№ 121
гр. Пазарджик , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220102167 по описа за 2020 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.99 ЗЗД от ищеца в настоящото
производство „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи“№10,
представлявано от управителя Р. В., срещу В. С. К., ЕГН- ********** от гр.
Белово, ул. „******“№*, обл. Пазарджик.
В исковата молба, депозирана в съда срещу ответника, се твърди, че на
29.01.2016г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус" и В. С. К. по реда на чл. 6 от ЗПФУР
е сключен Договор за кредит №**********. Твърди се, че съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
1
„4финанс" ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит,
след регистрация в системата на „Вивус" на посочена интернет страницата на
кредитодателя. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си
условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да
бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише
договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията
на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин. Кредитодателят
дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като
същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от
изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя
спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите
условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила
на датата на изпращането на потвърждение на кредитополучателя от
кредитодателя и извършването на паричния превод. Твърди се, че в
процесния случай, на 29.01.2016г. страните сключват договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус" под № **********. В заявката си В.К.
заявява желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 350,00. Кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
28.02.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей АД
на 29.01.2016г.
2
Към датата на падежа - 28.02.2016г. ответникът е следвало да плати сума
в общ размер BGN 350,00. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора -
28.02.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в
забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от
01.03.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от
БНБ за съответния период към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус" изпращат и три
броя напомнителни писма до ответника на адреса, посочен в Договора за
кредит. В тези писма се съдържа подробна и детайлна информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
структура на задължението - просрочена главница, начислена наказателна
лихва, натрупани разноски. Писмата, съгласно ОУ към Договор за кредит №
********** са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани ответникът не погасява гореописаните
задължения. Твърди се, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си
на цедент, сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на
цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор
№ ********** в общ размер BGN 869,51, от които: главница - BGN 350,00,
наказателна лихва - BGN 489,51 и BGN 30,00 - такса за изпратени писма.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставят
на „Кредитреформ България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България"
ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
„Непотърсена".
Прилага копие на Уведомление за цесия, което да бъде връчено на
3
ответната страна, ведно с останалите книжа по делото. Твърди се, че до
момента на подаване на исковата молба изпълнение
липсва. Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди В. С.
К. да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД единствено сумата в общ
размер 350,00 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит
№ **********/29.01.2016г. Сочи се, че за избягване на всякакво съмнение, с
настоящата молба ищецът не претендира цедираните наказателна лихва -
489,51 лв. и 30,00лв. - такса за изпратени писма.
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, се моли
съдът да осъди В. С. К. да заплати на „Кредитреформ България" ЕООД сумата
в размер 350,00 лв., която същият е получил без правно основание, както и
законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на задължението.
Претендира присъждането на разноски, Сочат се доказателства. Прави
се доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че исковата молба е неоснователна и недопустима, като излага
мотиви за това. В исковата молба се твърди, че на 29,01.2016 г. е сключен
договор №********** между дружество с търговска марка „ВИВУС" и В. С.
К. по реда на чл.6 от ЗПФУР. Описва се реда и начина на подписване на
договора, като се твърди, че с натискане на бутон „Подпиши" ответникът е
прочел и приел условията по договора и е пожелал да сключи договор.
Възразява се срещу описаното в исковата молба и заявява, че между
В.К. и дружество с търговска марка „ВИВУС" няма и не съществува
облигационна връзка не възниквала. Посочва се, че описания ред в тази
искова молба не отговаря на реалния начин по който се попълва и подава
молба за кредит. Системата дава възможност да се декларира и да се
съгласява с всичко, без да е запознат със съдържанието на целия текст. В
течение на процес се изисква от клиента да се снима с личните си документи
и да ги изпраща на посочен e-mail без да се информира клиента за целта на
копирането, получателите на които могат да бъдат разкрити данните, дали е
задължително или доброволно това изискване, в случай на отказ какви за
последствията за клиента. Всичко това дава възможност клиента да бъде
въведен в заблуда която може допълнително да утежни финансовото му
4
състояние, а е и в разрез със добрите нрави. Твърди се, че в представения
договор за кредит №**********/29.01.2016 г. не е записано под никаква
форма, че се сключва по реда на чл.6 от ЗПФУР, споменава се, че се подписва
електронно, в съответствие с общите условия на договора. Твърди се, че в
договор № **********/29.01.2016 г. не е записано, че към него има
приложение с общи условия неразделна част от него. Твърди се, че от общите
условия приложени в исковата молба не е ясно за кой договор се отнасят.
Казва се, че се предоставят във формат pdf - форма, който не позволява
добавянето на допълнителни условия или премахването на вече
съществуващи. Сочи се, че е факт обаче документ в формат pdf лесно може да
се форматира и преформатира в друг тип файл, даващ възможност за
извършване на гореспоменатите действия. Общите условия приложени в
исковата молба не са номерирани има разстояния между горни и долни
панели на страниците. Не е ясно къде е края на общите условия в колко
страници се съдържат тези общи условия. Всичко това дава възможност за
манипулации на съдържанието в този документ. С оглед на това не може да се
твърди, че точно тези общи условия се отнасят за цитирания договор. Също
не може да се твърди, че това са условията които се изпращат на твърд
носител.
Твърди се, че във връзка с горното така представен договор №
**********/29.01.2016 г. не съдържа задължителната информация предвидена
в глава трета от Закона за потребителските кредити в сила от 12.05.2010 г.
Сочи се, че съгласно чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ,
а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния
подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видео връзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При изявленията,
направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако
от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е
изключено неточно възпроизвеждане на изявлението. Твърди се, че не е
предоставен потвърждаван на линка за сключване на договора, който
5
генерира уникални данни за създаване на електронен подпис,
които да се използван единствено от ответника. Не е посочено средството,
което е единствено под негов контрол при създаване на изявление. Сочи се,
че тежестта на доказване в настоящия случай не за ответника, дружество с
търговска марка „ВИВУС" да докаже в условията на пълно и главно
доказване, сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Твърди се, че предоставената разписка в исковата молба, също така и всяка
друга е частен документ, обективиращ изгодни за издателя му обстоятелства,
поради което не може да се противопостави на другата страна и няма
доказателствена сила. изцяло. Ответникът твърди, че не притежава и не е
запознат с никакви други документи, освен тези изпратени от Районен съд -
Пазарджик и отговора му е базиран единствено на тези документи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника
за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит от
разстояние.
С договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033 от
23.11.2018г.,сключен между „4финанс“ ЕООД и “Кредитреформ България”
ЕООД, страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача
станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в
Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в
което е посочено вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против В. С. К.,
ЕГН- ********** от гр. Белово, ул. „******“№*, обл. Пазарджик, с посочен
единен граждански номер, по Договор за кредит №**********. Съдът
намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и
последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към
договора.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по
6
отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по
делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е
и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането,
доколкото видно от представената по делото обратна разписка се е върнала с
отбелязване като непотърсена.
Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба
уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на
стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска
на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на
Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва
да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от договор за
кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите
нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите,
намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
7
услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на
твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.)
електронният документ представлява електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се
счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че
между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на
договор за кредит от разстояние.
По делото е представен Договора за кредит № ********** от
8
29.01.2016г. и Общите условия към него, свалени от системата на
кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за
кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с
Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на
основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните
данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата,
предоставена по договора е в размер от 350.00 лв., при лихвен процент от 00,
00 % и годишен процент на разходите от 0, 00 %. Установен е срок за
връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 28.02.2016 г.
В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се
сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на
www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по
електронна поща и извършване на паричния превод, след като
кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството,
предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1 от
Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че
съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи в
съответствие с чл.13,ал.4 от ЗЕДЕП.
В конкретният случай, договорът е оформен съгласно разпоредбите на
чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в
съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„Вивус" на посочена интернет страницата на кредитодателя. На посочената
страница „Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят
трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
9
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора
за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията
на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин. Въпреки
възраженията на ответника, че посоченият договор не съдържа
задължителната информация , предвидена в глава трета от ЗПК, съдът не
споделя това становище. След като ответникът К. твърди, че не е била спазена
процедурата по предоставяне на кредит от разстояние и че не е налице
облигационна връзка между страните по делото, възниква въпросът защо се е
съгласил да получи под формата на заем сумата от 350.00лв., което
обстоятелство не бе отречено от самият ответник в хода на производството по
делото?
По делото е представена разписка от 29.01.2016г., издадена от “Изи
Пей” АД, от която се установява, че на посочената дата ответникът К. е
получил сумата от 350.00 лв., преведена от Вивус, с основание на превода –
посочения единен граждански номер на ответика и номера на договора за
кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (сега с ново наименование - Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни знаци), електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
10
Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен
документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран
електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да
бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и
Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената
практика се приема, че “принципно представянето на документ върху който
липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление
и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени
средства при оспорване кой е издателят му”.
В случая съдът намира за установено, че между „4финанс" ЕООД в
качеството си на кредитодател и В. С. К., ЕГН- **********
/кредитополучател/, е бил сключен договор за кредит с посоченото
съдържание. От приетите по делото доказателства се установява, че заявката
с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на
потребителя В. С. К., ЕГН- **********, който профил ответникът К. не
отрича, че е направил лично около 2-3 години преди това. От този профил
при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със
съответните параметри и който е приет от потребителя с натискане на бутона
“подпиши”.
Дори да се приеме, че е невъзможно да се установи, дали действията от
посочения профил физически са били осъществявани от лицето – титуляр на
регистрацията, това не променя извода, до който съдът достигна. Това е така,
защото профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на
неговите лични данни, които в случая съвпадат с тези на ответната страна,
след което се генерира уникален идентификационен код на този потребител.
Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй като последното е
възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на потребителя и
избраната от последния парола. Всички тези обстоятелства, разгледани в
тяхната взаимовръзка обосновават извода, че именно ответникът К. е ползвал
системата на финансовата институция, като след избиране на параметрите на
11
договора и запознаване с него е дал съгласието за сключването му при
посочените в последния клаузи и съдържание с натискане на бутона
“подпиши”. Самият ответник не отрича, че дори е бил проведен телефонен
разговор между него и служител на дружеството-кредитодател, в хода на
който К. е бил уведомен за подадената заявка за отпускане на кредит от
негово име. Въпреки това, ответникът не е оспорил обстоятелството, че
процесната заявка е била направена от него, не е възразил срещу сключването
на договора, а е дал съгласието си да получи сумата от 350.00лв. под формата
на кредит.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не са представени
доказателства за изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави на кредитополучателя необходимата информация. На
разположение на ответника е била предоставена цялата необходима
информация - стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, договорът за кредит и общите условия към него, приети от
ответника с натискане на бутона "подпиши". Не следва да се приеме , че
клиентът не е имал достатъчно време за запознаване с параметрите на
договора, тъй като не се установи времето от генериране на договора до
неговото приемане да е било ограничено от самата институция.
Сключване на договор, който по така изложените съображения следва
да се приеме, че е с посоченото съдържание, се установява и от представената
по делото Разписка №07000409924647 от 29.012016г., издадена от “ИзиПей”
АД, от която е видно, че на посочената дата К. е получил сумата от 350.00
лв., преведена от Вивус, с основание на превода – посочения единен
граждански номер на ответната страна и номера на договора за кредит .
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има
реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от
заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е
сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от
350.00 лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и
общите условия към него.
Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за
кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на
12
специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва
реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената към
исковата молба разписка за извършено плащане се установява, че в полза на
ответника чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 350.00 лева. В
документа заемателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като
основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Именно в
условията на същия е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез
системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява
изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е
необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само
наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата
според уговореното. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно
обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Съглашението е
било предмет на индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на
страните, които именно по този начин те са уредили отношенията
си. Заемателят се е съгласил с тези условия, включително и с общите условия
към кредита, приел ги е подписвайки договора, а и предварително още към
момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по
отпуснатия му заем. Освен това, по делото не се търси нещо различно извън
договореното- фиксирана като размер сума за главница, дори без начислени
лихви и такси поради забавата.
В производството по делото не са ангажирани доказателства от страна
на ответника, като не са изложени и твърдения в тази насока, че е
осъществено пълно или частично погасяване на задължението за връщане на
предоставената за ползване сума в същата валута и размер, поради което и
исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
350.00 лв., представляваща главница по Договор за кредит №********** от
29.01.2016г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД, е основателна и
следва да бъде уважена в пълния й предявен размер. Доколкото е безспорно
от събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по
договора, която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията
се явява основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане,
13
което е останало дължимо и неплатено.
По отношение на разноските - при този изход на делото - уважаването
на исковите претенции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските в настоящото
производство, които се претендират- заплатена държавна такса в размер на
50.00лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН- ********** от гр. Белово, ул. „******“№*,
обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“№10, представлявано от управителя Р. В., сумата в размер 350,00
лв. /Триста и петдесет лева/, представляваща непогасена главница по договор
за кредит № **********/29.01.2016г., сключен между „4финанс" ЕООД, ЕИК-
********* и В. С. К., ЕГН- ********** от гр. Белово, ул. „******“№*, обл.
Пазарджик
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН- ********** от гр. Белово, ул. „******“№*, обл.
Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“№10, представлявано от управителя Р. В., сторените съдебно-
деловодни разноски по производството в общ размер на 410.00 лв. /
четиристотин и десет лева/, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14