Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Русе, 29 декември 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 21 декември 2022 г. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №525 …… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване),
вр. с чл. 145 и
сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по повод постъпило в съда оспорване от Х.Р.С., чрез адв. С. Б., АК Русе против
решение №2153-17-248 от 09.11.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърдено разпореждане с №2140-17-430 от 26.07.2022 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе. С
разпореждането на С. е било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО.
Според адвоката
на жалбоподателя, пенсионният орган (ПО), а в последствие и директорът на ТП на
НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че периодът на наборната
военна служба, в който Х. С. е бил в армията - 14.09.1973 г. до 31.10.1975 г. не
следвало да се зачете за „действителен стаж”, според легалното определение,
дадено в §1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Съответно, ако
този период е бил зачетен за такъв, то предвид събирането от страна на
заявителя, искащ отпускането на пенсия за ОСВ, на допълнителни доказателства за
положен труд в Рудник „Бориела“, гр. Мадан, общият действителен стаж би
достигнал заложения в закона минимум за придобиване право на пенсия по реда на чл.68,
ал.3 от КСО.
С тези доводи адвокатът-пълномощник
на оспорващата страна счита, че решението и разпореждането са издадени в
нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона, като
мотивите са свързани само и единствено с непризнаването на времето, през което С.
е отбивал редовна военна служба за „действителен стаж”.
Иска се от Административния
съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане, с което е
отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и връщане на
преписката на пенсионния орган със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона, досежно признаването на периодът на наборната военна служба -
14.09.1973 г. до 31.10.1975 г. за „действителен стаж”. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния
си представител ст. юрисконсулт И. Карамфилова счита жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира
жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата като краен резултат по повод направеното с
нея искане за връщане на преписката на ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе за ново произнасяне се явява
неоснователна.
Фактите по спора:
Със заявление,
заведено с вх. № 2113-17-1061 от 06.07.2022 г. (л.7 и сл. от адм. преписка)
Х.Р.С. е поискал от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основанието-
чл.68, ал.3 от КСО. Към заявлението приложил и съответните документи-трудова
книжка, доказващи трудовия и осигурителен стаж, който има.
От ТП на НОИ
Русе била направена и таблица, съдържаща по години описа на осигурителния стаж
(л.11-12 от адм. преписка).
От таблицата е
видно следното: 1. Х. С. към момента на подаване на заявлението е бил с
навършени 67 г., 09 м.; 29д. Общият му осигурителен стаж, приравнен към 3-та
категория труд според ръководителя по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе възлизал на 15 години 00 месеца и 04 дни, но
действителния такъв – на 12 години, 03 месеца, 02 дни.
Съответно, в общия
осигурителен стаж влиза и времето, в което той е отбивал редовна военна служба
– 14.09.1973 г. до 31.10.1975 г. – 02 г. 01 месеца и 17 дни, но този стаж АО не
приема за "действителен стаж", по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО.
Изчисленият от
АО "действителен стаж" на С. е посочен в размер на 12 години, 03
месеца, 02 дни, както посочихме и по-горе, като ПО, а след това и директорът на
ТП на НОИ не признават за "действителен стаж" времето на редовна
военна служба – 14.09.1973 г. до 31.10.1975 г.
На 26.07.2022 г.
било издадено разпореждане №2140-17-430, с което по депозираното от Х. С. заявление
бил направен отказ за отпусната лична пенсия за ОСВ, поискана по реда на чл.68,
ал.3 от КСО.
Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане
са свързани с анализ на документите, доказващи трудовия и осигурителен стаж на
заявителя и приложимата в случая правна норма на чл.68, ал.3 от КСО, според
която „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и
10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж.“
Изводът бил, че С. не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй
като има навършените съгласно нормата години, но няма необходимите 15 години
действителен осигурителен стаж, тъй като действителният му стаж е общо 12
години, 03 месеца, 02 дни. Пенсионният орган не приема, че времето, в което С.
е отбивал редовна/наборна военна служба – общо 02 г, 01 месеца и 17 дни следва да бъде зачетено за действителен осигурителен
стаж.
В разпореждането са изложени и мотиви относно невъзможността на Х. С. да се
отпусне пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
Срещу това
разпореждане от 26.07.2022г. С. С. подал
жалба от 11.10.2022г.
(л.5 от адм. преписка), в която заявил, че не е съгласен
с отказа за отпускане на пенсия за ОСВ, като изложил аргументирани доводи
относно тълкуването на цитираните в разпореждането правни норми.
Посочил, че
положена от него задължителна наборна военна служба следва да бъде зачетена за действителен
осигурителен стаж.
По жалбата на С.,
на 09.11.2022г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното решение №2153-17-248, потвърждаващо
разпореждане №2153-17-248 от 26.07.2022г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при НОИ Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в
проверявания от него акт на пенсионния орган. Горестоящият АО
също приема, че времето, през което С. е отбил наборната си военна служба, не
отговаря на определението за "действителен стаж", дадено в § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като не е действително положен.
На следващо
място, горестоящият АО счита, че както правилно бил посочил и ръководителят по
пенсионно осигуряване при НОИ Русе в своето разпореждане, С. има общо под 15
години действителен осигурителен стаж и не отговаря на изискванията на чл.68,
ал.3 от КСО.
Недоволен от
така постановеното решение и от отказа за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
жалбоподателят депозира жалба до съда. В съдебна зала не се явява и не се представлява.
Излага доводи и твърдения за незаконосъобразност на административния акт, поради
нарушение на материалния закон, и противоречието му с целта на закона, като
отново акцентира върху това, че задължителна наборна военна служба следва да
бъде зачетена за действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на актовете на ТП
на НОИ – Русе.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Актовете на
органите на НОИ - разпореждане №2140-17-430 от 14.07.2022 г. и потвърдилото го решение
№2153-17-248 от 09.11.2022г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от
компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата
писмена форма и съдържат правни и фактически основания.
При
постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
По делото, а и в
административното производство няма спор относно изложените по-горе факти,
досежно размера на трудовия и осигурителен стаж на С. С., неговият вид по
категории, както и че към момента на депозиране на заявлението, той е навършил 66г.,
08м., 09дни.
Спорът е правен
и е свързан с приложимото материално право и с правилното тълкуване на
понятието "действителен стаж". Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО дава легално определение и дефинира понятието "действителен стаж"
като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт. Тази норма е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
Изводът както на
ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, така и на директора на ТП
на НОИ-Русе относно това, че действителният стаж не включва времето на
наборната военна служба е погрешен и не се споделя от Административен
съд-Русе и константната по този въпрос съдебна практика.
Както настоящият
състав вече нееднократно се е произнасял по подобни спорове, и според
съдебната и непротиворечива практика на
6-то отделение при ВАС – виж Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г. по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение
№ 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017
г. по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.;
Решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение № 4842 от
02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по
адм. д. № 2326/2019 г.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019
г.; Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение
№ 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., Решение № 14805 от
01.12.2020 г. по адм. д. 6666/2020 г., Решение № 10831 от 27.10.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 5794/2021г., Решение № 1052 от 4.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
8684/2021 г., периодът на наборната военна служба на С. - за 14.09.1973 г. до 31.10.1975 г. – 02 г.
01 месеца и 17 дни, следва да бъде зачетен за "действителен стаж" по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
През този период
наборната военна служба е регламентирана от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била
действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон.
Разпоредбата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. По
отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че
на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината
на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в
Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) в редакцията през процесния
период 1973-1975 г. срокът на редовната военна служба за времето във всички
родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3 години).
По силата на
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.) , в относимата редакция (ДВ, бр.
102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност. Това третиране на редовната военна
служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО,
съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно
която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1973-1975 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия Х. С.
трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е
период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата
на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна военна
служба, съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ в редакцията през периода 1973-1975 г.
(отм.) , положен от оспорващия за процесния период, се зачита за действителен
трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби и е положен при
действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) , то с оглед разпоредбата на
§ 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО.
Независимо, че нито
ПО, нито директорът на ТП на НОИ-Русе са признали това време - периодът на
наборната военна служба на С. за "действителен стаж" по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като краен резултат техните актове са правилни
и не подлежат на отмяна.
Основният
въпрос, който се повдига с подаденото пред ръководителя по пенсионно
осигуряване при НОИ Русе заявление от Х. С. е за отпускане на лична пенсия за ОСВ,
по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Според ал.1 на тази разпоредба „Право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години
и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година, както следва:“. Алинея 3 на чл.68 от КСО пък казва, че „В случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.“
Не е спорно, че
Х. С. има навършени години. При подаване на заявлението той е на 67г., 09м.,
29д. Другата предпоставка, за да е изпълнена хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО е
заявителят да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Материалите в административната преписката и данните в таблицата на ПО-л.11
сочат, че Х. С., дори и с признат период на наборната военна служба за
"действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, не
успява да достигне тези 15 години "действителен стаж". На практика ПО
и директорът на ТП на НОИ-Русе е следвало да признаят и тези 02 г, 01 месеца и
17 дни за действителен осигурителен стаж. Но и с тях действителния му стаж
остава под 15 години – става 14г., 04м., 19д. На С. не му достигат повече от 7
месеца "действителен стаж". Фактът, че той търси и нови доказателства
за положен труд в Рудник „Бориела“, гр. Мадан, които биха способствали за
достигане на тези необходими съгласно чл.68, ал.3 от КСО минимум 15г.
"действителен стаж", няма как да промени резултата в актовете на ПО и директора на ТП на
НОИ-Русе, нито резултата на настоящия съдебен акт. Както към момента на
произнасяне на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и на
директора на ТП на НОИ-Русе, така и към момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело, доказателства за наличието на най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж в поза на Х. С. не са ангажирани.
В крайна сметка,
ПО е сезиран с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по реда на чл.68,
ал.3 от КСО и той проверява дали са налице предпоставките за уважаване на това
искане. След като не са налице, дори и след погрешните негови съждения
за това дали следва да зачете периода на наборната военна служба на С. за
"действителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО,
като краен резултат той е издал законосъобразно разпореждане. Такова се явява и
решение №2153-17-248 от 09.11.2022г. на директора на ТП на НОИ-Русе.
Съдът също
следва да се ограничи с проверка дали са изпълнени условията за отпускане на
лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО и ако приеме, че жалбоподателят
е имал право, да върне преписката на ПО за ново произнасяне. Това, че нито ПО,
нито директорът на ТП на НОИ-Русе са подходили правилно по отношение
тълкуването на понятието "действителен стаж" по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО относно периодът на наборната военна служба на С., не е
достатъчно, както иска и в жалбата си адв. Б., да се върне преписката на ПО за
ново произнасяне, при което да бъде зачетен този период като "действителен
стаж". На практика, жалбата по своята същност с така предявения в нея
петитум е срещу мотивите на ПО и директора на ТП на НОИ-Русе досежно
тълкуването на понятието "действителен стаж", а не срещу крайният
резултат-отказът за отпускане на лична пенсия на С. за ОСВ по реда на чл.68,
ал.3 от КСО. Но с оглед изложението в нея и искането за отмяна на решение
№2153-17-248 от 09.11.2022г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е
потвърдено разпореждане с №2140-17-430 от 14.07.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе, съдът дължи произнасяне по съществото
на спора.
А резултатът е –
отхвърляне на жалбата като неоснователна, независимо от това, че съдът е на
друго мнение по отношение на понятието "действителен стаж".
Друг е въпросът,
че Х.Р.С., ако действително може да докаже още 7 месеца и 11 дни "действителен стаж", т.е.
достигане на 15 г., то той има право да подаде наново заявление с искане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Ако тогава
ръководителят по пенсионно осигуряване при НОИ Русе и/или директорът на ТП на
НОИ-Русе не признаят периодът на наборната военна служба на С. за
"действителен стаж", и съответно общият му "действителен
стаж" е 15 години или повече, той ще има пълното право да сезира съдът и
да иска преразглеждане на заявлението му.
Независимо, че тълкуването
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, дадено от пенсионния орган в разпореждане №2140-17-430
от 14.07.2022 г. и после от директора на ТП на НОИ Русе в оспореното решение е погрешно,
крайният резултат с неуважаване на заявлението на С. за отпускане на лична
пенсия за ОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е правилен.
Оспореният административен
акт се явява постановен в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което същият следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода
на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право
на разноски. Такива са поискани за юрисконсултско
възнаграждение, без посочен размер. Разноските съдът определя като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на държавното учреждение
ТП на НОИ - Русе, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ оспорването по жалба на Х.Р.С. срещу решение №2153-17-248 от 09.11.2022г. на
директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане с №2140-17-430
от 26.07.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Русе.
Осъжда Х.Р.С. ***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ - Русе направените по
делото разноски в размер от 100 (Сто)
лева - за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: