Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. Варна, ………………… г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието секретаря Виржиния
Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм.д. № 866/2020 г. на
АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
С Определение № 286 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 74/2020 г. на АдмС –
Силистра е прекратено образуваното адм. дело № 74/2020 г. на АдмС – Силистра и
е изпратено делото по подсъдност на АдмС – Варна, предвид постоянния адрес на
оспорващия.
Производството е образувано по жалба на И.Н.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.П. - ВАК, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1099-000197 от
04.03.2020 г., постановена от Началника на група в сектор Пътна полиция към ОД
на МВР – Силистра, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо
оспорващия е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № В5180ВР за
срок от 03.03.2020 г. до 03.09.2020 година.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна,
като се иска нейната отмяна и присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Твърди се наличие на съществено нарушение на
процесуалните правила, обосноваващо отмяната на акта, а именно липсата на
мотиви относно срока на приложената ПАМ, водещо до невъзможност да се направи
проверка за изпълнение на изискването за съответствие на акта с целта на
закона. Поддържа се, че след като законодателят е предвидил срок за налагане на
мярката от шест месеца до една година, то органът е длъжен да обоснове защо е
определил максимално предвидения в закона срок. Сочи се, че не е установен по
безспорен начин субективният елемент на констатираното нарушение, като е
невъзможно да се установи участието и приноса на наказания субект в извършване
на вмененото му нарушение – предоставянето на възможност на лице, което е
неправоспособно да управлява собственото на оспорващия МПС. Настоява се, че
административният орган не се е постарал да изясни напълно правната и
фактическата обстановка, относима към случая. На следващо място се сочи, че
независимо, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на
мярката, липсата на мотиви препятства преценката за съразмерност на ПАМ.
Ответникът
по жалбата – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Силистра, с писмено становище поддържа неоснователност
на жалбата и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт.
Изтъква се, че с оспорената заповед е посочен 6-месечен срок за налагане на
мярката, който се явява минималният срок, предвиден от законодателя. Настоява
се, че намесата в правата и свободите на засегнатото лице е напълно
пропорционална на преследваната цел и е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида. Искането е да се отхвърли жалбата.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на
страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на
съдебната проверка, административният съд, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 13.04.2020 (видно от
клеймото върху пощенския плик на л. 8 от делото на АдмС – Силистра), т.е. в
законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, доколкото заповедта е съобщена на оспорващия на 01.04.2020
г., видно от разписката, ситуирана непосредствено след текста на заповедта (л.
7 от делото на АдмС – Силистра).
Производството по издаване на процесната заповед е започнато служебно във
връзка със съставен на 03.03.2020 г. от мл. автоконтрольор при ОД на МВР
Силистра, сектор „Пътна полиция“ Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GA № 193974. АУАН е съставен против Д.С.К., на 16 години, с
ЕГН ********** за това, че на 03.03.2020 г., в 23:45 часа, в гр. Силистра, ул.
„Никола Вапцаров, управлява лек автомобил Хонда Сивик с рег. № В5180ВР, след
като не притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) – неправоспособен,
с което виновно са нарушени чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е
правоспособен водач.
На 03.03.2020 г. е съставен и АУАН на собственика на МПС – И.Н.Я., за това,
на 03.03.2020 г. е предоставил собственото си МПС за управление от
неправоспособен водач – Д.К., с което виновно е нарушил чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
Актът е подписан от И.Н.Я. без възражения.
Началникът на група при ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, като
взема предвид установеното нарушение – допускане от собственик на лек автомобил
управлението му от неправоспособен водач – Д.С.К., приема, че са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП и налага на И.Н.Я.
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година (от
03.03.2020 г. до 03.09.2020 г.)
Не е спорно, че собственик на процесния автомобил – Хонда Сивик с рег. №
В5180ВР е И.Н.Я., спрямо когото, в качеството му на собственик на въпросното
ППС, е приложена ПАМ с оспорената заповед.
Водачът, управлявал МПС на Я., а именно Д.С.К. е непълнолетен и не
притежава СУМПС.
По отношение компетентността на издателя на акта:
По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С
оглед т. 4 от приетата по делото като доказателство Заповед № 342з-330 от 21.04.2017г.
на Зам.-директора на ОД на МВР – Силистра (л. 17 от делото), издадена в
условията на заместване на директора на ОД на МВР – Силистра (Заповед №
342з-279/31.03.2017 г. – л. 18 от делото), в изпълнение на т. 3 от Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, следва да се
приеме, че Началникът на група „МПСВАНД“ в сектор ПП при ОД на МВР е постановил
оспорената заповед в пределите на материалната (предметна) и функционалната си
компетентност, респ. същата не е нищожна.
По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 171, т.
2а, б. ”а” от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови
заповедта, е посочена фактическата обстановка във връзка с констатираното
нарушение – управление на 03.03.2020 г. на МПС, собственост на И.Н.Я. от водача
Д.С.К., който водач е неправоспособен - непълнолетен и не притежава СУМПС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването
на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и предвид писмената форма на
акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият
състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на
административния акт.
По отношение спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26,
ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за
започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като началникът
на група в сектор ПП е взел предвид обстоятелствата във връзка с извършеното
нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни релевантните
факти и обстоятелства от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35
от АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и в принципа за
служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да
обосновава отмяната на оспорения акт.
По отношение преценката налице ли е или не противоречие с
материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите,
в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на
преустановяващите и превантивни ПАМ.
Принудителната административна мярка “прекратяване на регистрацията на ППС
на собственик” за срок от 6 месеца до една година по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП се прилага в няколко хипотези, сред които е и хипотезата на управлявано
МПС от неправоспособно лице, непритежаващо свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство
– за срок от 6 месеца до една година. Мярката, наложена в тази хипотеза на чл.
171, т. 2а от ЗДвП е превантивна и преустановителна – да не се допусне
създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното
МПС, чийто собственик е допуснал същото да бъде управлявано от лице, по
отношение на което не е установено, че е правоспособно и притежава валидно
СУМПС.
Правилно в случая спрямо И.Н.Я. е приложена процесната ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП.
Описаната в оспорената заповед фактическа обстановка се потвърждава от
приложените по делото писмени доказателства – АУАН на водача Д.С.К. и АУАН на
собственика на въпросното МПС - И.Н.Я.. Безспорно се установява, че оспорващият
като собственик на лек автомобил Хонда Сивик с рег. № В6180ВР, на 03.03.2020 г.
е допуснал автомобилът му да бъде управляван от Д.С.К. с ЕГН **********, без Д.К.
да е правоспособен водач – без да притежава въобще СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, доколкото Д.К. е
непълнолетен.
Безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които
се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията ППС на собственика при управление на МПС от неправоспособно лице,
непритежаващо съответното валидно СУМПС. При установеното нарушение на чл. 150
от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е
имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на
обучението му и по време на провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността, а съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Не се установява фактическа обстановка, различна от описаната в оспорената
заповед, като фактическата обстановка, противно на твърденията на оспорващия, е
изяснена напълно. Не е налице материалноправно изискване, за да бъде приложена
оспорената по делото ПАМ, да е налице знание у собственика, че собственото му
МПС е управлявано от неправоспособен водач. Без значение е и дали МПС е
предоставено на неправоспособното лице лично от собственика на автомобила.
Установява се, че в случая са налице елементите на правопораждащия
фактически състав, с който правната норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП свързва
издаването на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията
на ППС", поради което оспорената заповед се явява постановена в
съответствие с материалния закон.
Определеният от органа срок на мярката – изрично е фиксиран в оспорената
заповед с начална и крайна дата – от 03.03.2020 г. до 03.09.2020 г., т.е. 6
месеца, който срок е и минимално предвиденият от законодателя. При определяне
на срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, като в случая съдът намира, че правилно е определен срокът. Съобразени
са конкретните обстоятелства във връзка с констатиране на нарушението, а именно
управлението на процесното МПС от лице, което е неправоспособно. Доколкото
административният орган е наложил мярката за минимално предвидения в закона
срок, то липсата на мотиви за определянето на срока на мярката не обосновава
извод за неспазване на формата на акта, респ. оспорваната заповед не е
опорочена в степен да бъде отменена като незаконосъобразна.
Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, като се прекрати регистрацията на ППС
на собственик, чието МПС е констатирано, че е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач и не притежава СУМПС, като по такъв начин се защитава
общественият интерес, елиминират се потенциалните възможности за възникване на
пътнотранспортни произшествия.
Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия с определения от
органа срок на мярката – 6 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на
преследваната от законодателя цел – осигуряване безопасността на движението по
пътищата и при постигнат справедлив баланс между обществения интерес и интереса
на индивида.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.
146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора на оспорващия не следва да се присъждат разноски. Искане
от ответника за присъждане на разноски не е направено, поради което съдът не
дължи произнасяне в този аспект.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Н.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.П.
- ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1099-000197 от 04.03.2020 г., постановена от Началника на група в сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – Силистра, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № В5180ВР за срок от 03.03.2020 г.
до 03.09.2020 година.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: