Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 385
Гр. Пловдив, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева,, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
6547 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от И.Т.К. с ЕГН ********** против
************ с ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
последици от настъпила трудова злополука на **********. в размер на 8 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното изплащане
Ищецът твърди, че е
работил по ТПО с ответника като „***“ като по време на трудовото си
правоотношение е претърпял трудова злополука, настъпила на ************. около
12,40 часа при *** на ***********, когато преминавайки през пътека и при
качване по стълбите по сцената ищцата се спънала в невдигнат черен декорен
подиум, като паднала по очи и ударила лицето, устатата си, главата, гърдите,
дясното коляно, десния глезен и крак. Злополуката е призната на основание чл.
60, ал. 1 КСО за трудова с разпореждане № ******* от ******. на НОИ – ТП
Пловдив.
Вследствие на
падането преживяла изключителни болки и страдания, не можела да ходи дълго
време, не може да изкачва стълби, замятала десния крак, движенията в този крак
били силно ограничени, имало постоянно главоболие и световъртеж с често
повръщане. Подложила се на рехабилитация, физиотерапия и медикаментозно
лечение. Станала затворена, изнервена и силно депресирана.
Ето защо моли съда
да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8
000 лева, ведно със законната лихва. Претендират се разноски
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Взето е
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва,
че между страните е съществувало ТПО и че по време на действието му ищецът е претърпял трудова злополука.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се
допуснати груби нарушения безопасността на труда, като се твърди, че ищецът е
преминал всички задължителни инструктажи. Освен това се твърди, че болките и
страданията са в резултат на стари заболявания на ищцата, което било отбелязано
и в представената мед. документация.
Моли за отхвърляне
изцяло на иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Не се спори по производството, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „***“ в **************.
От представеното разпореждане от ******* г.,
представляващо официален документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 КСО от
длъжностно лице при НОИ, ТП-Пловдив., се установява, че на ищцата е претърпяла трудова злополука, която
е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
От приетия по делото Протокол за трудова
злополука приложение към чл. 2, ал. 2 от НУРРОТЗ, станала на ************ се
установява, че ищцата преди да премине през сцената не е включила пълното
осветление, вследствие на което се е
спънала и паднала.
Приети по делото са и заверени копия от
декларация за трудова злополука от ***********., амб. листове, експертно решение,
заповед за условията и реда на провеждането на периодичното обучение и
инструктаж на работниците, план за действие и евакуация при пожар или авария,
заповед за организация на инструктажа по безопасност и здраве при работа и
противопожарна и аварийна безопасност.
В
обясненията си за станалата трудова злополука ищцата казва, че сцената била
тъмна, на сцената светела само сигналната лампа, а ищцата била с чувал с боклук
и бързала, като се спънала в декора на
подиума на сцената.
В настоящото производство са изслушани
свидетели и на двете страни. Свидетелят на ищцата ***, е разпитан за
обстоятелствата относно понесените болки
и страдания, както и какво е било състоянието на ***му след инцидента. Този
свидетел описва, че видял ***си същия ден вечерта след работа, десния й крак
бил с надуто коляно, брадата й била зажулена, зъбите я болели. На следващия ден
посетили личния й лекар, който й предписал обезболяващи и мазила, били й дадени
болнични за няколко дни. Сред инцидента десния й крак започнал да събира вода в
коляното, като на два пъти била вадена вода от коляното на десния крак, била й
назначена физиотерапия. ***му посещавала и невролог, поради болките в главата и
повръщането. В първите дни не можела да сгъва коляното, не можела да кляка, да
сяда, и имала нужда от чужда помощ. Състоянието й след инцидента се променило,
разстройвала се бързо, плачела, изпадала в депресия, затворила се в себе си,
като психологически още не била възстановена, продължавали и болките в ударения
крак. Свидетелят е разпитан и за осветлението на сцената, като казва, че
копчето за осветлението било монтирано след стъпалата към сцената, което
обстоятелства му било известно, доколкото свидетелят бил посещавал театъра с
дъщеря си по време на гледане на постановки. Според свидетеля салонът на
театъра а е с отделно осветление, което не осветявало сцената, която оставала тъмна при
светнато осветление в салона.
Свидетелят
на ответника ***, е разпитана за обстоятелствата относно действията на
пострадалата, довели до съпричиняване на вредоносния резултат. Тя описва, че
ищцата е стар служител и единствен *** в театъра, който е бил запознат с
условията за безопасността на труда при почистването на сцената в театъра. Според
свидетелката по молба на ищцата било направено и оборудвано допълнително осветление за сцената, като бил монтиран
специален ключ, който се намира преди стълбите към сцената, като освен това на сцената
имало и дежурно осветление – лампа, която не се гаси, като осветлението от нея осветява и сцената. Казва, че декорът бил
прибран, като не бил прибран само подиума за пиесата, който е от дърво, завит е
в черно платно и е висок 12 см.
В настоящото производство е изслушано и
прието заключение на СГрЕ, от в.л. С., според което ищцата е подписала само
един от периодичните инструктажи, като началния и останалите периодични
инструктажи не били подписани от ищцата.
В настоящото производство са изслушани и
приети две заключения на съдебно-медицинска експертиза, изпълнени от в.л. З.Н.,
съдебен лекар, и ***., ***, според които на ищцата е била причинена контузия на
дясно коляно и дясна глезенна става, които травми са довели до болеви усещания
и страдания, които са намалявали бавно във времето. Страданията, които е
изтърпяла ищцата са силно изразени в резултат на обострянето на предишни
хронични заболявания, като артроза на колянната става, като ударът е подсилил
вече съществуващото артрозно заболяване, което е довело до нарушената цялост на
хрущяла. Вещото лице излага предположението в резултат на удара ищцата да е
имала ограничени движения в крака през
2016 година.
От правна страна
съдът намери следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият
състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото
правоотношение и причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука
и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и
от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово
правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение ищецът е
претърпял злополука.
Посочената злополука има характер на трудова
по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе
разпореждане на НОИ, ТП П. по чл. 60, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по
чл. 60, ал.1 КСО от една страна представлява индивидуален административен акт
за наличието или не на трудова злополука, а от друга страна съставлява официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука, елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, от който
зависи съществуването на правото на обезщетение.
Установява се и наличието на причинени
вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
Ищцата безспорно е преживяла болеви усещания и страдания, които са намалявали
във времето, имала е и силно изразени страдания, които обаче са в резултат от
обострянето на стари хронични заболявания, а не в резултат от травмата на крака
получен при падането. Вещото лице е отбелязало, че вероятно при ищцата би могло
да има някаква ограниченост на движенията, което обаче няма характера на трайно
затрудняване на движението..
Относно размера на
неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Принципът за
справедливост в най-пълна степен трябва да компенсира вредите на увредения от вредоносното действие, като съдът следва да
съобрази всички доказателства, релевантни към реално претърпените от ищеца морални
вреди (болки и страдания).
От приетите по делото две СМЕ, които съдът
кредитира изцяло, се установи следното:
1/. вследствие на трудовата злополука ищцата
е претърпяла контузия на дясното коляно, десен глезен с по значителни болки в
областта на дясното коляно;
2/. увреждането е наложило пиене на
обезболяващи, като на ищцата са причинени болка и страдания, които са отшумели
във времето, като страданията, които е изпитвала и все още изпитва ищцата са силно
изразени поради наличието на старо хронично заболяване, което се обостря вследствие
на получената травма.
3./ ищцата е напълно възстановена, без
оплаквания, без отоци и без клинични признаци за вътреставни травматични
увреди.
4./ищецът е бил в болнични, поради временна
неработоспособност за срок от 3 дни;
При преценката за размера съдът не пропусна
обстоятелството, че ищцата е продължила
да работи като ***ка, като ТПО е било прекратено, считано от 09.04.2019г.
Съдът взе предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на
критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт
на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При всичко изложено, съобразно фактите и
обстоятелствата по делото, съдебната практика по сходни случаи и
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката 2016
година, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца следва да бъде определено в размер на 3000 лева.
По релевираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност - „когато не е положил грижа, каквато и
най-небрежният не би положил при същите обстоятелства”.
Вината на пострадалия не може да се
предполага – доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201,
ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да
се основава на предположение, ето защо работодателят
следва да представи убедителни доказателства за осъществени от
пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма
на трудовата злополука, за да бъде направен категоричен
извод за допусната груба небрежност.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая пострадалият ищец е допринесъл за настъпване
на злополуката, тъй като не е включил осветлението на сцената, за която се
установява да е била осветена единствено от дежурното осветление /което никога
не се гаси/, при наличие на монтирано такова преди стълбите към сцената, по
изрично искане на ищцата, последното обстоятелство изясняващо се от
свидетелските показания на *************, а така също и закрепено в протокола
за разследване на злополуката. Неизвършвайки последното, ищцата не е положила
за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия, предвид натрупания стаж като *** в
театъра. От своя страна – работодателят
/чиято отговорност е обективна/, отговаря за причинените вреди, без значение
дали са в причинна връзка с неговото поведение. В случая - работодателят е
допуснал почистването на сцената да става без включване на осветлението, на
сцената е имало част от декор, и не е извършил ефективен контрол.
С оглед
на изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс
между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия,
настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 30% съпричиняване, с който
процент следва да се намали размера на полагащото се обезщетение.
По претенцията за
законна лихва от датата на настъпване на трудовата злополука:
Когато задължението
произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана,
т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата
като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо
от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите
юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност
на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се
прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят,
дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука.
При това положение
предявеният иск за сумата в размер на 8 000 лeва, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на 24.04.2016г.
се явява основателен до размера от 2100
лева.
С оглед
преждеизложеното и като законна последица на ищеца следва да се присъди и
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука –
24.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 2100 лева до
пълния предявен размер, искът ще се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност. Разноските,
които е извършила ищцата за ЯМР не следва да й се присъждат, защото това не са
разноски по делото, такива съгласно член 75 от ГПК са определените от съда
възнаграждения за свидетели и вещи лица.
На адв. Б. следва да се определи адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от
ЗА в размер на 192 лева.
От ответника са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение и
внесени разноски за експертизи, като ще му се присъдят по съразмерност адв.
възнаграждение от 444 лева и 55,50 лева
за СМЕ..
Ответникът следва да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 84 лева за държавна такса по съразмерност съобразно уважената
част от иска, както и сумата от общо 107 лева за назначените по делото две СМЕ
и СГрЕ, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното,
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ********** с ЕИК ****** да заплати на И.Т.К. с ЕГН **********
сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и неудобства,
причинени в резултат на настъпила с ищцата трудова злополука на ********., по
време на работа в ***********, ведно със зак. лихва върху сумата от 2100 лева,
считано *************. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
разликата над 2100 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ******* с ЕИК ******* да заплати на адв. А.Б.
адвокатско възнаграждение по член 38,
ал. 2 от ЗА в размер на 192 лева.
ОСЪЖДА И.Т.К. с ЕГН ********** да заплати на *********
с ЕИК ********* разноски от 499,50 лева.
ОСЪЖДА ***** с ЕИК *******, да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 84 лева за държавна
такса и 107 лева за назначените по делото две СМЕ и СГрЕ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А.Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.