РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. гр. Хасково, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100206 по описа за 2022 година
Предявен е от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление **********, представлявано от Коста Христов Чолаков – Главен
изпълнителен директор, Бистра Василева, Евгени Бенбасат и Иван Ганчев – изпълнителни
директори, против М. М. М., ЕГН **********, с адрес: **********, иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т.1 предл. последно и т.3, предл.първо от Кодекса за застраховането /КЗ/ за
сумата от 5000 лева, предявена частично от пълния размер от 15 684,71 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди по лек автомобил
„**********“ с рег.№ **********, в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило
на 10.05.2016г. във Федерална Република Германия, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска – 27.01.2022 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 10.05.2016 г., около 21:25 ч., в гр. Вайнхайм, п.к. 69469, ФР
Германия, при управление на лек автомобил „**********“ с peг. № **********, по време на
движение по ул. „Им. Визентал“, до № 29, поради нарушаване правилата за движение по
пътищата, ответникът блъснал паркиран лек автомобил „**********“ с peг. № **********,
след което напуснал местопроизшествието, преди собственичката на увредения автомобил
да установи самоличността му. След настъпване на ПТП, полицейски служители
установили, че извършител на деянието е ответникът М. М. М. и извършили на същия
изследване за употреба на алкохол. Кръвната проба от изследването отчела 0,74 промила,
което било над допустимото по закон.
Сочи, че във връзка с настъпилото събитие били съставени множество на брой
1
документи от компетентните немски власти, които ищецът представял в заверен превод като
приложения към исковата молба. Освен това, с присъда по преписка № Cs 506 Js 15511/16 г.
по описа на Районен съд - Вайнхайм, влязла в сила на 19.08.2016г., ответникът бил признат
за виновен, за това че причинил гореописаното произшествие, като непозволено напуснал
мястото на катастрофата, което представлявало престъпление по пар. 142, ал. 1, № 1, 69, 69а
от Наказателния кодекс на ФР Германия.
Ищецът посочва още, че към дата на настъпване на произшествието, отговорността
на ответника била застрахована при него по застраховка „Гражданска отговорност“ въз
основа на застрахователна полица № BG/06/116000965575, със срок на валидност от
29.03.2016 г. до 29.03.2017 г.
От процесното ПТП били причинени значителни материални щети по лек автомобил
„**********“ с peг. № **********, собственост на С. М. Н., която се обърнала към
представителя на ищеца за уреждане на щети в ФР Германия, а именно - AVUS GmbH.
Представителят на ищеца образувал негова щета с № DE161083, по която извършил пълна
калкулация на нанесените щети по лекия автомобил, както и всички необходими разходи за
уреждане на щетата, за което издал фактура № 117494/02.02.2017 г. за сумата от 6 877.88
евро, която се равнявала на общата сума от 13 451,97 лв., както и фактура №
118848/06.04.2017 г. за сумата от 845,44 евро, която се равнявала на сумата от 1671,14 лв.
Общата стойност на дължимото обезщетение на пострадалата и всички сторени разноски по
уреждането му възлизали на сумата от 15 123,11 лв., за която били издадени посочените две
фактури. Адресат на фактурите било ищцовото дружество, в качеството му на застраховател
на виновния водач.
Въз основа на горното, по силата на сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и в съответствие с установените като вид и степен щети, както и всички
разноски по уреждане на претенцията, ответникът образувал щета № 43012951600237, по
която било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 15 123,11 лв. на AVUS
GmbH.
В исковата молба е изложено твърдение, че плащането на горепосоченото
обезщетение било извършено на 2 транша. Първият транш бил на стойност 13 451,97 лв., за
извършването на който бил изготвен Опис към платежно нареждане за масов превод
№295_20170213_А00143 от 13.02.2017 г., от който било видно, че ДЗИ нареждал пари по 3
щети към AVUS GmbH, от които под № 3 била отразена процесната щета №
43012951600237, по която се превеждали 13 451,97 лв. Общата сума по трите щети била 17
562,97 лв., което се равнявало на сумата от 8 979.80 евро. Платежното по последния опис
било с №SCT А04К от 15.02.2017 г. за общата сума от 8 979.80 евро, като в същото били
посочени номерата на три щети, по които AVUS GmbH бил кореспондент, сред които била
и процесната щета с № 43012951600237 на ищеца, съответно щета № DE161083 по описа на
неговия представител- AVUS GmbH. За извършването на втория транш бил изготвен Опис
към платежно нареждане за масов превод № 295_20170413_А00325 от 13.04.2017 г., от
който било видно, че ищецът нареждал пари по 1 щета към AVUS GmbH, като процесната
2
щета № 43012951600237 била под №5 в списъка. Видно от описа, сумата по щетата била
1671,14 лв., което се равнявало на сумата от 854,44 евро. Платежното по последния опис
било № SCT A06I от 20.04.2017 г. за сума от 854.44 евро, като в същото била посочена щета
№ DE161083 по описа на AVUS GmbH.
Ищецът посочва още, че тъй като процесното ПТП било настъпило във ФР Германия,
всички документи по воденото по случая разследване и наказателно дело били на немски
език. Той възложил превод на документите на „ЕУРО-ТРАНСЛЕЙШЬНС“ ООД, като за
услугата посоченото дружество издало фактура на стойност 561,60 лв., което задължение
било платено с платежно нареждане от 26.04.2021 г.
Така, общата сума, която ищцовото дружество било заплатило във връзка с
процесното ПТП възлизала на сумата от 15 684,71 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ, с
изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за ищецът се пораждало правото да получи от застрахования заплатеното
обезщетение и всички разноски във връзка с уреждането му, възлизащи на общата сума от
15 684,71 лв., тъй като видно от представена влязла в сила присъда на съда на Районен съд-
Вайнхайм, след настъпването на процесното ПТП, ответникът бил напуснал мястото на
инцидента, преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, а съгласно
немския закон той имал задължение да не се напуска ПТП, което представлявало
престъпление по пар. 142, ал. 1, № 1, 69, 69а от НК на ФР Германия. Горепосоченото
пораждало правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова молба.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева, предявен като частичен иск
от пълния размер от 15 684,71 лева - главница, представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение и всички сторени разноски във връзка с уреждането му, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез особения си представител адвокат Т.Т., оспорва исковата молба и
моли да бъде отхвърлена. Счита предявената искова претенция за допустима, но по
същество неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира от фактическа следното:
От приложената по делото Присъда по преписка № Cs 506 Js 15511/16 г. от дата
21.07.2016 г. по описа на Районен съд - Вайнхайм, ФР Германия - представена на немски
език, ведно с превод на български език се установява, че същата е влязла в сила на
19.08.2016г., като ответникът е признат за виновен, за това че като участник в пътно-
транспортно произшествие е напуснал мястото на инцидента, преди да бъде установена
самоличността му, което представлява престъпление по § 142, ал. 1, № 1, 69, 69а от
3
Наказателния кодекс на ФР Германия.
Установява се още както от присъдата, така и от представените в надлежен превод от
немски език, документи във връзка с образуваното по случая наказателно производство -
Писмо от 31.05.2016 г. на Прокуратура - Вайнхайм до ПУ – Вайнхайм; Протокол от
изследване за концентрация на алкохол в кръвта от 25.05.2016 г. д-р Р. – Ръководител на
токсикологична лаборатория при болница Роберт Бош, Медицински доклад, Протокол за
Разпит на обвиняем - М.М. от дата 11.05.2016 г., Бланка с наказуеми деяния и нарушения -
представена на немски език, ведно с превод на български език, Показания на пострадало
лице С. М. Н. от дата 10.05.2016 г., Снимки с описание - 2 страници и папка със снимков
материал от 11.05.2016 г. и 10.05.2016 г. – представени с описание, съобщение за пътно-
транспортно произшествие с нанесени имуществени щети от 10.05.2016 г.; Писмо от
прокуратура Манхайм от дата 09.08.2016 г. до ПУ – Вайнхайм; Документ от прокуратура
Манхайм от дата 25.08.2016 г. до М.М.; Определение на PC - Вайнхайм от 22.08.2016 г.;
Списък с предадени доказателства № 457/2016 г. по преписка № Cs 506 Js 15511/16 г. от
28.07.2016 г.; Списък с доказателствени средства от 04.06.2016 г. - представен на немски
език, ведно с превод на български език, че на 10.05.2016г., към 21,25 часа ответникът се е
движил с лек автомобил ********** с рег. № ********** по улица „Им Визентал“ във
Вайнхайм 69469, ФР Германия. На нивото на № 29 по неизвестни причини се е отклонил
надясно от пътното платно и се е сблъскал в паркирания там в посока срещу движението
автомобил ********** с рег. № ********** на пострадалата, при което ударът бил толкова
силен, че била силно повредена каросерията на пантата на вратата на страната до водача,
дясното външно огледало било изкъртено и цялата дясна страна на автомобила била
одраскана. Щетата по автомобила на пострадалата възлизала на 8007,31 евро, като
ответникът въпреки че е забелязал инцидента и е разбрал, че е възникнала значителна щета
за трето лице, е напуснал мястото на инцидента, без да позволи извършването на
съответните констатации. Установява се още, че в деня, следващ този на инцидента,
полицейски служители са установили ответника М. М. М. и извършили на същия изследване
за употреба на алкохол като кръвната проба от изследването отчела 0,74 промила.
Не е спорно между страните, а и от представената Проверка за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" и Застрахователна полица за застраховка „Гражданска
Отговорност" на автомобилите № BG/ 06/116000965575 от 29.03.2016 г.. се установява, че
към 10.05.2016 г., лек автомобил „**********“ с рег. № **********, собственост на
ответника има активна застраховка "Гражданска отговорност", със застраховател – „ДЗИ -
Общо застраховане“ АД, с начална дата: 29.03.2016 г., посочена крайна дата на покритие –
29.03.2017 г., тоест че към датата на процесното ПТП лек автомобил „**********“ с рег. №
********** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
От приобщените като писмени доказателства по делото документи на немски език,
придружени с превод на български език е видно, че собственика на лек автомобил
„**********“ с peг. № ********** - С. М. Н., се е обърнала към представител на ищеца за
4
уреждане на щети в ФР Германия, а именно - AVUS GmbH. Образувана е щета с №
DE161083, по която е извършена калкулация на нанесените щети по лекия автомобил - №
748 от 11.05.2016 г., както и всички необходими разходи за уреждане на щетата, за което е
издадена фактура № 117494/02.02.2017 г. за сумата от 6 877.88 евро (13 451,97 лв. левова
равностойност), както и фактура № 118848/06.04.2017 г. за сумата от 845,44 евро (1671,14
лв. левова равностойност).
Според Ликвидационен акт от 03.02.2017 г. по щета № 43012951600237 по преписка
№ 43012951600237/01.06.2016 г. - при ищеца е образувана щета № 43012951600237, по
която е одоб********** за изплащане застрахователно обезщетение на AVUS GmbH,
включващо 6 118,64 евро или 11 967,02 лв. - размер на щетата; 759,24 евро или 1 484,95 лева
– други плащания, както и са одобрени и разноски по уреждане на претенцията в размер на
1436,05 лв и административни разходи - 48,90 лв.
От Опис към платежно нареждане за масов превод № 295_20170213_А00143 от
13.02.2017 г., е видно, че ищецът нарежда пари по 3 щети към AVUS GmbH, от които под №
3 е отразена процесната щета № 43012951600237, по която се превеждат 13 451,97 лв.
Представено е и самото платежно нареждане № SCT А04К от 15.02.2017 г. за общата сума от
8 979.80 евро (№ DE161083 по описа на AVUS GmbH). От Опис към платежно нареждане за
масов превод № 295_20170413_А00325 от 13.04.2017 г., е видно, че ищецът нарежда пари по
1 щета към AVUS GmbH, като процесната щета № 43012951600237 е под № 5 в списъка.
Видно от описа, сумата по щетата е 1671,14 лв. или 854,44 евро. Представено е и
платежното нареждане по този опис № SCT A06I от 20.04.2017 г. за сума от 854.44 евро,
като в същото е посочена щета № DE161083 по описа на AVUS GmbH.
От представените по делото Фактура № 19256/22.04.2021 г. и Платежно нареждане
от 26.04.21 г. е видно, че за извършен превод от немски и английски език по щета
43012951600237, на съответната дата ищецът е заплатил на „ЕУРО-ТРАНСЛЕЙШЬНС“
ООД сумата от 561,60 лв.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспо********** от страните, се
установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: В тъмната част от
деня 10.05.2016г., след 21:20 часа, по улица „Им Визентал", свързваща централната част (в
т.ч. супермаркет ЕДЕКА) с крайградската зона на Вайнхайм п.к. 69469, Федерална
Република Германия, се е движил автомобил с българска регистрация. Автомобилът
„**********“, с peг. № **********, с водач и собственик М. М. М., ЕГН ********** е
застрахован с полица „ГО" в България към ДЗИ "ОЗ" АД. Улицата е била с добро състояние
на асфалтовото покритие, мокра от дъжд и с налични спрели автомобили пред домовете. В
мястото на ПТП е бил паркиран л.а. „**********" с peг. № **********, черен на цвят, в
посока срещу посоката на движение, с място за водача откъм бордюра. Ответникът е живеел
на улица " Олденвалдщрасе" №1, северно от местопроизшествието, която улица се пресича
от улица „Им Визентал". Автомобилът му се е движил на югоизток (по посока спортната
зала Рипенвайер) със силно озвучено купе, като скоро след подминаване дом №29 се е
5
върнал в обратна посока, на северозапад. Когато достигнал дом №29, автомобилът,
управляван от ответника, движейки се плътно в дясно срещу паркирания автомобил
„**********", без да се е убедил, че няма достатъчно разстояние за това, е счупил
страничното дясно огледало на паркирания автомобил . При опит за маневра в ляво по
платното за движение, със задния си десен ъгъл на „**********" е ударил предната дясна
колона, като е задрал дясната врата и рамката й, деформирал преден десен калник, колело
предно дясно, предна броня и заден панел/калник. Веднага след удара, л.а. „**********“, с
peг. № ********** с рязко ускорение се е отправил в северозападна посока, към неговата
улица, без спиране в мястото на произшествието, което е нарушение според
законодателството на ФРГ и на Република България. На следващия ден - 11.05.2016г.
ответникът потърсил собственика на ударения автомобил и пред органите на реда е
потвърдил участието си в автопроизшествието. Проверка за употреба на алкохол от водача
на л.а. „**********“, с peг. № ********** е установила, че сутринта в кръвта му е отчетено
0,8 промила алкохол, което е над допустимата норма.
Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените вреди по лекия автомобил „**********" с peг. № **********, с оглед
характера и силите при съприкосновението между двата автомобила, както по
разположение, така и по сложност като не се установяват увреждания без връзка с
механизма на ПТП. Стойността на необходимите разходи за възстановяване на л.а.
„**********" с peг. № **********, е изчислена на 6728,83 евро без ДДС и 8007,31 евро с
ДДС, а стойността на щетата, оценена като тотална – на 5310,25 евро. В експертизата е
посочено, че действителната стойност на лек автомобил „**********" с рег.№ **********,
към датата на ПТП е по-ниска от стойността на необходимите разходи за възстановяването
му, което означава, че автомобилът е тотално увреден и според вещото лице, неговото
възстановяване е икономически необосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.1 предл. последно и т.3,
предл.първо от Кодекса за застраховането /КЗ/, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът, предявен като частичен е изцяло основателен, като
съображенията за това са следните:
Застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност", който е
заплатил застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на
увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна
отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат,
като при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества и е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
6
на движение по пътищата.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът – ответник
виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества
и да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти –
противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт,
завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да
претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на
делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват по
безспорен начин.
На първо място, не се спори по делото, а и от представените по делото писмени
доказателства, в това число и от заключението на назначената автотехническа експертиза
категорично се установява, че на 10.05.2016г., в гр. Вайнхайм, Федерална Република
Германия, е реализирано ПТП между лек автомобил „**********“, с peг. № **********,
собственост и управляван от ответника и паркирания л.а. „**********" с peг. №
**********, собственост на С. М. Н., при което са причинени материални щети, както и че
след удара, ответникът е напуснал мястото на произшествието, без да спре, което е
нарушение както според законодателството на ФРГ, така и на това в Република България -
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ и б.“в“ ЗДвП, тоест поведението на ответника е противоправно. По
този начин последният е осуетил извършването на съответните проверки от полицейските
органи относно наличието на необходимите документи, както и наличието или липсата на
употреба на алкохол или упойващи вещества, което се е случило едва на следващия ден. В
случая, изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, че застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с
платени лихви и разноски, когато последният виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Също така в чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е предвидена
и хипотеза, при която виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
7
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването е
задължително по закон. Механизмът на ПТП е описан и в приложената по делото с
надлежен превод на български език Присъда по преписка № Cs 506 Js 15511/16 г. от
21.07.2016 г. по описа на Районен съд - Вайнхайм, ФР Германия, от която се установява
още, че освен че е влязла в сила на 19.08.2016г., ответникът е признат за виновен, за това че
е причинил описаното в исковата молба произшествие, като като участник в пътно-
транспортно произшествие е напуснал мястото на инцидента, преди да бъде установена
самоличността му, което представлява престъпление по § 142, ал. 1, № 1, 69, 69а от
Наказателния кодекс на ФР Германия. Тук за пълнота следва да се посочи, че по силата на
чл. 300 ГПК, според настоящия съдебен състав само влязлата в сила присъда на българския
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Доколкото в случая става дума за влязъл в сила съдебен акт –
присъда, постановена в държава – членка на ЕС, но липсват данни за това дали същата е
призната или не по реда на НПК – раздел II, глава XXXVI, то установяване на елементите
на фактическия състав на деликта в случая, не се установяват единствено от влязлата в сила
присъда на немския съд, а както бе посочено по-горе и от заключението на назначената
експертиза и останалите писмени доказателства. Деянието си ответникът е извършил и
виновно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената
презумпция за вината му.
На следващо място, съдът намира, че с оглед събраните по делото и неоспорени
писмени доказателства, в това число и заключението на автотехническата експертиза, искът,
предявен като частичен се явява доказан в неговия пълен обем.
След като се установи, че по инициатива на собственика на лек автомобил
„**********“ с peг. № ********** - С. М. Н., при представител на ищеца за уреждане на
щети в Германия, а именно AVUS GmbH е била образувана щета с № DE161083, по която е
извършена калкулация на нанесените щети по лекия автомобил - № 748 от 11.05.2016 г.,
както и всички необходими разходи за уреждане на щетата, за което е издадена фактура №
117494/02.02.2017 г. за сумата от 6 877.88 евро (13 451,97 лв. левова равностойност), както и
фактура № 118848/06.04.2017 г. за сумата от 845,44 евро (1671,14 лв. левова равностойност),
респективно че по регистрираната при ищеца щета № 43012951600237 от 01.06.2016 г. е
одоб********** за изплащане застрахователно обезщетение на AVUS GmbH, включващо
6 118,64 евро или 11 967,02 лв. - размер на щетата; 759,24 евро или 1 484,95 лева – други
плащания, както и разноски по уреждане на претенцията в размер на 1436,05 лв и
административни разходи - 48,90 лв. и съответно сума в общ размер на 15 123,11 лева е
заплатена на AVUS GmbH на два пъти, с два транша – на 13.02.2017 г. и от 13.04.2017 г., а
съобразно представените по делото Фактура № 19256/22.04.2021 г. и Платежно нареждане
от 26.04.21 г. за извършен превод от немски и английски език по щета 43012951600237, на
26.04.2021 г. ищецът е заплатил на „ЕУРО-ТРАНСЛЕЙШЬНС“ ООД сумата от 561,60 лв., то
общата стойност на заплатените от ищеца обезщетения и разходи във връзка с процесното
8
ПТП възлиза на 15 684,71 лева. Стойността на описаните разходи, касаещи конкретния
размер на щетата като разход, необходим за възстановяване на л.а. „**********" с peг. №
********** съответстват изцяло и на стойностите, посочени от вещото лице, а именно
8007,31 евро с ДДС. Всъщност описаните плащания като конкретен размер не се оспорват и
от ответната страна.
По делото не са изложени твърдения и не са ангажирани каквито и да е било
доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираната сума в общ размер на
15 684,71 лв.
Не е спорно между страните, а и от представената Проверка за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" и Застрахователна полица за застраховка „Гражданска
Отговорност" на автомобилите № BG/ 06/116000965575 от 29.03.2016 г., е видно че към
10.05.2016 г. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на лек автомобил
„**********“ с рег. № **********, т. е. приел е да покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това
моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 493,
ал. 1, т. 2 КЗ.
От всичко дотук следва, че се установява при условията на главно и пълно доказване,
наличието на предпоставките на чл. 500, т.1 предл. последно и т.3, предл.първо КЗ, при
които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск
срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.
Във връзка със своевременно заявеното от страна на особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност с отговора на исковата молба, следва
да се посочи, че съгласно константната практика на Върховния касационен съд – напр.
Решение № 144/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г., II т. о., за регресните искове се
прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата
на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя.
Тоест същото се явява неоснователно, тъй като от датата на заплащане на обезщетението –
13.02.2017 г., съответно 13.04.2017 г., до датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.01.2022 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният частичен иск за заплащане
на сумата от 5 000 лв. – част от заплатеното застрахователно обезщетение в общ размер от
15 684,71 лв., е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 27.01.2022 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от общо
9
1776 лева, от които сумата от 200 лв. за платена държавна такса, сумата от 696 лв. с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 580 лв. за възнаграждение за особен
представител и 300 лв. за възнаграждение за вещо лице, съобразно ангажираните
доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 500, ал.
1, т.1 предл. последно и т.3, предл.първо от Кодекса за застраховането /КЗ/, да заплати на
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**********, представлявано от Коста Христов Чолаков – Главен изпълнителен директор,
Бистра Василева, Евгени Бенбасат и Иван Ганчев – изпълнителни директори, сумата от 5000
лева, представляваща част от обезщетение в общ размер от 15 684,71 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица № BG/06/116000965575, за
причинени при ПТП настъпило на 10.05.2016г. в гр. Вайнхайм, Федерална Република
Германия, имуществени вреди по лек автомобил „**********“ с рег.№ **********,
собственост на С. М. Н., при което ПТП М. М. М. е управлявал л. а. „**********“, с peг. №
********** и е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата като се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 27.01.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление **********, представлявано от Коста Христов Чолаков – Главен
изпълнителен директор, Бистра Василева, Евгени Бенбасат и Иван Ганчев – изпълнителни
директори, сумата от 1776.00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: BG58UBBS88881000476074, BIC: UBBSBGSF, при
„Обединена Българска Банка“ АД, титуляр „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
10