РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100101833 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Я. С. с ЕГН **********,
адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, действаща чрез пълномощника си
адвокат Николай Димитров, съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, ет. 3, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО"ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов
Димитров, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 30 000 лева
– главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 09.03.2023 г., настъпило около 17.
42 часа в гр. Бургас, ул. „А. Г. Коджакафалията“ в автобус „Йебус“ с рег. № А0876РА,
собственост на „Бургас Бус“ ЕООД , вследствие действия на водача му, който в разрез
с правилата за движение по пътищата, по време на движение не осигурява всички
условия за безопасно превозване на пътниците, като внезапно натиска спирачки,
вследствие на което са пострадали двама от пътниците, като единият от тях е ищцата,
която получила средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура на носни кости и
контузия на гръдния кош и коляното, като обезщетението се търси ведно със законна
лихва за забава от дата на депозиране на извънсъдебната претенция пред
застрахователя на 04.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за
1
присъждане на направените по делото разноски, в това число и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
процесния автобус, като се сочи, че вследствие на деянието на водача му, за което било
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и издадена наказателно
постановление, ищцата получила горните увреждания, довели до болки и страдания,
тъй като непосредствено след инцидента била откарана в УМБАЛ – Бургас, били
направи необходимите изследвания и предписано съответно лечение, като към датата
на завеждане на иска ищцата продължава да се възстановява в домашни условия, и
всичко това рефлектирало и на емоционалното и психичното й състояние, като се
излагат доводи за изживяванията и състоянието й в тази насока.
Правното основание на предявения иск е чл. 429, ал. 1, предл. 1-во във връзка с
чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска, като се
оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, както и
съставения констативен протокол, виновността на водача на автобуса, и причинната
връзка със сочения резултат. Заявява се също така, че липсва доказателства да е налице
увреждане на гръден кош и коляно. Излага се също така, че пострадалата сама е
допринесла за настъпването на увреждането, тъй като пътник не е положила
достатъчна грижа да следи движението на автобуса и да реагира на движението
съобразно ситуацията. Сочи се и че е налице съпричиняване, тъй като непосредствено
след инцидента и извършените медицински прегледи ищцата е отказала да бъде
хоспитализира за да й бъде проведено адекватно лечение във връзка с получените
травми, като излага подробно доводите си в тази насока. Сочи също така, че
претендираното обезщетение е завишено по размер и не отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като излага обстойно гледната си точка по този
въпрос.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на процесния автобус към
датата на настъпване на ПТП-то на 09.03.2023 г., както и че ищцата е завела
извънсъдебна претенция пред застрахователя, по която пред него е образувана щета от
04.08.2023 г.
2
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-
3540/13.03.2023 г. се установява, че водъчът на процесният автобус по време на
движение не осигурява всички условия за безопасното превозване на пътниците, като
употребява внезапни спирачки, в следствие на което падат двама пътници в автобуса,
като единият от тях е Г. С., която получава фрактура на носа, но отказва
хоспитализиране.
От представената по делото медицинска документация и заключението на
вещото лице по изпълнената съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания и като неоспорена от страните, допълнена с изявленията на експерта в
съдебно заседание, се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е
получила счупване на носни кости, оток около носа и контузия на гръдния кош. На
базата на констатираната сатурация /насищане на кръвта с кислород/ от 98% и липсата
на документирано кръвотечение от засегната област, експертът прави преценката, че
претърпените увреждания не са били тежки по своята степен и характер. Счупването
на носни кости с оток окото носа, са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като тази преценка д-р Мирчев извлича
на базата на липсата на медицински данни, които да обосноват наличие на опасност за
живота на пострадалата. Не се установяват и данни за изместване на космата пирамида
или трайно затрудняване на носното дишане. Излага също така, че вписаната в
медицинската документация „контузия на гръдният кош" е събирателен термин, като с
него биха могли да се опишат различни травматични увреждания в областта, като
охлузване, кръвонасядане, оток, както и само болка, без видими травматични
увреждания. Вещото лице посочва също така, че в предоставената медицинска
документация по делото не се установяват данни за настъпили усложнения в резултат
на претърпяното ПТП, както и че на базата на тежестта и локализацията на
травматичните увреждания се прави преценката, че при обичаен /физиологичен/
възстановителен процес, болките, които обичайно биха го съпътствали, са продължили
не повече от 3-4 седмици. Не се установява да е извършвано извънболнично лечение
или лечебно-възстановителни процедури след ПТП, като е видно, че към момента на
прегледа на пострадалата е била направена преценка за хоспитализация, но същата е
била отказана от нея.
От изисканите данни от РЗОК е видно, че извършената медицинска дейност на
пациентката Г. Я. в периода от 09.03.2023 г. до 31.12.2023 г., обхваща следните: на
23.03.2023 г. – рентгенография на колянна става; на 10.03.2023 г. и 23.03.2023 г.
консултации във връзка с счупване на костите на носа; на 25.05.2023 г. преглед във
връзка с суспектна глаукома, извършени при общопрактикуващия д-р Катя Гераскова.
Вещото лице инж. Жулиета Едрева по изпълнената автотехническа експертиза,
3
заключението по която съдът също изцяло кредитира, като изготвено от лице с
нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси, е категорично, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на автобуса, който е следвало плавно да намалява скоростта с
т.нар. комфортабилно спирачно закъснение, при което пътниците не политат, като
според експертът водачът не е изпълнил задължението си да осигурява всички условия
за безопасно превозване на пътници. Вещото лице сочи, че на показаната схема на ПТП
(Фиг. 1) в констативния протокол се вижда района на местопроизшествието в гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, по ул. „Александър Георгиев Коджакафалията“.
Местопроизшествието е между блок 52 и блок 282 и преди бензиностанция „Шел“.
Улицата е двупосочна, с по три ленти за движение за всяка посока с разделителна
ивица по средата, като най-дясната лента е само за автобуси, означена с пътна
маркировка BUS. Излага също така, че липсват данни за местоположението на
пострадалата пътничка в автобуса. Тя може да е била права и да е паднала на пода.
Може да е седяла и пак да падне от седалката, след внезапното намаляване на
скоростта. В заключение инж. Едрева посочва, че травматичните увреждания са
настъпили поради падането на жената, след като изгубила равновесие. Водачът е могъл
да предотврати произшествието, ако беше изпълнил задължението си да управлява
автобуса, като непрекъснато осигурява всички условия за безопасно превозване на
пътници. Пътничката е нямало как да предотврати настъпването на ПТП, като то е
настъпило в пряка причинна връзка с действията на водача на автобуса.
По делото като свидетел е разпитан С. М. – водача на автобуса, който заявява, че
си спомня за процесния инцидент от 09.03.2023 г. Разказва как след светофара на бул.
„Коджакафалията“ в ж.к. „Меден рудник“ тръгнал в посока спирката. Жената, която е
пострадала, станала от седалката точно на светофара и отишла към вратата, като се
приготвяла да слиза, като това лично е възприел чрез огледалото. Свидетелят заявява,
че му секли пътя и трябвало по някакъв начин да реагира, при което натиснал спирачки
и тя паднала. Най-вероятно се е държала някъде. Няма как да не се е държала, като
според него вече била застанала пред вратата и чакала да слезе. Освен тази жена
паднали и доста други хора, но всъщност тя пострадала. Бил му съставен акт, че не е
осигурил безопасността, като си платил глобата от 20 лв. Уточнява, че се е придвижвал
в бус лентата, като малко преди кръстовището маркировката била непрекъсната и
може би 50 м. ставала прекъсната пунктирана жълта линия. Имало бус, който изчаквал
той да мине, и тогава един лек автомобил минал между автобуса и буса и му сякъл
пътя, при което той трябвало да реагира, тъй като автомобилът просто внезапно
навлязъл в неговата лента. Иначе щял да настъпи сблъсък между автобуса и лекия
автомобил.
В съдебно заседание, след изслушване и на така събраните гласни доказателства,
експертът заявява изрично, че поддържа депозираното от него заключение, като
4
уточнява, че по принцип чисто теоретично пътникът е възможно да падне и от седнало
положение, след като е имало и други пътници, които са паднали, явно самото спиране
е било внезапно. Може да падне на земята и да си удари носа, дори да е бил седнал.
Може да се удари в стъкло или в ръка, на всяка повърхност не остра, тъй като костите
на носа са крехки. С оглед на събраните в днешното съдебно заседание гласни
доказателства сочи, че е възможно пътничката е била права. Не може да се каже кое е
най-безопасното място в един автобус при така развилата се ситуация. Не е
задължително всички да седят, това е автобус, има места и за правостоящи със
съответните дръжки.
Така и д-р Мирчев е заявил, че няма как да отговори с категоричност дали
лицето е било седнало или право в автобуса, като това, което може да каже с
категоричност е че тези травми са вследствие на удар в тъп предмет с широка
контактуваща повърхност и всеки удар с такъв предмет ще причини такъв вид
увреждане.
От ангажираните по делото гласни доказателства на Н. С.– съпруг на ищцата, се
установява, че след инцидента е получил обаждане от нея, след което взел колата и
отишъл на спирката „Бадемите“ в ж.к. Меден рудник, където тя му казала, че е
настъпило произшествието. Когато пристигнал там нея я преглеждали в линейката –
носът й кървял и бил син. Били три жени там, като тя била най-пострадала. Съпругата
му споделила след инцидента, че шофьорът си карал, но някакъв лек автомобил без да
даде мигач му е сякъл пътя, поради което той е набил спирачки и тя е паднала. Била е
станала да слиза и вследствие на внезапното спиране се е ударила директно в кабината
на шофьора. След прегледа в линейката заминали към „Бърза помощ“, като и той
потеглил натам. Чакал около час тя да излезе. Тя не била адекватна, понеже била
уплашена. Казала му, че вкъщи ще му разказва какво се е случило. Вечерта тя не
останала в болницата, просто й дали 14 дни болнични, през които ходили на прегледи.
Травмите, които получила били счупен нос, натъртени гърди и охлузен крак. Не били й
правили операция на носа. През това време, докато била в болнични, се оплаквала от
болки в носа и в крака, защото той бил доста охлузен. Трудно вървяла, трудно влизала
в колата и трудно излизала, трудно се придвижвала по стълбите, като доколкото помни
левият й крак бил пострадал, като охлузването било на коляното. Изпитвала болки и
страдания непосредствено след инцидента, най-вече при лягане и при ставане, дори
той заедно с дъщеря му поели домакинските работи у дома. Съпругата му не можела
да се обслужва домакинската работа, тоалета сама си го правела. Нощно време се
стряскала. Непосредствено след инцидента пиела болкоуспокояващи от типа на
аналгитици, дори вечер се е случвало да става да вземе специално хапче за успокояване
на болката. Носът й доста време синеел, като наред с това имало фиксиране, за да
зарасне правилно, чрез поставени някакви специални лепенки отгоре и отдолу, с които
бил фиксиран. Според него това не е пречело на дишането й, като й тя не му е
5
споделяла да има някакви затруднения с дишането. Просто й пречело, ако докосне
мястото, когато се облича например и го докосне, изпитвала болка. След тези 14 дни
болнични тя се върнала на работа, но му споделяла, че се страхува да се вози в автобус.
Пак ходила на работа с автобуса, но вече не ставала преди спирката, а чакала автобусът
да спре и тогава ставала. Понякога и сега, когато пътували с колата се стряска и
казвала: „Къде си тръгнал“. Преди не била така. Свидетелят излага също така, че след
ПТП тя станала по-сприхава, по-емоционална, по-невъздържана. Емоцията й
надвишавала нормалното и започнали да се посдърпват малко. Това било след
инцидента. След това нещата постепенно се уталожили с времето. Според него вече се
е възстановила напълно, но изпитвала страх да се вози в автобуса.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като изходящи от
лице с възможност за преки и непосредствени наблюдения над живота на ищцата, и
поради съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в
случая е сторено, като е получен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на
увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него
претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.
Съобразно сега действащото законодателство очертаният кръг на
застрахованите лица по застраховката "Гражданска отговорност” не изключва водача
на превозното средство, защото със застрахователна защита се ползват, както
собствениците, така и несобствениците, независимо дали го управляват
6
непосредствено, стига да го ползват на законно основание.
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач на процесния
автобус, виновно е причинил на ищцата процесните травми, вследствие на падането й,
поради внезапното спиране на автобуса. По отношение на вината следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, като в случая не е налице насрещно обратно доказване.
Напротив вината на водача на автомобила се доказва по категоричен начин от
изпълнената автотехническа експертиза, изготвения във връзка с ПТП –то констативен
протокол, и изявлението на водачът, че е заплатил глобата във връзка с реализираното
спрямо него административно–наказателно производство, за което са налице и писмени
данни по делото – уведомление от Областна дирекция на МВР – Бургас /л. 54/. Съдът
намира, с оглед на изложеното и предвид данните по делото за механизма на
настъпване на ПТП, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
друг участник в движението – неизвестен лек автомобил, е сякъл пътя на автобуса, но
това не означава, че при намаляване на скоростта, без рязко спиране, водачът е нямало
да избегне сблъсъка. В тази връзка следва да се съобразят и дадените указания в
Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, съгласно
които спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13,
ал. 1 НК /крайна необходимост/ и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или
увреждане на хора. При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да
бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините,
предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В крайна сметка
не може водачът да се позовава на крайна необходимост, когато уврежда живота и
здравето на хора. Всъщност и самото предложение, депозирано в хода на заявената
извънсъдебна претенция, изходящо от застрахователя за заплащане на обезщетение от
500 лв., съставлява един вид съгласие за наличието на виновното и противоправно
поведение на застрахования водач.
Наред с това се установи, че вследствие на ПТП-то ищцата е получила
гореописаните увреждания - счупване на носни кости, оток около носа и контузия на
7
гръдния кош /без травматични промени от рентгенографията на гръден кош и бял
двор/, както и охлузване на коляното, по данни на св. Николов и приема й в
болничното заведение /лист 13/, като претърпените увреждания не са били тежки по
своята степен и характер, и същите са отшумели в рамките на 3-4 седмици, като няма
данни и доказателства за някакви усложнения, като ищцата се е възстановила напълно.
В същото време през тези 3-4 седмици е нормално да е изпитвала болки, особено
непосредствено след инцидента, като е била уплашена от случилото се и след това е
продължила да се страхува, като се вози в автобус. Пострадала е била в болничен 2
седмици, като след оказаната й спешна помощ след инцидента, във връзка с травмите е
посетила още два пъти личния си лекар – на 10.03.2023 г. и 23.03.2023 г. След
болничния от 14 дни се е върнала на работа т.е. е била в състояние да работи. При това
положение следва да се приеме, че в резултат на поведението на застрахования са
настъпили гореописаните увреждания, които за ищцата съставляват неимуществени
вреди. Те се съизмеряват с претърпените от нея болки и страдания. В тази връзка с
оглед характера на уврежданията и претърпените болки и страдания и оздравителния
процес, описани по-горе, мотивират съдът да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лева. Ищцата се е
възстановила напълно, като е имала нормален оздравителен процес, но е останал
някакъв страх да се вози права в автобус.
По повода на заявените в исковата молба чувства на доминиращ емоционален
фон, ниска оценка, провокирана от социалната изолация, дистанцираност, самота,
усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално страдание и т. н.,
следва да се отбележи, че ищцата е била в болничен само две седмици, като няма данни
да е изпитала гореописаните емоционални усещания, както и те да имат връзка с
процесното ПТП.
Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника за съпричиняване, тъй като
не се установи ищцата да е била в тежко положение и това, че не е била
хоспитализирана да е повлияло негативно на оздравителния й процес. Напротив, както
вече бе отбелязано, се установи, че претърпените увреждания не са били тежки по
своята степен и характер, и оздравителния процес е протекъл нормално. Също така не
може да се приеме и че поведението й като пътник в автобуса, който е станал прав,
приготвяйки се да слиза на наближаващата спирка, е допринесло по някакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат. Обстоятелството, че същата е станала, не
обоснова извод за съпричиняване, при все че тя е загубила равновесие и е паднала на
пода, вследствие рязко настъпилото внезапно ускорение от инерционната сила при
рязкото спиране на автобуса, което както казват вещите лица е могло да се случи и на
седящ пътник. Следва да се отбележи в тази връзка също така, че липсва нормативно
установено задължение на пътниците, без оглед възрастта им и физическото им
състояние, да пътуват в автобус на градския транспорт седнали. Всъщност във връзка с
8
доводите за съпричиняване следва да се акцентира върху това, че въобще не се твърди
и сочи такова поведение у ищцата, което да се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди, за да се направи извода за някакво съпричиняване от нейна страна
при настъпването на вредоносния резултат.
При това съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 5 000 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
претендиран такъв от 30 000 лева.
Във връзка с акцесорната претенцията за законна лихва следва да се отбележи, че
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/, като в този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Така и
според решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода
от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. В случая предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя е 04.08.2023 г., при което съдът намира, че
законната лихва за забава следва да се присъди от тази дата върху уважената главница
от 5 000 лв.
При този изход на спора и с оглед претенции на страните за присъждане на
сторените по делото разноски следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 269. 97 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената
част от исковете и представения списък на разноските.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на
адвокат Николай Димитров на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата в размер на 560 лв., определено в минимален размер в съответствие с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери за адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.
Ответното дружество също има право да получи част от направените разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковете и представения списък на
разноските, или сумата от 3 416. 66 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
9
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да
заплати на Г. Я. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие от
09.03.2023 г., настъпило около 17. 42 часа в гр. Бургас, ул. „А. Г. Коджакафалията“ в
автобус „Йебус“ с рег. № А0876РА, собственост на „Бургас Бус“ ЕООД , вследствие
действия на водача му, който в разрез с правилата за движение по пътищата, по време
на движение не осигурява всички условия за безопасно превозване на пътниците, като
внезапно натиска спирачки, вследствие на което са пострадали пътници, сред които и
Г. Я. С., която получила фрактура на носни кости и оток на носа, контузия на гръдния
кош и коляното, свързани с болки и страдания, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от 5 000 лв. от 04.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 269. 97 лв. /двеста шестдесет и девет лева и 97 ст./ за направените по делото
разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 5 000 лв. до
пълния заявен размер от 30 000 лв., ведно със претенцията за законна лихва от
04.08.2023 г. върху отхвърлената главница.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да
заплати на адвокат Николай Николаев Димитров, адв. номер **********, служебен
адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3, сумата
от 560 лв. /петстотин и шестдесет лева/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Осъжда Г. Я. С. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София –
1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров,
сумата от 3 416. 66 лв. /три хиляди четиристотин и шестнадесет лева/ за направените
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
10
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11