№ 18734
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110167491 по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411 КЗ от *** срещу ***
Ищецът твърди, че по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, е настъпило събитие /ПТП на
20.01.2023г. в гр. *** между л.а. *** с рег. № *** –застрахован при ответника и управляван
от Ш. К. и л.а. *** с рег. № ***, застрахован при ищеца и управляван от Г. Д., собственост на
***/ представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД. При движение на л.а. *** на пътя с предимство
***, другият водач на МПС *** се опитва да прави маневра ляв завой и не пропускайки
първото МПС последва удар. В протокола за ПТП като „виновен“ се отбелязал водачът на
МПС *** – Ш. К.. В резултат на ПТП на МПС *** са причинени щети, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на 13 753,48 лева, от които 13 337,85 лева обезщетение за вреди и
415,63 лева разходи за заместващ автомобил. Ответното дружество, след получена на
01.09.2023г. покана е изплатил сумата 13 239,46 лева. С исковата молба се претендират
именно незаплатените и претендирани 529,02 лева, представляващи неизплатена част от
ремонта на автомобила, 415,63 лева разходи за заместващ автомобил и 15 лева
ликвидационни разноски. Претендира и законна лихва върху тази сума от предявяването на
иска, както и мораторна лихва в размер на 13,11 лева за периода 01.10.2023г. – 07.12.2023г.
Ответното дружество оспорва предявения иск като сочи, че разноските за заместващ
автомобил не се покриват от застраховката гражданска отговорност и не е пряка вреда от
застрахователното събитие. Алтернативно оспорва механизма на ПТП и отделно
необходимостта от наемането на заместващ автомобил поради обичайното време, за което е
извършен ремонта.
1
И двете страни претендират разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по
наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на щетите. Не се спори по механизма на ПТП, също плащането от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение в размер на 13 239,46 лева във
връзка с процесната щета.
Не се спори и че ответникът е получил регресна покана на 01.10.2023г. за исканата
сума от ищеца по процесната щета.
Видно от Представения Добавък № 1 към застрахователната полица на МПС ***,
застрахован при ищеца, същият има Клауза „Е+“ – заместващ автомобил.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че необходимия ремонт на настъпилите
вреди по повредения автомобил, застрахован при ответника, по пазарната стойност са в
размер на 13759,70 лева, в това число и за заместващия автомобил – 415,63 лева. Повредите
по автомобила са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Удареното МПС *** е
било в гаранционен срок и за да важи гаранцията, ремонтът е извършен в доверен сервиз.
Дадена е и цена при ремонт с алтернативни части в неоторизиран сервиз, която е на обща
стойност 9983,50 лева с ДДС за порведите по автомобила – по пера на л. 92 от делото.
Механизмът на същото е изяснен движещият се по път с предимство л.а. *** е ударен от
завиващия наляво да се включи в пътя с предимство л.а. ***. Дадено е и заключение за
пазарната цена на наема на автомобил от подобен клас на дадения да бъде ползван *** *** –
118,18 лева / ден, или за 28 дни 3309 лева. Вещото лице не може да сравни параметрите на
дадения да се ползва автомобил *** *** и ударения ***, тъй като липсват данни за първия
автомобил. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Спорен по делото е въпросът дали се дължи на първо място стойността на
изплатените разходи за заместващ автомобил в размер на 415,63 лева. Според настоящия
състав отговорът е отрицателен. Споделя се становището, подробно развито в съдебната
практика, че тази щета не е пряка последица от застрахователното събитие, а реално е една
екстра за клиентите на ищцовото дружество в случая, въз основа на която те да могат да
разчитат на частично покритие на нуждите им от непрекъснато ползване на автомобил,
ограничени по време и размер.
Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
2
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и
собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между
тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала
при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 410 от КЗ с
плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати обезщетение в уговорен между страните по договора
срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в
този закон. Също така с оглед на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По отношение на
обезщетението, което се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за обезщетението е
действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на
събитието и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество
като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, последователно
приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу
която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно -
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2
КЗ.
В настоящия случай между страните не е уговорено, че при настъпване на застрахователно
събитие - ПТП, застрахователят по имуществената застраховка следва да обезщетени друго
освен щети по основните външни корпусни детайли, като застрахователят определя
обезщетението по цени, части труд и материали, прилагани от застрахователя към деня на
3
настъпване на ПТП. Поради това съдът намира, че стойността на наемната цена, заплатена
от застрахователя за ползване на заместващ автомобил от увреденото лице в процесния
случай, няма характер на застрахователно обезщетение, а представлява допълнителна
услуга, която застрахователят предоставя на определена категория застраховани, чиято
стойност не се включва и в реалната възстановителна стойност на застрахованото
имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2 КТ, както бе посочено по-горе.
Що се каса до стойността на извършените ремонтни работи и претендираната
незаплатена и дължима според ищеца горница в размер на 113,39 лева съдът счита следното.
По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че щетите за ремонт /без
стойността на разноски за заместващ автомобил/ са в размер 13 334,07 лева с ДДС като
платени в оторизиран сервиз и 9983,50 лева с ДДС в неоторизиран. Ответникът е платил
13 239,46 лева. Получава се разлика от 94,61 лева. Дори към нея да се прибавят и 15,00 лева
ликвидационни разноски пак не излиза претендираната от ищеца сума от 113,39 лева,
защото сборът е 109,61 лева. Отделно ищецът не конкретизира по кое точно перо има
непокрита горница – съгласно посочените отделни дейности и разходи в САТЕ. Така съдът
не би могъл да анализира дали е основателно искането за доплащане, тъй като то елементът
от щетата не е индивидуализиран. Не става ясно коя част или дейност е останала
недоплатена. А този въпрос е необходим, защото трябва да се съпостави с въпроса дали е в
причинно-следствена връзка с ПТП или не. Като недоказана претенцията в тази част
подлежи на отхвърляне.
По акцесорния иск за мораторна лихва 13,11 лева за периода 01.10.2023г. –
07.12.2023г., съдът, като съобрази неоснователността на главния иск, достигна до извод за
неоснователност и на акцесорния нему – не се дължи главница, не се дължи и мораторна
лихва.
По разноските
При горните изводи и заявените претенции разноски се дължат на ответника. Той
претендира такива в размер на 200 лева за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 280 лева, или общо 480,00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по чл. 411 КЗ от *** с ***, със седалище: гр. ***, срещу *** с
ЕИК ***, със седалище: гр. ***, за заплащане на сумата 529,02 лева, ведно със законната
лихва от 08.12.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение от ПТП
4
на 20.01.2023г., както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва 13,11 лева за
периода 01.10.2023г. – 07.12.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК
*** сумата 480,00 /четиристотин и осемдесет / лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5