О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
936
гр. Хасково, 15.11.2019г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 716 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба на „Булсатком“ ЕАД, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Н*С*а, против Определение № 1738 от 26.09.2019г.,
постановено по гр. д. № 2367 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлено
възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на гр. дело № 2367 по
описа за 2019г. на РС – Хасково, с
искане за прекратяване на производството по същото и изпращането му по подсъдност
за разглеждане в РС – София.
С
частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и
неправилно. Счита, че разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2, чл. 114 и чл. 115
от ГПК не намират приложение при разглеждане на предявени иск с правно основание
чл. 200 от КТ. Посочва, че подсъдността по чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК е
обусловена от съществуването на поделение или клон на юридическо лице, но по делото няма данни ответникът да
има такова на територията на гр. Хасково. Относно изборната подсъдност по чл.
114 от ГПК твърди, че същата не може да се приложи, тъй като искът по чл. 200
от КТ е предявен не от работник или служител, а от неговите наследници.
Доколкото ищците нямат качеството работник или служител, не може да се посочи
мястото, където обичайно се полага труд, съответно което би определило
изборната подсъдност по чл. 114 от ГПК. Намира, че разглеждането на предявения
иск от районен съд – Хасково не може да се основава и на чл. 115 от ГПК. Обезщетението
за настъпилите вреди се базира на чл. 200 от КТ, а не на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, тоест специалната разпоредба в чл. 200 от КТ изключва приложението на
общите разпоредби, регламентиращи непозволеното увреждане. Моли съда да отмени
оспорваното определение и да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на частна жалба от ищците, К.П. и С.П.,
действащи чрез процесуалния им представител адвокат Г* П*. Намират подадената
частна жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Излага подробни аргументи за приложението на чл. 114 от ГПК,
доколкото искът по чл. 200 от КТ се основава на трудово правоотношение, а
обичайното място на полагане на труд е било в гр. Хасково. Допълва, че ищците
упражняват правото на обезщетение в следствие на трудова злополука в качеството
на наследници на лице, което е имало качеството работник. Моли съда да остави
без уважение подадената частна жалба, да потвърди обжалваното определение и да
върне делото на РС-Хасково за продължаване на производството.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от К.Б.П. и С.П.П., с която се иска на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде осъден „Булсатком“ ЕАД, в качеството му
на работодател, да заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука, от която
е настъпила смъртта на сина им М* Сл* П., в размер на по 100 000 лева за
всеки един от ищците, ведно със законната лихва от датата на трудовата
злополука.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника „Булсатком“
ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Надя Сарафова, с който е направено
възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК за местна неподсъдност на делото. Твърди,
че разпоредбата на чл. 114 от ГПК не може да намери приложение, доколкото спорът
е трудовоправен, но ищците нямат качеството работник или служител. Моли съда да
прекрати образуваното пред него дело и на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119,
ал. 3 от ГПК да изпрати делото на надлежния съд съобразно правилата за местната
подсъдност.
С
определение
№ 1738 от 26.09.2019г., постановено по гр. д. № 2367 по описа за 2019г. на Районен съд – Хасково
първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника за
местна неподсъдност. В мотивите си съдът е посочил, че в конкретния случай
приложение намират разпоредбите за изборна подсъдност и по-конкретно чл. 108,
ал.1, изр. 2-ро, чл. 114 и чл. 115, ал. 1 от ГПК и доколкото мястото на работа
на починалия и трудовата злополука са настъпили на територията на град Хасково,
счита, че местно компетентен да разгледа делото е именно районен съд – Хасково.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество подадената частна жалба е неоснователна.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице някое от основанията за приложение
на изборна подсъдност.
Първото от
посочените в мотивите на първоинстанционния акт основания е чл. 108, ал.1, изр.
2-ро от ГПК, съгласно който по спорове възникнали с преки отношения с поделения
или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват, освен по
седалището или управлението на последните, и по местонахождението на
поделението или клона. В исковата молба няма твърдения отношенията, от които
произтича претендираното право да произтичат от преки такива с поделение или
клон на ответника. Не се съдържат никакви данни и в насока, че ответникът
изобщо има поделение или клон в населено място от съдебния район на районен съд
– Хасково.
Другият вид
изборна подсъдност, чието приложение е разгледано от първоинстанционния съд, е
тази предвидена в чл. 114 от ГПК. С посочената разпоредба се дава право на
избор на работниците и служителите пред кой съд да предявят иск срещу
работодателя – по седалището и адреса на управление или по мястото, в което обичайно
полага своя труд. На първо място, за да се приложи този вид подсъдност искът
срещу работодателя трябва да се бъде такъв по трудов спор. Съгласно чл. 357,
ал. 1 от КТ трудови са споровете между работника или служител и работодателя
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовите правоотношения, както и спорове по изпълнението на колективните
трудови договори и установяването на трудов стаж. На следващо място
изключението от общото правило за подсъдността би могло възможно, ако
работникът, предявил иска и по този начин придобил качеството ищец, полага
труда си в място различно от седалището и адреса на управление на работодателя.
Споровете по
чл. 200 от КТ относно ангажиране на отговорността на работодателя при смърт на
работника, предявени от неговите наследници, са трудово правни такива.
Наследниците на починалия работник имат право на иск по чл. 200 от КТ,
доколкото самата разпоредба предвижда ангажиране на безвиновната обективна
отговорност на работодателя в случай на смърт, причинена от трудова злополука.
Съединените претенции на двамата наследници на работника правилно са
квалифицирани по чл. 200 от КТ, а не като искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, което от своя страна води до определяне на приложимите правила за изборна
местна подсъдност. След като правното основание на заявените претенции е
свързано с трудово правоотношение разпоредбата на чл. 114 от ГПК намира
приложение. Същата предвижда, че работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд.
В настоящия
случай макар ищците да нямат качеството работник имат право на избор между кои
от местно компетентните съдилища да предявят своите искове, тъй като заявеното
право, чиято защита се търси по съдебен ред, е възникнало въз основа на трудово
правоотношение между ответника и праводателя им. В исковата молба се навеждат
твърдения, че мястото на полагане на труд на наследодателя им е било в гр.
Хасково. Това обстоятелство е изведено и от приложения към исковата молба трудов
договор № 3931 от 03.05.2016г., чиято истинност не е оспорена с отговора на
искова молба, и в който е записано като място на работа „Х* – ТВ“.
С оглед
изложеното настоящата въззивна инстанция намира обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. Предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ
следва да бъдат разгледани от районен съд – Хасково като родово и местно
компетентен съд, тъй като правният спор се определя като трудов, а обичайното
място на полагане на труд на работника е било в гр. Хасково.
Предвид
постановките на тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.
д. № 1 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК настоящото определение е окончателно и
не подлежи на касационен контрол, доколкото с него се потвърждава определение,
с което е оставено без уважение възражение за местна неподсъдност, съответно не
е от категорията на преграждащите съдебни определения.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1738 от 26.09.2019г.,
постановено по гр. д. № 2367 по описа за 2019г.
на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение възражението
за местна подсъдност на „Булсатком“ ЕАД.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.