Р Е Ш E Н И Е
№490
Гр. ***, 27.11.2019 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – ***, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 593/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на С.Б.Д. с ЕГН ********** и Е.П.Д.
с ЕГН ********** *** против Заповед № 1382/29.08.2019 година, издадена от кмета
на община ***. С оспорвания акт, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено
премахването на строеж: „Плътна ограда“, намиращ се в ПИ ***, кв.***по плана на
гр. ***, кв. „***“, с административен адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот
с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. ***.
В жалбата се излагат съображения, че заповедта е
постановена при съществени процесуални нарушения и е в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че оградата е съществувала през 1970 година и е
била масивна в долната си част, а в горната – ажурна, изградена с метални пана;
че през 2016 година е направен текущ ремонт на същата /по смисъла на § 5, т. 42,
т. 43 и т. 44 от ЗУТ/, изразяващ се в измазване и боядисване на долната плътна
част, захващане на колонките с бетон и подмяна на елементи от горната ажурна
част чрез поставяне на нови метални пана, тъй като старата ламарина била
ръждясала и негодна за поправка и боядисване. С оглед на това, жалбоподателите
считат, че за оградата преди ремонта е приложим § 16, ал.1 от ЗУТ, т.е.
следвало е да се изследва търпимостта на строежа, а в обстоятелствената част на
оспорвания акт липсва посочване на годината на построяване на оградата преди
ремонта и обсъждане на въпроса дали тя е била допустима по действащите по време
на извършването й правила и нормативи и подробни градоустройствени планове,
което представлява съществено процесуално нарушение, поради което молят съда да
я отмени.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година,
жалбоподателите се явяват лично и с упълномощеният от тях процесуален
представител адвокат Т. М. от АК Шумен, които поддържат жалбата и молят съда да
я отмени, по съображения, изложени в нея и в представени по делото писмени
бележки. Претендират направените по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 28.10.2019 година ответникът
по жалбата – кмета на община ***, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Д. Е., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда
да я остави без уважение. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно списък
по чл.80 от ГПК.
Административен съд – ***, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.03.2018 година в община *** е постъпила жалба
вх. № 18/ТР-873 от същата дата /лист 53/, подадена от В. И. и други лица,
положили подписите си в приложение към нея, с изнесени данни за наличие на
незаконни постройки в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, с
административен адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр. ***, които навлизат в уличното платно. По повод на подадената
жалба в община *** била образувана преписка, в хода на която били извършени
проверки на място и били изискани документи, необходими за извършване на
преценка достоверността на изложеното.
На 15.05.2018 година и 19.03.2019 година оправомощени
служители от общинската администрация при община *** извършили проверки в имота
на жалбоподателите и констатирали, че от южната страна ПИ *** е ограден с
плътна метална ограда, чиято конструкция е изпълнена чрез бетониране към
земната основа на колони от кухи стоманени профили със сечение 60/40 мм.
Бетонирането било извършено чрез единични, неармирани, безформени фундаменти,
видими от вътрешната страна на оградата. Над фундаментите между колоните, чрез
заваряване, към тях били монтирани стоманобетонни панели с височина 50 – 60 см,
обрамчени със стоманени профили. Панелите се държали само на заварките и не
лежали върху терена, а на отделни места под тях имало подложени каменни блокове
за допълнително подпиране. Към стоманените колони чрез два хоризонтално
заварени профила били монтирани плътни пана от профилна ламарина. Констатациите
от проверките длъжностните лица обективирали в Констативен протокол №
1-18/ТР-873 от 15.05.2018 година /лист 48/ и Констативен протокол № 4-18/ТР-873
от 19.03.2019 година /лист 22/. При ***та проверка на място присъствали и
жалбоподателите, които се подписали в протокола. От тях били изискани
строителни книжа за построените в имота им сгради и ограда, но такива не били
представени. С писмо от 26.11.2018 година /лист 44/ С.Д. представила нотариално
заверена декларация от трима свидетели: П. Н. А., Г. Е. Т. и Р. М. П. /лист 45/,
съдържаща заявленията им, според които строежът на плътната метална ограда от
метални платна върху бетонова основа е започнал през 2017 година и към
настоящия момент все още не е довършена, а с Писмо /Заявление/ вх. №
18/ТР-873-7 от 08.01.2019 година /лист 27/ депозирала Конструктивно
становище/лист 28-34/, изготвено от инж. Н. С., притежаващ Удостоверение за
ограничена проектантска правоспособност рег. № 27058 /лист 30/ и снимков
материал към него /лист 35-40/. Според заключението на инж. Стоилов – т. ІІІ.1.
„Металната ограда се класифицира като паянтова плътна ограда. Тя не е изпълнена
върху бетонова основа и изрично посочва, че по описания начин на монтиране,
оградата не отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ по отношение на
механично съпротивление и устойчивост.
В преписката се съдържат и Заключение за конструктивно
становище, изготвено от инж. Б. П. – ст.експерт в дирекция „Строителство,
инфраструктура и екология“ при община *** /лист 26/, според което
„Конструкцията на оградата е изпълнена чрез бетониране към земната основа на
колони от кухи стоманени профили със сечение 60/40 мм. Бетонирането е извършено
чрез единични, неармирани, безформени фундаменти, които са видими от вътрешната
страна на оградата. Над фундаментите, между колоните, чрез заваряване, към тях
са монтирани стоманобетонни панели с височина около 50 – 60 см, обрамчени със
стоманени профили. Панелите се държат само на заварките и не лежат върху
терена. На отделни места под панелите са подлагани каменни блокове за
допълнително подпиране, които не изпълняват предназначението си. Към стоманените
колони чрез два хоризонтално заварени профила са монтирани плътни пана от
профилна ламарина. С оглед на тези констатации, инж. П. направил заключение, че
„По описания начин на монтиране, оградата не отговаря на чл. 169 относно
„Механично съпротивление и устойчивост“.
При подробното разглеждане на събраните документи във
връзка с образуваната административна преписка в Община *** било установено,
респ. отразено в Констативен акт № 8-18/ТР-873 от 17.06.2019 година /лист 16-18/, че обектът на проверката „Плътна ограда“ е изграден без
одобрен проект, без съгласувани и одобрени части на проекта, без съгласуване с
контролни органи, без разрешение за строеж, откриване на строителна площадка и
заповедна книга. За него имало изготвен Протокол за определяне на строителна
линия и ниво от 2018 година, подписан от инж. Н. Н. Той бил приет за строеж
шеста категория, съгласно чл. 12 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата
на видовете строежи. Изрично в констативният акт /лист 16-18/ било отразено, че
тъй като годината на започнатото изграждане на оградата е 2017 година, не е
необходимо изследването на строежа за търпимост съгласно § 16 от Преходните
разпоредби на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При така установените факти,
работната група от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по
строителството“ при община *** направила извод, че изградената ограда
представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и е изграден в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. Преписи от Констативен акт № 8-18/ТР-873 от 17.06.2019 година били връчени на
жалбоподателите на 10.07.2019 година, което се установява от разпечатка във
връзка с проследяване на пратка /лист 14 и 15/, но те не представили възражения
срещу него в законоустановения 7-дневен срок, който изтекъл на 17.07.2019 година
/сряда, присъствен ден/.
На 29.08.2019 година, основавайки се на резултатите от извършените проверки
и констатациите в нарочните протоколи, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4,
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и като счел, че гореописаният строеж
е незаконен, кметът на община *** издал процесната Заповед № 1382 /лист 11-13/.
По делото е назначена и изслушана съдебно – техническа
експертиза. Съгласно заключението на вещото, което съдът възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвено „Процесният строеж, за който
е издадена обжалваната заповед, е изпълнен от южната страна на ПИ с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. ***, идентичен с ПИ № *** кв.***по
отменения кадастрален план на гр. ***,
кв. „***“. Представлява плътна метална ограда. Относно конструкцията на
оградата, вещото лице констатира, че е изпълнена от бетонирани към земната
основа колове от кухи стоманени профили с размер 60/40 мм с височина 2,5 м.
Между коловете посредством заварка са монтирани стоманобетонни панели с
височина 0,5 м и дебелина 5 см. Над тях са монтирани плътни метални пана от
ламарина LT-профил с височина 1,75 – 1,90
м. Металните пана са прикрепени към металните колове посредством заварка на по
два броя хоризонтално разположени кухи стоманени профили с размер 50/30 мм.
Относно дължината на оградата експертът е уточнил, че общата такава откъм
южната страна на ПИ № *** и ПИ № 1526, в кв. ***по отменения кадастрален план
на гр. ***, кв. „***“ е около 25 м., но от тях 5 м са от южната страна на ПИ № ***,
а останалите около 20 м. са по южната граница на ПИ с идентификатор
55871.504.890 по КК на гр. ***, идентичен с ПИ № 1526, кв.***по отменения КП
на гр. ***, кв. „***“.
По делото, по искане на жалбоподателите, са разпитани
трима свидетели – техни съседи, без родство и дела със страните: Р. М. П., Н. С.
А. и Х. Д. Х., на чиито показания съдът дава вяра, тъй като ги намира за
обективни, безпротиворечиви и лишени от заинтересованост от изхода на спора.
Същите заявяват, че на мястото на сегашната ограда е имало стара такава, на
която през 2016 година жалбоподателите започнали да правят ремонт. Предишната
ограда била направена от север със стара ламарина, а от юг с мрежа, монтирана
върху метални колове. Сега старата ламарина и мрежата били махнати и подменени
с нова ламарина.
При така установените факти, настоящия съдебен състав
на Административен съд – *** като извърши по реда на чл. 168, ал.1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ,
от легитимирани лица, адресати на заповедта за премахване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От правна страна:
Кметът на общината осъществява административен контрол
по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и
шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от
кмета на община *** във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на
територията. Същият, съгласно чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ има право да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения строеж е VІ-та
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/2003 г.
за номенклатурата на видовете строежи. Въз основа на изложеното се приема, че
оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира
волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на
жалбоподателите. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като
такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се
отнася в пълна степен и за актовете по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за
неговата законосъобразност, а това задължава административния орган при
неговото издаване да съблюдава предвидените от законодателя изисквания и
условия. Формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на
издадени при неспазването й административни актове – чл. 146, т. 2 от АПК. В
случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно
и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както и
същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за
провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява
незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя, макар че в
конкретния случай това е направено в присъствието на жалбоподателите и е отразено
в Констативен протокол № 1-18/ТР-873 от
15.05.2018 година /лист 48/. За последващата проверка и резултатите от нея те
също са били уведомени с писмо, но оспорване съдържанието на протоколите няма.
Такова не се прави и в настоящото производство. Отделно, описанието в
обстоятелствената част на заповедта съответства на констативните актове, а
последните имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. В
този смисъл, нарушение на административнопроизводствените правила не се
установява, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3
от АПК.
Относно съответствието на
административния акт с материалноправните разпоредби:
Съществуването на оградата, чието
премахване е постановено, не е спорно и не се отрича от С. и Е. Д. Спори се
дали същата е изградена през 2017 година, както е възприел административният
орган, или е направена през 1970 година. Това твърдение на жалбоподателите
съдът намира за неоснователно и недоказано, доколкото се опровергава и от
писмен документ, представен от самата Д., а именно: нотариално заверена
декларация от П. Н. А., Г. Е. Т. и Р. М. П./лист 45/, в която са заявили, че
плътната метална ограда е започната да се изгражда през 2017 година и все още
не е довършена. Предвид това, съдът намира че правилно и обосновано
административният орган е приел, че се касае за незаконен строеж, който при
наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде премахнат.
Съображенията
са следните:
Съгласно § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни
и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от
проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а именно: ограда.
От събраните
по делото доказателства категорично се установява, че се касае за незаконен
строеж. От констативния акт и от заключението на вещото лице се установява, че
оградата, находяща се в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, с
административен адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр. ***, има характер на строеж по смисъла на ЗУТ и за
нея не е издавано разрешение за строеж, нито има одобрени инвестиционни
проекти. Такива не са представени от жалбоподателите, въпреки че са изискани от
тях по време на проверката.
От изложеното се установява,
че строежът е извършен без изискваните от закона строителни книжа – без
издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл.
147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Същият не попада и в хипотезата на чл. 151,
ал. 1 от ЗУТ, въвеждаща изключение относно изискването за издаване на
разрешение на строеж в изрично предвидените в нея случаи. По отношение на
оградите, изключението касае леки прозирни огради и плътни огради с височина на
плътната част до 0,6 м в рамките на
поземления имот,
каквато безспорно не е процесната, тъй като е изградена от плътни метални пана
с височина 1,75 – 1,85 м.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на
разрешение за строеж, с оглед на което се подкрепя изведения по – горе извод,
че обектът представлява строеж по смисъла на
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че за извършването
на строежи е установен разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за
стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл.
148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени, респ. липсата на
надлежно издадено разрешение за строеж на процесната сграда, прави същата
незаконна.
Необходимостта от извършване на строителството след издаване на
разрешение за строеж се извежда и по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ.
Според посочената разпоредба за издаване на разрешение за строеж на плътни
огради на урегулирани поземлени имоти с
височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9, не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти.
В хода на административното
производство са установявани факти и събирани доказателства за извършване на
строителство в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа.
Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния акт от
проверяващите длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в
атакуваната заповед. След като са налице непротиворечиви фактически основания,
характеризиращи строежа като незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите
материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж „Плътна ограда“
намиращ се в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, с административен
адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. ***. Доколкото в диспозитива на оспорвания административен акт не
е посочена дължината на оградата, то съдът намира, че не е налице противоречие
или неяснота, че той касае само частта, намираща се в ПИ ***, кв.***по плана на
гр. ***, кв. ***, с административен адрес: ул. *** № 3, представляващ имот с
идентификатор ***по кадастралната карта на гр. ***, а именно само частта от 5
метра.
Законосъобразното
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен
незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно
строежът да не е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Липсата на строителни книжа
и твърденията за момента на изграждане на пристройката, обуславят и проверката
по § 127 от ПР на ЗУТ, доколкото търпимите
строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, т.е. „търпимостта“ на
строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на
административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Жалбоподателите
твърдят, че строежът е търпим, тъй като оградата била изградена още през 1970 година,
а през 2016 година е направен само ремонт на същата, и административният орган
не е отчел това обстоятелство.
Това възражение
на жалбоподателите съдът намира за неоснователно по следните съображения: За да
бъде един
строеж търпим трябва да отговаря на следните условия, които трябва да са налице
едновременно:
1. да е изграден преди 07.04.1987 г. или до
31.03.2001 година; 2. да е
незаконен – без строителни книжа; 3. да е допустим по действащите подробни
устройствени планове и по правилата и нормите, действали както по времето на
изграждане на строежа, така и по сега действащите.
От събраните по делото
доказателства не се установява /в т.ч. и от свидетелските показания/, строежът
– плътна ограда, да е изграден през 1970 година, както се твърди от
жалбоподателите, и на същия да е направен само текущ ремонт. Напротив,
потвърждава се, че през 2017 година е започната подмяна на мрежата с метални
платна, както и изграждане на бетонова основа. С оглед на това, ***та от
необходимите предпоставки за търпимост не е налице, поради което правилно в
оспорвания акт е посочено, че не е необходимо изследването на строежа за
търпимост съгласно § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ или § 127 от Преходните
и заключителни разпоредби на ЗИДЗУТ.
Относно втората
предпоставка: до изменението на ЗУТ с ДВ
бр.101 от 2015 година строежът на огради /независимо от вида им/ не попада в
приложното поле на изключенията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, при
които не се изисква издаване на разрешение за строеж, а с изменението не се
изисква такова само за леки прозирни огради и плътни огради с височина на
плътната част до 0,6 м. в рамките на поземления имот /чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ/. Процесната ограда, както се посочи и по – горе, не е от вида на
посочените в чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което е било задължително за
нея да е издадено разрешение за строеж. В този аспект и с оглед на изложеното,
процесната ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Строежът обаче не отговаря на третата кумулативно необходима предпоставка, тъй като не са
изпълнени изискванията на чл. 169 от ЗУТ по отношение на механично
съпротивление и устойчивост. Съгласно чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, действащ както по време на изграждане на оградата, така и
към настоящия момент, „Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в
съответствие с основните изисквания към строежите, за: механично съпротивление
и устойчивост, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда,
достъпност и безопасност при експлоатация, защита от шум, икономия на енергия и
топлосъхранение, и устойчиво използване на природните ресурси“. Т.е. процесната
ограда, представляваща строеж, не отговаря на изискванията на закона към
момента на изграждането му и към настоящия момент.
С оглед на изложеното съдебният състав приема, че от една
страна: процесният строеж е незаконен, а от друга: че не са налице
предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ
/обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 година, в сила от 26.11.2012 година/. По тази
причина се налага извода, че оспорваната заповед е правилна и законосъобразна,
а жалбата срещу нея – неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
Относно разноските:
В хода на производството и двете страни са
претендирали направените по делото разноски, но с оглед извода за изхода на
спора, съдът намира, че те трябва да бъдат присъдени на ответника. Последният е
направил искането си своевременно. Представил е списък на разноските по чл.80
от ГПК. Другата страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С
оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК подателите на жалбата
следва да заплатят всички направени разноски, които в случая възлизат на 200 лева
и представляват юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия
съдебен състав на Административен съд – ***
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Д. с ЕГН ********** и Е.П.Д. с ЕГН **********
*** против Заповед № 1382/29.08.2019 година, издадена от кмета на община ***, с
която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на строеж: „Плътна ограда“,
намиращ се в ПИ ***, кв.***по плана на гр. ***, кв. „***“, с административен
адрес: ул. „***“ № 3, представляващ имот с идентификатор ***по кадастралната
карта на гр. ***.
ОСЪЖДА С.Б.Д.
с ЕГН ********** и Е.П.Д. с ЕГН ********** – и двамата с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № 3 да заплатят
по сметка на община *** сумата от 200 /двеста лева/, представляваща направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/