Определение по адм. дело №1840/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Жалбоподателите – Ш. И. Ч. с [ЕГН] и И. И. Ч. с [ЕГН] с адрес в [населено място], [улица], чрез адв. М. Н. оспорват разрешение за строеж № 189/05.08.2024г., издадено от Главния архитект на община Асеновград, с което на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ е разрешено строителството на обект: „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж“ с местонахождение: УПИ X-510.144, кв. 3 по плана на ПЗ “Север“, [населено място] (ПИ с идентификатор 00702.510.144).

В жалбата , както и в представената писмена защита / л.325/ се твърди незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, претендират съдебни разноски и възразяват срещу претендираното адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна, като прекомерно.

Ответникът – Главен архитект на община Асеновград, чрез адв. Х. М. оспорва жалбата, като недопустима. Твърди, че жалбоподателите не се легитимирали като собственици или носители на ограничени вещни права в процесния поземлен имот. Алтернативно оспорва жалбата, като неоснователна и претендира разноски.

Заинтересованата страна - "З." ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с управител И. Г. З., чрез адв. А. П. счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателите не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Алтернативно оспорва жалбата, като неоснователна и претендира разноски.

Съдът от фактическа страна приема за установено следното:

Представена е в пълнота административната преписка по издаване на оспореното разрешение за строеж № 189 05.08.2024г., издадено от Главния архитект на община Асеновград. Представено е заявление с вх. № 94-3-108/19.07.2024г. от „З.“ ЕООД с което се внася проектна документация за строеж: „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж“ с местонахождение: УПИ X-510.144, кв. 3 по плана на ПЗ “Север“, Поземлен имот с идентификатор 00702.510.144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], на адрес: [населено място], бул. „България“.

Представен е и Комплексен доклад за оценка на съответствието с изх. № 06-18/18.07.2024г., изготвен от „Инженеринг ВГ 60“ ЕООД с управител – инж. В. Г., съгласно който доклад, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ е посочено, че представеният технически инвестиционен проект за процесния строеж е изработен в необходимата пълнота и съответства на основаните изисквания към строежите, описани в чл. 142, ал. 5 от ЗУТ.

Представена е и виза за проектиране № 95 от 18.04.2023г., издадена от Главния архитект на община Асеновград.

Представено е Определение № 2862 от 28.11.2023г. по адм. д. № 1144/2023г. на Административен съд Пловдив, потвърдено с Определение № 1184 от 01.02.2024г. по адм. д. № 792/2024г. на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ш. И. Ч. и И. И. Ч. против горепосочената виза за проектиране № 95 от 18.04.2023г., издадена от главен архитект на община Асеновград.

Представени са нотариален акт № 47, т. 4 от 22.03.2019г. на Службата по вписванията – Асеновград, по силата на който „З.“ ЕООД и „М Пропърти 2014“ ООД са придобили право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 00702.510.141; нотариален акт № 64, т. 3 от 19.02.2020г. на Службата по вписванията – Асеновград, по силата на който „З.“ ЕООД е придобил притежаваната от „М Пропърти 2014“ ООД една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор 00702.510.141; нотариален акт № 149, т. 10 от 01.07.2022г. на Службата по вписванията– Асеновград по силата на който „З.“ ЕООД е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 00702.510.140 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

Представена е Заповед № А-415/20.02.2023г., издадена от Кмета на община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-План за регулация за УПИ XI-156 и УПИ X-163, кв. 3 по регулационния план на [населено място], ПЗ „Север“, като се образува нов урегулиран поземлен имот – УПИ X-510.144. От мотивната част на заповедта УПИ XI-156 и УПИ X-163 се установява, че са образувани съответно за поземлен имот с идентификатор 00702.510.140 и поземлен имот с идентификатор 00702.510.141 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

Представена е скица № 15-289235-16.03.2023г., издадена от СГКК – Пловдив за Поземлен имот с идентификатор 00702.510.144, видно от която предишните идентификатори на имота са 00702.510.140 и 00702.510.141, а номерът му по предходен план: 156, 163, кв. 3 по плана на ПЗ „Север“, парцел XI-510.144.

Представя се и одобрена проектна документация, въз основа на която издаденото оспореното разрешение за строеж. В допълнение към нея се представя и част „Геодезия“.

Жалбоподателите представят по делото влязло в сила решение № 260016 от 04.07.2023г. по гр. д. № 420/2020г. на Районен съд – Асеновград, с което се отхвърля предявеният иск от ищеца: „З.“ ЕООД против ответниците: Ш. И. Ч. и И. И. Ч., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът „З.“ ЕООД е собственик на: ПИ с КИ № 00702.510.141 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед 300-5- 52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед: КД-14-16-165/11.07.2005 год. на Началник на СГКК - [населено място], целия с площ 582 кв.м., адрес на поземления имот: [населено място] бул. „България“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: имот пл.н.137, кв.183, при граници: ПИ 00702.510.142, ПИ 00702.510.98, ПИ 00702.510.140, ПИ 00702.510.511 и се ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ищеца: „З.“ ЕООД против ответниците: Ш. И. Ч. и И. И. Ч. за предаване собствеността и отстъпване владението на завзетата от тях част от имот с КИ № 00702.510.141 по кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед: КД -14-16-165/11.07.2005 год. на Началник на СК- [населено място], целия с площ 582 кв.м., адрес на поземления имот: [населено място] бул.“България“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която част е с площ 5 кв.метра от имота на ищеца и съставляваща четириъгълник, разположен по цялата граница на имот с КИ 00702.510.141 с имот 00702.510.98, при граници на завзетата площ: имот 00702.510.98, ПИ 00702.510.142 и ПИ 00702.510.140, върху която площ са разположени части от незаконно построени от ответниците сгради.

Прие се и влязло в сила Определение от 11.01.2021г. по гр. д. № 2089/2020г. на Районен съд – Асеновград, с което е прекратено поради липса на правен интерес производството по искови претенции, предявени от Ш. И. Ч. и И. И. Ч., срещу ответника „З.“ ЕООД за установяване по отношение на ответника на правото им на собственост върху сгради, посочени в кадастралната карта и кадастралните регистри, като сграда № 510.98.3 с площ от 296 кв.м., с предназначение сграда със смесено предназначение на 4 етажа, и пристройка към нея сграда с кад. № 00702.510.98.2, с площ 168 кв.м., с предназначение складова база, склад на 3 етажа, на основание покупко-продажба и реализирано право на строеж, евентуално давностно владение върху частта от сградите, които попадат в имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.141, за период повече от десет години, считано от 2008 г. до подаване на исковата молба, както и за установяване спрямо ответника, че ищците били собственици на частта от поземлен имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.141, върху която са построени част от собствените им сгради, а именно по отношение на реална част от имота, представляваща четириъгълник с площ от 4 кв.м, разположен в имот с кадастрален номер № 00702.510.141, в близост до североизточната граница на имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.98, с граници за частта – цялата обща граница между имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.141 и имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.98, поземлен имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.140 и поземлен имот кадастрален идентификатор № 00702.510.142, на основание давностно владение.

Прие се и Констативен нотариален акт № 36, т. I, рег. № 342, дело 35 от 23.01.2025г. на Нотариус № 234, съгласно който жалбоподателите са собственици на сграда с идентификатор 00702.510.98.2 с предназначение - Складова база, склад, и сграда с идентификатор 00702.510.98.3 с предназначение - Сграда със смесено предназначение.

Съдът прие съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. М. Г., без оспорване от страните. Вещото лице се е запознало с приложените към делото документи: Разрешение за строеж № 189 / 2024г. на Главния архитект на О. А.; част „Архитектура“ и част “Геодезия“ от одобрения инвестиционен проект за жилищна сграда с магазини и подземен гараж в УПИ Х-510.144, кв.3 по регулационния план на ПЗ “Север“ [населено място]. Сочи, че е извършила справка по съхраняваните в архива административни преписки засягащи имоти 00702.510.140 и 00702.510.141. От община Асеновград сочи, че е получила заверени копия от текстовата и графичната част на Заповед № А-415 / 20.02.2023г. на Кмета на О. А. и копие от застроителния план на ПЗ „Север“ [населено място] кв. 3 и скица-виза № 95 / 18.04.2023г. на Главния архитект на община Асеновград. От извършеното от вещото лице геодезично заснемане се установява фактическото местоположение на зидовете на сгради 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3, разположени по границата с имот 00702.510.144. Сочи, че в СГКК за имоти 00702.510.140 и 00702.510.141 е образувана само една административна преписка по заявления с вх. № 01-39231-22.01.2023г. и № 01-116377/27.02.2023г. От документите, получени от О. А. сочи, че е видно, че със Заповед №А-415/20.02.2023г. на Кмета на Община Асеновград е одобрен проект изменение на плана за регулация за УПИ ХІ-156 и Х-163 кв.3 по регулационния план на [населено място] ПЗ „Север“, които УПИ са образувани от имоти с ИД 00702.510.140 и 00702.510.141. Предвид на това в част застрояване за имотите понастоящем действа застроителния план на кв.3 ПЗ „Север“.

Съобразно с горните констатации, вещото лице инж. М. Г. дава заключение по поставените й въпроси, както следва:

На въпрос 1 вещото лице инж. М. Г. дава отговор, че спрямо данните от кадастралната карта част от зидовете на сгради 00702.510.98.2 и 0072.510.98.3 попадат в имот 00702.510.144. За сграда 00702.510.98.2 тази част възлиза на 3,70 кв.м., а за сграда 2 тази част възлиза на 1,80 кв.м. Разпитано в съдебното заседание, проведено на 13.05.2025г., вещото лице допълва и пояснява дадения от нея отговор на този въпрос, като посочва, че навлизането на сграда 2 в имот 144 при т.8 е 18 см. При т. 7, там където е границата между сграда 2 и сграда 3 навлизането е с 14 см. При т. 3 към улица там разликата навлизането е 24 см. На въпрос на процесуалния представител на ответния административен орган: адв. М. дали тези разстояния, които вещото лице сочи са в рамките на допустимата грешка, вещото лице отговаря, че що се отнася до абсолютното местоположение на точките на място спрямо точките в КК, са в рамките на допустимата точност от 30 см.

На въпрос 2 вещото лице инж. М. Г. дава отговор, че в СГКК Пловдив не е регистрирано искане от „З.“ ЕООД за изменение на имотната граница на собствените му поземлени имоти 00702.510.141 и 00702.510.140 с поземлен имот 00702.510.98, съответно със сгради 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3, собственост на жалбоподателите.

На въпрос 3 вещото лице инж. М. Г. дава отговор, че обединяването на поземлени имоти 00702.510.140 и 00702.510.141 в поземлен имот 00702.510.144 е извършено в кадастралната карта по искане на П. В. А. пълномощник на „З. „ЕООД“ след получаване на удостоверение за приет проект и представяне на проекта за изменение на ПУП за имотите, одобрен със Заповед №А-415/20.02.2023г. на Кмета на Община Асеновград. Предвид на това, че двата имота са собственост на едно и също лице и с проекта не се засягат граници с други съседни имоти съгласно чл.53а, т.2 от ЗКИР не се издава административен акт. Вещото лице сочи, че в това административно производство не са участвали жалбоподателите, тъй като не се извършва корекция на границата между 00702.510.140 и 00702.510.141 съответно поземлен имот 00702.510.144 със сгради 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3 , съответно с поземлен имот 00702.510.98.

На въпрос 4 вещото лице дава отговор, че за процесните имоти съгласно действащия застроителен план на ПЗ „Север” кв. 3 се предвижда свързано застрояване на нови четириетажни жилищни сгради и едноетажни обществено административни сгради. В случая конкретното застрояване на „Жилищна сграда с магазини и подземен гараж в УПИ Х-510.144 е определено със скица виза по чл. 140 от ЗУТ.

Относно въпроса дали в инвестиционния проект са спазени определените в издадената скица-виза максимална плътност на застрояване, максимална интензивност на застрояване и озеленена площ, вещото лице сочи, че отговор следва да се даде от специалист с квалификация-архитект.

В тази връзка по искане на процесуалния представител на жалбоподателите, съдът допусна допълнителна експертиза, с вещо лице арх. К., като бяха допуснати и допълнителни въпроси, поставени от адв. П., на които вещото лице дава следните отговори:

На въпрос 4, поставен от адв. Н., вещото лице арх. Б. К. дава отговор, че действащият ПУП-ПP за УПИ X-510.144 е одобрен със Заповед № A-415/20.02.2023г. В застроителния план, одобрен съc Заповед № 568/30.07.1997г., е предвидено ново основно застрояване: на един етаж по част от външните регулационни линия за обществено-обслужващи дейности и на четири етажа за жилищни нужди, свързано с ново застрояване на един и четири етажа в УПИ IX-155a и на 5м от вътрешната регулационна линия с УПИ XII-156. Вещото лице счита, че би трябвало освен ПУП-ПP да има изработен, одобрен и влязъл в сила ПУП-ПЗ и PУП, поради свързано застрояване в повече от два УПИ, на базата на които да бъде издадена скица-виза. Във визата са записани устройствените показатели за зона „Жс“, установена с OУП: П застр. до 70%, К инт до 2,0 О. мин. 30%. В разглеждания проект, за който е издадено оспореното разрешение за строеж, вещото лице сочи, че К инт. Е 2,86, пресметнат съгласно записите на застроените площи върху чертежи от 2/16 до 8/16 вкл., което сочило, че К инт. е завишен.

На въпрос 1, поставен от адв. П., вещото лице арх. Б. К. дава отговор, че Сграда 00702.510.98.2 и сграда 00702.510.98.3, построени в имот 00702.510.98, собственост на жалбоподателите са изпълнени съгласно издадените и одобрените строителни книжа, както по обем, така и по височина.

На въпрос 2, поставен от адв. П., вещото лице арх. Б. К. дава отговор, че издадената скица №515 от 13.11.2006г. с виза от 24.11.2006г. за имота на жалбоподателите не съответства на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №568/30.07.1997г. Одобрените проекти, изработени въз основа на издадената Скица №515/13.11.2006r. с виза от 24.11.2006г., за които е издадено разрешение за строеж №325 /18.07.2007г. не съответстват на действащия ПУП-ПЗ за имота на жалбоподателите, който предвижда ново застрояване на един етаж към улицата (обществено обслужващи дейности) и четири етажа (жилищни), а в проектите са предвидени три етажа по калканите и един мансарден етаж с отстъп от 2м. Предназначението по действащия ПУП-ПЗ е за обществено-обслужващи дейности на едноетажната част и за жилища на четириетажната част, а по одобрения проект е за магазин и складове. Устройствените показатели за УПИ IX-155a на жалбоподателите по графични данни от действащия ПУП-ПЗ са П застр. 49,5%, К инт 1,68, а пресметнати от одобрения проект са П застр. 91%, К инт 3,32, т.е. двойно надвишени. Реализираното строителство съответства на одобрените проекти. Издадено е удостоверение №55/25.06.2009г. за въвеждане в експлоатация на строежа в имота на жалбоподателите.

По въпрос 3, поставен от адв. П., вещото лице арх. Б. К. препраща към отговора на предходния въпрос, като отново посочва, че реализираното строителство в ПИ 00702.510.98 съответства на одобрените през 2007г. проекти и на одобрените през 2008r. проекти за промени по време на строителството, но те не съответстват на действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №568/30.07.l997г., поради надвишаване на устройствените показатели. Скица №515/13.11.2006г. с виза от 24.11.2006г. също е издадена в несъответствие с ПУП-ПРЗ.

На въпрос 4, поставен от адв. П., вещото лице арх. Б. К. дава отговор, че в ПИ 00702.510.144 няма реализирано строителство, той е празен, незастроен. Реализираното строителство в ПИ 00702.510.98 не ограничава строителството в ПИ 00702.510.144.

От правна страна съдът приема следното:

От правна страна съдът първо следва да прецени , дали жалбоподателите разполагат с право на жалба срещу оспорения административен акт.

Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ заинтересувани лица по ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Това са лицата, активно легитимирани да обжалват разрешението за строеж.

Жалбоподателите чрез процесуалния им представител адв. М. Н. твърдят, че са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като притежаваните от тях постройки с идентификатори 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3 навлизали в поземления имот на заинтересованото лице „З.“ ЕООД с идентификатор 00702.510.144, за който е издадено оспорваното разрешение за строеж.

За да едно лице заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, то следва да попада в някоя от хипотезите на посочената разпоредба.

На първо място заинтересовано лице се явява собственикът на имота, в който е разрешено процесното строителство, а именно – поземлен имот с идентификатор с 00702.510.144 по кадастралната карта на [населено място]. Жалбоподателите не се легитимират като собственици на този имот. Те и не заявяват подобно твърдение. Административният орган е приел, че собственик на поземлен имот с идентификатор с 00702.510.144 по кадастралната карта на [населено място] се явява заинтересованото лице „З.“ ЕООД по силата на нотариален акт № 47, т. 4 от 22.03.2019г. на Службата по вписванията – Асеновград, нотариален акт № 64, т. 3 от 19.02.2020г. на Службата по вписванията – Асеновград и нотариален акт № 149, т. 10 от 01.07.2022г. на Службата по вписванията – Асеновград, по силата на които „З.“ ЕООД е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 00702.510.140 и поземлен имот с идентификатор 00702.510.141 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], които на основание Заповед № А-415/20.02.2023г., издадена от Кмета на община Асеновград, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР и проведено административно производство по изменение на кадастралната карта, са обединени в поземлен имот 00702.510.144, за който е издадено оспореното разрешение за строеж.

Видно от Определение от 11.01.2021г. по гр. д. № 2089/2020г. на Районен съд – Асеновград е прекратено поради липса на правен интерес производството по искови претенции, предявени от Ш. И. Ч. и И. И. Ч., срещу „З.“ ЕООД за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение върху частта от сградите, които попадат в имот с кадастрален идентификатор № 00702.510.141. Ето защо жалбоподателите не се легитимират по силата на цитираното определение, като собственици на поземлен имот 00702.510.144, за който е издадено оспореното разрешение за строеж с цитираното определение на Районен съд - Асеновград.

Жалбоподателите се позовават на влязло в сила решение № 260016 от 04.07.2023г. по гр. д. № 420/2020г. на Районен съд – Асеновград, с което се отхвърля предявеният иск от ищеца: „З.“ ЕООД против ответниците: Ш. И. Ч. и И. И. Ч., за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът „З.“ ЕООД е собственик на: ПИ с КИ № 00702.510.141 по КК на [населено място] и за предаване собствеността и отстъпване владението на завзетата от тях част от имот с КИ № 00702.510.141 с площ от 5 кв.м. от имота на ищеца и съставляваща четириъгълник, разположен по цялата граница на имот с КИ 00702.510.141 с имот 00702.510.98, при граници на завзетата площ: имот 00702.510.98, ПИ 00702.510.142 и ПИ 00702.510.140, върху която площ са разположени части от незаконно построени от ответниците сгради. Предмет на това производство е поземлен имот № 00702.510.141, който както вече се каза участва в образуването на процесния поземлен имот № 00702.510.144.

Видно от мотивите на съдебното решение № 260016 от 04.07.2023г. по гр. д. № 420/2020г. на Районен съд – Асеновград предявеният от ищеца „З.“ ЕООД иск, с който желае да бъде признат за собственик на ПИ 00702.510.141 се приема за неоснователен, тъй като по делото не е било доказано някой от ответниците- Ш. И. Ч. и И. И. Ч. да оспорва правата му на собственост върху този имот. Т.е. мотивът за отхвърляне на иска не е, че ищецът не е собственик на имота, а че това му право не се оспорвало от жалбоподателите в настоящото производство. От мотивите на коментираното решение също така е видно, че искът за предаване на заетата от сградите на Ш. И. Ч. и И. И. Ч. част от имота е отхвърлен от районния съд, тъй като от ангажираните пред районния съд доказателства не се установявало, че ответниците - жалбоподатели в настоящото производство при реализирането на строителството да са навлезли в съседния имот на ищеца „З.“ ЕООД, което да е до такава степен, че да застрашава правата му на собственост. Районният съд е констатирал, че е налице минимално разминаване, което попада в обхвата на толеранса, допустим от нормативните актове, както и че от актуалната кадастрална карта е видно, че сградата на ответниците е построена в техния поземлен имот.

Ето защо от решение № 260016 от 04.07.2023г. по гр. д. № 420/2020г. на Районен съд – Асеновград не може да се направи извод, че жалбоподателите са собственици или че притежават част от процесния поземлен имот с идентификатор № 00702.510.144.

Следва да се изясни и дали жалбоподателите се явяват носители на ограничени вещни права в поземления имот, за който е издадено оспореното разрешение за строеж.

Жалбоподателите, чрез адв. Н. твърдят, че щом притежаваните от тях сгради с 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3 навлизали в имота на заинтересованата страна „З.“ ЕООД, това им придавало качество на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. За да имат това качество жалбоподателите обаче следваше да докажат, че притежават ограничени вещни права в имота, за който е издадено разрешението за строеж - 00702.510.144.

Съгласно чл. 55 от ЗС вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В настоящото производство жалбоподателите не ангажираха доказателства, за придобиване от тяхна страна на ограничено вещно право на строеж в процесния поземлен имот 00702.510.144 чрез правна сделка или по давност (исковото производство с този предмет е прекратено с Определение от 11.01.2021г. по гр. д. № 2089/2020г. на Районен съд – Асеновград).

С представения Констативен нотариален акт № 36, т. I, рег. № 342, дело 35 от 23.01.2025г. на Нотариус № 234 жалбоподателите се легитимират, като собственици на сграда с идентификатор 00702.510.98.2 и сграда с идентификатор 00702.510.98.3. Следва да се вземе предвид, обаче, че този констативен нотариален акт е издаден въз основа на данните от кадастралната карта, в която кадастрална карта двете сгради са нанесени изцяло и само в имота на жалбоподателите. Фактът, че сгради с идентификатори 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3 са нанесени в кадастралната карта само в имота на жалбоподателите е виден от констатациите по т. 1 от заключението на вещото лице инж. М. Г., както и от представената с административната преписка скица № 15-289235-16.03.2023г., издадена от СГКК – Пловдив за Поземлен имот с идентификатор 00702.510.144. Ето защо следва да се приеме, че удостоверителната сила на нотариалния акт се отнася само за обема на сгради с идентификатори 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3, така, както те са нанесени в кадастралната карта.

Съгласно отговора на въпрос 1 от заключението на вещото лице инж. М. Г. спрямо данните от кадастралната карта част от зидовете на сгради 00702.510.98.2 и 0072.510.98.3 попадат в имот 00702.510.144. За сграда 00702.510.98.2 тази част възлиза на 3,70 кв.м., а за сграда 2 тази част възлиза на 1,80 кв.м. разпитано в съдебното заседание, проведено на 13.05.2025г. вещото лице допълва и пояснява дадения от нея отговор на този въпрос, като посочва, че: навлизането на сграда 2 в имот 144 при т.8 е 18 см. При т. 7, там където е границата между сграда 2 и сграда 3 навлизането е с 14 см. При т. 3 към улица там разликата навлизането е 24 см., като относно тези разстояния вещото лице изрично посочи, че в рамките на допустимата грешка от 30 см. за абсолютното местоположение на точките на място спрямо точките в кадастралната карта.

Съгласно чл. 54, ал. 3 от ЗКИР не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31. Ето защо констатираното минимално навлизане на сгради 00702.510.98.2 и 0072.510.98.3 в имот 00702.510.144 не следва да се счита за грешка в кадастралната карта. Оттук следва извод, че административният орган, като е издал оспореното разрешение за строеж, той го сторил при отчитане на верни данни в кадастралната основа, които показват, че сгради 00702.510.98.2 и 0072.510.98.3 попадат само в имота на жалбоподателите.

Отделно от горното дори и да се приеме, че реално е налице минимално навлизане на сгради с идентификатори 00702.510.98.2 и 0072.510.98.3 в имот 00702.510.144 отново следва да се посочи, че жалбоподателите не представят доказателства това минималното навлизане да е въз основа на придобито с правна сделка или по давност право на строеж. Тези фактически данни сочат на хипотеза на строителство в чужд поземлен имот без наличие на надлежно придобито право на строеж, което сочи на приложение на нормата на чл. 92 от ЗС съгласно която - собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Сам по себе си фактът на извършено строителство в чужд имот не поражда ограничено вещно право върху този имот в полза на извършилия строителство. За да възникне вещното право е необходимо настъпването и на други юридически факти, като например - правна сделка или придобивна давност, настъпването на каквито юридически факти не се доказа в настоящото производство.

От гореизложеното следва извод, че жалбоподателите не се легитимират, като носители на право на собственост или ограничени вещни права в процесния поземлен имот 00702.510.144, за който е издадено оспореното разрешение на строеж.

Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице арх. Б. К., че сгради с идентификатори 00702.510.98.2 и 00702.510.98.3, построени в имот 00702.510.98, собственост на жалбоподателите са изпълнени съгласно издадените и одобрените строителни книжа, както по обем, така и по височина. Това е така, защото тези сгради са построени, въз основа на строителни книжа, за строителство в границите на имота на жалбоподателите - УПИ IX-155a (ПИ 00702.510.98), а не в съдените им имоти.

В настоящото производство не се събраха доказателства процесният строеж, за който е издадено оспореното разрешение за строеж да навлиза в и имота на жалбоподателите – ПИ 00702.510.98. Ето защо след като жалбоподателите не са носители на право на собственост или ограничени вещни права в процесния поземлен имот 00702.510.144 и разрешеният с оспорения административен акт строеж не навлиза в техния имот – жалбоподателите нямат качество на заинтересовани страни в настоящото производство по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. /Съдебна практика - Решение № 3381 от 29.03.2006 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2005 г., II о.; Определение № 4784 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2021 г., II о.; Определение № 5439 от 23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2023 г., II о.; Определение № 11364 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3753/2020 г., II о/.

За пълнота следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателите да попадат и сред която и да е от останалите категории заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 2-4 от ЗУТ, разполагащи с право на жалба.

Предвид гореизложеното съдът приема оспорването за недопустимо.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на община Асеновград в размер на 1500 лв. с вкл. ДДС. Съдът намира за частично основателно заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заинтересованата страна. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на заинтересованата страна, съдът определя за справедлив размер от 1500лв за адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2000 лв., вкл. и за два депозита за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отменя хода по същество, даден в съдебно заседание, проведено на 02.09.2025г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш. И. Ч. с [ЕГН] и И. И. Ч. с [ЕГН] с адреси в [населено място], [улица]против разрешение за строеж № 189/ 05.08.2024г., издадено от Главния архитект на община Асеновград.

ОСЪЖДА Ш. И. Ч., [ЕГН] и И. И. Ч., [ЕГН] с адрес в [населено място], [улица]да заплатят на община Асеновград – съдебни разноски в размер на общо 1500 лв.

ОСЪЖДА Ш. И. Ч.,[ЕГН] и И. И. Ч., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]да заплатят на „З.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]съдебни разноски в размер на 2000 лв.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 1840/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.