Определение по дело №248/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове при условията на алтернативностс правно основание чл. 108 от ЗС и такъв с цена 51073.90 лв., представляваща равностойността на недвижим имот.

Ищците Р. М. С. и М. Д. М. твърдят в исковата молба, че по силата на пълномощно № 259/15.01.2001 г., издадено от Р. П. М. и М. Д.М., б. ж. на гр. С. З., чийто наследници били, ищецът М. Д. М., сключил извън обема на дадените му правомощия договор на 01.02.2001 г. и учредил договорна ипотека с н. акт № 52 том 1 рег. № 461, дело № 41/2001 г. Ипотеката била учредена върху собствения недвижим имот на Р. П. М. и М. Д.М., находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. № * вх. *. ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № * с площ 8.04 кв.м., заедно с 1.350 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. С решение по в. гр. д. № 815/ 2004 г. по описа на Окръжен съд- С. З., потвърдено с решение № 726/16.10.2006 г. по гр. д. № 484/2005 г. на ВКС София, влязло в законна сила, била прогласена нищожността на договора от 01.02.2001 г. Твърди се в исковата молба, че по време на съдебният процес, било образувано от ипотекарния кредитор Н. И. Н. изпълнително дело № 376/2002 г. по описа на СИС при РС С. З.. Искането за спиране действията на съдия- изпълнителя до решаване на правния спор, не било уважено и процесния имот бил продаден и възложен на Д.Я. П.. Последната била привлечена като заинтересована страна по време на процеса, от където била известена за изхода на делото и за собствеността на имота- че е закупила същия от несобственик. Въпреки отправените към нея устни покани за предаване владението и собствеността на имота, който бил собственост на ищците, а след смъртта на М. Д.М.- бил сънаследствен имот, тя отказвала да предаде владението му. С договор за продажба на недвижим имот от 23.06.2004 г.- н. акт № 180 том II, рег. № 2212, дело № 220/2003 г. жилището било продадено на ответниците, които го закупили от несобственик и го владеели и държали без правно основание. Молят да бъде постановено решение, с което да се установи, че ищците са съсобственици на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на имота. В съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че не поддържа становището си в пледоарията по същество пред Старозагорския окръжен съд, че ответниците придобили имота по давност. Поддържа предявените искове алтернативно, по преценка на съда, който да избере кой иск да уважи. Уточнява в съдено заседание, че ако съдът приеме, че имота е придобит по давност от ответниците и не уважи исковата претенция за предаване владението на имота, то тогава моли да се уважи втората искова претенция за заплащане на стойността на имота на ищците в размер на 51073.90 лв. Претендират направените по делото разноски. В писмено становище излага сходни съображения.

