Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.03.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в
публично заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. ДИМИТРОВ
при секретаря С.А. и с участието на прокурор Радослав Стоев, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 16953 по описа на 2014 година, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Р.К.Щ., ЕГН ********** чрез адвокат П.Г.П. против П. НА Р.Б. с правно основание чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ за сумата в общ размер
от 530 210 лв., от които 330 210 лв. обезщетение за търпени от ищеца
вследствие на незаконно обвинение имуществените вреди и 200 000 лв. –обезщетение за търпени неимуществени вреди , ведно със законната
лихва върху горните суми от 13.08.2013 год. до окончателното им изплащане.
Чрез пълномощника
си ищецът твърди, че наказателното производство по незаконното обвинение е
продължилото повече от 16 гоД. до момента на влизане
в сила на оправдателната присъда и му е причинило тежки неимуществени вреди,
изразяващи се във физически заболявания и обостряне на такива , както и
психически страдания, притеснения и проблеми в личен и професионален план.
Претендираните имуществени вреди в голямата си
част-330 000 лв. са пропуснати ползи-доход за м.декември 1997 год., който
ищецът е щял да получи като възнаграждение в качеството му на търговски
пълномощник на „А.” ООД и ЕТ „Т.К.”.
Претендира и 210 лв. заплатено по наказателното дело
адвокатско възнаграждение.
Ищецът поддържа иска така, както е предявен чрез своя
пълномощник. Моли съда да го уважи, тъй като е установена отговорността на
ответника за незаконното обвинение, а също и вредите, който е претърпял през
времето на продължителното наказателното производство. Претендира разноски по
делото,а пълномощникът-възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът, П. НА Р.Б. изразява становище, че искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и евентуално, че е
необосновано завишен по размер.Оспорва изцяло претенцията за имуществени
вреди,както и представения по делото договор за поръчка с аргумента,че няма
достоверна дата.Оспорва неимуществените претенции и конкретно наличните
заболявания на ищеца с твърдението,че не обвинението и наказателното
производство са ги причинили.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че за първи
път Р.К.Щ. е привлечен като обвиняем с постановление от 16.12.1997 г.
по досъдебно производство № 242/1997 г.
на ОСлС- Б. за престъпление по чл. 212, ал. 4 /в редакцията към 1997 г./, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК. Със същото постановление спрямо него е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
С
определение № 78/13.07.1998 г.
на ОС-Б. по ЧНД № 155/1998 г. тази мярка за
неотклонение
е изменена в по-лека такава- „Парична гаранция” и ищецът е
освободен от ареста реално
на 15.07.1998 г. след внасяне на паричната
гаранция.
Впоследствие по горното
досъдебно производство са привлечени и други лица като обвиняеми,
производството е разделяно на няколко пъти, на Р.К.Щ. са повдигани и нови , прецизирани обвинения с оглед задължителни указания
на горестоящата П. и на съда. С гоД.
са разрешавани спорове за компетентност между Окръжна П. гр.Б. и СГП,както и
подсъдността на делото.
На 08.01.2009 г. против Р.К.Щ.
и други лица е внесен
обвинителен акт в СГС, по който е образувано
НОХД № 23/2009г., 21 състав. С присъда
№ 136 от 05.05.2011г. на СГС
Р.К.Щ. е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл. 212, ал. 4 /в редакцията
към 1997г./, вр. ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4 от НК. Присъдата е протестирана от СГП като по протеста
е образувано ВНОХД № 369/2013г.
по описа на САС. С Решение № 210/28.06.2013г.
на САС присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена и е влязла в законна сила на 13.08.2013г.
В показанията си св.С.Щ. /съпруга на ищеца/ установява,
че образуваното срещу ищеца наказателно производство и последвалият съдебен
процес са се отразили тежко на психиката му. Имал и здравословни проблеми,които
се проявили след времето,което бил задържан в ареста-бил отслабнал с 10
килограма,бил блед и с разстроена психика. Изпаднал в депресия, станал мрачен и
тъжен. Отзвукът от повдигнатото обвинение в медиите се отразило негативно на
ищеца. Станал нервен и параноичен, тормозел семейството си и се наложило съд да
издаде ограничителна заповед.В материално положение бил много притеснен,нямал
доходи,приятелите се отдръпнали от него,не можел да си намери работа и да
издържа семейството си,което постоянно го тормозело психически.
От приетата по делото СМЕ, заключението на която съдът
приема като обективно и професионално,се установява, че след 2000 год. е
заболял от хипертонична болест на сърцето,а по-късно и от язва на
дванадесетопръстника.Тези заболявания са хронифицирали и понастоящем ищецът
продължава да страда от тях. Според вещото лице съществува голяма вероятност
тези заболявания да са провокирани от стреса следствие на повдигнатото на ищеца
обвинение и престоя му в ареста,тъй като една от доказаните в медицината
причини за появяването им наред с генетичната обремененост е стреса и
продължителното нервно-психическо разстройство. И двете заболявания изискват
периодично наблюдение и медикаментозно лечение.
Представен е Договор за поръчка с посочена дата на подписването му 25.02.1997г. между „А.” ООД и
Р.К.Щ.,по силата на който последния
е имал право да договаря търговски сделки с трети лица и да получава от „А.”
ООД възнаграждение от 8% върху стойността на всяка сключена с
негово посредничество сделка. Достоверността на датата на договора е оспорена
от ответника и доколкото въпросния документ не носи подпис на ответника и
удостоверява изгодни за ищеца факти,последния е следвало да установи
достоверността на датата на договора по реда на чл.181 ГПК. Представени са и
договора за покупко-продажба сключени през 1997 год. от „А.”
ООД с трети лица,но от същите не се установява Р.К.Щ. да е бил пълномощник на посоченото дружество.
По делото са представини копия от статии, публикувани
във вестник „С.” във връзка с воденото
срещу Р.К.Щ. досъдебно
производство .
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи или П. от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Безспорно се доказа по
настоящото дело, че след образуването на досъдебното производство през 1997 г. и повдигнато
обвинение като окончателна
правна квалификация по чл. 212, ал. 4 /в редакцията
към 1997г./, вр. ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4 от НК , наказателното производство продължило близо
16 гоД. против Р.Щ. е приключило с присъда от 05.05.2011г. по НОХД
№ 23/2009г., 21 състав на СГС,
влязла в законна сила на 13.08.2013 г., с която Р.К.Щ. е оправдан изцяло по повдигнатите обвинения.
Следователно за един много дълъг период от време
– от образуването срещу ищеца на
наказателното производство до прекратяването му, продължил близо
16 гоД., същият е бил обвиняем
и подсъдим за престъпление от общ характер, което
не е извършил. В резултат на незаконното
обвинение срещу него той е бил
принуден да търпи неимуществени вреди –психически страдания, страх и притеснения – в резултат на действията на
органите на П., които са образували
наказателно производство, повдигнали обвинение, внесли обвинителен акт в съда и поддържали
този обвинителен акт в хода на
съдебното производство без наличие на
достатъчно доказателства за осъществяване от страна на
ищеца на фактическия състав на извършеното престъпление.Отделно от
горното по отношение на Р.К.Щ. в
началото на наказателното производство е била взета най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража , като
последният е бил задържан в ареста 7 месеца,вследствие на което отслабнал
драстично,получил и продължително психическо разстройство.
Вещото лице по
назначената СМЕ е категорично,че стреса и тормоза от повдигнатото обвинение и
престоя в ареста са провокирали или в голяма степен допринесли ищеца Р.Щ. да заболее от хипертонична болест и язва на
дванадесетопръстника,тъй като според експерта стреса и психическото
разстройство са доказани фактори провокиращи горните заболявания.Тези
заболявания са хронични и лечението им е медикаментозно.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди е доказан по своето основание.
По
отношение на претърпените от ищеца Р.Щ. неимуществени вреди съдът, определяйки същите по справедливост,
съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че тази претенция следва да бъде уважена
в размер 30 000 лв., предвид характера на претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2013 г. до окончателното
й изплащане. Размерът е определен с оглед доказаните по делото вреди- продължили с гоД.
постоянен страх , притеснения и изпадане във продължителни депресивни
състояния, негативи в професионален,а и в личен план. При определяне на размера
е взето предвид и престоя на ищеца в следствения арест продължил 7 месеца,както
и заболяванията от хипертонична болест и язва ята от обвиненията и дългогодишното
наказателно производство.
В
останалата част до претендирания размер от 200 000 лв. претенцията е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Следва
да се уважи претенцията на ищеца за заплащане на направените от него и доказани
по делото имуществени вреди изразяващи се в заплатен по досъдебното и съдебното
производство адвокатски хонорар в размер на 210 лв.
Претенцията
за имуществени вреди в останалата част за сумата от 330 000 лв.-пропуснати
ползи , изразяващи се в комисионно възнаграждение на Р.Щ. по евентуални
сделки,които е следвало да се сключат през месец декември 1997 год. с ЕТ „Д.-В.А.”, ЕТ „А.-М. Й. и „Н.К.”
ЕООД,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На
първо място ищецът не установи достоверността на датата на представения договор
за поръчка, за да се изключи вероятността този договор да е антидатиран
и създаден единствено за нуждите на настоящия процес. Не се представиха и доказателства
на ищеца да е издавано търговско пълномощно и в това му качество да е участвал
при предишни сделки между
„А.” ООД с трети лица,а също да е декларирал доходи от комисионна или
посредническа дейност. На следващо място въпросните бъдещи възнаграждения не са
установени по категоричен начин,т.е. пропускането не е било с такава степен на
сигурност,та да приеме съда,че
единствено действията на П. са лишили ищеца от бъдещия сигурен доход. На
последно място, доколкото вредите следва да са следствие на незаконното
обвинение,то в случая прекратяване на дейността на „А.” ООД /платец на
пропуснатите ползи-доходи/ не е в резултат на конкретното обвинение спрямо Р.Щ. и няма пряка и непосредствена
причинна връзка между обвинението и твърдяната вреда. Ето защо в тази част
претенцията на ищеца за имуществени вреди се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото
съобразно уважената част от иска в размер на 10.50 лв.,а на адвокат П.Г.П.
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1050 лв.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 2, ал.1 т. 3 ЗОДОВ П. НА Р.Б.
гр.**** да заплати на Р.К.Щ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес за кореспонденция гр. ******** чрез
адвокат П.Г.П.,
АК-Б.
със съдебен адрес ***
сумата
от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и сумата от 210 лв. имуществени такива ведно със законната лихва върху тези
суми считано от 13.07.2013 г. до окончателното им изплащане и разноски по
делото в размер на 10.50 лв., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществените вреди над уважения до претендирания размер
от 200 000 лв. и за присъждане на
имуществени вреди над уважения размер до претендирания от 330 210 лв.- като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.
НА Р.Б. гр.С., да заплати на адвокат П.Г.П.,
АК-Б.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 1050 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: