№ 207
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивни
жалби на „Бул Инс” АД и Д. Г. А. против Решение 260021 от 16.04.2021 г. по т.д. 101/2019 г.
по описа на Кюстендилския окръжен съд (КОС), с което по предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 71 250 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане, които вреди
са претърпени вследствие настъпилата смърт на В. Л. Т., с който ищцата е била във
фактическо съпружеско съжителство, в резултат на станало на 10.08.2016 г. ПТП. Исковата
претенция е била отхвърлена за горницата над 71 250 лв. до предявения размер от 120 000
лв, като е преценено, че починалия има принос към вредоносния резултат от 25%. В
резултат на частично уважения иск, „Бул Инс” АД е осъден да заплати възнаграждение по
чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на процесуалния представител на А., както и
припадащите се части от възнагражденията на вещите лица и държавна такса, а ищцата –
разноски в полза на застрахователя според отхвърлената част от претенцията.
„Бул Инс” АД оспорва решението на СГС изцяло с доводи за неговата
неправилност. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Неправилно съдът бил определил обезщетението за неимуществени вреди на сумата от
90 000 лв. (преди прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД) която била прекомерна и не отговаряла
на критерия за справедливост. Счита, че неправилно КОС приел, че съпричиняването от
починалия е само 25%, докато то следвало да е много повече. Настоява за отмяна на
решението на окръжния съд и отхвърляне на иска, като се присъдят разноски за две
1
инстанции. Алтернативно, моли за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищцата, в своята въззивна жалба също сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.
52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намира, че съпричиняване нямало изобщо, а ако такова било
налице, то 25% бил прекалено голям принос на починалия. Изразява неудовлетворение и от
преценката на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД относно справедливостта на
заместващото по своя правен характер обезщетение. От САС желае исковата й претенция да
бъде уважена в пълен размер – 120 000 лв., т.е. да й се присъдят още 48 750 лв. Претендира
се възнаграждение по чл. 38 ЗА във втората инстанция.
„Бул Инс” АД не са депозирали писмен отговор на жалбата на ищцата, а тя
оспорва с отговор по чл. 263 ГПК жалбата на застрахователя като неоснователна.
Въззивните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, като не са
събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
От материалите по делото, САС намери следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. А. срещу „Бул
Инс” АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване
на неимуществени вреди от смъртта на лицето В. Л. Т., с който ищцата е била във
фактическо съпружеско съжителство, в резултат на станало на 10.08.2016 г. ПТП по вина на
застрахован при ответното дружество водач на автомобил. Цената на иска е 110 000 лв.,
увеличена впоследствие по реда на чл. 214 ГПК до сумата от 120 000 лв.
В исковата молба се твърди, че при пътно-транспортно произшествие, настьпило
на 10.08.2016 г. в с. Ябълково, област Кюстендил, при управлението си, водачът на лек
автомобил "ФИАТ" с рег.№ ******** М. П. нарушава правилата за движение по чл.20, ал.1,
вр. чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на В. Л. Т., което е
престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 НК. За това деяние е налице
влязла в сила присъда на КОС, с която П. е призната за виновна, като й е наложено условно
наказание „лишаване от свобода” (по реда на чл. 66 НК) и „лишаване от право да управлява
МПС”, който съдебен акт следва да се вземе предвид понастоящем и да се зачете по
въпросите и обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението
на Кюстендилския окръжен съд е валидно и допустимо
Съобразно събраните по първоинстанционното производство доказателства и
оплакванията във въззивните жалби, не се спори пред настоящата инстанция за следното: а)
че отговорността на делинквента П. е застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното
застрахователно събитие; б) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за
търпените вреди; в) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), като не се спори и относно вината на водача на процесния автомобил, както и че
са налице всички елементи на сложния фактически състав на прекия иск по този законов
2
текст, поради което претенцията е доказана по своето основание.
Оплакванията в жалбите са свързани единствено с приложението на чл. 52 ЗЗД и
чл. 51, ал. 2 ЗЗД - съответно САС следва да се произнесе само по тези въпроси.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди:
По делото се твърди, че ищцата живеела с починалия на семейни начала в общо
домакинство, поради което е търпяла болки и страдания от неговата смърт.
В първата инстанция са разпитани двама свидетели за търпените от ищцата
неимуществени вреди, както и за установяване фактическото съжителство. От показанията
на свидетелите М.Б. и В.Х. се установява, че ищцата и пострадалия при процесното ПТП Т.
са живели съвместно от 2004 г. до 2016 г., когато е станал инцидента, причинил смъртта му.
Същите живеели в едно домакинство в с. Дворище. Отношенията между двамата били като
между съпруг и съпруга, но нямали общи деца. Имали нормални семейни отношения,
обичали се и се уважавали. Грижили се за децата от предишните им бракове и поддържали
връзка с тях, децата често им идвали на гости. Ищцата полагала грижи за всички тях,
респективно за неговите, като за свои собствени деца. Внезапната смърт на Т. се отразила
изключително тежко на ищцата А.. Почти била неадекватна в началото, постоянно плачела,
не искала да ходи на работа. Тя все още не била преживяла загубата, като негативните
преживявания продължавали и към момента. Тежестта от претърпяната загуба не
отшумявала с времето. И до днес при спомена за трагичния инцидент се разплаквала. След
загубата на В. Т., тя останала сама.
С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС е определено, че има право
на обезщетение за неимуществени вреди лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. САС
приема, че съобразно посочените гласни доказателства, се установява, както фактическото
съпужеско съжителство от общо 12 години (между 2004 г. и 2016 г.), така и наличието на
болки и страдания от смъртта на Т. при ищцата. Свидетелите имат лични впечатления,
както за връзката им, така и за нейната продължителност, в т.ч. и за преживените от А.
страдания. Следва свидетелските показания да се кредитират напълно и на ищцата се дължи
обезщетение за неимуществени вреди.
С Постановление №4/1968г., Пленумът на ВС е дал указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди от деликт. В хипотезата на причинена смърт следва да се вземат
предвид възрастта на увредения, общественото му положение, отношението между него и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият съд като съобрази
задължителните постановки на ППВС – възрастта на пострадалия към момента на ПТП,
действителните отношения между него и ищцата А., интензитета на понесените от нея
болки и страдания, установени от показанията на св. Б. и св.Х., обстоятелството, че ищцата е
в трудоспособна възраст и може сама да се издържа, икономическите условия в страната
3
към годината на реализиране на ПТП и проявление на вредите, намира, че справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, което Д.А. трябва да получи е
95 000 лв., т.е. толкова, колкото е преценил и КОС.
Досежно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
В първата инстанция са изслушани единична и тройна автотехническа
експертиза (САТЕ). Апелативният съд намира единичната експертиза за повърхностна и
незадълбочена, без изчисления и обосновки, а изцяло пресъздава експертизата от
досъдебното производство. Следва да се кредитират заключенията на тройната САТЕ, които
са в следния смисъл:
Пътят е разделен на две платна за движение, всяко от което е с по две ленти за
движение. Ширината на платното за движение по посоката на движение на лек автомобил
„Фиат“ с рег.№ ******** е с ширина от 7.25 метна, като дясната пътна лента е с ширина от
3.75 м., а лявата с ширина от 3.50 м. След линията отграничаваща от дясно платното за
движение следва 0.36 м. банкет с асфалт и 1.64 м. банкет, който е затревен. Пътното
покритие е асфалт без дупки и неравности. Мястото на настъпване на ПТП се намира на
разстояние 27.89 м. преди табелата Ж7 Жабокрът, върху дясната отграничителна линия.
Непосредствено преди настъпването на ПТП водачът на лекия автомобил не е контролирал
непрекъснато управляваното МПС, защото вниманието му е било насочено в пускане и
регулиране на парното отопление. На начертаната към заключението мащабна скица се
забелязва отклонение на автомобила надясно по посоката на движение. В съдебно заседание
е пояснено, че това отклонение се дължи на това, че при пускане на дясната ръка на водача
на автомобила от волана, за да регулира парното отопление, поради липса на съпротива от
дясната ръка завива волана на дясно. Пострадалият е бил ударен с предната дясна част на
лекия автомобил. Изчислено е, че при движение на автомобила на 1.30 метра от дясната
ограничителна линия, при отклоняване на 7 42, разстоянието, което ще измине автомобила
до достигането на ограничителната линия /мястото на движение на пешеходеца/ е 9.7 м.
Установено е, че автомобилът изминава това разстояние за 0.43 секунди, като при време за
реакция от 1.0 секунди, водачът не е имал възможност да реагира.
Вещите лица установяват също така, че липсата на спирачен път се дължи на действията на
водача на лекия автомобил, който не е натиснал докрай спирачния педал, за да извърши
аварийно спиране. Това било и причината след блъскането на пешеходеца водачът да спре
на 150 - 200 м. от мястото на удара. Уточнено е, че опасната зона за спиране, при движение
на процесния лек автомобил със скорост 80 км.ч. е 67.08 м., като в тази зона водачът на
автомобила не би бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Пояснено е,
че при тази скорост водачът на автомобила не е бил внимателен към уязвимите участници в
движението, а именно пешеходците.
Според вещите лица ударът е настъпил в десния край на платното за движение в областта на
линията, отграничаваща дясната пътна лента от банкета. На мястото на инцидента пътният
банкет е широк 2 метна, от които 36 см асфалт и 1.64 м. затревена площ. Не се установява
лекият автомобил да се е движил в затревената част на банкета. Същият при удара на
4
пешеходеца се е движил по крайната дясна ограничителна линия. Пешеходецът според
експертите се е движил по линията, ограничаваща дясната пътна лента. Дясната пътна лента
е широка 3.75 м, а ширината на автомобила е 1.755 м. като при движение на автомобила на
0.70 м. от осевата линия, между него и пешеходеца има разстояние от 1.295 м. пешеходецът
се е движел по посоката на движение на автомобила. Движението на пешеходеца по
посоката на движението на МПС е допринесло за възникване на ПТП, тъй като при
отклоняването на автомобила надясно, пешеходецът не е имал възможност да установи това
преместване и съответно и той да се измести надясно. Установено е, че ако Т. се е движил в
съответствие с изискванията на ЗДвП, а именно в рамките на банкета на пътя /извън
платното за движение/, не може категорично да се заключи дали бил настъпил удар. Ако
същият се е движил в насрещното на движението платно същият е могъл да наблюдава
траекторията на движение на МПС и при необходимост да се отдръпне встрани, с което да
предотврати настъпване на удар с МПС.
При тези изводи на вещите лица, възражението за съпричиняване е основателно.
То правилно е определено от първоинстанционния съд на 25% по следните съображения:
Изводимо е от тройната САТЕ, че починалия не е спазил разпоредбите на чл. 108,
ал. 1 и 2 ЗДвП. Дори да се приеме, че и да беше вървял по банкета, то произшествието пак е
щяло да настъпи, нужно е да се посочи, че Т. не е вървял противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, с което не само е нарушил формално закона, но е
и допринесъл (съпричинил) деликта, понеже експертите сочат, че в тази хипотеза,
пешеходеца е могъл да наблюдава траекторията на движение на МПС и при необходимост
да се отдръпне встрани, с което да предотврати настъпване на удар с лекия автомобил.
Приносът не е малък и следва да се определи на една четвърт, за което окръжния съд също е
изложил пространни мотиви, споделени понастоящем и от САС.
В обобщение, и двете въззивни жалби са неоснователни, а първоинстанционното
решение следва да се потвърди изцяло. При това положение, не следва да се присъждат
разноски никому, вкл. и възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на Д.А.
поради неоснователността и на двете жалби. Разноските следва да останат в тежест на
страните, които са ги направили.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260021 от 16.04.2021 г. по т.д. 101/2019 г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6