Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.05.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 5885 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от К.Н.Я. искова молба, с която моли ответникът З.Е.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.08.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 01.08.2011 г. пострадал при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Нисан Патфайндър“ – М.О.М.. С влязло в сила решение по НАХД №
4692/2012 г. по описа на СРС, 112 състав М. бил признат за виновен и му била
наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.
Вследствие ПТП-то ищецът претърпял травматични увреждания, наложило провеждане
на имобилизационно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. За около 35 дни му били
поставени Киршнерови игли за трайно фиксиране и зарастване на костното счупване
на пети пръст на дясната ръка. Отстраняването им също се извършило по
хирургически път, като лекарите забранили натоварването на горния десен
крайник. След инцидента изпитвал силни болки. Не можел да се обслужва сам,
което наложило ползване на помощта на родителите му. Приемал обезболяващи и
приспивателни. Изпитал силен психически стрес и се затворил в себе си. Болките
и дискомфорта продължили и след изваждане на Киршнеровите игли.
Преди
инцидента ищецът работел в проектантско бюро и работата му изисквала работа на
компютър. Невъзможността да изпълни поети от него ангажименти в работата, а
работодателят му не можел да разчита на него. Наложило се да проведе
рехабилитация и физиотерапия и лечебна физкултура. Все още изпитвал психически
стрес и избягвал да шофира. При промяна във времето изпитвал болки в увредения
крайник. За да наместят пръста се налагала нова операция, от която ищецът изпитвал
ужас, тъй като била свързана с упойки, болки, обеЗ.вижване, рехабилитация и др.
Водачът
на л.а. „Нисан Патфайндър“ имал сключена валидна към 01.08.2011 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. ЗД „Е.“ АД
следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на действителните
неимуществени вреди. Моли *** да постанови решение, с което да го осъди да му
заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който признава иска до размера на сумата от 3 000 лева.
Твърди, че не е дало повод за завеждане на делото, тъй като извънсъдебната
претенция на ищеца била одобрена, но сумата не била заплатена поради непосочена
от ищеца банкова сметка.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С
определение от 30.12.2015 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 01.08.2011 г. за управляваното от М.О.М. МПС
е имало валидно сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С
решение от 30.11.2012 г. по НАХД № 4692/2012 г. по описа на СРС, 112 състав М.О.М.
е признат за виновен в това, че при управление на МПС „Нисан Патфайндър“ с ДК №
******** по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Джеймс Баучър“ към
бул. „Н. Вапцаров“, на разклона до РУМ – Черни връх, в нарушение на правилата
за движение по пътищата – 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от З.вП реализирал ПТП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Н.Я., изразяваща се в
счупване на проксималната фаланга на пети пръст на дясната ръка, което му
причинило трайно затруднение движенията на десния горен крайник – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. М. М. е
освободен от наказателна отговорност, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е
наложено административно наказание „глоба“ и е лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от четири месеца.
Въз
основа на изготвения в досъдебното производство протокол за оглед на
местопроизшествието вещото лице А. е изготвил съдебна авто-техническа
експертиза, в която е описан механизма на ПТП-то. Ударът върху „Дачия Сандеро“
е нанесен в областта на средната лява колона, поради което най-големи били
деформациите в областта на задната и предна леви врати. Л. пътувала на задната
лява седалка, зад водача, поради което получила тежки травматични увреждания.
Автомобилът, в който Л. била пътник, бил фабрично оборудван с предпазни колани
на 5-те места.
Въз
основа на медицинската документация по делото и след извършен личен преглед на
ищеца вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е заключило, че вследствие
ПТП-то на 01.08.2011 г. К.Я. е получил счупване на проксималната фаланга на
5-ти пръст на дясната ръка. Проведено било оперативно лечение за наместване на
счупването и за фиксиране на фрагментите с Киршнерови игли. При извършения от
вещото лице на 02.04.2016 г. личен преглед се установил запазен обем движение в
дланно-пръстцовата и проксимална става на 5-ти пръст на дясната ръка и
невъзможност за пълно изправяне на крайната фаланга на 5-ти пръст на дясната
ръка. По време на лечението ищецът претърпял болки и страдания, като през
първите две седмици след оперативното лечение след свалянето на К-иглите
болките били с по-интензивен характер. Установената при прегледа невъзможност
за пълно изправяне на крайната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка щяло да
остане за постоянно.
В
съдебното заседание на 15.04.2016 г. вещото лице е обяснило, че кутрето на
дясната ръка е в свито положение и неможе да бъде изправено в естествено
състояние.
По
делото е разпитан свидетелят Н. Я., баща на ищеца. Разказва, че синът му бил в
болница за около 10 дни, където му направили операция. След изписването му не
можел да се обслужва сам, имал силни болки и приемал обезболяващи. По професия К.
бил архитект и работел с дясната си ръка. Имал поети проекти, но го изгонили от
архитектурното бюро. По цели нощи К. изпитвал болки и имал проблеми със съня.
Сънувал кошмари и това го депресирало. Към момента състоянието на К. не се
подобрило. Трябвало да се извърши нова операция, но синът на свидетеля изпитвал
ужас от нея и това пречило да се подложи на нова оперативна интервенция. При
работа за повече от пет часа се налагало да почива, тъй като започвал да изпитва
болки. Уплахата, проблемите в работата и болките довели до депресивно състояние
у ищеца.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Нисан Патфайндър“ и ЗД „Е.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин,
че на 01.08.2011 г. М.О.М., управлявайки л.а. „Нисан Патфайндър“ по бул. „Черни
връх“ в гр. София в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП реализирал
ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Н.Я., изразяваща
се в счупване на проксималната фаланга на пети пръст на дясната ръка, което му
причинило трайно затруднение движенията на десния горен крайник, което деяние
представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Извършването
на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и
виновността на дееца са установени с решение на съда по НАХД № 4692/2012 г. по
описа на СРС. Обстоятелството, че ответникът е бил освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК не
заличава виновността на дееца и противоправността на извършеното от него
деяние.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
По тези
съображения отговорността на виновния водач за причинени вреди на други правни
субекти следва да бъде ангажирана.
По този
начин, от правна страна се доказа осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на
причинителя, чиято вина се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
от ЗЗД). В настоящото производство презумпцията не беше оборена с допустимите и
относими доказателствени средства.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищеца претендира са
причинени именно от процесното ПТП. За лечение на уврежданията е проведено
лечение в болнично заведение, включващо оперативна намеса и поставяне на
специални игли за наместване на счупването и фиксиране на фрагментите.
Ищецът е
бил в болнично заведение, претърпял е оперативни интервенции, след което е
изписан за домашно лечение. През целия период на лечението си Я. е изпитвал
интензивни болки, страдал е нарушения на съня и е изпадал в депресивни
състояния. Затруднението в свободното движение на горния крайник е било причина
и за нормалното изпълнение на трудовите му функции. Това състояние продължава и
до момента, като обемът на движение на крайната фаланга на 5-ти пръст на
дясната ръка е до 20 градуса. Прекъснат е нормалният ритъм и начин на живот на Я..
Дори и да е налице възможност за подобряване в състоянието на петия пръст на
дясната ръка, ищецът е силно травмиран от изпитаните болки и това го възпира да
се подложи на нови оперативни интервенции. Към момента ищецът все още изпитва
безпокойство и страх от придвижване с лек автомобил и шофиране.
Я. е
изпитвал затруднения в обичайния си начин на живот. Предвид данните от
съдебно-медицинската експертиза и като взе предвид мястото на уврежданията и
техния характер, влиянието върху възможността да упражнява професията си; като съобрази
възрастта на пострадалия – 25 г. към датата на ПТП-то, изпитаните от него болки
и страдания, техния интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин
на живот, както и трайните последици за здравословното състояние на Я., съдът
намира, че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да
определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди към 01.08.2011 г. 1 000 000 лева за всяко събитие
при едно пострадало лице.
Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 01.08.2011 г., когато е
настъпилото ПТП-то, от което са произтекли вредите са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие.
Не се
спори, че ответникът е определил, но не изплатил на Кристиян Я. обезщетението
от 3 000 лева за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната
лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят
заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Както се посочи по-горе, отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което
ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря техният
причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва се
начислява от датата на увреждането – 01.08.2011 г.
Възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането за лихви е основателно. В случая приложима е нормата на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. В този смисъл е и т. 14 от постановеното ППВС №
7/04.10.1978 г. и решение по чл. 290 от ГПК № 96/18.07.2011 г., т.д. № 610/2010
г., І т.о. на ВКС.
По тези съображения ответникът дължи заплащането на
исковата сума, ведно със законната лихва от 08.05.2012 г. – три години преди
датата на завеждането на исковата молба на 08.05.2015 г. до окончателното
изплащане.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по
сметка на СГС сумата от 800 лева държавна такса. От бюджета на съда е заплатен
и депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в размер на 300 лева,
от които ответникът дължи да възстанови 200 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. В представения по делото
договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева. Представителят на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което
съдът намира за основателно. Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на 1 716 лева. Като взе предвид характера на производството, вида на
предявения иск, извършените процесуални действия и броя на проведените съдебни
заседания, съдът намира, че липсва основание за уважаване на разноски за
адвокатски хонорар над минималния размер по Наредба №1/2004 г. Ето защо, от сумата
от 1 716 лева, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат 1
144 лева.
На
ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. При общ размер на разноските от 1 430 лева по представения списък, на З.
„Е.“ АД се дължат 476.67 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ., З. „Е.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Н.Я., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания,
получени при ПТП на 01.08.2011 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 08.05.2012
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лева и за заплащане на мораторна лихва от
01.08.2011 г. до 07.05.2012 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Е.” АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 800 лева, представляваща държавна такса по делото и 200 лева
депозит за съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Е.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Н.Я., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 1 144 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Н.Я., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 476.67 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: