Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на
девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 367 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „У.Н.С.И П."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** срещу „Г." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, *****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 23 881.20
лева с ДДС,
представляваща остатък
от дължимо възнаграждение по Договор
за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., за което е издадена фактура № 1 от 11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 14.01.2020г.
до окончателното заплащане на сумата, сумата 5333.47
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2018г. - 10.01.2020г..
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки
следните фактически твърдения: На 09.01.2018г. между
ответника като възложител и ищеца
като изпълнител бил сключен договора за изработка – монтаж на осветителни тела на обект
„Завод за полипропиленово фолио, представляващ
реконструкция, модернизация и разширение
на съществуващи
производствени и складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг",
гр. Д.. Ищецът
приел извършване на монтажа срещу договорено възнаграждение от 35 821.80 лв. с ДДС. В чл. 5.1 от договора било
предвидено авансово плащане, като възложителят следвало да заплати цялата сума
в срок до пет дни след подписване на договора (т.е. най-късно до 14.01.2018г.). Съобразно чл. 6, плащането се
извършвало по сметка на изпълнителя, посочена в издадената фактура. На 18.01.2018г. представители на двете
дружества съставили и подписали Акт образец 19 /Протокол № 1 за установяване завършване и
заплащане на натурални видове СМР/. Констатирали извършените и подлежащи на
заплащане монтажи работи. Крайната стойност на монтажа била определена на 35 821.80 лв. с ДДС. Издадена била проформа
фактура № 1 от 11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лв.. На 19.06.2018г. ответникът извършил частично
плащане по фактурата на стойност 11940.60 лева. Останали дължими 23 881.20 лева. Въпреки приемането на работата и изправността
на ищеца, възложителят не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на
дължимото възнаграждение за извършения монтаж. Същият дължи и сумата от 5333.47 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащане на главното задължение. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата
молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва
предявените искове по същество. Оспорва заложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърди недействителност на договора поради привидност. Сочи, че на 16.10.2017
г. по силата на договор за доставка и монтаж на осветителни тела „П.
-Т" АД възложило на „Г." ООД доставка
и монтаж на осветителни тела на обект, находящ се в промишлена зона Юг, гр.Д..
Постигнато било съгласие, монтажът на осветителните дела да бъде извършен от ищцовото дружество, в качеството му на подизпълнител.
Възнаграждението за извършената работа било определено на на 29 315.82
лева с ДДС. Монтажът следвало да бъде осъществен до средата на 2018
г. Предвид близките отношения между страните по договора, през м.януари 2018
г. бил сключен фиктивен договор, в който били посочени нереални стойности и
срокове. Д.Г.подписал договора от 09.01.2018г. и Протокол № 1
за установяване извършване и заплащане на натурални видове строителни и
монтажни работи. На 11.05.2018 г., преди реалното
извършване на уговорената услуга, ищцовото дружество
издало проформа фактура. През месец юни 2018г. дружество поискало да му бъде
заплатен аванс в размер на 11 940.60 лева. За извършеното
плащане, на 19.06.2018г. издало Фактура № **********/19.06.2018г. Същата установявала действителните отношения
между страните, а именно, че към този момент поетата работа все още не била
изпълнена. През месец август 2018 г., след като
възложената работа била извършена, Д.Г.поискал преди окончателното заплащане,
да уредят реалните си договорки писмено. Постигнали съгласие да бъде издадена
нова фактура за окончателно дължима стойност 17 375.22
лева. На 19.12.2019г. ищцовото дружество издало
Фактура №' **********/19.12.2019г. за стойност 17 375.22
лева, с дата на данъчното събитие 19.12.2019г. и падеж 23.12.2019г. В
счетоводството на „Г." ООД установили, че фактурата не е издадена
коректно. В нарушение на ЗДДС не била посочена правилната дата на данъчното
събитие, не се установявало, че същата касае доплащане по договор. Посочили, че
във фактурата следва да бъде отразена цялата стойност на договора в размер на 29 315.82
лева с ДДС, от която на отделен ред да бъде извадена авансово заплатената сума
в размер на 11 940.60 лева и като остатък за плащане да бъде
посочена стойността от 17 375.22
лева. Твърди, че представената към исковата молба покана за доброволно
изпълнение с дата 31.07.2018г. не е достигнала
до представляващия „Г." ООД, но от същата се установявало извънсъдебното
признание от страна на ищеца, че дължимата сума не е тази, която е посочена в договора
и която се претендира с исковата молба. Реалната дата на изпращане на поканата
била 14.08.2014г.. Ищецът не е изпълнил задължението си да издаде фактура,
отговаряща на изискванията на ЗДДС. Заявява, че признава извършена работа в
обект, находящ се в Промишлена зона ЮГ - гр. Д., за която е
заплатил авансово сума в размер на 11 940.60 лева с вкл. ДДС и
дължи доплащане в размер на 17 375.22 лева
с вкл. ДДС. Приканва ищеца към доброволно уреждане на отношенията им. Оспорва и
дължимостта на претендираното обезщетение за забава,
като твърди, че първата реална фактура е издадена на 19.06.2018г. и по същата е
извършено своевременно плащане. Фактурата за дължимото доплащане е издадена
едва на 19.12.2019г., като падежът за извършване на плащането
бил 23.12.2019г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представен е сключен между страните Договор
за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., с предмет - монтаж на осветителни тела, описани в
Приложение 1, неразделна част от договора на строителен обект: „Завод за полипропиленово
фолио, представляващ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи производствени и
складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг", гр. Д..
Съгласно
чл.2, срокът за изпълнение на работите от ответника е 10 работни дни, считано
от датата, на която възложителят /ответникът по делото/ е изпълнил задължението
си по чл.5.1 от договора и средствата са постъпили в банковата сметка на
изпълнителя.
Стойността
на монтажа възлиза на 29 851.50 лева без ДДС /чл.3 от договора/.
Съгласно
чл.5.1 от договора, 100 % от сумата се заплаща авансово в срок 5 дни след
подписване на договора.
Представен
е Акт обр. № 19 – Протокол 1 за установяване на завършването и за заплащане на
натурални видове СМР от 18.01.2018г., подписан без възражения от представител
на изпълнителя – Димитър Д. и на възложителя Димитър Георгиев. След проверка на
място е установено, че са извършени и подлежат на заплащане монтажни работи на
стойност 35 821.80 лева с ДДС.
От
ищеца е издадена проформа фактура № 1/11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лева с
ДДС.
Установява
се от дневно извлечение № 049 от 19.06.2018г., че по банковата сметка на ищеца
в банка ДСК ЕАД е постъпила сумата 11 940.60 лева от ответника, с посочено
основание - частично плащане по проформа фактура № 1/11.05.2018г..
До
ответника е отправена покана за доброволно изпълнение за заплащане на остатъка
в размер на 19 901.00 лева.
От
ответника са представени Фактура № 17/19.06.2018г. за сумата 11 940.60 лева с
ДДС, с посочено основание - авансово плащане; Фактура № 63/19.12.2019г. за
сумата 17 375.22 лева с ДДС, с посочено основание - монтаж на осветителни тела
по договор, за обект Завод за полипропиленово фолио,
гр. Д..
По
реда на чл.192 ГПК, от трето за спора лице са представени Договор за доставка и
монтаж на осветителни тела от 16.10.2017г., сключен между Г. ООД и П. АД, ведно
с приложение 1 за сумата 55 364.65 лева с ДДС.
Представен
е Протокол акт обр. 19 към договора от 16.10.2017г., подписан едностранно за
възложителя.
От заключението по
допуснатата СТЕ се установява, че осветителните тела, предмет на договора са
монтирани в 5
от общо 6
/шест/ халета, които се ползват за производствени нужди и складове. По време на
огледа всички осветителни тела са работещи. В петте помещения /халета/ са монтирани
по вид 2 типа
осветителни тела. Едните с плосък, квадратен рефлектор, другите цилиндрични - тип „Камбана". И двата типа
осветителни тела са светодиодни. Общият брой за
монтираните осветители е 132 броя. Вещото
лице приема, че монтажът на цялата осветителна система е осъществен в близките 2-3 години. Изградена е цялостна
осветителна система. Положени са повече от 3 километра
различно сечение и вид проводници и то монтирани на голяма височина, голямата
част от тях изтеглени в PVC тръби. Съгласно
Протокол №1 (Акт образец 19) (стр.10 от делото), са употребени 44 машинносмени подемна
техника. За изпълнението на задачата ищецът по делото е наситил монтажната
площадка с много техника и квалифициран персонал. За 10 работни дни е възможно да се
осъществят всички монтажни работи при създадена отлична организация.
Представено
е удостоверение от
„П.“АД с изх.№ КА-033/07.04.2021г..
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. Т.Н.К., за установяване какво е било осъществено на място от ищцовото
дружество, какви осветителни тела са монтирани, по чие възлагане, къде и кога,
към кой момент е приключил фактически монтажът им. Св. работи в завод за полипропиленово фолио гр. Д. от
2016г. на длъжност енергетик. Отговаря за консумираната ел. енергия в завода и
ремонта по машините. Заводът представлява пет производствени халета където
цикълът е непрекъснат. Втората половина на 2017г. сключили договор с Габровски
за доставка и монтаж на осветителни тела. Договорите били няколко, сключени
началото на 2018г.. Монтажът бил изпълнен от подизпълнител - У.н.с.и п. Управителят
н.У.н.с.и п. е бивш работник на завода. Подизпълнителят осъществил доставката и
монтажа, който приключил за две седмици. През цялата дейност, свидетелят бил на
място, монтирали 132 броя осветителни тела тип камбана, висящи от покрива. Д.
също присъствал. По това време в завода нямало пропускателен режим.
В
полза на ответника са събирани гласни доказателства чрез разпит на св. Д.В.Г.за установяване, че
изразеното в представените Договор за монтаж на осветителни тела и Протокол № 1
/Акт обр. №19/ съгласие от страна на Д.Г.е привидно. Св. Георгиев
е служител на ответника по делото. Свидетелят потвърждава, че
подписът положен за възложител в Договора за
монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г. и
Протокол № 1, е негов. Твърди,
че целта на договора била да подпомогнат ищцовото дружество да вдигане нивото си в строителната камара.
Договорът за монтаж и Протокол № 1 ги разписал в един и същи ден. Нямали
уговорка за извършване на монтаж на осветителни тела на стойност 29 800
без ДДС. Договорът бил подписан формално в началото на м. януари 2018г., след
монтиране на осветителните тела. Осветителните тела са монтирани от У.н.с.и п.
ЕООД в „П.“ АД. Св. не е присъствал на самия монтаж.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове от
ищеца в качеството му на изпълнител
по договор за изработка с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съдът счита, че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключен Договор
за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., с предмет - монтаж на осветителни тела, описани в
Приложение 1, неразделна част от договора на строителен обект: „Завод за полипропиленово
фолио, представляващ реконструкция, модернизация и разширение на съществуващи производствени и
складови сгради с местонахождение промишлена зона „Юг", гр. Д..
Относно изправността на страните по договора:
Съобразно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият следва
да заплати възнаграждението за приетата работа.
Както се изложи, претенцията
се основава на твърдения за
изпълнение на възложетната работа в количествено, качествено и срочно отношение, съответно
за неизправност на ответника, поради
неизпълнение на задължениието за заплащане на извършените
СМР, предмет на претенцията.
В Решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. №
333/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение №76/10.08.2015 по дело №729/2014 на
ВКС, ТК, II т.о,
е даден отговор на релевантния за изхода на спора правен въпрос за
доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19,
установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително -
монтажни работи. Според задължителната практика в решението, двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са
посочени количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове
СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно
извършените работи; Протоколът е от категорията на частните свидетелстващи
документи, които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените
в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед
на всички доказателства по делото; Когато протоколът е подписан от възложителя,
тежестта за доказване, че част от удостоверените в съдържанието му работи не са
изпълнени, е върху възложителя.
Макар да не се ползват с материална
доказателствена сила, подписаните от възложителя протоколи съдържат признание
за извършване на всички констатирани при съставянето им работи и последващото
твърдение, че част от работите не са извършени, е изцяло в тежест на ответника
- възложител. При липса на възражения за неточно изпълнение, направени към
момента на предаване на работите и/или в разумен срок след това, възложителят
не би могъл да се освободи от отговорност за заплащане на възнаграждение,
позовавайки се на привидност на договора. Принципното указание в практиката на
ВКС, изразена в решение № 163/2011 г. по гр.д № 1536/2009 г., І. г.о. е, че в
тежест на страната, която претендира привидна сделка, е да докаже симулацията,
а в тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е
да докаже неговото съдържание. От събрания по делото доказателствен
материал не може да се направи решаващ извод за привидност на атакувания
договор. Ответникът, за когото в процеса е доказателствената
тежест, не установи твърденията си за привидност на договора с надлежни писмени
доказателства, изхождащи от другата страна по договора или пък удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно.
Събраните в полза на ищеца гласни
доказателства съответстват на заключението на вещото лице, което е категорично
в отговора си, че СМР са изпълнени на място, като обемът на изпълнението
съответства на вписаното в протоколите. Разпитаният в полза на ищеца свидетел
не е заинтересован от изхода на делото, какъвто съдът приема, че е разпитаният
в полза на ответника свидетел. Следва да се съобрази, че в отговора на исковата
молба, ответникът не оспорва извършването на монтажа от страна на ищцовото дружество.
Акт
обр. № 19 – Протокол 1 е подписан
без забележки от възложителя Г.
ООД, поради което съдът приема, че СМР
са извършени съобразно
клаузите от договора.
Следователно, тъй
като възложителят при приемане на работата
не е направил възражение по смисъла
на чл.264, ал.2 ЗЗД, то работата следва да се счита
за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД. След установеното
приемане на работата, за поръчващия
е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 ЗЗД.
Изпълнените
дейности са на стойност 35 821.80 лева с ДДС. На 19.06.2018г.,
ответникът-възложител е превел по банковата сметка на ищеца- изпълнител сумата
11 940.60 лева, като основание на превода е посочил - частично плащане по
проформа фактура № 1/11.05.2018г..
Остатъкът по фактура № 1/11.05.2018г. е в размер на 23 881.20
лева с ДДС, каквато е претенцията на ищеца. Искът следва да бъде уважен в
заявения размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Установи се
наличието на главно задължение, както и уговорен падеж на същото. Съгласно чл.5.1 от договора, 100 % от сумата се заплаща
авансово в срок 5 дни след подписване на договора. Ответникът не е заплатил
възнаграждението на падежа, уговорен между страните.
Изчислен служебно от съда, посредством онлайн –
калкулатор, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата 35 821.80 лева за периода 15.01.2018г.-19.06.2018г.
възлиза на 1552.28 лева, а с остатъчна стойност 23 881.20 лева, изчислена за
периода 20.06.2018г.-10.01.2020г.,
възлиза на 3781.19 лева.
С оглед горното, съдът счете предявения иск за
основателен в заявения размер.
Относно
разноските:
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на
устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства,
обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а именно 1168.60
лева заплатена държавна такса; 1850 лева за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат; 250 лева депозит за вещо лице; 40 лева депозит за
призоваване на свидетел и 5 лева такса за обезпечителна заповед или общо 3313.60 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Г." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** ДА ЗАПЛАТИ Н. „У.Н.С.И П." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** 881.20
лева с ДДС,
представляваща остатък
от дължимо възнаграждение по Договор
за монтаж на осветителни тела от 09.01.2018г., за което е издадена фактура № 1 от 11.05.2018г. на стойност 35 821.80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 14.01.2020г.
до окончателното заплащане на сумата, сумата 5333.47
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.01.2018г. - 10.01.2020г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** ДА ЗАПЛАТИ Н. „У.Н.С.И П." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 3313.60 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: