Решение по дело №857/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

 

град Горна Оряховица, 18.04.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 857 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.С.Н. обжалва електронен фиш серия К № 2141237, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Посочва, че заснетият автомобил не е бил негова собственост към датата на нарушението, тъй като бил продаден преди това на друго лице. Освен това била прекратена регистрацията му като едноличен търговец. Моли съда да отмени електронния фиш.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.П. *** поддържа жалбата.

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2018 г. в 11:28 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек автомобил „Ш.” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя М.С.Н.,*** със скорост 101 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. На 28.06.2018 г. за установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя М.С.Н. в качеството му на собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 2141237, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 98 км/ч.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 14.09.2018 г. (л.16). На 28.09.2018 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата против фиша (клеймото върху пощенския плик на л.9).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.

От данните в справките на л.14 и 15 е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на 28.06.2018 г., т.е. преди изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от датата на установяване (заснемане) на нарушението, съвпадаща с датата на неговото извършване (04.06.2018 г.).

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложената към преписката снимка № 709 (л.13), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 04.06.2018 г. в 11:28 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил „Ш.” с рег. № *** се е движел със скорост 101 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000, актуална към посочената във фиша дата на нарушението 04.06.2018 г. (л.36 и 37), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила „Ш.” с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.20 – 24) се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил „Ш.” с рег. № *** на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.19), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г. (л.17) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от представения договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на л.5, 54, 55 и 65, собствеността върху заснетия лек автомобил „Ш.” с рег. № *** (посочен в т.8 на чл.1 от договора) е била придобита от жалбоподателя М.С.Н. в качеството му на ЕТ „М.“ на 25.04.2007 г. Поради неподаването на заявление за пререгистрация по реда на ЗТРРЮЛНЦ и по силата на §5, ал.1 от ПЗР на този закон, считано от 01.01.2012 г. регистрацията на жалбоподателя като едноличен търговец била прекратена. Прекратяването на регистрацията на жалбоподателя като едноличен търговец не е довело до промяна на титуляря на правото на собственост върху автомобила. След прекратяването на тази регистрацията жалбоподателят е продължил да бъде собственик на вещта. От справката за регистрацията и промените в собствеността на автомобила на л.63 (лице и гръб) се установява, че договорът за покупко-продажба от 25.04.2007 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4108, с който жалбоподателят е придобил собствеността върху автомобила, е регистриран в базата данни на „Пътна полиция” на 20.07.2017 г. От същата справка е видно, че за времето от придобиването на собствеността на 25.04.2007 до 05.10.2018 г. жалбоподателят не е отчуждавал автомобила. Следователно Н. е бил собственик на автомобила и към датата на нарушението 04.06.2018 г.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.

Твърденията на защитника, че жалбоподателят е продал заснетия автомобил преди датата на нарушението, не се подкрепят от събраните доказателства. Не се установи сключването на договор, с който жалбоподателят да е прехвърлил собствеността върху автомобила на друго лице, или настъпването на друг юридически факт, по силата на който правото на собственост върху автомобила да е излязло от патримониума на жалбоподателя. Такива доказателства не се съдържат и в изисканите по инициатива на защитника и приети от съда като писмени доказателства писмени материали по преписки на СДВР и ОДМВР-Плевен, образувани по сигнали на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът приема за неоснователен довода на защитата, че жалбоподателят не следва да носи отговорност за извършеното със заснетия автомобил нарушение, тъй като към датата на нарушението този автомобил не е бил негова собственост.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 101 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 98 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания на л.20 – 24 от делото). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.

Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 38 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2141237, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на М.С.Н., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….