РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
12.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и единадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ гражданско дело № 70280 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са осъдителни, първият от които предявен с правно основание по чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК, а в вторият иск е по чл. 144, предложение 1-во СК.
Ищцата В.Д.В. ***, ЕГН ********** твърди в исковата си молба, че ответникът е нейн баща, който от 1996г. (преди да навърши 3 г. ) не полага грижи и не се интересува от нея. След развода с майка й през 1997г. ответникът бил осъден да плаща по 15000(неденоминирани) лева месечна издръжка чрез майка й в качеството на законна представителка на тогава малолетната ищца, а по устно споразумение от около две години се съгласил да увеличи издръжката й, като плаща по 80 лева на месец. Ищцата твърди също така, че ответникът “нееднократно е забавял или забравял да й преведе издръжката”, за което майка й е сезирала органите на Прокуратурата. Твърди също така, че от 1996 г. живее заедно с майка си в жилище на нейните родители, които са помагали при осигуряването на издръжката й. В момента ищцата е редовна ученичка в ХІ клас на Природо-математическата гимназия “Св. Кл. Охридски” в гр. Монтана и в тази връзка тя твърди, че баща й (ответникът) бил заявил, че тъй като скоро ще навърши пълнолетие няма да й заплаща повече издръжка. През учебната 2011/2012 г. на ищцата обаче й предстои да завърши ХІІ клас, през което време и трябва допълнително да се подготвя за кандидат-студентски изпити. Според ищцата, майка й често оставала без работа, като и в момента е регистрирана като търсещо работа лице в ДБТ Монтана.
Ищцата се позовава на данни на НСИ относно общия разход на лице от едно средно-статистическо домакинство в РБ, както и на разпоредбите на чл. 143, ал. 2 и на чл. 144 СК, като в тази връзка изтъква, че понеже продължава да учи редовно в средно учебно заведение и като ученичка няма доходи, нито имущество, от което да се издържа, а ответникът работи, то при това положение той би могъл да й дава издръжка без особени затруднения...
По същество ищцата моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да й заплаща по 200 лева месечна издръжка на основание 143, ал. 2 и чл. 144 СК, със законната лихва за забава от подаването исковата молба до изменение на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, като също така й присъди в тяжест на ответника и направените разноски по делото.
Ответникът Д.В.М. *** не оспорва основанието, а само размера на исковата претенция, като поддържа, че така претендираният размер е прекомерно и необосновано завишен и явно несъответстващ на получавания от него месечен доход по трудово правоотношение. В същото време ответникът е заявил пред съда готовност да продължи да плаща по 80 лева месечна издръжка на дъщеря си В. докато тя завърши средното си образование.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК) и съобразявайки императивните разпоредби на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Видно от представеното по делото заверено фотокопие от дубликат на удостоверението й за раждане (л. 4) ищцата В.Д.В. с ЕГН **********,*** е навършила пълнолетие на 3.06.2011г., а исковата молба е подадена в гражданското деловодство на съда на 26.05.2011г., т. е. една седмица преди навършване на пълнолетието.
От доказателствата (по-конкретно прилож. на л. 5 удостоверение изх. № 05-280/11.05. 2011) се установява, че за учебната 2010/2011г. ищцата е записана като редовна ученичка в ХІг клас на Природо-математическа гимназия “Св. Климент Охридски” в гр. Монтана и редовно е посещавала учебните занятия за периода от 1.05.2010г. (началният момент, визиран в горецит. удостоверение) до 30.04.2011г.
Данните по делото несъмнено сочат за допуснат между родителите на ищцата развод с влязло в законна сила решение от 4.11.1997г. по гр. д. № 115/1997г. на РС–Монтана (заверено фотокопие от което е прилож. на л. 7-11 от настоящето дело) отв. Д.В.М. е бил осъден да заплаща издръжка в полза на малолетната си тогава дъщеря В. чрез майката Ц.Н. Младенова по 15 000(неденоминирани) лева месечна издръжка до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска. Безспорно е също така, че след развода детето е живяло при майка си, на която са предоставени за упражняване родителските права по силата на цитираното съдебно решение и за неговата издръжка се е грижила предимно тя, осигурявайки всичко необходимо в това отношение.
По делото не се спори, че преди около две години ответникът доброволно се е съгласил на увеличение на дължимата издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете В. от 15 на 80 лева месечно, каквато той продължава да изплаща включително и към момента на подаване на настоящата искова молба.
По силата на на чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 СК). Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл. 150 СК може да бъде изменена или прекратена.
От гледище трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5 – 70 – Пл. ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки... (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 – 70 – Пл. ВС).
Тъй като за целия период след постановяването на цитираното съдебно решение няма данни да е водено друго дело за изменение (респ. увеличение) на издръжката), а от тогава са изминали повече от 13 години, то при тези данни и като се има предвид, че потребностите на детето В. от повече средства за издръжка непрекъснато са се увеличавали паралелно с увеличаването възрастта й, а освен това като се отчете и влиянието на инфлационните процеси в страната, съдът приема, че безспорно е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславяща увеличението на присъдената със съдебното решение издръжка за промеждутъка от време между датата на подаване на настоящата искова молба (26.05.2011г. ) до 3.06.2011г. С оглед на данните по делото съдът счита, че за посочения едноседмичен период се следва увеличение на издръжката от 15 лева на 150 лева на месец, равняващо се в абсолютно изражение на 33.75 лева дължима издръжка за едноседмичния период от 26.05. 2011г. до 3.06.2011г. (или 150-15/4), като в тази връзка следва да се има предвид, че с факта на навършването на пълнолетие правото на ищцата основаващо се на чл. 143, ал. 2 СК се погасява.
Както вече бе посочено по-горе, ищцата В.Д.В., която междувременно, на 3.06.2011г. е навършила пълнолетие продължава образованието си в ПМГ “Св. Кл. Охридски” гр. Монтана през учебната 2011/12 година като редовна ученичка в ХІІ (последен) клас.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката на ищцата – Ц.Н.В. *** като безработно лице за периода след 20.12.1995г., видно от приложената на л. 6 служебна бележка изх. № 549/11.05.2011г. От своя страна ответникът Д.В.М. е удостоверил, че за периода от м. юни 2010г. до м. май 2011г. е получил доход по трудово правоотношение в размер на общо 3343.25 лева за посочения 12-месечен период или по 278.60 лева средномесечно (служебна бележка изх. № 1/13.05.2011г. на л. 19). От получената от ТД на НАП справка изх. № 11-03-3655/18.07.2011г. се
Продължение на решението по гр. д. № 70280/2011г. на РС – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
установява, че ответникът няма декларирани доходи по чл. 50 ЗДДФЛ за 20010г. (л. 26).
От страна на ищцата В.Д.В. са представени като доказателства по делото 2 бр. удостоверения за декларирани данни съответно пред ТД на НАП (л. 28) и пред Община Монтана, отдел “Местни приходи”(л. 29), от които може да се направи един достатъчно обоснован извод, че тя не притежава имущество, нито доходи, от които би могла да се издържа по време на обучението си в ПМГ, респективно до завършването на средното си образование.
По силата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Тоест, за разлика от издръжката в полза на ненавършили пълнолетие деца, установена в чл. 143, ал. 2 СК, която е поначало дължима от родителите, независимо от материалното и социалното им положение и в тази връзка дължащите такава издръжка родители дори не биха могли успешно да се позоват на евентуална безработица като оправдание за неизпълнението на това свое задължение (т. т. 11 и 12 от П 5 –70 – Пл. ВС), то визираната в чл. 144 СК издръжка на пълнолетни деца, които учат редовно в средни или висши учебни заведения е обусловена от възможностите на родителя, от когото тя се иска в смисъл, че такава издръжка се дължи доколкото съответният родител може да я предоставя без това да съставлява за него особено затруднение. В тази насока е и константната практика на ВКС (напр. Решение № 226а от 2.03. 1993 г. по гр. д. № 1574/92 г., II г. о. ; Решение № 712 от 10.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 238/1997 г., II г. о. ).
По делото е установено по несъмнен начин, че ищцата В.Д.В. учи в легитимно средно учебно заведение (редовна форма на обучение) и в тази връзка за покриване на ежедневните й разходи, които тя трябва да прави за задоволяването на основните си жизнени потребности (за храна, облекло, обувки и др. под., както и за учебници, учебни пособия и т. н. ), а така също е извън всякакво съмнение, че са нужни и средства за духовното й развитие и изграждането й като личност, налага се извод, че за обезпечаването на издръжката на ищцата до завършването на средното й образование ще са необходими значителни парични средства, за осигуряването на които би следвало да допринасят и двамата родители. Още повече като се има предвид, че ищцата не притежава собствено имущество и няма странични доходи, от които да може да се издържа сама (по този въпрос всъщност не се спори) и по всичко изглежда, че възможностите й да упражнява трудова дейност по време на обучението са силно ограничени, ако изобщо може да се говори за такава.
По изложените съображения съдът намира предявения иск по чл. 144, предл. 1-во СК за частично основателен и го уважава до размера 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, която ответникът да заплаща на пълнолетната си (вече) дъщеря В. при условията на цитираната норма от СК – т. е. до момента, в който тя завърши средното си образование, но не по-късно от 3.06.2013 г., когато ищцата ще навърши 20 годишна възраст. При определянето на този размер на издръжката наред с останалите правнорелевантни факти по делото и събраните доказателства съдът взе предвид и изразената от ответника готовност да заплаща досегашната (извънсъдебно увеличената) издръжка по 80 лева на месец, като в тази връзка съдът счита, че в конкретния случай ответникът би могъл да се справи и с едно умерено завишение от 80 на 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, която той да заплаща на дъщеря си до завършване на средното й образование, без това да съставлява за него особено затруднение.
В останалата му част, над горепосочения размер от 120 лева до претендирания размер от 200 лева месечна издръжка искът се явява прекомерно и необосновано завишен и една хипотетична издръжка над 120 лева месечно несъмнено би се отразила особено съществено върху материалното положение на ответника, застрашавайки неговата собствена издръжка. Ето защо съдът отхвърли иска в тази му част, като неоснователен.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Монтана дължимата държавна такса върху присъдената издръжка, която д. т. в случая възлиза на 172.80 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА присъдената издръжка по гр. д. № 115/1997г. по
описа на Районен съд –Монтана, като ОСЪЖДА Д.В.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на В.Д.В. с ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Ц.Н.В. с ЕГН **********,*** (съдебен адрес: гр. Монтана, бул. “Трети март”№ 59, ет. 3, адв. А.В.) вместо по 15 – по 175 лева месечна издръжка за периода от 26.05.2011г. до 3.06.2011г. или в размер на сумата 40.00 лева (четиридесет лева нула ст. ) за посочения период, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за разликата до претендирания размер на 200 лева месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.М. ***, ЕГН
********** на основание чл. 144, предложение 1-во СК ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетното си
дете В.Д.В. с ЕГН ********** ***, адвокат А.В.) по 120 (сто и двадесет) лева месечна издръжка, считано от 3.06.2011 г. до датата на която издържаното лице завърши обучението си в Природо-математическата гимназия “Свети Климент Охридски” в гр. Монтана, но не по-късно от 3.06.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за разликата до претендирания размер на 200 лева месечна издръжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.М. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА сумата 172.80 лева (сто седемдесет и два лева и 80 ст. ), представляваща дължимата държавна такса върху присъдената издръжка, както и 5.00 лева (пет лева нула ст. ) д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, но същото може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в двуседмичен срок, считано от 12.08.2011 г. (датата на обявяването му съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: