МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 839 от 09.07.2020 г.
по НAХД № 2331/2020 г. по описа на БРС, LI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на обвиняемата П.Ц.У., ЕГН: **********,***, в
качеството си на управител и представляващ търговско дружество „И.“ ЕООД, гр.
Бургас, ЕИК *********, със седалище гр. ***************- изпаднало в
неплатежоспособност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по безспорни и
изискуеми парични задължение към държавата, декларирани пред ТД НАП гр. Бургас,
с Декларации Образец 6, както и с Годишни данъчни декларации по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО, в общ размер на 41 990,71 лева, описани в Поканата за доброволно
изпълнение ИТ - 00 - 4861 - 1/22.04.2015 г., връчена на 22.04.2015 г., в
периода 30.04.2015 г. - 29.05.2015 г., не поискала от Окръжен съд - Бургас да
открие производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон по отношение на „И.“ ЕООД, гр. Бургас - престъпление
по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Бургас
поддържа внесеното постановление и счита, че безспорно се доказва авторството
на извършеното престъпление от обвиняемата. Предлага обвиняемата да бъдат
освободена от наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление и да и
бъде наложено наказание „глоба“ в размер по 3000 лв.
Обвиняемата не се явява и не се
представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемата
П.Ц.У.
е родена на *** ***, с българско гражданство, с висше образование, с ЕГН: **********. От свидетелството за съдимост е видно,
че същата не е осъждана, както и не е освобождавана от наказателна отговорност.
Търговско
дружество "И." ЕООД, ЕИК *********, било регистрирано през 2003 г.,
по фирмено дело № 3161/2003 г., със седалище и адрес на управление: гр. ********************************,
вписвано в Търговския регистър. Едноличен собственик на капитала и управител,
представляващ дружеството от учредяването му до 24.06.2015 г. била П.У..
Счетоводното обслужване, от създаване на дружеството до 2015 г., се извършвало
от служители на счетоводна кантора на фирма „К.“, а именно от свидетеля П.Х.и
майка му - Х., в самото начало.
За периода
от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г. търговското дружество "И."
ЕООД, ЕИК *********, натрупало задължения към държавата за осигурителни вноски,
а именно за ДОО, ЗО, УПФ, включително такива по ЗДДФЛ, ЗКПО, които не можело да
обслужва. Посочените задължения били декларирани по електронен път с КЕП на
счетоводна кантора "К.", съответно с Декларации Образец 6 и Годишни
данъчни декларации по чл. 92 ал. 1 от ЗКПО. На 22.04.2015 г., на обвиняемата П.У.
лично била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № ИТ - 00 – 4861-1/22.04.2015
г., в която задълженията в общ размер на 41 990,71 лева /главница и лихви/,
били описани детайлно, като бил посочен и 7 - дневен срок за доброволно
изпълнение от получаване на поканата. Също така бил посочен период, за който са
били дължими и следвало да бъдат платени. След изтичане на 7 - дневния срок,
видно от приложените по делото документи от ТД НАП, задълженията в посочения по
- горе размер не били платени от обв. П.У.. Съответно тези задължения били
включени в образувано изпълнително дело № 5484/2015 г. по описа на ТД НАП -
Бургас, както и констатирани в последващ Ревизионен
акт № Р - 03000315004967 - 091 - 001/22.01.2016 г.
В тридесетдневен
срок от спиране на плащанията по горепосочените изискуеми и ликвидни
задължения, а именно в периода от 30.04.2015 г. до 29.05.2015 г., обв. П.У., в качеството си на управител и
представляващ дружеството, не поискала от Окръжен съд - Бургас да открие
производство по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ по отношение на
„И.“ ООД. Обвиняемата П.У. не
изпълнила това свое задължения, произтичащо от Търговския закон, въпреки, че
била уведомена за задълженията за осигурителни вноски (ДОО, 30, УПФ), както и
тези по ЗДДФЛ и ЗКПО, чрез лично връчване на поканата за доброволно изпълнение.
На
17.06.2015 г. дружествените дялове на „И.“ ЕООД били прехвърлени на св. К.П.-
управител и представляващ дружеството, като седалището било преместено в гр. В.,
район "П.", местност "В." ***, които обстоятелства били
вписани в търговския регистър на 24.06.2015 г.
Съгласно
изготвената съдебно-икономическа експертиза (л. 4-10, том 14), на 01.04.2015 г.
