№ 7628
гр. ...., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110168734 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание на чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът ДЗИ „О..........” ЕАД претендира от ответника ЗАД „ОЗК З......... АД на основание
чл. 411 КЗ сумата от 2187,61 лв. – незаплатено регресно вземане на ищеца, включващи и 15 лв.
ликвидационни разноски, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско” на лек автомобил „.....” с ДК № .......... за вреди, настъпили в резултат на ПТП
от 04.05.2021г., причинено виновно от В.............. А. И......... при управление на автомобил „.......“, с
ДК № ........, застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 60,77 лв.-обезщетение за забава за периода 23.08.2021г.-
30.11.2021г. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗАД „ОЗК З......... АД
и в срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
вината на застрахования при него водач и размера на исковата претенция. Оспорва съдържанието
на двустранния констативен протокол, както и претенцията за обезщетение за забава. При тези
съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелствата: че на 04.05.2021г. в гр.
Велинград, ул. „Цар Самуил“ 33 е настъпило ПТП с участието на автомобил „.......“, с ДК № ........ и
лек автомобил „.....” с ДК № .........., като на последния са причинени имуществени вреди; че лек
автомобил „.....” с ДК № .......... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане,
в изпълнение на който ищецът плаща застрахователно обезщетение в размер на 2172,61 лв. за
отстраняване на причинените щети; гражданската отговорност на водача на автомобил „.......“, с
1
ДК № ........ е застрахована при ответника.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /разпит
на св. В. Г. Т. – участник в процесното ПТП/ и от заключението на авто-техническата експертиза,
/неоспорено и прието от съда като компетентно и безпристрастно изготвено/, по безспорен начин
се установи и механизма на настъпване на ПТП, както и че виновен за настъпването му е водача на
л.а. „.......“, с ДК № ........ – В.............. А. И.......... Ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието (чл. 123, ал. 3, б. Б от ЗДП). Самият протокол представлява извънсъдебно
признание на виновния водач за механизма на ПТП, в случая това е В.............. И........., видно и от
отбелязването в двустрания констативен протокол – забележка 14 в първа колона „виновин водач“,
за което И......... се е подписал. При установената противоправност на действията на водача на л.а.
„.......“, с ДК № ........ (нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 5, ал 1, т. 1 ЗДвП) вината му за настъпване
на вредите от описаното ПТП се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗДД. Ответникът не обори
презумпцията за виновност. Не е спорно също, че В.............. А. И......... е управлявал МПС, за което
е имало сключен с ответното дружество договор за застраховка “Гражданска отговорност”.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, приета от съда като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че действителният размер на
вредите за собственика на л.а. „.....” с ДК № .........., причинени като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, възлиза на сумата от 1839,71 лв. (средната пазарна цена на
материалите и труда, необходими за отстраняване на повредите по автомобила). Съгласно
заключението и представените по делото разходни документи – фактура №
**********/17.06.2021г. увреденият автомобил е отремонтиран в сервиза на официалния
представител на марката“ТМ Ауто“ за сумата от 2172,61 лв., с ДДС. Платеното от ищеца
обезщетение по договора за имуществено застраховане съвпада с тази сума и по отношение на него
ищецът има регресно право по чл. 411 КЗ.
Съдът възприема като релевантна именно тази стойност, а не дадената от в.л. стойност по
средни пазарни цени. При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не
повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен
сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. С оглед датата на първата регистрация на
процесното МПС, а именно 21.08.2018г. и периода на експлоатация от 2 години, 8 месеца и 13 дни,
въпросният лек автомобил „.....” с ДК № .......... има характеристиките на нов автомобил както и
всички негови съставни части са нови. Също така с оглед на обичайната практика при покупка на
нов лек автомобил, от продавача/респективно производителя се предоставя гаранция в срок от 3
до 5 години или определен пробег за различните компоненти. В случая, видно от сертификат за
удължена гаранция /л.149/ гаранцията е за срок от 6 години или 200000 км., счетано от 01.11.2015г.
В този смисъл, при необходимост от ремонт на новия автомобил, частите следва да бъдат заменени
именно с нови такива, тъй като всички съставни части на автомобила към датата на ПТП -
04.05.2021 г. са били обективно оригинални. По този начин ще бъде изпълнено изискването
застрахователното обезщетение да бъде определено според действителната стойност на вредата
2
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Увреденото лице от настъпване на
процесния застрахователен риск – застрахования по договора за имуществено застраховане, ще
бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с
оригинални авточасти, т.е. сложната, съставна движима вещ, каквато по своето естество
представлява лекия автомобил, ще бъде възстановена в състоянието преди увреждането чрез
влагане на мястото на увредените автодетайли нови, но оригинални авточасти. Всеки
производител на автомобили влага в производството оригинални автодетайли, поради което
докато те не бъдат унищожени и подменени с нови, макар и заместващи, се прилага житейската
/човешката/ презумпция, че погиналите авточасти са оригинални, т.е. съответни на вложените от
производителя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за опровергаване на това предположение принадлежи на страната,
която поддържа, че в обективната действителност е възникнал положителният факт на замяна на
оригиналните автодетайли с техни аналози, които обаче не са изцяло съответни по качество, вкл. и
здравина, якост, еластичност и други свойства на тези, които се предлагат от производителя на
лекия автомобил. В настоящи случай обаче, такова доказване не е проведено от ответника.
Изложеното предпоставя, че предявеният регресен иск по чл. 411 КЗ е изцяло основателен
и слудва да се уважи за пълния претендиран размер от 2187,61 лв. /с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски/, чийто размер въз основа на приетата САТЕ съдът приема за обичаен
при определяне на застрахователни обезщетения от застрахователите.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. до
окончателното изплащане.
При наличието на забавено изпълнение на парично задължение във времево отношение за
кредитора възниква правото да получи обезщетение за забавата в размер на законната лихва.
Според нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ е длъжен
да плати в 30 дневен срок от представянето на всички доказателства от застрахователя по
имуществената застраховка. След изтичането им той изпада в забава. В настоящия случай по
делото са ангажирани доказателства, че ответника е получил регресната покана на 23.07.2021г.
При това положение съдът приема, че това е началният момент, от който е започнал да тече 30
дневният срок за доброволно изпълнение. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава
върху установената главница за периода от 23.08.2021г. до 30.11.2021г. в размер на 60,77 лв.,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на компютърен лихвен калкулатор. Искът
следва да се уважи изцяло.
Относно отговорността за разноските
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от 852,38 лв./д.т.,
депозити за САТЕ и свидетел и адв. възнаграждение/ Адвокатското възнаграждение е определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. §2а от Наредба № 1 МРАВ и в този смисъл наведеното от ответника
възражение за прекомерност е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З......... АД с ЕИК . и адрес гр. ...., ул. „.... ....” № 7, ет. 5 да заплати на
3
„ДЗИ - О..........“ ЕАД, ЕИК ..., със съдебен адрес гр. ...., ул. „......” № 145, вх. В, ет. 2/надпартерен/,
ап. 11 - чрез адв. И.........а, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2187,61 лв. – незаплатено регресно
вземане на ищеца, включващи и 15 лв. ликвидационни разноски, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „.....” с ДК №
.......... за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 04.05.2021г., причинено виновно от В.............. А.
И......... при управление на автомобил „.......“, с ДК № ........, застрахован по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 01.12.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 60,77 лв. - обезщетение за забава за периода 23.08.2021г.-30.11.2021г., а на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 852,38 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4