РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 31.07.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 94/ по описа за 2020 година на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

               Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Бойчиновци по подадено от В. заявление в частта му по т.3.  В жалбата и уточнението се твърди, че мълчаливият отказ е в противоречие с предвидената в закона писмена форма и разгледан по същество е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон, административно - производствените правила и целта на закона, с искане да бъде отменен.         

               В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба с вх. №1815 адв.Т. поддържа жалбата на заявените в нея основания. Предендира присъждане на разноски на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на Х.С.В., ЕГН ********** заплатената държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, присъждане в полза на адв.Т.Т., адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

              В депозирана по делото молба с вх. №1737, жалбоподателката излага, че е получено решение за достъп и е предоставена исканата информация, с изключение на един от въпросите по т.3 от заявлението а именно: Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е техният размер и каква е причината за липса на действия?. Счита, че по никакъв начин, чрез посочване на общия размер на дължимите за 2014 г., но неплатени данъци и посочването, че са изпращани покани за доброволно плащане и актове за установяване на задължения, не се дава отговор на въпроса: Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е техният размер и каква е причината за липса на действия? Излага, че няма как от предоставената информация по т.3, дори и да притежава специални счетоводни и правни познани да се извлече отговор на този въпрос. Твърди, че не е отговорено и изрично на поставения въпрос: Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е техният размер и каква е причината за липса на действия?. Изтъква, че до изтичане на законоустановения срок по чл.28 от ЗДОИ на посочения мейл адрес не е получен изричен отказ или допълнителна справка относно поставения въпрос: Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е техният размер и каква е причината за липса на действия?. Като изричен отказ или допълнителна справка не са получени и на посочения адрес на В., не е получено и съобщение за уточняване на заявлението в тази му част или съобщение за удължаване на срока за предоставяне на исканата информация. В тази връзка намира за неправилно становището на община Бойчиновци, че е налице пълен достъп до информацията.

                В съдебно заседание ответникът - Кметът на Община Бойчиновци, не се явява, не се представлява. В депозираните по делото становища твърди, че жалбата е недопустима, тъй като Кмета на община Бойчиновци се е произнесъл с решение № ЗДОИ- 04/26.02.2020 година, с което на заявителката В. е предоставена исканата от нея информация по посочения в заявлението начин - по електронен път. Счита, че не е налице и мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Бойчиновци и по въпрос 3 (трети) от заявлението. Излага, че заявителката не се е възползвала от законовата възможност на чл.22 от ЗДОИ да подаде мотивирано искане за допълване на предоставената информация по точка 3 от заявлението. В тази връзка цитира изпратения от същата имейл на 27.02.2020 година в 17:50 часа със следния текст: „Здравейте, Благодаря за предоставената информация. Поздрави”, който сочи, че е останала удовлетворена от предоставената й информация. Счита, че с така разменената кореспонденция: изпратено по надлежния ред Решение за достъп до исканата информация на госпожа В. и дадения от нея отговор, са спазени разпоредбите на ЗДОИ.

     Сочи, че решението е издадено  в законоустановения срок, поради което не е формиран мълчалив отказ и от компетентния орган - кмета на общината, който отговаря за произнасянето по заявленията за достъп до ОИ в община Бойчиновци и като такъв е предприел в законоустановения срок всички необходими действия, като след разглеждане и изготвяне на съответните справки се е произнесъл с Решение по исканото заявление и предоставил исканата информация по желания от заявителката начин. Оспорва жалбата и в частта с която се иска да бъдат присъдени на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на адвокат Т.Т. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева при евентуално уважаване на жалбата.

                Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимото право, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

               Административното производство по издаване на обжалваното решение е инициирано от оспорващата Х.С.В. с изпратеното на 13.02.2020 година в 18:35 часа по електронната поща на общината Заявление, депозирано до кмета на Бойчиновци  и заведено с вх. № ДОИ-05 на 14.02.2020 година, с което е поискала достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да й бъде предоставена информацията.

               По заявлението е издадено решение № ЗДОИ- 04/26.02.2020 година на Кмета на Община Бойчиновци / на лист 23 от делото/, с което е предоставен достъп на Х.С.В., като е посочено до наличната в община Бойчиновци информация. Разпоредено е информацията да бъде предоставена по електронен път, съгласно заявеното желание на заявителя на електронен адрес: hr *******@***.**. На дата 27.02.2020 година решението е изпратено на заявителя В. на посочен от нея електронен адрес: hr *******@***.**, имейла е получен, като същата на 27.02.2020 година в 17:50 часа е отговорила: „Здравейте, Благодаря за предоставената информация. Поздрави”/на лист 25 от делото/.

              Видно от ИНФОРМАЦИЯ във връзка със заявление Вх. № ДОИ - 05/14.02.2020 г. / на л.24/, е предоставен достъп до следната обществена информация, налична в Община Бойчиновци, а именно:  по т.1. За периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г. броят на служителите, които са назначени в общината във връзка с местни данъци и такси, са както следва и са с длъжностни характеристики, съгласно Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители и Устройствения правилник на Общинска администрация Бойчиновци: 2014 г. -1 брой, 2015 г. -1 брой, 2016г.-1брой, 2017 г. -1 брой, 2018 г. -2 броя, 2019 г. -2 броя; по т.2. Размера на събраните през 2014 г. годишни данъци е: 80 657,59 лв, а промила за облагане на недвижим имот за физически лица и юридически лица е 2 %; по т.3. Размера на несъбраните данъци за 2014 г. - 59 970 лв. Посочено е, че община Бойчиновци е изпратила покани за доброволно плащане на задълженията на данъчно задължените лица и Актове за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 от ДОПК; по т.4. Няма образувани дела; по т.5. Няма сключени договори за предоставяне на услуги за правна помощ за събиране на дължимите за 2014 г., но неплатени годишни данъци за недвижими имоти.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.             

                Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                При извършената проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на кмета на община Бойчиновци, настоящият съдебен състав констатира, че този отказ, независимо, че е мълчалив, изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно чл.28 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.38 от ЗМСМА и съответства на приложимия материален закон. Тези изводи се налагат по следните съображения:

                Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на исканата обществена информация. 

                 Безспорно правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.

                 Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като в чл.2 е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти. Органите на местното самоуправление по чл.3 от ЗДОИ могат да предоставят обществена и служебна информация при определени от закона ограничения и предвидена за това нарочна процедура. Съгласно определението, дадено в чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. С оглед законовата дефиниция в чл.3 ал.1 от ЗДОИ, кметът е държавен орган в системата на изпълнителната власт, поради което е задължен субект по смисъла на цитирания текст. За субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е Кметът на Община Бойчиновци, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична.

                Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, а тези на чл.38 и чл.39 ЗДОИ въвеждат изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.

               Константната съдебна практика възприема понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.

               По дефиницията на чл.9 от ЗДОИ обществена е информацията, създавана и съхранявана от органите и техните администрации. В закона са разграничени два вида обществена информация – официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации /чл.11 от ЗДОИ/. Правните актове на държавните органи, в които принципно се приема, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник, за останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

                Правото на всеки гражданин на Република България на достъп до обществена информация е прогласено в чл.4 от ЗДОИ, но условието е обществената информация да е създадена или съхранявана от органа, от който се иска. Правото на достъп до информация може да бъде упражнено и под формата на задаване на въпроси, когато заявителят не знае в какви документи се съдържа отговорът, но когато може да се приеме, че такава информация съществува, а не подлежи на създаване за целите на заявлението за достъп до обществена информация.

      Субектите по чл.3 ал.2 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е. официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи, за да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. В този смисъл бе съобразено Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.

    В цитираната по горе по част от т.3 на заявлението не се иска обществена информация по смисъла на чл.2 във вр. с чл.3, ал.1 ЗДОИ. Въпросът по т.3 не изисква предоставяне на съществуваща, създадена или съхранявана при органа информация, а иска създаване на нова информация, която да съдържа мнение, оценка, становище на задължания субект във връзка със съхранявана при него информация. Доколкото поискана информация по т. 3 в посочената част е извън приложното поле на ЗДОИ, то задълженият субект не е длъжен да я предостави.

    Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.2 от ЗДОИ, административният орган е длъжен да постанови решение по подадено заявление за достъп до обществена информация, като по негова преценка то може да е положително – да предостави исканата информация или отрицателно – да откаже предоставянето на същата, но за него не съществува нормативно предвидената възможност да мълчи. Доколкото всяко мълчание на административен орган по представено пред него заявление за предоставяне на обществена информация, с оглед на императивната разпоредба на чл.28 ал.2 от ЗДОИ, е незаконосъобразно, в случая по Заявлението, вкл. процесната т.3 оспорващата е уведомена за наличната в Община Бойчиновци информация, както изрично е посочено в решението от 26.02.2020г.

              В тази връзка досежно заявлението на оспорващата за предоставяне на обществена информация макар и отправено до административен орган, в чието правомощие е предоставянето на обществена информация, исканата по т.3 информация не отговаря на горепосоченото да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направеното искане. Както се изтъкна вече гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация.

              Наред с това, ако е счела предоставената информация за непълна и неточна, заявителя В. е разполагала с процесуалния ред по чл. 22 от ЗДОИ без да заплаща допълнителни разходи да сезира ответния орган с мотивирано искане за допълване и поправяне на предоставената му информация. Нормата въвежда задължение за административните органи да издадат актове за поправяне и/или допълване, когато са налице основания за това. Разпоредбата на чл.24 ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация регламентира, че „Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.”,  тази  на ал. 3 от същия член предвижда изрична възможност на заявителя, когато счита, че предоставената му информация е недостатъчна, да подаде писмено заявление, а съгласно чл.22 от ЗДОИ: „Не се заплащат допълнителните разходи за поправяне и/или допълване на предоставената обществена информация в случаите, когато тя е неточна или непълна и това е поискано мотивирано от заявителя.”. Очевидно оспорващата не се е възползвала от тази процесуална възможност и не е подала мотивирано искане за допълване на предоставената информация по точка 3 от заявлението, а е инициирала съдебно оспорване. С оглед систематичната подредба на цитираната норма в Раздел III на ЗДОИ „Условия и ред за определяне на разходите за предоставяне на обществена информация“, се налага извод, че нейното прилагане с оглед защитата на главното право по чл.41 ал.1 от Конституцията на Република България, не е задължителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба пред съда, но е възможност за заявителя да бъде коригиран предоставения му достъп в случай, че действително е налице необходимост от поправяне и допълване.

Всъщност оспорващата нито твърди, нито установява, че кмета е създал и в общината се съхранява и друга информация, различна от предоставената.  Според жалбоподателката предоставената й по решението информация не е пълна по т.3. Изследването на пълнотата на предоставената информация не попада в обхвата на настоящото производство и в случай, че оспорващата счита, че информацията е непълна, е можела да поиска допълване по споменатия по-горе ред на чл.22 от ЗДОИ.

              По изложените съображения съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

              При този изход на спора, своевременно е заявено искане на административния орган за присъждане на разноски, но няма доказателства такива да са направени, поради което се явява неоснователно и недоказано.   

               Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Административен съд - Ловеч, четвърти състав   

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен адрес: ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Бойчиновци по подадено от В. заявление в частта му по т.3, заведено с № ДОИ-05 на 14.02.2020 година.

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: