Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 19.07.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИЛИЯНА КОЦЕВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 773 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 365 и следващите от ТЗ, като са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ и чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ.

Ищецът синдикът на „Л.Б.“ ЕООД, г-жа Е.Т. поддържа, че с решение на САС по т.д.№3638/2014г. е обявена неплатежоспособността на „Л.Б.“ ЕООД с начална дата – 31.05.2012г., открито е производство по несъстоятелност, като спряното първоначално производство е възобновено с решение на СГС, VI-11 състав по т.д.№594/2012г., обявено в ТР на 18.01.2016г. Сочи, че на 08.10.2012г. по време на производството по несъстоятелност и след обявената начална дата, длъжникът „Л.Б.“ ЕООД е прехвърлил търговското си предприятие на другия ответник – „Б.К.“ ЕООД при продажна цена в размер на 1 лв. Твърди се, че двете дружества са свързани лица, тъй като „Б.К.“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на „Л.Б.“ ЕООД, а са и с един и същ управител – А.В.П.. Сочи, че със сделката длъжникът уврежда интересите на кредиторите си, отчуждавайки активите си, като стойността на търговското предприятие значително надхвърля продажната цена от 1 лв. При евентуалност се твърди, че е налице хипотезата на чл. 647 ал.1, т.6 и ал. 2 от ТЗ, тъй като търговското предприятие е прехвърлено на свързано дружество по време на производството по несъстоятелност. Предвид горното с предявения иск се претендира да се обяви за недействителна сделката от 29.01.2015г., с която по време на висящото производство по несъстоятелност длъжникът „Л.Б.“ ЕООД е прехвърлил правото си на собственост върху търговското си предприятие на свързаното дружество. В допълнителната искова молба от 20.042017г. се оспорват доводите на ответника за недопустимост на исковете, като не се оспорва, че и по отношение на „Б.К.“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност, но сочи, че са недопустими нови съдебни и арбитражни производства по осъдителни искове, но горното не касае специално регламентираните в чл. 647 от ТЗ искове, които не са с осъдителен характер и с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Поясняват се твърденията по двата фактически състава, в които попада сделката – по чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ и по чл. 647, ал.1 т.6 от ТЗ, като втората претенция е заявена при условията на евентуалност. В хода на съдебното производство ищецът поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. М., като претендира уважаване на исковете и присъждане на направените разноски. Излага доводи и в писмени бележки.

Ответниците „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/ и „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/ чрез управителя си А.П.и процесуалния представител – адв. М., оспорват исковата претенция като недопустима, неоснователна и недоказана по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 28.03.2017г. и допълнителния отговор от 23.05.2017г., като считат, че исковете са недопустими, тъй като с решение на СГС, VI‑7 състав по т.д.№ 595/2012г. от 27.12.2016г. е открито производство по несъстоятелност на „Б.К.“ ЕООД, а съгласно чл. 637, ал.6 от ТЗ не се допуска образуването на нови дела, а всички образувани съдебни и изпълнителни дела се спират. Наред с горното се твърди, че на 17.02.2016г. търговското предприятие на ответника „Б.К.“ ЕООД е прехвърлено на „Л.М.БГ“ ЕООД. Твърди, че дружеството „Л.б.“ ЕООД и физически лица като собственици на отделни имоти в землището на гр. Царево, обединили земите си в общ парцел, върху който от инвеститора – „Б.К.“ ЕООД да се изгради курортен комплекс „К.Д.К.“, финансиран от „У.Б.“ АД. Твърди се, че по договор от 08.10.2012г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД в полза на „Б.К.“ ЕООД и че тази прехвърлителна сделка е действителна, но неправилно тълкувана от съда, който е приел, че независимо от сделката „Л.б.“ ЕООД е солидарно отговорен за задълженията по кредита в пълния им размер, като счита, че отговорността е само в рамките на полученото от продажбата, т.е. 1 лв. Твърди, че като резултат в отделни производства по несъстоятелност ще се осребрят пари от трите дружества и банката щяла да прибере тройно дължимото й. В допълнителният отговор счита, че не е налице третата предпоставка по чл. 647, ал.1 т.3 от ТЗ, а именно възмездна сделка, при която даденото да нахвърля значително полученото, тъй като било прието, че „Л.б.“ ЕООД е неплатежоспособно и ако се допусне и приеме различно от настоящия съд, щяло да се ревизира влязло в сила решение, тъй като щяло да се установи, че активите на дружеството надхвърлят пасивите. Оспорва и че сделката е увреждаща, тъй като единствен кредитор и на двете дружества е банката, но за вземания по един и същ договор за кредит. В хода на производството ответниците поддържат оспорването на исковите претенции чрез адв. М. и адв. М., като претендират отхвърлянето им.

Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение на САС №94/15.01.2015г. по т.д.№3638/2014г., което не се спори, че е влязло в сила и съдът установи по служебна справка по деловодната система, че това е така, тъй като с определение от 19.4.2017г. по Търговско дело 290/2017г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване, е обявена неплатежоспособността на „Л.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, с начална дата – 31.05.2012г., открито е производство по несъстоятелност, като спряното първоначално производство е възобновено с решение на СГС, VI-11 състав. На стр. 154 от делото е представена молбата, по която е образувано делото за несъстоятелност и същата е с вх.№14561/09.02.2012г. и е подадена от „У.Б.“ АД.

С решение от 15.02.2006г., VІ-11 състав е възобновил производството по несъстоятелност, като решението е вписано в ТР на 18.02.2016г.

С решение на СГС от 13.12.2016г. по т.д.№595/2012г. на VІ-7 състав е обявена неплатежоспособността на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК *******, с начална дата – 31.12.2011г., като е открито производство по несъстоятелност и е назначен синдик, постановена е обща възбрана и запор.

С исковата молба е представен договор за продажба на търговско предприятие от 08.10.2012г., съгласно който „Л.б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., е продал на „Б.К.“ ЕООД, също с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД срещу уговорената в чл. 3 цена от един лев. Договорът е с нотариална заверка на подписите от 08.10.2012г. от нотариус Р.Д..

По делото е представен договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Б.К.“ ЕООД от 17.02.2016г., съгласно който А.П.като управител е прехвърлил търговското предприятие на „Л.М.БГ“ ЕООД, ЕИК *******за сумата от 600 000 лв. чрез погасяване на насрещни задължения по договор за цесия от 10.03.2015г., като в т.2 е посочено, че към датата на договора „Б.К.“ ЕООД има непогасени задължения по К.антски договор от 01.02.2010г. в общ размер на 600 000 лв., включващ главница 400 000 лв. и 200 000 лв. – лихви. Договорът е с нотариална заверка на подписите от нотариус Й.от 17.02.2016г.

С допълнителна молба от 21.07.2017г. ответникът е представил счетоводен баланс към 08.10.2012г., който е оспорен от другата страна като изготвен във връзка с процеса и неверен документ, като е видно, че процесният баланс е съставен на дата 17.07.2017г. В същия са отразени активи, съответни на активите по баланса към 31.12.2012г., а именно на обща стойност 11716 хил. лв., но са отразени и задължения към финансови предприятия, доставчици и други, които са общо за раздел В – 35 132 хил.лв., а с изискуемост до 1г. – 30 000лв.

От представените обяснения и кореспонденция с НАП се установява, че с молба от 10.11.2017г. „Л.б.“ ЕООД е подал коригираща данъчна декларация за 2012г., по която са изискани обяснения, като проверката на НАП е приключила с представения протокол от 09.03.2018г., съгласно който коригиращата декларация е оставена без последствия, като аргументите са, че представените документи са подписани от А.П., който няма квалификацията да бъде съставител на финансови отчети, не се представя аналитична оборотна ведомост, нито първични счетоводни документи и др. изискуеми такива. Посочено е, че на дружеството е извършена финансова ревизия по ЗДДС за период до 31.10.2012г., която е приключила с ревизионен акт от 30.07.2013г.

По делото са представени известия-обратни разписки, с които синдикът е изисквал предоставяне на счетоводни документи от ответника.

Представен е и договора за банков кредит № 001/11.12.2007г., по който кредитополучател е „България –К.“ ЕООД, а солидарен длъжник – „Л.Б.“ ООД, с който е отпуснат инвестиционен кредит в размер до 15 000 000 евро, с краен срок за погасяване – 20.11.2010г., както и анексите към същия.

По делото е изслушано основно заключение на съдебно-оценителна експертиза от 03.07.2017г., и допълнително такова от 02.10.2017г., изготвени от вещото лице А.Р.Р.. В основното заключение вещото лице е посочило, че не му е предоставен баланс към датата на продажба на предприятието – 08.10.2012г. и затова е използвало този, обявен в ТР, който е към сравнително близка дата, а именно към 31.12.2012г. С оглед горното и подробно изложените в експертизата съображения е посочило, че справедливата стойност на капитала на „Л.б.“ ЕООД, представляващ 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. към процесния период възлиза на 11 034 000 лв. или 220 680 лв. за един дял. В допълнителното заключение, изготвено въз основа на оспорения счетоводен баланс към 08.10.2012г., експертът е посочил, че стойността на вписаните в него дългосрочни и краткосрочни задължения надвишава почти три пъти стойността на активите и ако се възприеме същия, то справедливата стойност на капитала на „Л.б.“ ЕООД е отрицателна – минус 23 416 000лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно от всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Исковете съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ се предявяват в едногодишен срок, като в конкретния случай този срок тече от обявяване в ТР на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност – 18.02.2016г. и предвид, че 18.02.2017г. е неприсъствен ден / събота/, изтича в първия присъствен ден – 20.02.2017г., когато е и подадена исковата молба. Исковете са предявени от синдика и следователно са процесуално допустими. По възражението на ответниците за недопустимост на исковете предвид това, че са дружествата са с открито производство по несъстоятелност, съдът се е произнесъл с определението по чл. 374 от ГПК, към които мотиви препраща, а именно забраната за образуване на нови дела касае само осъдителните искове, а в случая се касае за изрично предвидени в закона именно с оглед откритото производство по несъстоятелност конститутивни искови претенции.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ са следните: да е сключена възмездна сделка, същата да е в подозрителния период – двугодишен, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, като се изисква да се установи, че даденото значително надхвърля по стойност полученото. Преценката дали даденото чрез възмездната разпоредителна сделка след началната дата на неплатежоспособност, надхвърля значително по стойност полученото, е винаги конкретна и с оглед обстоятелствата по делото. В случая не се спори, че е налице възмездна сделка – договор за продажба на търговско предприятие, че същата е сключена в подозрителния период, а именно на 08.10.2012г., което е след датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност / 09.02.2012г. и след началната дата на неплатежоспособността – 31.05.2012г., като полученото по сделката е уговорената цена от 1 лв. и спорът е дали е налице разлика и дали тя е значителна, т.е дали даденото "значително" надхвърля полученото по сделката. Доколкото липсва легална дефиниция на понятието "значително", съдът намира, че следва да се съобразят нормите от ЗЗД, при които законодателят приема, че при частично неизпълнение на една от насрещните престации може да възникване на правото на кредитора за разваляне на договора поради неизпълнение (чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и чл. 206, ал. 1 от ЗЗД). Съдът съобразява също така, че поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради многообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общ за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита съществено (в този смисъл е решение № 318 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 273/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС и мн.др.). Общото правило е в чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредиторите. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗЗД, макар и да има противно съглашение, неплащане на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава правно основание за разваляне на договора за продажба. Следователно, законодателят е преценил, че неизпълнение в рамките на 1/5 от уговорената цена не е толкова съществено за кредиторовия интерес, че са доведе до разрушаване на договорната връзка. Именно този критерий - разминаване между стойността на даденото от длъжника в несъстоятелност и полученото от него в рамките на 20 % съдът намира, че следва да се възприеме. В случая са изслушани две заключения на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, като по първото то е работило по обявения ГФО към 31.12.2012г. и е посочило, че стойността на прехвърлените дружествени дялове, представляващи 50 дружествени дяла с номинална стойност 100лв. възлиза на 11 034 000лв. или 220 680 лв. за дял, като не се спори, че по този баланс несъстоятелното дружество не е осчетоводило задълженията си към „У.Б.“ АД, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, като съдът е приел, че към 09.02.2012г. са били просрочени 7 200 000 евро по процесния договор за кредит, а на 06.12.2012г. банката се снабдила с изпълнителен лист за вземания по кредита в размер на 2 300 000 евро. С влязлото в сила решение по откриване на производството по неъстоятелност САС е приел, че банката е обявила предсрочната изискуемост на цялото вземане в размер на 19 288 632,42 лв. на 21.03.2012г., с получаване на препис от молбата по чл.625 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че няма как да кредитира заключението на експертизата в първия му вариант, при който е изчислена стойността на дружествените дялове, без да са взети предвид изискуемите задължения по договора за кредит, още повече, че счетоводния баланс, въз основа на който са извършвани изчисленията е от 31.12.2012г., т.е. след извършаване на процесната сделка. Предвид горното, макар и да възприема доводите на ищеца по оспорване на съставения в хода на производството от лицето П., което не е оторизирано да е съставител на финансови отчети, баланс към 08.10.2012г., като не са представени другите счетоводни документи, които да обуславят изготвянето му, поради което съдът не кредитира и втория вариант на заключението на ССЕ на вещото лице Р., при който пък стойността на дяловете е отрицателно число, а именно резултатът е -23 416 000лв., то съдът приема, че е очевидно, че е налице съществена разлика между двете стойности, посочени от експерта като релевантни, и различие с продажната цена на дружествените дялове, която е 1 лв. Следователно установена е значителна разлика в оценката на стойността на продадените дялове в зависимост от използваните оценителни методи и при липса на достатъчни достоверни изходни данни, а едновременно с това е настъпило към същия момент и състояние на неплатежоспособност на оценяваното дружество, което безспорно е обстоятелство със значително негативно отражение върху пазарната стойност на дружеството, респ. неговите дялове. Съдът намира, че релевантно в случая би било използването на изходните данни по предходния ГФО, а именно към 31.12.2011г., по който активите на дружеството са на същата стойност 12 138 хил. лв., като към същата дата са отразени задължения общо в размер на 814 хил.лв., към които следва да се прибавят установените с оглед влязлото в сила решение за откриване на производството по несъстоятелност, изискуеми към 21.03.2012г. задължения по договора за кредит, обявен за предсрочно изискуем, които са в размер на 19 288 хил. лв. При тази финансова основа, се получава, че активите на дружеството възлизат на 12138 хил.лв., а пасивите – задълженията в размер на 20 002 хил.лв. При това положение отново финансовият резултат е отрицателен и следователно стойността на дружествените дялове е отрицателна, като именно с оглед горното дружеството е обявено и в несъстоятелност и то с дата, предхождаща процесната сделка по прехвърляне на търговското предприятие. Предвид горното не може да се приеме за категорично установено, че получената цена от 1 лв. за продажбата на процесното търговско предприятие е значително по-висока от стойността му, тъй като към датата на продажбата – 08.10.2012г. вземанията на банката по договора за кредит вече са предсрочно изискуеми, същите е следвало да бъдат отразени като краткосрочни задължения в счетоводния баланс на дружеството и независимо от това, че изготвения от г-н П. в хода на процеса не е приет като коригиращ от НАП и възраженията срещу съставянето му, при определяне на стойността на дружествените дялове като обективна и справедлива пазарна стойност следва да се отчетат както притежаваните от дружеството-прехвърлител активи към този момент, така и неговите пасиви, а именно изискуемите задължения, а е безспорно с оглед влязлото в сила решение по чл. 630 от ТЗ, че такива са и сумата от 19 288 хил.лв. – задължения към банката по договора за кредит. Следователно купувачът на дружествените дялове е придобил не само активи, но и съответните пасиви, които също следва да участват при определяне на стойността на дяловете, а е очевидно, че пасивите при това положение имат превес и водят до отрицателна стойност на дружествените дялове, поради което цената от 1 лв. не е значително по-висока от адекватната им стойност. С оглед на изложеното и при съобразяване, че ищецът носи доказателствената тежест да установи несъответствието на престациите, и то да е значително по оспорваната сделка по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът намира, че следва в настоящия случай да се приеме за недоказано такова значително несъответствие да е било налице при сключване на сделката. Предявеният на това основание иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ предвижда, че може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице и която е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. За отменителните искове по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност. В Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. се посочва, че сделка, увреждаща кредитора, е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В хипотезата на т.6 на чл. 647, ал.1 от ТЗ, за да е налице увреждане, не е необходимо длъжникът да се е разпоредил с имущество по начин, че да е намалил общия размер на активите си, т. е. безвъзмездно или срещу насрещна престация на по-ниска стойност. Увреждане е налице винаги, когато с разпореждането длъжникът заменя по-слабо ликвиден и/или публичен актив, върху който може да бъде насочено изпълнение, срещу парични средства, чиято бърза ликвидност съществено затруднява изпълнението върху тях, дори и когато получената парична сума съответства или дори надхвърля стойността на отчужденото имущество. Предвид горното съдът намира, че увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, тъй като в имуществото на длъжника продадените дружествени дялове, независимо от тяхната обективна стойност, са заменени с парична сума от 1 лев, постъпила на разпореждане на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, която е бързо ликвидна и срещу която трудно би се провело изпълнение. Налице е и второто изисквано от чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ условие, а именно свързаност на страните по сделката. Безспорно се установи от справка по публичния търговски регистър, че към момента на процесната сделка – 08.10.2012г. едно и също лице – А.В.П. е бил едноличен собственик на капитал и управител и на двете дружества по сделката, поради което безспорно е, че те са свързани лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ. Ето защо съдът намира, че евентуалния иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид разпоредбата на чл. 649, ал.6 от ТЗ, която постановява, че по тези искове не се внася предварително държавна такса, а се събира в зависимост от изхода на спора, в случая от осъдената страна, и като взе предвид разпоредбата на чл. 72 от ГПК, а именно че се събира такса за един иск, съдът намира, че следва да се присъди държавна такса от 50 лв. / минималната такава, при съобразяване, че цената на иска е цената на процесния договор – 1 лв. Същата следва да бъде заплатена съвместно от двамата ответници.

Разноски се претендират и от двете страни. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв., които са по представения по образец договор за правна защита и съдействие №288672, но с уговорен начин на плащане – 5000 лв. в тридневен срок от сключване на договора и 5000 лв. – след съобщаване за уважаване на исковете. Доказателства за реално заплащане на сумата не са представени. Същевременно ищецът е заплатил 900 лв. – депозити за експертизата по представените с молбата от 14.07.2017г. ордери. Ответникът „Л.Б.“  е установил заплащането на депозит в размер на 200 лв. по вносния документ от 20.07.2017г.  Нито един от двамата ответници не е установил заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители. За тях е представено пълномощно, но не и договор за правна защита или друг документ удостоверяващ плащане на адвокатско възнаграждение. Предвид горното съдът намира, че доколкото няма пречка за уговаряне на резултатно платимо адвокатско възнаграждение за ищеца, то следва да се приеме, че като разноски за адвокат той е направил такива в размер на сумата от 5000 лв., а за другата част до пълния уговорен размер няма данни за заплащане/,както и 900 лв. – депозити за вещи лица или общо разноски в размер на 5900 лв. Ответникът – само „Л.Б.“ ЕООД е направил разноски в размер на 200 лв. С оглед изхода на спора – отхвърлянето на единия иск, но уважаването на другия и предвид, че цената и на двата иска е еднаква, съдът намира, че на всяка от страните се следва разноски наполовина на направените, а именно на ищеца се следват такива в размер на 2950 лв., а на ответника – Л.– 100 лв. и следва да бъде извършена насрещна компенсация, поради което разноски следва да бъдат присъдени само на ищеца в размер на разликата между последните суми или в размер на 2850 лв.

Воден от горното съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Л.б.“ ЕООД – Е.Г.Т., с адрес ***, партер, иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ срещу „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и срещу „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, двамата със съдебен адрес *** – адв. М., за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на търговско предприятие от 08.10.2012г., с нотариална заверка на подписите от 08.10.2012г. от нотариус Р.Д., съгласно който „Л.б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., е продал на „Б.К.“ ЕООД, също с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД срещу уговорената в чл. 3 цена от един лев, като неоснователен и недоказан.

ОБЯВЯВА на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от Търговския закон за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Л.б.“ ЕООД, по предявения от синдика на „Л.б.“ ЕООД – Е.Г.Т., с адрес ***, партер, иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ срещу „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и срещу „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, двамата със съдебен адрес *** – адв. М., договорът за продажба на търговско предприятие от 08.10.2012г., с нотариална заверка на подписите от 08.10.2012г. от нотариус Р.Д., съгласно който „Л.б.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., е продал на „Б.К.“ ЕООД, също с едноличен собственик на капитала и управител – А.В.П., търговското предприятие на „Л.б.“ ЕООД срещу уговорената в чл. 3 цена от един лев.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, двамата със съдебен адрес *** – адв. М., да заплатят общо на ищеца - синдика на „Л.б.“ ЕООД – Е.Г.Т., с адрес ***, партер, сумата от 2850 лв. / две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски по делото.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Б.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и „Л.Б.“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, двамата със съдебен адрес *** – адв. М., да заплатят общо на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“*******, на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ сумата от 50 лв. / петдесет лева/ - държавна такса по производството.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: