№ 4163
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110205295 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
адвинистративните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „****” АД с ЕИК
********* срещу наказателно постановление № Р-10-56/30.03.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
644, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
С жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, като се
поддържа, че в АУАН липсва твърдение, че нарушението е извършено
повторно, а такива факти се релевират едва с НП, като по този начин правото
на защита на дружеството е било накърнено, поради нарушаване на забраната
за reformatio in peius, тъй като дружеството е наказано за по-тежко нарушение
от първоначално установеното. Цитира се съдебна практика в подкрепа на
изложеното становище. Поддържа се, че с наказателното постановление, за
което се твърди, че обуславя наличието на повторност застрахователят е
наказан за нарушение на чл. 107 КЗ /отм./., а не за нарушение на чл. 108 КЗ.
Жалбоподателят претендира, че е налице неправилна правна квалификация,
1
доколкото разпоредбата на чл. 108 от КЗ има характер на общ закон спрямо
уредбата на имущественото застраховане и застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” и счита, че приложими в казуса са
разпоредбите на чл. 496 от КЗ. Бланкетно се твърди, че АНО е допуснал
съществени процесуални нарушения при издаване на НП без претендираните
такива да са конкретизирани. Поддържа се, че наложената санкция не
съответства на характера и тежестта на нарушението. Иска се от съда да
приложи чл. 28 от ЗАНН, алтернативно да преквалифицира нарушението и да
наложи минималната санкция по чл. 644, ал.1 т.1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят Застрахователно дружество „****”
АД - редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата страна - КФН се представлява от юрисконсулт Г. с
представено пълномощно. Процесуалният представител пледира за
потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че при
издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила. Моли съдът да съобрази, че застрахователят се е
произнесъл освен със закъснение и след намесата на КФН. Нарушението било
повторно, което изключвало приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер от 150 лева.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С решение № 5235/19.08.2021 г. постановено по к.н.а.х.д. № 5014/2021
г. на ХIІI касационен състав на АССГ е оставено в сила решение на СРС, НО,
121 състав, постановено по НАХД № 252/2021 г., с което е потвърдено
наказателно постановление № Р – 10-655/15.12.2020 г., издадено от заместник
- председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен надзор. С
цитираното наказателно постановление на жалбоподателя Застрахователно
дружество „****” АД била наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лева за извършено нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ.
На 22.11.2021 г. ползвателят на застрахователни услуги Р.Х.Г. е подал до
ЗД „****“ АД искане за изплащане на застрахователно обезщетение по повод
увреждане на притежавания от него лек автомобил „*****“ с рег. № ****.
Заведената претенция била регистрирана под № ********** от 22.11.2021 г.
на основание договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС. На
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя са били представени
всички доказателства, необходими за установяване основанието и размера на
претенцията. На същата дата бил извършен и оглед на увредения автомобил.
На 23.11.2021 г. застрахованият представил удостоверение за банкова сметка
и талон за годишен технически преглед. След 23.11.2021 г. от увреденото
лице не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за
установяване основанието и размера на претенцията, както и документи,
изискуеми по силата на нормативен акт.
Тъй като до 27.01.2022 г. вкл. дружеството - жалбоподател не се е било
произнесло по предявената пред него претенция на същата дата потребителят
2
на застрахователни услуги Р.Х.Г. подал жалба до КФН, управление
„Застрахователен надзор“.
С платежно нареждане от 04.02.2022 г. застрахователят изплатил
обезщетение в размер на 456,39 лева по банкова сметка на Р.Х.Г..
По повод подадената жалба от Р.Х.Г. свидетелката С. В. А. - главен
експерт в КФН, извършила проверка като изискала от застрахователно
дружество „****“ АД всички документи, свързани с произнасянето по
предявената претенция. След запознаване с тях същата счела, че ЗД „****“
АД се е произнесло по предявената претенция извън срока по чл. 108, ал.1 от
КЗ, с оглед на което на 11.02.2022 г. съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-22/11.02.2022 г. Актът
бил предявен за запознаване на представител на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 30.03.2022 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което застрахователно дружество
ЗД „****“ АД било санкционирано на основание чл. 644, ал. 2 вр. ал.1, т.2 от
КЗ с налагане на имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение
на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Препис от наказателното постановление бил връчен на дружеството-
жалбоподател на 07.04.2022 г. и на същата дата чрез куриер била депозирана
и жалба срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелката С. В. А., жалба от Р.Х.Г. до КФН,
застрахователна полица, уведомление за необходимите документи по щета №
********** от 22.11.2021 г., удостоверение за техническа изправност,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверение за банкова сметка, опис на щета, доклад
по щета и калкулация на щети, платежно нареждане от 04.02.2022 г., заповед
№ З-313/23.11.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, пълномощно, известие за доставяне,
товарителница, наказателно постановление № РД – 10-655/15.12.2020 г.,
издадено от заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
застрахователен надзор, решение № 20098549 на СРС, НО, 121 състав,
постановено по НАХД № 252/2021 г. и решение № 5235/19.8.2021 г.
постановено по к.н.а.х.д. № 5014/2021 г. на ХIIІ касационен състав на АССГ.
В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените
доказателства по делото. Същите са подробни, съставени за цели извън
процеса и кореспондират помежду си, като изясняват релевантната
фактология. От уведомлението за щета по имуществена застраховка „Каско“
на МПС съдът извлече информация, досежно датата на предявяване на
претенцията. От представеното уведомление за необходими документи и
писмото на застрахователно дружество „****“ АД се установява, че след
предявяване на претенцията и представяне на документи на датата на
3
предявяването й, след представянето на 23.11.2021 г. на удостоверение за
банкова сметка и талон за годишен технически преглед, допълнителни
документи не са изисквани. Представеното по делото платежно нареждане
установява датата на изплащане на застрахователно обезщетение – 04.02.2022
г. Писмените доказателства – заповед № З-313/23.11.2021 г. на заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
установява материалната компетентност на лицето, съставило АУАН, а от
известието за доставяне се установи датата на получаване на препис от
обжалваното НП от застрахователното дружество. Представените по делото
наказателно постановление № РД – 10-655/15.12.2020 г., издадено от
заместник - председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен
надзор, решение № 20098549 на СРС, НО, 121 състав, постановено по НАХД
№ 252/2021 г. и решение № 5235/19.8.2021 г. постановено по к.н.а.х.д. №
5014/2021 г. на ХIIІ касационен състав на АССГ обосновават извод за
наличието на предходно наказване на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 108, ал.1 КЗ и неговата дата – 19.08.2021 г.
Съдът възприе с доверие заявеното от свидетелката С. В. А. – същата
депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприела
или в осъществяването на които е участвала – извършената проверка на
дружеството-жалбоподател и получените документи. Свидетелката е лицето,
което се е запознало с постъпилите от ЗД „****“ в КФН документи и е
установила извършването на нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ, за което е
съставила АУАН. Показанията на свидетелката намират опора в останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване
на препис от НП (препис от НП е връчен на жалбоподателя на 07.04.2022 г.
видно от известие за доставяне, като на същата дата чрез куриер е депозирана
в КФН жалба срещу него), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 1.2.3 от заповед № З-313/23.11.2021 г. на заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, свидетелката С. В.
А. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на КЗ; компетентността на
АНО - заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ следва пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от
КЗ.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ задължава застрахователя в срок до 15
4
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да се
произнесе по предявената претенция като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже
плащането.
В настоящия случай моментът, от който започва да тече
законоустановеният срок за произнасяне на застрахователя по заведената
претенция, следва да се определи от датата на представяне на последното
доказателство, изискано от застрахователя по реда на чл. 106 от КЗ и
необходимо за установяване на основанието и размера на претенцията, а
именно 23.11.2021 г., когато всъщност са представени всички документи.
След тази дата допълнителни доказателства не са били изисквани, поради
което правилно административнонаказващият орган е приел, че срокът за
произнасяне по претенцията е започнал да тече на 24.11.2021 г. и е изтекъл на
14.12.2021 г. Именно при отчитане на работните дни законосъобразно АНО е
приел, че срокът за произнасяне е изтекъл на 14.12.2021 г. и правилно е
определена и датата на извършване на нарушението – 15.12.2021 г. т.е. в деня
следващ този, в който е изтекъл срокът за произнасяне. Застрахователят се е
произнесъл по предявената претенция извън посочения срок, а именно на
04.02.2022 г., с което от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 от КЗ.
Неоснователна е претенцията на дружеството - жалбоподател, че е
следвало да се съобрази тримесечният срок за произнасяне по чл. 496, ал.1 от
КЗ. Срокът по чл. 496, ал.1 КЗ е окончателен срок за произнасяне и неговото
начало се поставя от датата на предявяване на претенцията. Двата срока - този
по чл. 108, ал.1 и чл. 496, ал.1 текат един в друг. При непредставяне на
доказателства по чл. 106 от КЗ съобразно разпоредбата на чл. 108, ал.3 КЗ се
прилага срокът по чл. 496, ал.1 от КЗ, но в конкретния случай още в деня след
предявяване на претенцията са били представени всички доказателства по чл.
106 от КЗ, поради което следва да се съобразява по-краткият срок.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието .
Съгласно санкционната норма на чл. 644, ал. 1 т. 2 от КЗ на юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000
лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.2 от същия
член при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 е от 2000 до 40 000
лв.
Разпоредбата на §1, т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на
„повторно нарушение“, именно това, което е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. Въпреки че повторността се обуславя
5
вида на нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, а не от
възможната различна правна квалификация поради изменение на цифровото
номериране на разпоредбите, в конкретния случай изрично следва да се
посочи, че предходното наказване на дружеството – жалбоподател с НП № РД
– 10-821/17.09.2019 г., издадено от заместник - председателя на КФН,
ръководещ управление застрахователен надзор е отново за нарушение на чл.
108 КЗ /а не както неправилно се твърди в жалбата на чл. 107 КЗ – отм./.
Наказателното постановление е било потвърдено с решение на СРС, чието
решение е било оставено в сила с решение № 5235/19.08.2021 г. постановено
по к.н.а.х.д. № 5014/2021 г. на ХIIІ касационен състав на АССГ. Като
съобрази датата на предходното наказване – 19.08.2021 г. и датата на
извършване на процесното нарушение – 15.12.2021 г. съдът прие, че
последното е извършено в условията на повторност.
Действително в АУАН не са посочени каквито и да е обстоятелства,
вменяващи в отговорност на нарушителя извършването на нарушението в
условията на повторност, но константна е практиката на касационната
инстанция, вкл.и обективирана в Решение № 4274 от 22.06.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 4832/2015 г.; Решение № 4161 от 16.06.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10783/2014 г.; Решение № 4019 от 10.06.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 292/2015 г., че посоченото не представлява процесуално
нарушение, доколкото обстоятелството дали едно деяние е извършено
повторно или не е релевантно единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е
съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. С
разпоредбата на чл.42 ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде
посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и
видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено
елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието
му и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна
страна - субект и вина при деяния, извършени от физически лица. Касае се за
дейност на административнонаказващия орган по определяне вида и размера
на наказанието в наказателното постановление, за което нормата на чл. 42
ЗАНН не поставя изискване това да бъде отразено още със съставяне на
АУАН. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете, че извършеното не разкрива по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от този вид. Действително е налице произнасяне на
застрахователя, но закъснението от почти два месеца, през който период от
време правоимащото лице е било лишено от следващото му се обезщетение
не може да се определи като незначително. В допълнение, нарушението е
извършено при условията на повторност, което повишава неговата
обществена опасност, поради което същото не може да се квалифицира като
„маловажен случай“.
6
Наложената имуществена санкция е в минимален размер от 2 000 лева,
поради което съдът не може да я намалява повече.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди
изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода
на делото и своевременното направено искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева, който е съобразен с фактическата и
правна сложност на казуса. По делото е било проведено само едно открито
съдебно заседание с даден ход по същество и е бил разпитан един единствен
свидетел, с оглед на което искането на юрисконсулта за присъждане на
възнаграждение в максимален размер от 150 лева се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.9 вр. ал.2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА наказателно постановление № Р-10-56/30.03.2022 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
644, ал.2 вр. ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането на Застрахователно
дружество „****” АД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от
КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН застрахователно дружество
„****” АД с ЕИК ********* да заплати на Комисията за финансов надзор
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7