Ответниците чрез процесуалните представители в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмена защита оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат подробни съображения. Поддържат, че искът по чл.108 ЗС е допустим, но неоснователен. Не оспорват, че ищците са наследници по закон на общия наследодател М. Д.М. и Р. М., които били собственици на процесния недвижим имот, който бил ипотекиран в полза на Н. И. Н. с договорна ипотека от 01.02.2001 г. по н. акт № 52 н. д. № 41/2001 г. по описа на нотариус Д. Н. с район на действие Ст.РС, по силата на което Р. М. и М. Д.М. станали ипотекарни длъжници. Ипотекарният кредитор насочил принудителното изпълнение към ипотекирания недвижим имот, който бил изнесен на публична продан, която завършила с влязло в сила Постановление за възлагане от 21.03.2003 г. по изп. д. № 376/2002 г. на СИС при РС- С. З., като за купувач била определена праводателката на ответниците Д.Я. П.. Постановлението било вписано на 10.04.2003 г. Така фактическият състав на публичната продан бил завършен, Постановлението за възлагане влязло в законна сила и легитимирало праводателката на ответниците като собственица на имота, т. е. те купили недвижимия имот от собственик и го владеели на правно основание. Единственият факт, който ищците противопоставяли на ответниците бил влязлото в сила решение по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст.РС, с което била обявена за нищожна договорната ипотека по нот. акт № 52/2001 г. Исковата молба по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст.РС, била вписана на 15.05.2003 г., т. е. след вписване на Постановлението за възлагане на 10.04.2003 г. Не били поискани и обезпечителни мерки. Производството по гр. д. № 715/2003 г. по описа на Ст. РС се развило без участие на ответника и решението му било непротивоставимо на праводателката на ответниците, респ. и на тях, тъй като по силата на чл. 220 ал. 1 ГПК /отм./ влязлото в сила решение е задължително само за страните по делото, доколкото не е налице хипотезата на чл. 220 ал. 2 от ГПК /отм./, каквото изключение нямало. СПН нещо не се разпростирала по отношение на праводателката на ответниците, която не била правоприемник на ищците, тъй като придобиването на собствеността на процесния недвижим имот станало по силата на властнически акт- Постановлението за възлагане на недвижим имот от 21.03.2003 г. Не била налице преюдициалност, тъй като не било налице пълно тъждество между предмета и адресатите на СПН, и поради това не можело да се зачете решението, което и досега не било вписано и имало сила и действие само в правоотношенията между ипотекарния кредитор и ипотекарните длъжници. Праводателката Д. П. била добросъвестна купувачка- придобила собствеността на основание властнически държавен акт и преди вписването на исковата молба по гр. д. № 715/2003 г. за обявяване на нищожност на договорната ипотека. Действието на вписването на ИМ отпаднало. Обявената нищожност на договорната ипотека не водела автоматично до нищожност на публичната продажба, а още по- малко до нищожност на придобивната сделка на ответниците. ГПК предвиждал специална норма, съгласно която действителността на публичната продан може да бъде атакувана по исков ред само в два изрично предвидени случая: за нарушения на чл. 379 от ГПК и при невнасяне на цената от купувача, а в случая не била налице нито една от тези хипотези. По силата на чл. 384 ал. 2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане купувачът придобивал всички права, които имал длъжникът по изпълнението и на 21.03.2003 г. купувачът по публичната продан- Д.Я. П. станала собственик на имота, защото длъжниците били собственици към този момент и Постановлението за възлагане легитимирало праводателката като собственик на имота, респ. ответниците купили процесния имот от действителния му собственик. Поддържат, че ревандикационния иск бил предявен на 30.12.2008 г., а исковата молба била вписана на 26.02.2009 г. А с неотбелязване на влязлото в сила съдебно решение в 6 м. срок, действието на вписването на ИМ отпаднало. От момента на постановлението за възлагане до вписването на исковата молба изминали 5 години и 11 месеца. Дори и да се приемела нищожност на публичната продажба, дори да били купили от несобственик, ответниците имали качеството на добросъвестни владелци и като такива станали собственици в резултат на продължилото над 5 години давностно владение от датата на покупко- продажбата до датата на вписване на исковата молба в ОС С. З., което вписване било отпаднало. Владението на ответниците било добросъвестно, тъй като владеели на правно основание, годно да ги направи собственици, предписаната от закона форма не била опорочена и праводателката била собственица на недвижимия имот. Дори и да не била собственица, ответниците не могли да знаят това, тъй като се доверили по въпроса за собствеността на продавача- държавен орган. Давността не се прекъсвала с исковата молба по гр. д. № 715/03 г. по описа на Ст.РС, тъй като ответниците не били страна по него. Твърдят, че те са собственици на процесния недвижим имот, владеят го на правно основание, а ищците- ипотекарни длъжници- изгубили собствеността си от датата на Постановлението на съдия- изпълнителя за възлагане- 21.03.2003 г. Молят иска като неоснователен да бъде отхвърлен. По отношение на втория иск за сумата 51073.90 лв., изразяват становище, че е допустим, но неоснователен и недоказан. Ищците не излагали фактически обстоятелства на какво основание считат, че ответниците като собственици на недвижим имот, който добросъвестно са придобили чрез правна сделка и по която са заплатили цената на имота на продавача, дължат стойността по данъчна оценка като правното основание на иска не можело да бъде изведено от наведените в ИМ обстоятелства, каквито липсвали. Считат, че дори и претенцията да била основателна, същата била погасена по давност, тъй като от момента на извършване на сделката до предявяването на настоящия иск, били изминали повече от пет години. Претендират разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, а и не се спори, че ищците Р. М. С. и М. Д. М. са наследници по закон на Р. П. М.- /ищца по делото, починала в хода на процеса на 08.06.2010 г./ и М. Д.М., починал на 27.11.2002 г., които били собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. № * вх. * ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня- столова, сервизни помещения /баня, тоалетна и антре/ и два балкона, при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № * с площ 8.04 кв.м., при граници: от изток- избено помещение № * и коридор, от запад- двор, от север избено помещение № *, от юг- избено помещение №*, заедно с 1.350 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпено право на строеж.

