Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1560/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника Р.Е.Д., ЕГН *********
с адрес *** в размер на сумите, както следва: 360,73лева, представляваща дължима цена за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1108077 на адрес ***** за периода от 20.06.2016г. до 17.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 21.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението,
за което са издадени фактури в периода 22.07.2016г. до 20.06.2019г. и сумата от
54,89лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода
от 22.08.2016г. до 17.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8042/22.10.2019г. по ч.гр.д.
№ 17005/2019г. по описа на ВРС, 50 състав.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни
от ищцовото дружество в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в *****
за периода от 20.06.2016г. до 17.06.2019г.,
отчитани по партида 1108077. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение
на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Твърди, че за периода от 20.06.2016г. до 17.06.2019г. е
предоставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По
партидата му била натрупана като дължима главница в размер на 360,73лева и
лихва за забава от 54,89лева. Посочва, че задължението касае реално
доставено и потребено количество вода. Поради
неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 17005/2019г. по описа на ВРС. Заповедта
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК. Предвид на това за ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК. Искането отправено до
съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена.
Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда
особен представител адв. Т.. Оспорва ответникът да има качество на потребител
на доставяни от ищеца услуги в посочения имот, както и за процесните период и
обект на потребление да са били потребени
количеството услуги, чиято цена е предмет на иска. Оспорва ответникът да има
качеството на собственик, титуляр на вещни права върху имота или да е негов
фактически ползвател. Твърди, че никога не е подписвал документи по чл. 59,
ал.1-3 ОУ необходими за откриване на партида, в потвърждение на което било и
обстоятелството, че в представената справка за недобора е посочено лице Е. Д.
Й.. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията за
главница и лихва за забава за периода 20.06-21.10.2019г. Прави възражение за
неизискуемост на вземането, доколкото ищцовото дружество е в нарушение на
задълженията си по чл. 23, ал.1, т.1-3 вр. чл. 23,
ал.2 вр.чл.33, ал.1 ОУ за ежемесечно отчитане на
потреблението, начисляване и издаване на данъчни фактури. Твърди и че за
периода, СТИ не е било годно правилно да отчита потреблението, тъй като не е
било преминало метрологичен контрол. Молбата е за тяхното отхвърляне и
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Прави
уточнение, че исковата претенция срещу ответника се заявява в качеството му на
наследник на абоната Е. Д. Й., като последната е имала качество на потребител
бидейки наемател на общинско жилище. Моли исковата претенция да бъде уважена и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител,
чрез който искът се оспорва. Искането е за неговото отхвърляне.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 17005/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8042/22.10.2019г. връчена на ответника по реда на
чл. 47 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно
и главно, че ответникът има качество на наследник на потребителя на
водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр по партида с абонатен номер 1108077 на адрес *****
за периода от 20.06.2016г. до 17.06.2019г.; че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на
абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия
ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху
главниците.
Възраженията
на ответника, че ищецът е изменил недопустимо основанието на иска си не се
споделят. Направеното в първото по делото заседание изявление от ищеца, че
сумите се претендират от ответника като наследник на абоната- потребител следва
да се приемат като уточнение на исковата претенция. Не е налице изменение на основанието на заявения иск, защото като такова
е останало твърдяното облигационно правоотношение. Ищецът само е уточнил
параметри от юридическия факт, от който произтича претендираното от него право,
не е свързано пряко с правопораждащите факти, на
които се основава искът, нито рефлектира върху индивидуализираното с исковата
молба претендирано от ищеца право.
От приложената на
л. 34 от делото справка за недобора на партида с
абонатен номер 1108077 е видно, че партидата
се води на името на Е. Й., с вписване, че абонатът е общински. Общото задължение
за консумирана вода по фактури за периода 20.06.2016г.
до 17.06.2019г. възлиза в размер на 360,73лева- главница и 54,89лева –
обезщетение за забава.
За обосноваване
качеството на потребител на ВиК услуги за периода на Е. Й., ищцовото дружество
е ангажирало писмени доказателства, от които се установява, че на
Съгласно препис
извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, ответникът безспорно
има качество на наследник на Е. Й., починала на 24.06.2019г. Направената
служебна справка в особената книга водена от съда на основание чл. 49 ЗН не
установява наличие на вписване отказ или приемане наследството на Е. Й. от
ответника, в качеството му на нейн единствен
наследник призован към наследяване.
Безспорно се
установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства, че имотът, в който
са предоставяни ВиК услуги е общинска собственост. На 23.03.2015г. с Е. Й. е
бил сключен договор за отдаването му под наем за срок от три години. На
03.04.2018г. е бил сключен нов договор за наем отново за срок от три години. В
декларацията си по Наредбата за установяване на жилищни нужди на гражданите,
настаняване и продажба на общински жилища на територията на Община Варна, Е. Й.
е посочила, че ответникът е член на семейството й. Със заповед № 323/13.12.2019г. на кмета на
район Младост наемните отношения с Е. Й. се били прекратени, като връчването на
заповедта е разпоредено на нейния наследник Р.Д.,
определен е 10-дневен срок за освобождаване на жилището от ответника и също
толкова за заплащане на задължения за наем, към ЕС, ВиК, Енерго
про. С констативен протокол от 19.12.2019г. е
удостоверено залепване уведомяването на таблото в кметството. На 30.04.2020г. е
наредено със заповед от 30.04.2020г. изземване имота от ответника.
От представените
карнети се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната в
имота на абоната вода се е осъществявало от водомер с № 0001112. Отчитането в
присъствието на абоната, респ. негов представител, не е извършвано периодично,
като върху карнета е наличен подпис в графа за абоната последно при отчитането
на 17.12.2018г., когато е записано показание на водомера 575. За периода от 21.01.2019г.
до последното отчитане на 19.04.2019г. липсва подпис в графата за абоната.
Установява се, че е отчитано различно количество потребявана вода.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй
като не е получило достъп до имота. В таблица вещото лице е отразило всички
фактури издавани от дружеството за периода 20.06.2016г. до 17.06.2019г., на обща стойност 360,73лева. Лихвата за забава за този период върху така
посочените главници, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 54,99лв.
Плащания не са установени. Към 30.12.2020г. ответникът е заведен като титуляр
на партидата в базата данни на ищеца. Начислената стойност на услугите по
фактурите е съответна на вписванията по карнетите.
При отчитане направеното възражение за давност, задължението за периода
27.09.2016г. до 20.06.2019г. е 330,74лева главница и 45,95лева лихва за забава.
Ответникът
с отговора на исковата молба е оспорил изобщо да има качество на потребител на
предоставяните от ищеца услуги. Анализът на ангажираните писмени доказателства
обосновава извод за основателност на това възражение. В чл. 59 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор е предвидено,
че откриването на партидата на абоната става по заявление по образец подадено
от потребителя, в което се посочват изрично посочени идентификационни данни.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител" дадено в пар. 1, ал. 1, т. 2 б. „б”
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този
обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството е: юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги, собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В случая,
ответникът не е собственик или ползвател на имота, доколкото се установи, че
имотът е общинска собственост, а негов наемател по договор за наем сключен с
Общината е майката на ответника Е. Й.. Принципът на относителност на
облигационното правоотношение изключва по правило /с определени изключения,
каквото в случая не е/ възможността страна по него да е лице, което не е
договаряло. Ответникът няма качество и на ползвател на имота на друго
основание. На следващо място, ищецът е обосновал пасивната легитимация на
ответника с качеството му на наследник на починалия потребител. Безспорно е, че
ответникът е единствен наследник на абоната Е. Й., който не е вписал отказ от
наследството й. Възраженията на ответника, че
отчитането на потреблението е извършено от негодно средство за търговско
измерване са неоснователни. В чл.17, ал.3 и ал.4 от Общите условия е
вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна
собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален
водомер, доставката, поддържането и ремонтът, на който се извършва от и за
сметка на потребителя. Същото е разписано в
чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поддържането и ремонтът на тези водомери се
осигурява и е задължение на потребителите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от
Наредбата, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира само водомерите, монтирани на водопроводните отклонения или така
наречените общи водомери. Задължение на оператора на водоснабдителната система
е само да пломбира холендъра на индивидуалните
водомери към водопроводната тръба при това за сметка на потребителя. Ако има
съмнение, спор относно метрологичните характеристики на СТИ, то съгласно чл.
16, ал. 5 ОУ всяка от страните може да инициира проверка на средството чрез
метрологична експертиза. По делото липсват данни за провеждане на такава
процедура. В чл. 34а, ал. 2 от Наредба №4/2004г., аналогична на чл.16, ал. 4
ОУ, е предвидено, че периодичните проверки на индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години и същите са за сметка
на потребителите. В чл. 34а, ал. 5 е предвидено, че когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, т. е.
изминали са повече от 10 години от монтажа на водомера или последната му
проверка, срокът за извършване на проверката е три месеца, а в случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата. Съгласно чл. 21 ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият
прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок
за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е
извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда
на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 ОУ, т.е. ВиК операторът начислява служебно
изразходвано количество питейна вода от по 5куб. м при нетоплофицирано жилище
за всеки обитател, като същото се завишава на всяко тримесечие с 1куб. м. за
всеки обитател. Такава е и уредбата на чл. 34а, ал. 5 от Наредбата. В случая
няма данни и да е изтекъл срокът на метрологичната проверка. Съгласно цитираната Наредба, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел /чл.23,
ал.4/. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата,
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, като за сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. От представените от
ищеца карнетни листи за извършени отчети, включващи
процесния период се установи, че отчетите са извършвани редовно, като подпис на
потребителя, респ. негов представител е наличен последно при отчета на 17.12.2018г.,
когато е вписано показание на водомера от 575куб.м. За следващите отчитания до
м.04.2019г. подпис на абоната, респ. негов представител няма, като последното
отчетено показание е извършено на 19.04.2019г., когато са вписани 597куб.м.
Липсва предприето от ответника оспорване на истинността на карнетите.
Присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета
е негово задължение, предвидено в чл.5, чл. 23, ал.4 от Общите условия, като
идеята е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Затова и с подписа си при отчетите, реално потребителят се съгласява
с цялостно отчетеното на тази дата показание на водомера, а не само с
посоченото количество консумирана вода за ежемесечен период. В тази връзка,
съдът взе предвид, че в представения карнет за процесния период, последно
абонатът се е подписал при отчета на 17.12.2018г. След тази дата, няма подпис,
поради което и записванията в него за периода от 21.01.2019г. до 19.04.2019г.
не се ползват с обвързваща доказателствена сила при предприето оспорване от
ответника това количество да е реално потребено. А вписвания за периода 19.04.
до 17.06.2019г. изобщо няма. Невъзможността на в.лице да отчете показанията на
водомера на място прави невъзможно и извеждане на извод, че това количество се
явява реално потребено. Доколкото ответникът е представляван в процеса от
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът не би могъл да приложи
и последиците на чл. 161 ГПК по повод на това доказване, защото тези указания
не са получени лично от ответника, а те касаят нейни лични действия. Така, че в
заключение следва да се приеме, че исковата претенция за главница се явява
доказана по основание и размер за периода 20.06.2016г.
до 17.12.2018г., доколкото предвид оспорването на ответника за периода
след м. 12.2018г. до м.04.2019г. в карнета няма подпис на потребител, а след м.
04.2019г. изобщо няма вписване в карнета. Съгласно заключението на в.лице задължението
за главница за периода 20.06.2016г. до 17.12.2018г. /позиция от 1-37, таблица 1
от заключението/ е в размер на 258,12лева. В тежест на ответника е било да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението
за плащане. Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо
такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответникът дължи посочената
сума. С оглед на горните изводи, искът за главница се явява доказан в своето
основание. А това налага съдът да се произнесе по отношение на направеното
възражение за погасителна давност. Съобразно разрешението дадено с ТР 3/2012г.
на ОСГТК на ВКС, вземането на В и К оператора представлява "периодично
плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, поради което и същото се погасява с изтичането на три
годишна давност. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 21.10.2019г.,
поради което и към тази дата е изтекъл тригодишният давностен
срок по отношение на вземания, чиято изискуемост е настъпила към дата
21.10.2016г. Т.е за
вземанията, за които са издадени фактури за периода 22.07.2016г. до 19.08.2016г. исковата претенция следва да се отхвърли
като погасена по давност. Зачитайки
направеното възражение за погасителна давност искът за главница следва да се
уважи за фактурите издадени в рамките на исковия период, но за времето 27.09.2016г.-
18.12.2018г./позиция 4- 37, таблица 1 от заключението/, чийто размер е сумата
от 228,13лева. Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури
за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния
срок от издаване на съответната фактура. Предвид частичното погасяване на
главното задължение поради изтекла погасителна давност, погасено се счита и акцесорното му задължение за обезщетение за забава. Обезщетението
за забава по отношение на необхванатият период от възражението за погасителна
давност на дължимата главница по фактури от 27.09.2016г. до 18.12.2018г.
възлиза в размер на сумата от 40,69лева. В този размер и период претенцията
следва да бъде уважена, а за разликата отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 516лв., от които 100лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 100лева за
особен представител, 41лева за платена д.т. за съд.удостоверения и издаване
преписи от документи и 200лева депозит за вещо лице. Съобразно уважената част
на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 333,75лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират
се в общ размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, като съобразно уважената част на
претенцията следва да се присъдят 48,51лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но е
представляван в процеса от особен представител.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника Р.Е.Д., ЕГН ********* с адрес *** в
размер на сумите, както следва: 228,13лева,
представляваща дължима цена за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1108077 на адрес ***** за периода от 21.09.2016г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
21.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, за което са издадени
фактури в периода 27.09.2016г. до 18.12.2018г. и сумата от 40,69лева,
представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 27.10.2016г.
до 17.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8042/22.10.2019г. по ч.гр.д. № 17005/2019г.
по описа на ВРС, 50 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 228,13лева до пълния предявен размер от
360,73лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1108077 на адрес ***** за периода от 20.06.2016г.
до 18.08.2016г. и от 17.12.2018г. до 17.06.2019г., както и за разликата над сумата от 10,69лева до пълния предявен размер
от 54,89лева, представляваща лихва
за забава за периода от 22.08.2016г. до 17.10.2019г. начислявана върху
главница за периода от 20.06.2016г. до 18.08.2016г. и от 17.12.2018г. до 17.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8042/22.10.2019г. по ч.гр.д.
№ 17005/2019г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН *********
да заплати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 48,51лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 17005/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, съобразно уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.Д., ЕГН *********
да заплати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 333,75лева, представляваща направени в
настоящото производството съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част
на иска на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: