№ 15905
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142007 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от С. С. З. срещу „Обединена българска банка“ АД с искане да бъде осъден ответника
да заплати следните суми: 1153,83 лева, представляваща общата стойност на неразрешени
платежни операции от 23.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата
на предявяване на исковата молба – 27.07.2023г., до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 35,09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.04.2023г. до
26.07.2023г.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за разплащателна сметка
„Комфорт“ на физически лица от 06.10.2014г. във връзка с който имал открита
разплащателна сметка IBAN BG05UBBS******** при ответника. Сочи, че на 23.04.2023г.
след проверка в онлайн банкирането си, установил, че от сметката му са извършени
неразрешени транзакции към друга сметка, като от неговата сметка били изтеглени средства
в 3 последователни транзакции за сумите от 500 лв., 502,48 лв. и 151,35 лева с получател
„Vivacom Sofia BG“. След като установил описаното се обадил на банката и обяснил какво
се е случило като поискал и да му блокират картата. На следващия ден- 24.04.2023г., посетил
клон на банката и отново уведомил за неразрешените транзакции. Твърди, че е подал и
жалба в 01 РПУ София с вх. № 225000-6561. На 25.04.2023г. отново посетил клон на
банката, където му било обяснено, че трябва да попълни заявление, в което да поиска да му
бъде възстановена сумата, както и формуляр за рекламация. Било му обяснено, че за да се
оспорят транзакциите, същите трябва да бъдат осчетоводени от банката на получателя.
Описаните документи били подадени от ищеца на 26.04.2023г. На 22.06.2023г. получил
обаждане от служител на 01 РПУ София, който го уведомил, че банката не е съдействала по
1
случая, поради което помолили ищеца за съдействие. С оглед описаното на 23.06.2023г.
ищецът поискал извлечение от банковата си сметка, но там не се съдържал IBAN на
получателя, поради което и нямало как да предостави такава информация на 01 РПУ София.
Сочи, че към датата на уведомяване на банката за процесните транзакции /23.04.2023г./
същите все още не били наредени, а само блокирани, поради което счита, че банката е
можела да ги спре. Излага, че на 05.07.2023г. банката му отговорила, че „платежните
операции са регистрирани с 3D Secure среда, като търговецът отправил коректно запитване
за авторизация и идентификация от страна на картодържателя, съответно клиентът
потвърдил плащанията чрез картата си“. Ищецът оспорва да е получавал запитване от
банката. Аргументира, че банката е изпаднала в забава съгласно чл. 79 ЗУПС на 26.04.2023г.,
тъй като срокът за възстановяване на стойността на неразрешената операция изтекъл на
25.04.2023г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е бил сключен посоченият от ищеца договор, както и че същият
е титуляр на разплащателна сметка IBAN BG05UBBS********. Не оспорва също и че на
23.04.2023г. били извършени 3 платежни операции на обща стойност 1153,83 лв., в това
число и че след провеждане на телефонен разговор с ищеца картата и онлайн банкирането
на същия били блокирани, че картата била унищожена в присъствие на ищеца и че на
25.04.2023г. му било възстановено онлайн банкирането. Аргументира, че към сключения
между страните договор били действащи и ОУ. Сочи, че в случая ищецът бил активирал ОББ
Мобайл, като първо бил въвел потребителското име и парола за вход в ОББ Онлайн, които
били известни само на него, а след това въвел и кодът за активиране на ОББ Мобайл, който
бил получил на телефона, посочен от него пред банката. На същия телефон ищецът получил
и SMS, с който бил уведомен за успешната активация на ОББ Мобайл, както и
предупреждение, че ако действието не било извършено от него незабавно следва да се
свърже с банката. Излага, че процесните операции не биха могли да бъдат извършени без
активиране на приложението на ОББ Мобайл посредством елементите на задълбочено
установяване на идентичността на ищеца, с оглед на което ответникът счита, че същите са
извършени или от ищеца, или от друго лице, получило от ищеца данните. С оглед
изложеното ответникът сочи, че в приложената към исковата молба Декларация-въпросник с
дата 26.04.2023г., попълнена от ищеца, на въпрос № 6 „ Има ли друг човек достъп до картата
Ви и, ако „Да “ кой?“ ищецът е отговорил - „Само майка ми, с която живеем заедно", което
представлявало нарушение на нормативни и договорни задължения на картодържателя да не
предоставя данните си на други лица. Ответникът твърди, че транзакциите били разрешени
по начин, уговорен между ищеца и банката, а именно - посредством въвеждане на данните
от платежната карта - номер на картата, дата на валидност, трицифрен код, отпечатан на
гърба на картата (CVV или CVC) и били разрешени посредством приложението ОББ
Мобайл след неговата успешна активация и зададена цифрова парола или биометрична
характеристика под контрола на лицето, активирало приложението. Сочи също, че
транзакциите не били засегнати от техническа повреда или друг недостатък. Евентуално
2
смята, че транзакциите били извършени поради проявена груба небрежност от страна на
ищеца при изпълнение на задълженията му за опазване на персонализираните средства за
сигурност на платежния инструмент. Излага, че ищецът в телефонен разговор с контактния
център на банката е казал, че е получил имейл с твърдян подател ОББ АД за актуализация на
данните в онлайн банкирането и че е извършил исканата актуализация на данни. Поддържа,
че съгласно т.10.15 от ОУ за платежни услуги банката не носи отговорност, ако клиентът е
действал с измамна цел или не е спазил задълженията си за опазване на платежен
инструмент и/или на негови персонализирани защитни характеристики и навременно
уведомяване поради умисъл или груба небрежност. Сочи, че банката е изпратила на
телефона на ищеца предупредително съобщение за измами с преводи през сайтове,
имитиращи онлайн банкирането ОББ онлайн. Поддържа, че ищцовата страна е действала
при условията на груба небрежност и на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС следва да понесе
всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции. Ищецът бил допуснал трети
лица да се сдобият с перзонализираните му средства за сигурност като по този начин бил
допринесъл за причинените вреди. Поради което била приложима нормата на чл. 80, ал. 3,
предл. последно, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Във връзка с твърденията на ищеца, че към момента
на оспорване на транзакциите сумите били само блокирани, излага, че веднъж наредена
определена транзакция с карта независимо от датата на нейното осчетоводяване като
счетоводна операция е неотменима, тъй като сметката на платеца е вече задължена със
сумата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца по иска за възстановяване на
суми по неразрешени операции е да докаже: сключването на договор за разплащателна
сметка „Комфорт“ на физически лица от 06.10.2014г. и съдържанието на договорното
отношение, в частност поетите от страните задължения; стойността на твърдените
увреждащи го транзакции и времето на тяхното осъществяване; че е уведомил ответника
след като е узнал за неразрешените платежни операции.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже автентичността на процесните
платежни операции, т.е. че операциите са наредени от ищеца, тяхното точно регистриране,
осчетоводяване, както и това че операцията не е засегната от техническа повреда или друг
недостатък; както и възраженията си, че ищецът е проявил груба небрежност при
използване на платежния инструмент като не е изпълнил задълженията си да пази картата и
да я ползва само лично и след нейното получаване да предприеме всички разумни действия
за запазване на нейните персонализирани защитни характеристики.
В настоящия случай с определението от 02.02.2024г., в което е обективиран проектът
3
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 12.03.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1/ между страните е сключен договор за разплащателна сметка
„Комфорт“ на физически лица от 06.10.2014г., във връзка с който ищецът има открита
разплащателна сметка IBAN BG05UBBS******** при ответника; 2/ в срока на действие на
договора на 23.04.2023г. са извършени 3 платежни операции на обща стойност 1153,83 лв-
транзакция в 11:15:51 на стойност 500 лева, транзакция в 11:16:23 на стойност 502,48 лева,
транзакция в 11:16:50 на стойност 151,35 лева. 3/ вследствие на проведен разговор с ищеца
дебитната карта и онлайн банкирането му са били блокирани, както и че картата му е била
унищожена в негово присъствие на 24.04.2023г. 4/ на 25.04.2023г. онлайн банкирането му е
било възстановено.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Договор за разплащателна сметка „Комфорт“ на физически лица от 06.10.2014г.,
формуляр за рекламация от 26.04.2023г., декларация- въпросник, извлечение за извършени
банкови транзакции за периода от 01.03.2023г. до 15.06.2023г., извлечение от Йетел за
проведени телефонни разговори, както и справка за получени кратки текстови съобщения.
По делото е приет и препис от Договор за електронно банкиране от 29.07.2017г.,
сключен между страните с предмет осигуряване ползването на услуги на електронно
банкиране чрез заявени от клиента канали за посочените в „Регистрационната карта за
електронно банкиране“ сметки. Съгласно чл. 3.1 от договора клиентът се задължава да
ползва услугите на електронно банкиране съгласно условията на договора, ОУ на ОББ АД за
платежни услуги за физически лица, за които е заявил достъп, при спазване на всички
изисквания на сигурност на банката.
По делото е приета справка за получени кратки текстови съобщения с код за
активизация на ОББ Мобайл от 23.04.2023г., изпратени до мобилен номер +359*********.
Видно от приетата справка на 23.04.2023г. в 11:05:27.653 е получен СМС с текст „KOD za
aktivirane na UBB Mobile: 669-169-162. Vavezhdaite go samo v svalenata aplikacia na vashe
mobilno ustroistvo“; на 23.04.2023г. в 11:06:35.470 е получен СМС с текст „Vie uspeshno
aktivirahte UBB Mobile. Ako tova deystvie ne e izvarsheno ot vas nezabavno se svarjhete s OBB:
*********/ You successfully activated UBB Mobile“; на 23.04.2023г. в 11:19:47.157 е получен
СМС с текст „KOD za aktivirane na UBB Mobile: 374-020-041. Vavezhdaite go samo v svalenata
aplikacia na vashe mobilno ustroistvo“; на 23.04.2023г. в 11:21:08.660 е получен СМС с текст
„Vie uspeshno aktivirahte UBB Mobile. Ako tova deystvie ne e izvarsheno ot vas nezabavno se
svarjhete s OBB: *********/ You successfully activated UBB Mobile“. На 23.04.2023г. в 11:55
достъпът до профила на С. З. е бил блокиран и впоследствие активиран на 25.04.2024г.
По делото е приета справка за получено съобщение от С. З. за предупреждение за
фишинг атаки от 30.11.2022г., изпратено до мобилен номер +359*********.
Приет е транскрипт на проведен разговор на 23.04.2023г. в 11:49 часа между
служител на банката и С. З., в който ищецът е посочил, че е актуализирал данните относно
неговото онлайн банкиране. В проведения разговор С. З. е заявил, че е получил имейл,
4
изходящ от ОББ, в който било посочено че следва да актуализира данните, за да продължи
онлайн банкирането.
По делото е приет и имейл от 22.04.2023г. от 12:18 часа с подател „Банка ОББ “ и
получател **************@***.**, в който е положено логото на ОББ и е със следното
съдържание „Уважаеми клиенти, информираме Ви, че приложенията за онлайн банкиране
ще бъдат достъпни от 25.04.2023г. След обновяването на нашите системи, всеки клиент е
длъжен да премине през стъпките за потвърждение на своята сметка. От Вас се налага да
потвърдите своите данни и телефонен номер, за да продължите да използвате услугите ни.
Можете да го направите като натиснете тук. След 25.04.2023г. всички клиенти, които са
изпълнили дадените изисквания за потвърждение, ще започнат да използват нашите услуги
безпроблемно. Всеки пропуснал тази верификация, ще бъде временно лишен от
предлаганите услуги. Извиняваме се за причиненото неудобство. Благодарим Ви“.
При така установената доказателствена съвкупност съдът намира следното:
В конкретния случай независимо от обстоятелството, че между страните е бил
сключен договор за разплащателна сметка „Комфорт“ на физически лица от 06.10.2014г. по
заявените претенции за неразрешени платежни операции е приложим действащият ЗПУПС,
обнародван ДВ бр. 20 от 06.03.2018г. В § 6. (1) от ПЗР на ЗПУПС е предвиден 6-месечен
срок от влизането в сила на закона доставчиците на платежни услуги са длъжни да приведат
в съответствие със закона дейността си и своите правоотношения с трети лица, възникнали
преди влизането му в сила. Ето защо и доколкото оспорените платежни операции са
извършени на 23.04.2023г., същите се регулират именно от действащия ЗПУПС.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената
тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В
ал. 3 и ал. 4 на същата норма е предвидено, че установяването на автентичността е
процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното
използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани
средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от
правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната
платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на
5
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Доставчикът на
платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е
приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежни услуги.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че в тежест на доставчика на
платежната услуга е да установи, че операцията действително е била разрешена - че титуляр
на съответната сметка я е наредил или е дал съгласието за изпълнението й.
В конкретния случай ищецът е ползвател на платежна услуга, включваща осигурена
технологична възможност да извършва парични преводи и справки за движението по
разплащателната му сметка чрез интернет банкиране. Не е спорно между страните, че
процесните транзакции са осъществени чрез интернет банкиране ОББ мобайл, както и че на
телефонния номер, ползван от ищеца /заявен от него във Формуляр за рекламация и
заявление за възстановяване на суми от 26.04.2023г.- л. 7 от делото/ е получил кодове за
активиране на приложението и потвърждение за извършените операции. На следващо място,
не се твърди и не се установява, че изпълнените платежни операции са били засегнагнати от
технически повреди в системата на електронно банкиране, респ. да са били опорочени от
грешка или пропуск на служител на банката доставчик на платежната услуга.
Следователно в процесния случай транзакциите са били извършени по договорения
между страните начин и при задълбочено установяване на идентичността на платеца по
смисъла на чл. 100, ал. 1 ЗПУПС като въвеждането на потребителските данни на ищеца и
предоставените от банката персонализирани средства за сигурност /кодове/ е било
извършено лично от страна на ищеца. Следва да бъде посочено, че твърдението на ищеца, че
операциите са могли да бъдат отменени от страна на банката с оглед своевременното
уведомяване на същата, са неоснователни. Независимо от последващото осчетоводяване на
извършените транзакции, операциите са завършени със заверяването на сметката на
получателя, което се осъществява незабавно след приключване на процеса по валидиране
чрез въвеждане на допълнително уникално генериран динамичен код/парола- т. 7.3.2 от ОУ
на ОББ АД за платежни услуги за физически лица.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е проявил груба небрежност по
смисъла на чл. 75, т. 3 ЗПУПС. По този въпрос съдът намира следното:
На основание чл. 75 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да
използва определен платежен инструмент, има следните задължения: 1. да използва
платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които
трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява
доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни
действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да
6
не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено
или поради груба небрежност. В тези случаи платецът понася вредите независимо от
размера им.
В трайно установената съдебна практика се приема, че небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията
за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Заключението за
допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително
поведение на лицето с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност. В практиката се приема, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не
би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото неблагоприятните
последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е
рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки
конкретен случай /в този смисъл Решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г. на
ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012г. по гр. д № 951/2011г. на ВКС, Четвърто ГО,
Решение № 348/2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012г. по
гр. д. № 951/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 62/2015г. по гр. д. № 2798/2014г. на
ВКС, Четвърто ГО и др./.
В конкретния случай в т.XII.10 от Общите условия на ОББ за издаване и използване
на платежни дебитни и кредитни карти е посочено, че в случай че неразрешени платежни
операции са причинени от картодържателя, съответно от допълнителния картодържател чрез
измама или неизпълнението на едно или повече от задълженията по чл. V.2.1- V.2.8, VII.4,
VII.8 и XII.8 умишлено или поради груба небрежност, картодържателят понася загубите
независимо от размера им.
В т. 6.5.1 от Общите условия на ОББ АД за платежни услуги за физически лица е
посочено, че клиентът е длъжен да използва издадения му платежен инструмент и
съответните средства за използването му и да ги съхранява надеждно и сигурно, като ги
пази от изгубване, открадване, подправяне, неоторизиран достъп или ползване по друг
неправомерен начин.
Съгласно т. 10.14 от Общите условия на ОББ АД за платежни услуги за физически
7
лица банката носи отговорност за вредите, причинени при извършване на неразрешени или
неточно изпълнени операции при ползването на платежен инструмент, при условие че
клиентът е изпълнил своите задължения за опазване на персонализираните защитни
характеристики на платежния инструмент и задълженията си по т. 6.3- т.6.5.2. Съгласно т.
10.15 банката не носи отговорност, ако клиентът е действал с измамна цел или не е спазил
задълженията си за опазване на платежния инструмент и/или неговите персонализирани
защитни характеристики и навременно уведомяване поради умисъл или груба небрежност.
Под груба небрежност по смисъла на настоящата разпоредба се има предвид следните
неизчерпателно изброени случаи на неопазване на платежния инструмент и/или на неговите
персонализирани защитни характеристики от страна на клиента: клиентът не е спазил
изискванията и препоръките на банката, описани в секция „Сигурност“, публикувана в
страницата за онлайн банкиране по отношение на платежни операции, извършени чрез
онлайн банкиране или препоръките за сигурност, описани в приложението за мобилно
банкиране; клиентът е допуснал узнаване и използване от трето лице на средствата му за
електронна идентификация, подробно описани в т.7.3.1 – т.7.3.3 по отношение на платежни
операции, извършени чрез онлайн банкиране.
При преценката на поведението на ищеца в конкретната ситуация съдът взе предвид
следните обстоятелства.
На първо място, ищецът е следвал указания, дадени в получено от него електронно
съобщение /имейл/ от 22.04.2023г., в което е поставен графичен файл с логото на ответната
банка. С изключение на тази картина, обаче, няма каквито и да било други обстоятелства,
които да свързват електронното съобщение с банката, а напротив – налице са множество
очевидни признаци за неговата неавтентичност. Първо, имейлът изхожда от подател с
електронен адрес ****@********.***, който по никакъв начин дори не наподобява
наименованието на банката. Касае се за обстоятелство, което потребителят може да установи
непосредствено чрез прочитане на адреса на изпращача, без да са му необходими специални
технически познания. Второ, имейлът е изпратен на дата 22.04.2023г. – събота, неработен
ден. Трето, наименованието на банката или съкращенията „ОББ“, „UBB”, „KBC“ и пр. не
присъстват на нито едно място в текста на съобщението, а единствено в графичното лого.
Четвърто, в имейла не е посочен негов автор – имена и длъжност на лицето, което изисква
чувствителни данни от ищеца, нито името или друг индивидуализиращ белег на ищеца като
клиент на банката, от който се изисква предоставянето на чувствителните данни. Пето,
съдържащата се в имейла хипервръзка също е анонимна, тъй като не е посочен електронният
адрес на уебсайта, към който тя препраща. В действителност текстът на съобщението е
изцяло анонимен и това може да се установи непосредствено чрез неговия прочит.
Единственото обстоятелство, което привидно свързва съобщението с ответната банка, е
вмъкнатият в него графичен файл с лого, който, ако бъде заменен, съобщението би могло да
касае всяка друга търговска банка. Шесто, в имейла се съдържат граматически неправилни и
смислово неясни изрази, каквито не може разумно да се очаква да присъстват в официалната
кореспонденция на банката с нейните клиенти: „всеки клиент е длъжен да премине през
8
стъпките за потвърждение на своята сметка“, „От Вас се налага да потвърдите“, „След
25.04.2023г., всички клиенти, които са изпълнили дадените изисквания за потвърждение, ще
започнат да използват нашите услуги безпроблемно“. В имейла не се съдържа и
информация, нито връзка към уебсайта на банката, които да разясняват на клиента в какво се
изразява „обновяването на системите“ на банката и защо то налага да бъдат предоставени
данни, с които банката вече разполага. Седмо, дори да се допусне, че банката би могла да
изиска чувствителната информация по описания по-горе начин и за посочената цел, не може
разумно да се приеме, че би отправила такова искане в четиридневен срок, считано от събота
до вторник.
На следващо място не се твърди, а и липсва установена практика за провеждане на
кореспонденция между банкови служители и потребители на платежни услуги, изискваща
предоставяне на лични данни по имейл. По делото не е установено ищецът да е получавал
други имейли от посочения за подател на имейла електронен адрес, респ. между страните да
е била установена подобна форма на комуникация. Същевременно от доказателствата по
делото се установява, че банката е изпратила на ползвания от ищеца мобилен номер
съобщение, с което е предупредила за извършени измами с преводи през сайтове,
имитиращи онлайн банкиране ОББ онлайн и е изпратила препоръки, предотвратяващи
възможността от настъпване на измами на 30.11.2022г. Т.е в случая ищецът е бил подведен
от получен от него имейл да въведе данните от картата си по т.нар. „фишинг“ хипервръзка,
сайт или приложение, на което е придаден вид да е онлайн приложение на банката-ответник,
като ищецът не е проверил електронния адрес на подателя на имейла, не се е усъмнил, че
анонимно лице изисква от него допълнително предоставяне на лични данни, касаещи негови
платежни инструменти /с каквито банката разполага/ и е осъществил „влизане“ в
непотвърдена анонимна хипервръзка.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че действията на ищеца по
предоставяне на данни от картата си и от акаунта си за онлайн банкиране чрез въвеждането
им в посочената в имейла хипервръзка представлява нарушение на задълженията по чл. 75,
т. 3 ЗПУПС да предприема всички разумни действия за запазване на предоставените му
персонализирани средства за сигурност при използване на платежната услуга. Това е така,
тъй като при полагане на дължимата грижа ищецът е следвало да се усъмни в получения
заблуждаващ имейл като прецени, че същият не изхожда от банката, респ. да потърси
потвърждаване на получения имейл от служител на ответното дружество.
Както е изяснено в съдебната практика /Решение от 21.04.2017г. по т. дело №
2733/2015г., Второ ТО на ВКС/, според дефинитивното определение в чл. 40, ал. 2 от Закона
за платежните услуги и платежните системи /ДВ бр. 23/2009г. /рамковият договор за
платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица
от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и
водене на платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на
извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка,
предприети от обслужващата банка без нареждане на титуляра, както и конкретни
9
задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на
предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната
услуга.
В случая не се касае за извършени действия от трети лица по „разбиване на пароли“ и
осъществяване чрез специални умения на нерегламентиран достъп до данните в
устройството на ищеца, а до негови собствени съзнателни действия по въвеждане на
чувствителни данни в непроверен и очевидно неизходящ от банката електронен адрес.
Подобна хипотеза представлява груба небрежност на потребителя на платежни услуги във
връзка със сигурността при ползването на тези услуги /в този смисъл Определение № 315 от
01.03.2023г. на ВКС по к. гр. д. № 3559/2022г, Четвърто Г.О./.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че действията на ищеца представляват
неизпълнение на задълженията, предвидени в чл. 75, т. 3 ЗПУПС, допуснати поради груба
небрежност, поради което и в съответствие с чл. 80, ал. 3 ЗПУПС той следва да понесе
всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 79 ЗПУПС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и обусловеният от него иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Яворов“ № 50, ет. 2, ап. 4, срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, осъдителни искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми:
сумата от 1153,83 лева, представляваща общата стойност на неразрешени платежни
операции от 23.04.2023г. по разплащателна сметка IBAN BG05UBBS********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба –
27.07.2023г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 35,09 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.04.2023г. до 26.07.2023г.
ОСЪЖДА С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Яворов“ № 50, ет. 2,
ап. 4, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11