дружеството било в трайна невъзможност да извършва плащания, тъй като не
разполагало с активи, с които да погасява задълженията си, включително тези към
ТД НАП. Към 01.04.2015 г. дружеството се намирало в състояние на пълна
неплатежоспособност. Не е имало имущество, включително парични средства, което
да гарантира интересите на кредиторите дори по минимални стандарти, тъй като
бил налице траен и необратим характер на това състояние. Било е
неплатежоспособно и след посочената по - горе дата. По тази причина дружеството
спряло плащанията по изискуеми и безспорни парични публични задължения към
държавата за осигурителни вноски и ДДФЛ и ЗКПО, а именно посочените в Покана за
доброволно изпълнение ИТ - 00 - 4861/22.04.2015 г, въпреки, че обв. У. като
управител и представляващ дружеството била уведомена лично за тях.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа
обстановка се установява от всички
събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, приобщени в настоящото производство по надлежния ред.
Показанията на свидетелите П.Х.и К.П. са последователни, обективни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. Показанията на свидетелите се потвърждават и от приетите писмени
доказателства. От приложения Ревизионен акт № Р - 03000315004967
- 091 - 001/22.01.2016 г. се установяват публични задължения за периода м.11.2010 –
м. 05.2015 г. на „И.“ ЕООД, управлявано от обвиняемата в размер на 1824145.78
лв. /без лихвата/. Това се потвърждава и от изготвената по делото ССчЕ /л. 27-44 от т. 8, ДП/. От изготвена счетоводна
експертиза (л. 4-10, том 14) се установява, че още към
01.04.2015 г. е изпаднало в неплатежоспособност, като не е било в състояние да
покрие задълженията си.
Налага се
извод, че от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства категорично
се установява гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставят под съмнение така установените
факти.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква
от обективна страна деецът да е управител и представляващ търговско дружество и който
в срок до 30 дни от спиране на плащанията, не е поискал от съда да открие
производство по несъстоятелност. Престъплението е формално и за
съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили вредни последици
от него.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и представителят на търговско
дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал.
2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има
изрично възлагане от колективен орган на управление.
Според разпоредбата на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Според алинея 3, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори.
От фактическа страна по делото се
установи, че към процесния период обвиняемата е
собственик на капитала и управител на търговско дружество "И." ЕООД, ЕИК *********. Установява се, че дружеството е натрупало за периода от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г.
публични задължения, като не е разполагало с активи да изплати задълженията. На
22.04.2015 г., на обвиняемата лично била връчена покана за доброволно
изпълнение изх. № ИТ - 00 – 4861-1/22.04.2015 г. като бил посочен и 7 - дневен срок за доброволно изпълнение от получаване
на поканата. След изтичане на 7 -
дневния срок, задълженията не били платени и е започнал да тече предвиденият в
чл. 227б, ал. 2 от НК 30-дневен срок, в който обвиняемата е следвало да поиска
от съда дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. От данните по делото се
установява, че в този срок обвиняемата в качеството й на управител, е
бездействала и не е изпълнила задължението си да поиска от съда да бъде
образувано производство по несъстоятелност.
Налице е и
субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Обвиняемата е извършила престъплението умишлено, като е съзнавалa общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждалa неговите общественоопасни
последици и е искалa тяхното настъпване. Обвиняемата, в качеството си на представляващ е
съзнавала, че дружеството, което представлява не е имало възможност да
изпълнява свойте парични задължение, знаела е, че в
такъв случай следва да поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност и е знаела, че с бездействието си ще застраши обществени
отношения, свързани с правилното функциониране на стопанството в Република
България и в частност тези свързани със запазване интересите на кредиторите, и
е искала точно това.
По изложените съображения съдът призна обвиняемата за виновна
в извършване на престъпленията по чл. 227б, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 НК я освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
В чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три
години или „глоба“ до пет хиляди лева. Както се установи по-горе в изложението
обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност към
момента на извършване на деянията. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи
обвиняемата от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание
„глоба”.
При
определяне размера на глобата съдът взе предвид, разясненията, дадени в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС,
според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона
за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
обвиняемата следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и
да е данни за извършени криминални прояви (в случая не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемата, доколкото
същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На
следващо място обвиняемата е оказала съдействие на разследването и е имал
коректно процесуално поведение. Обществената опасност на извършеното от
обвиняемата не е висока, като и самата тя следва да се определи като лице с
ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат като
смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира. Налага се извод, че при отчитане на изискванията
на чл. 27 ЗАНН, и при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и
при ниската тежест на извършеното престъпление, размерът на наказанието е
определено в минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК – 1000 лв.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за
поправяне и превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и добрите
нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху нея и възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
С оглед
признаването на обвиняемата за виновна в извършване на престъплението, за което
й е повдигнато обвинение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК в нейна тежест бяха
възложени и разноските от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението
си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на
решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС