РЕШЕНИЕ
№ 101 17.04.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На четвърти април две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 912 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба на Х.Р.Х. с ЕГН ********** ***, представлявана от кмета Димитър Германов.
Ищецът твърди, че през 1998г.
Община Приморско му е предоставила за срок от 10 години ползването на общински
имот - УПИ-ХХІІІ в кв.24 по плана на с.Ясна поляна, с площ от 700 кв.м. С
последващо решение от 2003г. срокът на договора е продължен с още 5 години. През
2001г. ищецът се снабдил от Община Приморско с разрешение за строеж за построяване
на мандра в процесния имот, издаден бил и протокол за строителна линия и ниво.
Ищецът построил сградата в почти завършен вид, като по здравословни и финансови
проблеми преустановил довършването на строежа. Няколко месеца преди
предявяването на иска посетил имота и констатирал, че непосредствено до
построената сграда на мандрата работил багер на общината, който проправял път
за съседни частни имоти. При тази дейност багерът съборил покрива и втория етаж
на построената от него сграда, като земната маса била изхвърлена на първия
етаж. В резултат сградата била напълно неизползваема по предназначение. Отправил
жалба до общината, с която поискал да бъдат прекратени незаконните действия на
общината по унищожаване на построената сграда, но отговор не последвал.
Ищецът предявяване осъдителен иск
против ответника за заплащане на сумата 60
000 лв. - обезщетение за причиненото непозволено увреждане в размер на
стойността на унищожената постройка – сграда за мандра, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването на иска на 14.06.2018г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът представя писмен
отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК. Оспорва иска и твърдението
на ищеца претърпяна загуба. Признава предоставеното на ищеца право на ползване
на общинския имот, но твърди, че въпреки даденото от общинския съвет съгласие за
продължаване срока на договора, анекс за това не бил сключен. Признава и факта
на дадено разрешение за строеж с протокол за строителна линия и ниво, но без да
е учредено право на строеж съгласно ЗОбС, като твърди, че строителството не е било
завършено дори във фаза „груб строеж“ и няма удостоверение по чл.181 ЗУТ.
Поради това на основание чл.152, ал.2 от ЗУТ разрешението за строеж е изгубило
правното си действие, а ищецът не е предприел действия по снабдяване с нови
проекти и ново разрешение да строи, не е освободил терена. Сочи, че на
02.02.2018г. ищецът е отправил предизвестие до общината, че от 28.02.2018г. ще
счита договора за прекратен. При проверка по жалбата на ищеца от 25.05.2018г., с
която поискал от кмета спешни действия по прекратяване изсипването на земна
маса в имота, било установено, че строежът в имота е опасен за здравето и
живота на гражданите, като на ищеца е даден 14-дневен срок за ремонтиране или
премахване.
Ответникът счита исковете за неоснователни
и поради това, че не са налице действия на ответната община, които да увреждат
имущество на ищеца. Договорът е прекратен и ищецът няма вещни или облигационни
права върху терена, поради което построеното върху него, ведно с подобренията, е
придобито от общината безвъзмездно съгласно договора на страните.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените
по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/. Съединено е искане за присъждане на законна лихва с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не се спори по
делото и се установява от представените доказателства, че въз основа на
надлежни решения на Общински съвет – гр.Приморско № 67/ 21.08.1998г. и № 83/
07.07.2000г., между страните е сключен процесния договор от 12.07.2000г., с
който ответната Община Приморско е предоставила на ищеца Х.Р.Х. правото на
ползване на общински имот, представляващ парцел ХХІІІ в кв.24 по плана на с.Ясна
поляна, община Приморско, област Бургас, с площ от 700 кв.м, срещу задължението
на ползвателя да заплаща цена от 0,05 лв./ кв.м на месец. Съгласно чл.3
договорът е сключен за срок от 25.08.1998г. до 25.08.2008г. На основание чл.13
от договора всяка от страните може да го прекрати с едномесечно предизвестие,
изпратено писмено на другата страна. Съгласно чл.14 след изтичане на срока на
договора, ако страните нямат претенции за прекратяването му, същият може да се
счита продължен с още десет години. С чл.11 е договорено, че след изтичането на
уговорения срок ползвателят се задължава да предаде общинския имот, върху който
е учредено правото на ползване с всички направени в него и около него трайни
подобрения, които се придобиват безвъзмездно от собственика. На основание чл.15
изменения и допълнения в договора могат да се правят само с допълнително
писмено споразумение на страните.
Безспорно е, че на
ищеца е издадено разрешение за строеж № 18/ 24.03.2001г. за изграждане на
сграда-мандра в процесния общински имот. На 03.05.2001г. на ищеца е издаден
протокол за откриване на строителна площадка, а на 14.01.2001г. - и протокол за
констатиране на строителна линия и ниво на строежа в имота. Видно от
представеното удостоверение за данъчна оценка от 16.10.2001г. ищецът е
декларирал процесната постройка като „търговски обект – груб строеж /мандра/“.
Не се спори също,
че с решение № 261/ 11.04.2003г. Общински съвет – Приморско на основание чл.21,
ал.1, т.8 от ЗМСМА, е дал съгласие да бъде удължен срокът на процесния договор
с още 5 години. С това решение е възложено на кмета на Община Приморско
подписването на анекс към договора. По делото не са събрани доказателства за
сключването на такъв анекс.
На 02.02.2018г. в
Община Приморско е входирано писмено предизвестие на ищеца от 31.01.2018г., с
което той уведомява кмета на общината, че на основание чл.13 от договора
отправя предвиденото едномесечно предизвестие за прекратяване на договора от
12.07.2000г. и счита същия за прекратен от 28.02.2018г.
На 25.05.2018г.
ищецът е отправил до кметовете на Община Приморско и на село Ясна поляна жалба
с искане за предприемане на незабавни мерки. В жалбата твърди, че посетил
постройката, за да се убеди има ли отклонение на първия етаж след събарянето на
втория, тъй като същият бил притиснат от багер, който правил път през съседни
частни имоти, при което установил, че по улица „Раковски“ се правел отвал на
земна маса и насипът бил върху постройката, като земната маса била притиснала
стената откъм улицата и я е изсипала.
С писмо изх.№
94-00-2143/ 08.06.2018г. Община Приморско уведомила ищеца за резултатите от
проверката, извършена по неговата жалба от 25.05.2018г., а именно че общината
не е извършител на изсипването на земна маса върху сградата-мандра в имота. Със
същото писмо е уведомила ищеца, че този обект попада върху имот – общинска
собственост, за който не е представен договор за отстъпено право на строеж или
други документи, удостоверяващи право на собственост върху обекта. Тъй като е
установено, че обектът е опасен за здравето и живота на гражданите и същият е
застрашен от самосрутване на ищеца е указано незабавно да предприеме незабавни
действия по обезопасяване на обекта, като в 14-дневен срок предприеме действия
по ремонтиране, заздравяване или премахване на обекта.
Представената от
ищеца извънсъдебна оценка на обект – мандра в парцел ХХІІІ в кв.24 по плана на
с.Ясна поляна не е събрана по реда на процесуалния закон, поради което не е
допустимо доказателство и не е приета като такова по делото.
Като свидетел на
ищцовата страна е разпитан Г.П.Г. ***. Свидетелят установява, че знае процесната
постройка, която към момента е без покрив и се руши. Свидетелят твърди, че
никой не е извършвал действия по рушене на сградата или събарянето й. Сочи, че
покрай сградата минава път, който е чакълиран от около 20 години – по улиците
„Паскал Иванов“ и „Радецки“, като на свидетеля не е известно скоро оттам да са
минавали тежки машини, които да са строили нещо или да са прокарвали нов път.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице А. по извършената
съдебна техническа експертиза се установява, че за процесната постройка е
издадена необходимата документация за изграждане по реда на ППЗТСУ /отм./.
Вещото лице установява следното актуално положение на обекта : почти изцяло е
срутен първият етаж на сградата, като е запазен полуподземният етаж, но същият
е в изключително лошо състояние; частично откъм североизточната част има
затрупване със земни маси, които са с малка височина и само в минимална степен
засягат част от строежа. Липсват документи, удостоверяващи конструкцията и
завършеността на сградата или въвеждането й в експлоатация. Не се установява в
съседство с имота да са извършвани реконструкции на съществуващи улици или да
са изграждани нови. В съдебно заседание вещото лице установява, че процесният
обект много дълго време не е бил стопанисван и почистван, поради което е
невъзможно да се установи от кога съществуват описаните земни насипи и техния
обем. Понастоящем строежът е абсолютно негоден за ползване и за дострояване.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че страните са
били обвързани от договора за предоставяне право на ползване на описания
общински имот – парцел XXIII в кв.24 в село Ясна поляна,
община Приморско. Договорът е валидно сключен съгласно изискванията на
действащата към момента разпоредба на чл.39 от ЗОбС в редакцията й към ДВ, бр.96/
1999г., поради което е породил вещното си действие и в полза на ищеца е
учредено право на ползване върху общинския имот за максималния от закона срок
от 10 години. До изтичането на този срок на договорената дата 25.08.2008г. не е
сключен нов договор или анекс към съществуващия за продължаване на срока на
учреденото право на ползване. Въпреки това ползването на имота от страна на
ищеца е продължило без противопоставянето на собственика и след изтичането на
срока на договора на 25.08.2008г. С оглед нормата на чл.39, ал.2 от ЗОбС, която
ограничава срока на договора за ползване на общински имот до 10 години съдът
намира за противоречаща на закона и невалидна клаузата на чл.14 от договора,
която предвижда възможност за мълчаливо автоматично продължаване на договора,
ако никоя от страните по него не изрази желание за прекратяването му след
изтичането на договорения срок. Представеното съгласие на общинския съвет от
11.04.2003г. за продължаване срока на договора с още 5 години не е годно само
по себе си да породи ефект, тъй като е само елемент от фактическия състав,
установен с нормите на чл.39 от ЗОбС в приложимите редакции на ДВ, бр.96/ 1999г.
и бр.101/ 2004г. Поради това съдът приема, че след 25.08.2008г. ищецът е
продължил ползването на имота без годно правно основание за това, като е
преустановил това ползване на 28.02.2018г. – датата посочена в писменото му
предизвестие от 02.02.2018г. до ответната община за едностранно прекратяване на
процесния договор.
При действието на
договора за учредяване на право на ползване върху общинския имот ищецът към
2001г. се е снабдил с необходимите изискуеми от закона документи за изграждане
на обект – сграда – мандра и е започнал строителството. Липсват годни доказателства,
въз основа на които да се установи степента на изграждане на този строителен
обект и въвеждането на същия в експлоатация. Не се цени в подкрепа на тезата на
ищеца, че имотът е бил изграден поне в груб строеж, представеното удостоверение
за данъчна оценка, тъй като същото няма материална доказателствена сила за вида
и състоянието на строежа. В тази си част удостоверението възпроизвежда
декларацията на данъчно задълженото лице, която е частен документ без
обвързваща съда доказателствена сила. Към момента в общинския имот съществуват
запазени части от изградения обект, като съгласно гласните доказателства и
заключението на вещото лице сградата е разрушена и напълно негодна за ползване
– първият етаж е изцяло срутен, а запазеният полуподземен етаж е в изключително
лошо състояние.
На основание чл.92
от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.63, ал.1 от ЗС, която
допуска учредяването на вещно право на строеж върху незастроен недвижим имот –
собственикът може да отстъпи на друго лице правото на построи сграда върху
неговата земя, като стане собственик на постройката. Учредяването на право на
строеж върху общински имот се урежда от нормата на чл.37 от ЗОбС в приложимите
за процесния период редакции закона. Тъй като в настоящото производство не се
установява такова вещно право на строеж да е било валидно учредено на ищеца от
собственика на земята Община Приморско, то изграденото от ищеца в имота имат
статут на приращение и на основание чл.92 от ЗС принадлежи на ответника в
качеството му на собственик на земята. Поради това и евентуалното причиняване
на вреди по сградата от нечие противоправно поведение би породило последици в
патримониума на ответника – собственик, а не на ищеца. С оглед на този извод ирелевантно
за настоящия спор е както наличието на изискуемите от закона строителни книжа
за започването на строежа, така и обстоятелството в каква степен е било
завършено строителството на процесната сграда. Ищецът не е материалноправно
легитимиран да претендира обезщетение за вреди, причинени на процесната сграда
– чужда собственост.
Освен изложеното,
следва да се отбележи, че ищецът не установи и останалите елементи на
фактическия състав на въведеното деликтно основание на иска си, а именно претендираните
вреди на процесната постройка да са причинени при или по повод извършването на
работа, възложена от ответната Община Приморско. Не се установи по делото
твърдяното прокарване през 2018г. на път за съседни частни имоти, при което при
работа с багер да е съборен покривът на постройката и да са изхвърлени земни
маси върху първия етаж от нея. Напротив, установява се от свидетелските
показания и от заключението по извършената съдебна техническа експертиза, че имотът
от дълго време не е стопанисван, в съседство в него не са извършвани подобни
строителни работи, а наличната земна маса е в малки количества, които в незначителна
степен засяга обекта и не е в състояние да причини претендираните повреди.
По изложените
съображения съдът приема, че по делото не се установи твърдяното непозволено
увреждане, поради което предявените искове са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер
на 2 880 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.Р.Х. с ЕГН ********** ***, за
осъждане на Община Приморско, представлявана
от кмета Димитър Германов, да
му заплати сумата от 60 000 лв. - обезщетение за непозволено
увреждане в размер на стойността на изградената сграда-мандра в УПИ-ХХІІІ в
кв.24 по плана на с.Ясна поляна, община Приморско, област Бургас, унищожена
през 2018г. при строителни работи на Община Приморско по прокарване на път с
багер; ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Р.Х.
с ЕГН ********** ***, да заплати на
Община Приморско, представлявана от кмета Димитър Германов, направените по
делото разноски в размер на 2 880
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :