РЕШЕНИЕ№ 526
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13646 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Р.О.Ч. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед
за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 6321/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I граждански състав, както следва: сумата от 857, 14 лв., представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника
за обект на потребление с ИТН ….и сумата в размер на 103, 06 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 17.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, е доставил до
обект, находящ се в гр. П., ул. “М.” № ., вх. , ап. ., топлоенергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. Поддържа, че ответникът има качеството на
клиент на топлоенергия в качеството му на собственик на топлоснабдения имот и е
длъжен да заплаща дължимите суми за доставена топлинна енергия и сумата за
дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В изпълнение на задълженията си ищецът доставил до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия – „Нелбо“ ЕАД,
разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.
Поради забава за заплащане на главницата претендира и обезщетение за забава за
всеки месец от процесния период. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявените установителни искове и присъждане на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът Р.О.Ч. не е депозирал, в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил
препис от исковата молба на адреса, регистриран като постоянен и настоящ по
служебната справка, направена на основание Наредба № 14/18.11.2009 г. от съда в
хода на заповедното производство – а именно гр. П., ул. “М.” № .., вх. , ет. ,
ап. . Последният съвпада и с посочения от ищцовото дружество адрес на
ответника. Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на
ответника на основание чл. 44, ал. 1, предл. последно ГПК при отказ на адресата
да получи съобщението, удостоверен от връчителя. Това обстоятелство е видно от
върнатия по делото отрязък от призовка, приложен на л. 18 по делото. В
съобщението ответникът изрично е бил уведомен за задължението си да уведоми
съда за новия си адрес, ако отсъства повече от месец от адрес, посочен по
делото или този, на който веднъж е бил намерен, като му е указано, че ако не
стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно
връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. С последното на ответника са указани и
последиците по чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 29.01.2020 г., тъй като не е
открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията, в
рамките на месец, като не е уведомил съда за новия си адрес, на който следва да
бъде уведомяван. Приложена е фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се
счита за редовно връчена. Въпреки редовното му призоваване, не се е явил в
съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д.
№ 6321/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав – арг. т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ
размер от 175 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р.О.Ч., ЕГН **********,***,
че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от
857, 14 лв., представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН …, находящ се в гр. П., ул.
“М.” № , вх. , ап. и сумата в размер на
103, 06 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
04.07.2017 г. до 17.04.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 6321/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Р.О.Ч.
да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 6321/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, I граждански състав, и сумата от 175 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13646/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП