпроса, но им е отказано пускането
на електричеството преди да платят
исканата от управителя сума. Живеят на хотел седем
дни. След подаване на жалба във ВРП е образувана преписка №5861/2019 год. При разпита П.К.Ш. заявява,
че имат неплатено
електричество за 330 лв. и затова
е наредил на работник от техническия
персонал да спре ел. захранването на апартамента им. Скрива факта, че е искал
неправомерно 3 000 евро.
Спирането на тока също
е неправомерно, защото това е в правомощията само на енергоразпространителното
дружество. За 7 нощувки
на хотел, самолетни билети и ежедневни разходи са изразходвали 1679 /хиляда шестстотин седемдесет и девет/ лева, която сума
представлява претърпените от тях имуществени
вреди. Считат, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
Претендира се признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците сумата от 544,52 лв, представляваща главница за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в закупуване на самолетни
билети Хелзинки - Варна и Варна - Хелзинки за двамата
заявители, които са пристигнали извънредно във Варна , с оглед
решаване на проблема със спряното
електричество в апартамента
им по нареждане
на длъжника П.К.Ш., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 год. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищците сумата сумата
от 764,89 лв представляваща главница за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в заплатена сума от двамата заявители
за хотел с престой от 11.05.2019 год. до
18.05.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда -08.01.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира се признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищците сумата сумата
в размер на 278,00 лв представляваща
главница за претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатена сума от двамата
заявители за храна за 6 дни
по време на престоя им
в хотела, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда -08.01.2020 год. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира се признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищците сумата сумата
в размер на 1 000,00 лв представляваща
главница за претърпени неимуществени вреди от двамата
заявители, изразяващи се в претърпени неудобства, изхабени нерви и преживяно унижение от факта,
че се налага
да идват извънредно в България и да живеят на
хотел , вследствие на спирането
на ел. захранването на собствения им апартамент
№5С, находящ се в КК „Св. Св. Константин
и Елена", ул. „Първа", №**, комплекс „Света Елена", вх. **, ет.
* по нареждане на ответника П.К.Ш., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на заявлението в съда-08.01.2020
год. до
окончателното изплащане на задължението.
В постъпилата по делото уточнителна молба с вх.№ 293563/08.07.2021г. ищците излагат, че ответникът П.Ш. , като
мениджър на „Вселена“ АД-Варна , която поддържа общите части на комплекса, е
заявил на ищците, че дължат сумата от 3000 евро за поддръжка на общите части,
която отказали да заплатят , като нереално завишена сума и са пристигнали извънредно в България , за
да решат въпроса, но им отказано пускането на електричество преди да платят
исканата от управителя сума. Счита се, че с тези си действия ответникът е
причинил претендираните имуществени и неимуществени
вреди.
С оглед на изложеното се моли за
положително произнасяне по предявената искова претенция , както и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът П.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че
предявеният установителен иск е недопустим, а по същество неоснователен.
Излага се, че е вярно , че
представляваното от ответника Ш.
дружество „ВСЕЛЕНА" АД с БИК ******е било продавач на апартамента
на ищците и че това дружество е отговаряло за поддръжката на общите части на
сградата, в която той се намира. Не отговаря на действителността обаче, че
ответникът Ш. някога е говорил по телефона с ищците. Ако друго лице по някаква
причина е говорило с тях по телефона и е искало някакви суми за поддръжка на общите
части, то това няма отношение нито към твърдението относно ел. захранването на
индивидуалния им обект- апартамент, нито към поведението на ответника.
Действително ищците имат неплатени задължения към „ВСЕЛЕНА" АД за разходи
относно поддръжката на общите части, но от 2016 г. до днешна дата те възлизат
на 2358,50 Евро. Въпреки, че последното няма нищо общо с предмета на правния
спор, следва да се посочи и че ищците от години подават всевъзможни жалби срещу
„ВСЕЛЕНА" АД, като твърдят, че сумите за поддръжка на общи части, които са
приети като размер на общо събрание на сградата, са недължими от тях.
Във връзка с твърдението, че ответникът противоправно
е разпоредил спирането на електрозахранването на притежавания от ищците
апартамент, се посочва, че същият не е присъединен към електрозахранването и
ищците нямат договор за доставка на електроенергия и разкрита партида към
електроразпределително дружество. Нито ответникът като физическо лице, нито
„ВСЕЛЕНА" АД имат задължение да доставят електрическа енергия на ищците в
притежавания от тях индивидуален обект, а освен това нямат лиценз за извършване
на доставка на електроенергия съгласно изискванията на чл. 39, ал. 1 от Закона
за енергетиката След като не е налице задължение на ответника лично да доставя
електрическа енергия до апартамента на ответниците,
не може да съществува и негово противоправно
поведение по спиране на тази доставка.
В действителност „ВСЕЛЕНА" АД на добра воля е доставяло електрическа
енергия до имота на ищците, тъй като присъединяването на потребител до
разпределителната мрежа изисква време. Ищците обаче не са предприели,
необходимите действия по присъединяването. При това положение дори ответникът
да е разпоредил прекратяване, това му действие не може да е противоправно,
тъй като „ВСЕЛЕНА" АД няма право да доставя електроенергия.
Действително в определен период се е наложило ел. захранването да бъде
спряно, но то се е наложило , поради това че в края на лятото на 2018 г. е
станало наводнение в апартамента на ищците. От това наводнение са нанесени щети
на индивидуален обект, находящ се непосредствено под
апартамент № 5C, като е съществувала опасност от
повреждане и на цялата електрическа инсталация. Самите ищци посочват, че през
м. март 2019 г. са изпратили майстори в апартамента си, като удобно не
уточняват какво е наложило ремонта. Опасността от късо съединение и повреждане
на ел. инсталацията е наложило прекъсване на ел. захранването. Ответникът
твърди, че тогава те са отказали да дойдат да отстранят теча, довел до
наводнение, като твърдели, че това е задължение на мениджъра на общите
части-„ВСЕЛЕНА" АД. Отново въпреки, че не е негово задължение ответника Ш.
поръчал установяването на теча с термокамера и се
установило, че е от апартамента на ищците. Излага се, пристигането на ищците в
гр. Варна е именно заради необходимия ремонт и отстраняване на щетите , причинени
от теча в апартамента им.
Оспорва се причинната връзка между твърдените от ищците разходи за
самолетни билети, хотел и храна, като се счита, че не са налице доказателства
за такава, както и за претърпени неимуществени вреди. От една страна,
твърденията на ищците за направените разходи не са доказани, а от друга - дори
да бъдат доказани, твърдението за причинна връзка с някакви противоправни
действия на ответника не се доказват и звучат несериозно. Така например
причинна връзка липсва между разходите в размер на 278 лева- заплатена сума за
храна и поведението на ответника, при положение, че дори ищците да бяха
пребивавали в апартамента си, то отново изхранването им би било само тяхно
задължение. Не се открива връзка и между твърдението, че са пребивавали в хотел
7 дни, при положение, че в представената фактура броят на нощувките е посочен
като 12+2 = 14. Не се открива и причинна връзка на разходите за самолетни
билети и то от Хелзинки до Варна при положение, че постоянният адрес на ищците
е в Русия. При положение, че ищците притежават собственост в гр. Варна, по
всяко време на годината е възможно да пожелаят да посетят апартамента си и няма
никакво значение извънредно или не.
Във връзка с гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените искови претенции.
Досежно
допустимостта на предявената искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.г.д №
155/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав, се установява, че
същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.01.2020
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 281/27.01.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Длъжник П.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Кредитор Л.В.О., гражданка на Русия, род. на *** год. в Русия, адрес: С
.П., Р., ул. „К., дом **, корпус *, квартира *** и Кредитор Ю.А.О., гражданин
на Русия, род. *** год. в Русия, с адрес: Санкт Петербург, Русия, ул. „Композиторов, дом 11, корпус 1, квартира 131, следните суми, а именно: сумата в размер на
544,52 лв. , представляваща главница, за
претърпени имуществени вреди , изразяващи се в закупени на 01.04.2019г.
самолетни билети от Хелзинки - Варна и Варна - Хелзинки от двамата заявители Л.В.О.
и Ю.А.О., които са пристигнали извънредно в България, с оглед спиране на
ел.захранването на собствения им апартамент № 5С , находящ
се в КК „Св.Св.К. и Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс
„Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 42,76 лв. , представляваща мораторна
лихва върху главницата от 544,52 лв., за
периода от 01.04.2019 год. /датата на закупуване на билетите в двете посоки/ до
датата на подаване на заявлението във ВРС - 08.01.2020 год. ; сумата в размер
на 764,89 лв. , представляваща главница,
за претърпени имуществени вреди , изразяващи се в заплатена сума за
хотел с престой на двамата заявители Л.В.О. и Ю.А.О. за периода от 11.05.2019
год. до 18.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата в размер на 50,03лв. , представляваща мораторна лихва върху главницата от 764,89 лв., за периода
от 17.05.2019 год. до датата на подаване на заявлението във ВРС - 08.01.2020
год.;сумата в размер на 278,00 лв., представляваща главница, за претърпени имуществени вреди , изразяващи
се в извършени разходи за храна от двамата заявители Л.В.О. и Ю.А.О. за 6 дни
по време на престоя им в хотела, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата
в размер на 18, 77 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 278,00 лв., за периода от 11.05.2019 год.
/пристигането им в България/ до датата на подаване на заявлението във ВРС -
08.01.2020 год. ; сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща главница, за претърпени неимуществени щети от двамата
заявители Л.В.О. и Ю.А.О. , изразяващи се в претърпените неудобства, изхабени
нерви и преживяно унижение от факта, че се налага да идват извънредно в
България и да живеят на хотел , вследствие на неправомерно спиране на ел.захранването на собствения им апартамент №
5С , находящ се в КК „Св.Св.К.
и Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата в размер на 73,89 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1000,00 лв., за периода от 01.04.2019 год. /датата на
узнаване на проблема и закупуване на билетите в двете посоки/ до датата на подаване на заявлението във ВРС
- 08.01.2020 год., както и сумата от
55,46 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: непозволено увреждане – претърпени от заявителите
имуществени и неимуществени вреди , вследствие на спиране на ел.захранването на
собствения им апартамент № 5С , находящ се в КК „Св.Св.К. и Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по
нареждане на длъжника П.К.Ш..
В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от
длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е
представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо
и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания
с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо
и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
Вследствие на изложеното и при наличието на идентитет между претендираните
вземания в заповедното и исковото производство, съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес от предявената
искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно обстоятелството , че ищците Л.В.О.,
гражданка на Русия, родена на *** год. в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К.,
дом **, корпус *, квартира *** и Ю.А.О. , гражданин на Русия, роден на *** год.
в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К., дом **, корпус *, квартира *** са
собственици на апартамент №5С, находящ се в КК „Св.
Св. Константин и Елена", ул. „П.“, №**, комплекс „Св. Е.“, вх. *, ет. *. Видно
от приобщената по делото фактура № ***********. , издадена от хотел „Романс“ на
Юри О., последният заплатил с кредитна карта престой на двама възрастни в
хотела за 6 нощувки , с посочена дата на пристигане 11.05.2019г., за сумата от
391,08 евро, равняваща се на 764,89 лв.
Приобщен по делото е фискален бон от 17.05.2019г. ,
издаден на рецепция на Хотел „Романс“ за сумата от 764,89 лв.
Видно от приобщената по делото фактура № ***********. ,
издадена от хотел „Романс“ на Юри О., последният заплатил с кредитна карта сумата в общ размер от 91,50 лв. , от която за
услугата изпиране на дрехи - сумата от 18,00 лв. и за хранене в ресторант - сумата
от 73,00 лв.
Приобщен по делото е фискален бон от 17.05.2019г. ,
издаден на рецепция на Хотел „Романс“ за сумата от 91,50 лв.
Приети по делото са 2бр. бордни карти за пътуване на
ищците Л.О. и Ю.О. за пътуване с полет на 11-ти май /без посочена година/ от
Хелзинки до Варна.
Представени са 2бр. бордни карти за пътуване на ищците Л.О.
и Ю.О. на 18-ти май /без посочена година/.
Видно
от приобщените по делото заверени преписи от задгранични паспорти на ищците Л.В.О. има печат за пристигане в гр.Варна на
24.05.2018г. и излизане на 19.08.2018г., а Ю.А.О. има печат за пристигане в
гр.Варна на 29.07.2018г.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от ищцовата страна свидетел Сергейх Замятин, роден на ***г.
в Руска федерация, с руско гражданство, без родство и дела със страните по
делото, които съдът кредитира като достоверни. Свидетелят Замятин
излага, че е правил ремонт за Юрии О. и Л.О. в техния
апартамент в периода м.12.2018г. -м.01.2019г. , а м.03.2019г. е довършвал
ремонта в комплекс “Св.Константин и Елена“, в апартамент 5С. Свидетелят е
правил наново всички тръби за вода –
гореща и студена, вертикални стойки до
кухнята, изграждане на тераса хидроизолация и плочки. Свидетелят излага, че в
апартамента е имало ток м.12.2018г. -м.01.2019г. , но когато е отишъл
м.03.2019г. не е имало ток. Свидетелят Замятин
излага, че е отишъл до управителя на компания Толя
Алексиева и задал въпроса „защо е спрян токът, може би имат задължения за това“
, като е получил отговор , че няма
задължения за тока, а „собствениците имат задължения за такса поддръжка , две
или три хиляди евро и за това е спрян
токът“. След това собствениците дошли в България м.04 -05 и решили въпроса сами.
Живеели на хотел, но не в собствения си апартамент. Свидетелят твърди, че не е
видял теч в апартамента на ищците, но управляващия компанията казала, че имало
теч в апартамента и за това са ги наели за смяна на требите, да направят всички
нови тръби , вертикални стойки да всички потребителски кранове. Според
свидетеля ищците пристигнали в България само
за решаване на проблема за около 10 дни - две седмици.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от
ответната страна свидетел Христо Борисов Ц.,
роден 1953 г., без родство и дела със страните по делото, които съдът
кредитира като достоверни. Свидетелят Ц. излага, че е собственик на фирма
„Вселена“. Свидетелят твърди, че са предупредили собствениците на апартаменти в
комплекса , че за захранването още ще им дават ток до присъединяването им към
електроразпределителното дружество, като до два месеца трябва да се включат към
„Енерго Про“. Свидетелят
твърди, че ищците идват в апартамента си само през лятото. Твърди, че е
разговарял и с двамата ищци за наличието на теч от техния апартамент, който е
наводнил магазина долу , паната са паднали, имало е дивани, които са се
намокрили , както и всички стени и тавани , но ищците отричали течът да е от техния
апартамент и са заминали, като по никакъв начин не възстановили щетите. Наред с
горното, ищците дължали и други суми за поддръжка на общите части в размер от около 2800 евро , които
признавали и казвали , че ще ги платят. Когато станало наводнението излага , че
„Спряхме водата и тока , т.к. да не стане гаф.“ и по-нататък не са виждали никой да извършва
ремонт в техния апартамент.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване , както следва: учредено по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозиране на настоящата искова молба в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание,
извършено от ответника противоправно деяние,
изразяващо се в твърдяното действие или бездействие; действително претърпени вреди от ищеца; причинната връзка между противоправното
деяние на ответника и вредоносния резултат; размер и характер на понесените от
ищеца вреди.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да
установи всички наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, както и осъществяването на
онези обстоятелства, които изключват вината му.
Видно от обективираните в исковата молба и в отговора
твърдения на страните по делото, както и от съвкупния доказателствен материал ,
между същите не е спорно обстоятелството, че ищците са собственици на
апартамент № 5С в комплекс „Света Елена“, находящ се
в к.к. „Св.Св. Константин и
Елена“ гр.Варна.
Видно от показанията на свидетеля Сергейх
Замятин , които съдът кредитира като достоверни ,
доколкото кореспондират на събрания по делото доказателствен
материал, свидетелят е извършвал ремонт в собствения на ищците апартамент в
периода м.12.2018г. -м.01.2019г. и през м.03.2019г. , като е установил , че
през месец март 2019г. в него е прекъснато електрозахранването , за което е
уведомил ищците.
Не е спорно в отношенията между страните, а и видно от
съвкупния доказателствен материал, ищците са пристигнали
в България през месец май 2019г. и са
пребивавали за периода 11.05.2019г.-16.05.2019г. на хотел в гр.Варна, за който
са заплатили сумата в размер на 764,89 лв. за 6 нощувки , видно от фактура №
***********. , издадена от хотел „Романс“
и 73,00 лв., видно от материал фактура
№ ***********. , издадена от хотел „Романс“
и 2 бр. фискални бонове от
17.05.2019г.
Същевременно по делото не са събрани никакви доказателства , че конкретната причина за пристигане на ищците в
България през месец май 2019г. е именно обстоятелството, че ответникът П.Ш. е разговарял с тях и им е заявил , че дължат сумата от 3000 евро за поддръжка на общите
части, които те са отказали да заплатят , като нереално завишена сума и са пристигнали извънредно в България , за
да решат въпроса , но им е отказано
пускането на електричество преди да платят исканата от ответника сума. Не са събрани никакви доказателства за
наличието на проведен разговор на ищците с ответника относно наличието на дължими
суми в размер на 3000 евро за поддръжка на общите части на комплекса нито преди
пристигането им, нито след пристигането им в България. Следователно твърдението , че причината за
пристигане на ищците в гр.Варна за претенция от страна на точно ответника П.Ш.
към ищците за наличие на дължими суми , остава изцяло недоказана. Причините за
пристигането на ищците в България могат да бъдат най-различни, включително и
свързани с извършвания ремонт на собствения им апартамент , евентуално неговото
заплащане.
По делото не са събрани доказателства относно твърдението
, че ел.захранването в собствения на ищците апартамент е спряно от ответника П.Ш.
или по негово нареждане. Нещо повече, от показанията на свидетеля Христо Ц. ,
се установява, че апартаментът на ищците
не е присъединен към електроразпределително дружество, т.е. не е захранен с
електроенергия , такъв е бил подаван временно
от „Вселена“ Ад-гр.Варна , като им е даден двумесечен срок от „Вселена“
Ад-гр.Варна за присъединяване към електроразпределително дружество. Не са
събрани никакви доказателства , че именно П.Ш. е разпоредил спиране на тока в
собствения на ищците апартамент.
Съдът намира, че не са събрани доказателства за конкретно
извършени именно от ответника П.Ш. действия , свързани с пристигането на ищците
в България. Отделно от това се формира извод, че пристигането на ищците в
България е било свързано с решаване на въпроса с присъединяване на апартамента
им към електроразпределително дружество, с оглед необходимостта от осигуряване
на електрозахранване на същия и откриване са самостоятелна партида, поради
което и направените от ищците разходи са свързани с положени грижи за
собствеността им.
Отделен е въпросът, че ищците не са представили
доказателства за стойността на
закупените от същите самолетни билети , относно стойността на заплатената храна
по време на престоя им в хотела и относно твърдените неимуществени вреди, което
съдът изрично е указал в проектодоклада на делото.
По
изложените съображения съдът намира, че по делото не са събрани доказателства
за извършени твърдените действия от страна на ответника П.Ш. , описани в
исковата и уточнителната молба. Липсват доказателства относно противоправни
действия на ответника П.Ш. , които да са в пряка причинна връзка с твърдените
вреди на ищците. Не са събрани доказателства, от които да се установи наличие
на определено действие от страна на ответника, което да е противоправно
и да противоречи на конкретни законови правила. При липсата на доказателства за
твърдените извършени действия от страна на ответника , които са им причинили
вреди и наличието на причинна връзка с последните, претенцията на ищците , че
ответникът им дължи обезщетение е изцяло неоснователна. След като извършването на противоправни
действия от страна на ответника П.Ш. не се установи, направените от ищците
разходи за пребиваването им в България не са в причинна връзка с негово
конкретно поведение.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват с напълно
недоказани няколко самостоятелни предпоставки, което налага тяхното отхвърляне.
Изложените
съображения, мотивират изводите на сезирания съд за неоснователност на
предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се претендира присъждане
на изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. , което следва да
му бъде присъдено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищците Л.В.О., гражданка на Русия, родена на *** год. в Русия, с адрес: С
.П., Р., ул. „К., дом **, корпус *, квартира *** и Ю.А.О. , гражданин на Русия, роден на *** год. в Русия, с адрес: С
.П., Р., ул. „К., дом **, корпус *, квартира *** срещу ответника П.К.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: *** положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЦИТЕ следните
суми , а именно:
сумата в размер на 544,52 лв. , представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в закупени на 01.04.2019г. самолетни билети от Хелзинки - Варна и
Варна - Хелзинки от ищците Л.В.О. и Ю.А.О., които са пристигнали извънредно в
България, с оглед спиране на ел.захранването на собствения им апартамент № 5С ,
находящ се в КК „Св.Св.К. и
Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 764,89 лв. , представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в заплатена сума за хотел с престой от ищците Л.В.О. и Ю.А.О. за
периода от 11.05.2019 год. до 18.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда - 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението,
сумата в размер на 278,00 лв., представляваща главница, за претърпени имуществени вреди ,
изразяващи се в извършени разходи за храна от ищците Л.В.О. и Ю.А.О. за 6 дни
по време на престоя им в хотела, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението,
сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща главница, за претърпени неимуществени щети от
ищците Л.В.О. и Ю.А.О. , изразяващи се в претърпените неудобства, изхабени
нерви и преживяно унижение от факта, че се налага да идват извънредно в
България и да живеят на хотел , вследствие на неправомерно спиране на ел.захранването на собствения им апартамент №
5С , находящ се в КК „Св.Св.К.
и Е.“ , ул.“П.“ № ** комплекс „Св.Е.“ вх.* ет.*, по нареждане на длъжника П.К.Ш.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 08.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 281/27.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 155/2020 г. на Районен
съд-гр.Варна-11 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.О., гражданка на
Русия, родена на *** год. в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К., дом **, корпус
*, квартира *** и Ю.А.О. , гражданин
на Русия, роден на *** год. в Русия, с адрес: С .П., Р., ул. „К., дом **,
корпус *, квартира *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.К.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, aп. 11сумата в размер на 400,00 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: