№ 3286
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110163283 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
12.04.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 63283/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подаден е искова молба от „СВ“ АД срещу ИСКР. В. ИВ., в която се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при
общи условия, като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно за
1
доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и
Наредба № 4 за обект – недвижим имот, находящ се в гр. ..................... Навежда доводи, че
ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от 30.04.2020
г. до 28.04.2021 г. задължението на ответника било в размер на 1594,05 лева. Твърди. че тъй
като ответника не бил изпълнил задължението си в срока, бил изпаднал в забава, като се
дължала и мораторна лихва за периода 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г. в размер на 23,48 лева.
Излага съображения, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, но длъжникът бил подал възражение, от което извежда правния си интерес да
предяви исковете. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства, както и служебно да бъде изисквана информация от Столична община по чл. 186
ГПК за това за процесния период кое е данъчно задълженото лице, евентуално да се издаде
съдебно удостоверение за това, както и доказателствено искане за допускане изслушването
на комплексна счетоводно-техническа експертиза по въпросите поставени в исковата молба.
Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и да
бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първаначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците
2
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът
има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства,
че ответника е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за
обект – недвижим имот, находящ се в гр. ...................., поради което и с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът следва да приеме
недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
Действително по делото са представени приемо-предавателен протокол № 0201525 от
27.05.2011 г., талон за пломбиране на водомери от 28.06.2019 г., неподписан информационен
лист (приложение № 2 към документи за отриване на партида) и искане от 10.10.2018 г. от
ответницата за справка за дължими суми, но тези писмени доказателствени средства нямат
достатъчна доказателствена стойност да установят пълно и главно релевантната по делото
материална предпоставка – наличието на собственост или ограничено вещно право. От една
страна протокола и талона касаят период преди процесния, което единствено индицира, че
ответницата е извършвала някакви действия във връзка с водомери в процесния имот, но не
установят наличието на вещни права. По отношение информационният лист, то същият
принципно би могъл да се счете като оферта по смисъла на чл. 13-14 ЗЗД, но процесният
информационен лист е неподписан, поради което практически липсва волеизявление за
отправяне на оферта от ответника за сключване на индивидуален договор с ищеца за
доставка на ВиК услуги. Редно е да се отбележи, че искането за справка за дължими суми
също е индиция, доколкото задължението за плащане в случая не е intuito personae, поради
което всяко лице, което има нужната информация за размера на задължението може да го
изпълни – арг. чл. 73 ЗЗД. В този смисъл, възможно е провеждането на доказване на
спорният факт чрез косвени доказателства – т. нар. индиции, но за да съдът да приеме, че е
налице пълно и главно доказване по индиции е необходимо да са ангажирани и да е
изградена такава верига от косвени доказателства, която да не оставя съмнение и по
безспорен начин да установява, че твърденият факт се е осъществил в обективната
действителност – тоест, че ответника е титуляр на вещно право по отношение на имота.
Освен справката по лице от Агенция по вписвания – имотен регистър, такива индиции могат
да бъдат адресна регистрации, подписани и неоспорени протоколи от събрания на етажната
собственост или списък на собствениците, подписани и неоспорени карнети или отчети и
др. В този смисъл в този смисъл Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с
3
които е разяснено понятието „пълно доказване“ и как то се постига с косвени доказателства.
Необходимо е да се изясни, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост
в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел,
докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се
създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното
доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т.
нар. индиции или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата
от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други
косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите
лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански
процес не предвижда предустановени или формални доказателства. Те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината
относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената
тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно
убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не е доказана първата материална
предпоставка, то е безспредметно изясняването на втората материална предпоставка с оглед
на която е прието и неоспорено заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ, която преценена
съобразно чл. 202 ГПК, следва принципно да бъде кредитирана.
Следователно, искът за главница е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
4
Претенцията за мораторна лихва е обусловена от изхода на делото по иска за
главницата. След като главният (обуславящият) иск е неоснователен, то такъв се явява и
акцесорния (обусловения) иск.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответницата. Последната е представила доказателства, че е оказана правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на адв. К.Б. следва да се присъди сумата от
343,23 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Необходимо е да се посочи, че в случая съдът е уважил направеното възражение от
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил възнаграждението до минимума по чл. 7, ал. 2, т.
2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „СВ“ АД, ЕИК: ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред, ет. 2
и 3 срещу ИСКР. В. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ................................. -1“, бл. 5, вх. Б,
ет. 5, ап. 44, за признаване за установено на основание основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИСКР. В. ИВ., ЕГН: ********** дължи на „СВ“ АД, ЕИК:
........................, сумата от 1594,05 лева, представляващи незаплатена цена на ВиК услуги за
доставена питейна вода за недвижим имот, находящ се в гр. ................................. -1“, бл. 5,
вх. Б, ет. 5, ап. 44, аб. № ********* по договор при общи условия за периода от 30.04.2020 г.
до 28.04.2021 г., както и сумата от 23,48 лева, представляващи мораторна лихва за периода
от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.09.2021 г. по ч. гр. д. № 51501/2021 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „СВ“ АД, ЕИК: ........................ да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН: **********,
сумата от 343,23 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6