Не се спори и за това, че с пълномощно № 259/15.01.2001 г., издадено от Р. П. М. и М. Д.М., б. ж. на гр. С. З., ищецът М. Д. М., извън обема на дадените му правомощия, сключил договор на 01.02.2001 г. и учредил договорна ипотека в полза на Н. И. Н. с н. акт № 52 том 1 рег. № 461, дело № 41/2001 г. по описа на нотариус Д. Н. с район на действие С.РС върху собствения на упълномощителите му недвижим имот, описан по- горе, по силата на която Р. П. М. и М. Д.М. станали ипотекарни длъжници.

Няма спор и за това, че ипотекарният кредитор Н. Н. насочил принудително изпълнение към ипотекирания недвижим имот, предмет на настоящия спор, който бил изнесен на публична продан. С протокол от 18.03.2003 г. за купувач на имота била обявена праводателката на ответниците Д.Я. П. от гр. С. З.. Същата внесла дължимата сума в срок и с Постановление за възлагане от 21.03.2003 г. по изп. д. № 376/2002 г. на СИС при РС- С. З., влязло в законна сила на 09.04.2003 г., вписано на 10.04.2003 г., процесния недвижим имот й бил възложен, с което фактическият състав на публичната продан бил завършен. С протокол от 13.06.2003 г. ищцата Р. М. С. доброволно предала ключовете на процесния апартамент на Д.Я. П..

С влязло в сила на 16.10.2006 г. решение по гр. д. № 715/2003 г. по описа на РС- С. З., /в. гр. д. № 815/2004 г. по описа на ОС- С. З./, била прогласена нищожността на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52 том 1, рег. № 461 н.д. № 41/2001 г. и същият бил отменен. Исковата молба за прогласяване нищожността на договорната ипотека, подадена от Р. М. С., която постъпила в съда на 14.03.2003 г., била вписана на 15.05.2003 г. С молба, заведена в Районен съд- С. З. на 05.11.2003 г. по същото дело, ищцата поискала привличане като трето лице Д.Я. П.. С протоколно определение на съда от 02.12.2003 г. последната била допусната да участва в процеса като трето лице помагач, за което получила призовка на 23.12.2003 г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 180 том ІІ рег. № 2212 дело № 220/2003 г., Д.Я. П. и съпругът й П.Х.П. продали на 23.06.2003 г. процесния недвижим имот на ответниците по иска Т. Г. Н. и Р. Й. Н..

Неотносими и без значение за изхода на делото са приложения по гр. д. № 1002/2009 г. по описа на ОС- С. З., на стр. 164 и неподписан приемателно- предавателен протокол, както и показанията на св. И.Т., снаха на ищцата Р. С. и като такава заинтересована от изхода на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявения иск за собственост на основание чл. 108 от ЗС е неоснователен, поради което следва да се отхвърли. За да е основателен и доказан ревандикационният иск, е необходимо да бъдат налице три кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е носител на правото на собственост върху имота, ответникът да упражнява фактическа власт върху имота и това владение да е без правно основание. В случая тези предпоставки не са налице. Съображенията на съда са следните: Ищците претендират право на собственост върху процесния имот като основават претенцията си на това, че с влязло в сила решение, бил прогласен за нищожен и отменен нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека № 52 от 01.02.2001 г. том 1 рег. № 461 н. д. № 41/2001 г. върху процесния недвижим имот, за което праводателката на ответниците била уведомена и същата купила имота от несобственик. От несобственик закупили имота и ответниците по иска. Тези обстоятелства обаче не обосновават извода, че ищците са собственици на процесния имот. И това е така, тъй като с извършването на публичната продан на процесния имот, внасянето на сумите по проданта и възлагането му на купувача- праводател на ответниците Д.Я. П., процедурата по фактическия състав на проданта е завършила и същата е придобила всички права върху процесния имот и е станала собственик на същия. Възлагането има вещноправно действие, то прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ. Купувачът е станал собственик от деня на Постановлението за възлагане и от този ден той е могъл да се разпорежда с имота. В тази насока следва да се има предвид, че публичната продан не е договор за продажба, а възлагателното постановление е властнически акт, издаден от компетентен държавен орган, от който се пораждат гражданскоправни последици като правата на купувача при публичната продан са производни от правата на собственика- длъжник, чийто имот е бил изнесен на публична продан. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Освен това, публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред при два недостатъка- при нарушаване на чл. 490 от ГПК- когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава и тогава проданта е недействителна, както и при невнасяне на цената, и не може да бъде атакувана на основания, непосочени в разпоредбата на чл. 496 ал. 3 от ГПК. А с оглед разпоредбата на чл. 433 ал. 3 от ГПК, придобитите от публичната продан права се запазват дори и изпълняемото право да не е съществувало.

Що се касае до влязлото в сила решение по гр. д. № 715/2003 г. на РС- С. З., /респ. в. гр. д. № 815/2004 г. по описа на ОС- С. З./, с което по предявения от ищцата по настоящия иск Р. М. С. против Н. И. Н., /в полза на когото е била учредена договорна ипотека върху собствен на наследодателите на ищците недвижим имот, който е бил и взискател по изпълнителното дело, по което имота е бил продаден чрез публична продан/, е прогласена нищожността на договорната ипотека, следва да се посочи, че то е непротивопоставимо на ответниците по настоящия иск Т. Г. Н. и Р. Й. Н., които не са били страни по това производство. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, а съгласно чл. 298 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. То не е задължително за трети лица. Правните последици на едно решение може да понесе само лице, което е обвързано от него, а за необвързаните от решението лица, съществува единствено задължението да зачитат съдебното решение, т. е. да приемат, че в отношенията между обвързаните лица, правата и задълженията съществуват такива, каквито са установени от съдебното решение. В отношенията между обвързаните от решението и третите- необвързани от решението лица обаче, силата на присъдено нещо не действа. По изключение, силата на присъдено нещо се разпростира и по отношение на такива лица, които не са били конституирани в производството, когато решението с оглед естеството на спорното правоотношение трябва да бъде еднакво и по отношение на неучаствали лица- в случаите но чл. 216 ал. 2 от ГПК. А съобразно разпоредбата на ал. 3 на чл. 298 от ГПК, действие по отношение на всички има решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове. Конкретният случай не е такъв и не попада в посочените хипотези.

Относно развитите в писменото становище на ищците съображения относно вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договорната ипотека и продажбата на процесния имот на ответниците, съдът счита, че тези обстоятелства не засягат правата на собственост върху процесния имот на праводателя на ответниците Д. П. и на ответниците по иска. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно чл. 1 от ПВп, вписването е юридически акт с гражданско- правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната- ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като правно действие обаче, вписването няма отношение към съдържанието на гражданско- правния спор и не може да му въздейства относно принадлежността на вещното право, тъй като не го обуславя. Праводателката на ответниците Д. П. добросъвестно е купила имота, придобила го е на основание властнически държавен акт /а не чрез сделка/, а и придобиването е станало преди вписването на исковата молба за обявяване нищожност на договорната ипотека, чието действие е отпаднало, тъй като решението по него не е вписано и касае само правоотношенията между ипотекарните длъжници и ипотекарния кредитор и няма действие по отношение на праводателката Д. П. и ответниците по иска.

Дори и да не се приеме изложеното по- горе, следва да се посочи, че от придобиването на имота от ответниците на 23.06.2003 г. до предявяване на иска по чл. 108 от ЗС на 30.12.2008 г., по който исковата молба е вписана на 26.02.2009 г., /след като е отпаднало действието на вписването на исковата молба по иска за нищожност на договорната ипотека, поради невписване на решението по него/, са изминали повече от пет години и ответниците като добросъвестни владелци, които придобили същия на правно основание, годно да ги направи собственици, са станали собственици на имота по давност.

С оглед изложеното съдът приема, че ищците по настоящия иск не са собственици на процесния имот. Ответниците по иска добросъвестно придобили собствеността на основание договор за продажба от собственик- праводателката им Д. П., която се е легитимирала като собственик на имота с Постановлението за възлагане, а и с извършване на публичната продан на ипотекирания имот, съгласно чл. 175 от ЗЗД, всички ипотеки върху него се заличават, и ответниците не се намират без основание в него.

Що се касае до предявения иск при условията на алтернативност за заплащане равностойността на процесния имот, съдът счита, че е недопустимо съединяването на така предявените два иска- иск по чл. 108 от ЗС с иск за заплащане равностойност на недвижим имот. Съединяването при условията на алтернативност е допустимо, когато едно и също право /напр. правото на собственост/ се основава на различни основания, каквато хипотеза в случая очевидно не е налице. Допустимо е алтернативно съединяване на искове при няколко конкуриращи се правомощия, възникнали от едно основание- напр. за собственост на движими вещи с иск за заплащане на тяхната равностойност, но в този случай при тези два иска в основата стои доказаността на правото на собственост върху движимите вещи, респ. следва да е установено, че движимите вещи са собственост на ищеца, но поради липсата или развалата им, се иска тяхната равностойност. В случая обаче, се иска съдът да присъди равностойност на недвижим имот, ако иска за собственост върху него не се уважи, т. е. дори и да не се признае, че ищецът е собственик на вещта, то се иска да се присъди равностойността на имота, което искане не намира законова опора. Не на последно място следва да се посочи и това, че ищецът М. Д. М., който е действал извън обема на дадените му правомощия, не може да черпи права от собственото си поведение. А дори и да се приеме, че претенцията е основателна, то същата е погасена по давност, тъй като от момента на извършване на сделката до предявяването на настоящия иск, са изминали повече от пет години.

С оглед изложеното предявените искове за собственост върху процесния недвижим имот и за заплащане на равностойността му, следва да се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на делото следва ищците да заплатят на ответниците разноските по делото в размер от по 1500 лв. за всеки.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. С. от гр. С. З., ул. „А. Б. № * вх.* ап.* с ЕГН * и М. Д.М. от с. М.В., община С. З. с ЕГН * против Т. Г. Н. с ЕГН * и Р. Й. Н. с ЕГН *, двамата с постоянен адрес гр. С. З., ул. "К. А. Б. № * вх.* ап.* иск на основание чл. 108 от ЗС за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. №* вх. * ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня- столова, сервизни помещения /баня, тоалетна и антре/ и два балкона, при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № * с площ 8.04 кв.м., при граници: от изток- избено помещение №* и коридор, от запад- двор, от север избено помещение №* , от юг- избено помещение № *, заедно с 1.350 % идеални части.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. М. С. от гр. С. З., ул. „А. Б. № * вх.* ап.* с ЕГН * и М. Д. М. от с. М. В., община С. З. с ЕГН * против Т. Г. Н. с ЕГН * и Р. Й. Н. с ЕГН *, двамата с постоянен адрес гр. С. З., ул. "К. А. Б. № * вх.* ап.* иск за заплащане на сумата в размер на 51073.90 лв., представляваща равностойността на недвижим имот находящ се в гр. С. З. ул. „А. Б. №* вх.* ап.*, представляващ апартамент със застроена площ от 81.35 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, кухня- столова, сервизни помещения /баня, тоалетна и антре/ и два балкона, при граници: от изток - ул. "К. Б., от запад- двор, от север- апартамент от съседен вход, от юг- апартамент и стълбищна клетка, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ 8.04 кв.м., при граници: от изток- избено помещение № * и коридор, от запад- двор, от север избено помещение №*, от юг- избено помещение № *, заедно с 1.350 % идеални части.

ОСЪЖДА Р. М. С. от гр. С. З., ул. „А. Б. № * вх.* ап.* с ЕГН * и М. Д. М. от с. М.В., община С. З. с ЕГН * да заплатят на Т. Г. Н. с ЕГН * и на Р. Й. Н. с ЕГН *, двамата с постоянен адрес гр. С. З., ул. "К.А. Б. №* вх.* ап.*- разноски по делото в размер от по 1500 лв. за всеки.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: