Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/30.07.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7340 по описа за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от М.К.Т., ЕГН ********** за осъждане на
ответниците Районен съд- гр. София, Софийски градски съд и Върховен касационен
съд да заплатял в условията на солидарност сумата от 8125,19 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване
на гр.д.№13755/2006г. по описа на РС-гр. София в разумен срок, както и претендирано по отделно от всеки от ответниците
обезщетение за имуществени вреди, както следва от Районен
съд София сумата от 328,30 лева държавни такси
и сумата от 68,30 лева- пътни разноски;
от Софийски градски съд- държавни
такси 775.40 лв и сумата от 121,91 лева съдебни разноски;
от ВКС държавни такси за сумата от 486.90 лв , сумата от 32.50 лв. -държавна такса
за повторно касационно разглеждане на делото и пътни
разноски в размер на 61.50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Навежда се в исковата молба, че на 19.12.2005г. ищецът е образувал исково производство срещу „БДЖ“ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.2 и чл. 49 ЗЗД, по което е образувано гр.д.№ 6365/2005г. по описа на ВРС, 7 ми състав. Излага, че производството по делото е оставено три пъти без движение, като на страната е указвано да отстрани различни нередовности по сезирането. С определение от 14.04.2006г. по горното делото производството е било прекратено пред ВРС и е изпратено по подсъдност на РС – гр. София. Въпросът относно местната подсъдност на спора е окончателно разрешен с определение № 273/07.11.2006г. по ч.т.д.№ 391/2006г. на ВКС. Сочи се, че след разрешаване спора за подсъдност производството е образувано под гр.д.№ 13755/2006г. по описа на СРС., 61- ви състав. Твърди се, че в рамките на това производство ищецът е предприел изменение на част от искове и е оттеглил една от претенциите.
Производството пред
първата инстанция е продължило повече от две години и е приключило с решение от
10.12.2007г., с което са отхвърлени предявените искове. По
подадената от ищеца въззивна жалба е образувано гр.д.
№ 1404/2008г. по описа на СГС. В хода на въззивното
производство ищецът е предприел изменение на исковете, чрез тяхното увеличение,
за да обезпечи по този начин достъпа до касационно обжалване с оглед приетия
междувременно ГПК (в сила от
1.03.2008г.). С акта си по същество въззивният съд е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
СРС. С решение от 17.03.2010г. на СРС исковете са отхвърлени. Срещу последното
решение ищецът е депозирал въззивна жалба, по която е
постановено решение от 30.01.2012г.на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение. Срещу въззивното
решение страната е депозирала касационна жалба. С определение №335/08.04.2013г.
на ВКС по т.д.№573/2012г. обжалваното решение е допуснато до касационно
обжалване. С решение от 07.11.2013г. по т.д.№573/2012г. на ВСК обжалваното въззивно решение е отменено,а делото – върнато на друг
състав на второинстанционния съд за ново разглеждане.
След връщане на делото е образувано в.гр.д.№ 15391/2013г. на СГС, като с
крайния въззивен акт първоинстанционното
решение е отново потвърдено. С молба от 11.09.2014г. ищецът е направил искане
за допълване на въззивното решение
№16467/21.08.2014г., твърдейки пропуск на съда да се произнесе по един от
съединените искове. С касационна жалба от 23.09.2014г. ищецът/ тогава касатор/е обжалвал решение №16467/21.08.2014г. на СГС.
Междувременно страната депозирала искане от 28.11.2014г. до СГС за
допълване на въззивното решение, по което е
постановено допълнително решение №126/08.01.2016г. по в.гр.д.№ 15391/2013г. на
СГС, с което молбата на г-н К. е оставена без уважение. Срещу последното
допълнително решение ищецът подал касационна жалба.
Сочи се, че по време на администриране на касационните жалби била приета законодателна промяна касателно критериите за допускане до касационно обжалване
(чл. 280, ал.2 ГПК), поради което образуваното пред ВКС к.т.д.№1748/2015г. е прекратено с определение
№51/19.02.2016г. По жалба на ищеца срещу последното определение е постановено определение
№282/29.06.2016г. на ВКС, 1-во ТО по ч.гр.д.№999/2016 г., с което е потвърдено прекратителното определение.
Ищецът се позовава, че производството по предявените от него искове е
продължило общо 10 години, 6 месеца и 13 дни, която продължителното не отговаря
на въведеното в чл. 7, ал.1 ЗСВ и чл.6, т.1 от Конвенцията изискване за разумен
срок на разглеждане на производството. Излага се, че предложеното от
Министерство на правосъдието обезщетение
в размер на 2000 евро за нарушение на правото
му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок не съответства на
действително претърпените вреди от забавеното съдопроизводство. Навежда се, че
при определяне на обезщетението не са съобразени степента на изпълнение на
функцията и активността на съдебните състави,също така личното присъствие на
страна в тринадесет открити съдебни заседания, значението на делото за ищеца,
както и вероятно благоприятния изход за страната по делото, ако спорът беше
разгледан по същество от касационната инстанция.
Като се позовава, че производството е приключило в
неразумен според обстоятелствата срок, ищецът обосновава интереса си от иска.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба от Софийски градски съд, с който се оспорва иска. Счита претенцията
за имуществени
вреди за недопустима, доколкото не е проведена административна процедура относно репариране на вредите. Евентуално
счита същите за неоснователни, прави възражение за давност. Навежда се, че
процесуалните действия на съда при разглеждане, решаване и администриране на
в.гр.д.№ 51404/08 и в.гр.д.№ 15391/2013г. по описа на СГС са извършвани
своевременно в съответствие с процесуалните и материално правни разпоредби, а въззивните решения са постановени в рамките на разумния
тримесечен срок. Сочи се, че общата продължителност на разглеждане на
производството в СГС е 2 години и 2 месеца, който период не се счита от
страната за неразумен по смисъла на закона. Излага, че през продължителният
период, през който делото е било висящо е резултат от процесуалното поведение на ищеца/ тогава въззивник/ в производството. В рамките на този период
самата страна е инициирала частни производства, отстранявала е нередовности по сезирането и др. Настоява се при отчитане
на разумния срок за разглеждане на производството да се вземат предвид факти
като съдебната ваканция, ползваните отпуск и болнични от съдията-
докладчик, натовареността на състава.
Позовава се, че следва да намери приложение и критерия- брой на съдебните
инстанции, разглеждали делото и в тази връзка да се съобразни, че
производството е гледано по два пъти от всяка инстанция. Отделно от това се
акцентира върху фактическата и правна сложност на производството. Излагат се
също съображения за свръхнатовареност на съда. Твърди
се ,че самото производство не е представлявало значителен интерес за ищеца.
Оспорва се страната да е претърпяла неимуществени вреди в резултат от
продължителността на производството, както и причинната връзка между вредите и
поведението на съставя на съда. Претенцията се оспорва по размер, като претендираното обезщетение се намира за несъответно на
понесените вреди. Оспорват се и предпоставките за ангажиране отговорността на
ответниците в условията на солидарност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Върховен касационен съд, с който
исковата претенция се оспорва. Счита се, че
от общия период за разглеждане на делото следва да се изключи периода, през
който то не е било на разположение на ВКС. Настоява се да се вземе предвид, че
касационното производство е протекло в две фази- фаза на допускане на решението
до касация и фаза на произнасяне по същество, като тези фази са се реализирали
на два пъти през исковия период. С оглед изложеното страната се позовава, че
производството по делото е приключило в обичаен и разумен срок. Претенцията се
оспорва и по размер.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Софийски районен съд, с който исковата
претенция се оспорва. Акцентира се върху следното: че не целия период на
разглеждане на делото следва да се вземе предвид по същество на спора, а само
онзи период, с който се надхвърля разумния срок. Страната се позовава, че
производството по делото пред СРС е протекло с проведени пет открити съдебни
заседания, които са насрочвани регулярно, като съдът се е произнесъл с решение
в едномесечен срок от съдебното заседание, в което е приключило съдебното
дирене. Съдът своевременно е администрирал постъпилите молби и жалби и е
предприел надлежно необходимите действия по движение на делото. Ето защо се
намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника- а именно противоправно поведение на
съдебния състав, разглеждал делото. Евентуално претенцията се оспорва по
размер. Настоява се за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковите претенции.
Ответните съдилища не се представляват в о.с.з.
Депозирали са нарочни молби, с които поддържат възраженията си срещу иска.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република
България, в съдебно заседание се представляваща от прокурор при ВРП, който
оспорва претенцията.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбите на чл. 2 б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица, причинени от разглеждане и решаване на делата в
разумен срок, като от значение за основателността на иска са общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните или на техните законни, или процесуални представители,
както и на останалите участници в процеса и на съответните компетентни органи.
Съгласно приложимия чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, всяко лице има право на справедливо и публично разглеждане
на неговото дело в разумен срок и от независим и безпристрастен съд, създаден
по установения за това нормативен ред. Обезщетение се дължи за причинените
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка последица от увреждането,
като не се изследва въпроса за вината – чл. 4 ЗОДОВ.
В случая
ищеца претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от забавеното
разглеждане на делото. Не се споделя довода на ответника СГС, че претенцията за
имуществени вреди е недопустима, поради непредявяването й в развилото се преюдициално производство пред Министерство на
правосъдието. Съдържанието на заявлението за констатиране нарушаване на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок включва изчерпателно посочени в чл. 60б, ал. 1 от ЗВС реквизити, част от
които е отправено искане. В съответствие с това ищецът е депозирал изискуемо
съгл. чл. 60а вр. чл. 60б, ал. от ЗСВ заявление/л.138
и сл./, в което изрично е посочил, че претендира възмездяване на морални и материални
вреди. Вярно е, че видът и размерът на вредите не са детайлно
индивидуализирани, но с оглед целите на административното производство това не
е необходимо. Освен това в използвания формуляр по образец не е предвидена такава
индивидуалицация. Същественото е, че заявление е подадено, като не е постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, което е условие за допустимост на на иска
по чл. 2б от ЗОДОВ.
По претенцията за неимуществени вреди:
Страните
не спорят по фактите относно продължителността на производството.
Констатациите на Инспектората към ИВСС са за забавяне на производството при
разглеждане на делото както следва: след образуването му
пред СРС по
гр.д. 13755/2006 г., 61 състав по редовна искова молба/ нередовностите са били отстранени в производството пред
ВРС/ първото
по делото съдебно заседание е проведено 8
месеца и 5 дни след образуването на делото. Забавяне се констатира и във въззивното производство. С разпореждане от 23.04.2008г. е
образувано в. гр.д.№1404/2008г. по описа на СГС. Първото по делото съдебно
заседание пред съдебната инстанция е проведено едва на 16.02.2009г.
Констатирано от инспектората при ВСС, че определението за допускане до
касационно обжалване по т.д. №
573/2012 г. по описа на ВКС, образувано по касационна жалба срещу въззивното решение е постановено 6 месеца и 26 дни след образуването на делото. По-нататък след
връщане на делото за ново разглеждане от въззивната
инстанция е образувано гр.д. № 15391/2013 г. по описа на СГС. Първото съдебно
заседание по делото е проведено 6 месеца и 28 дни след образуването на делото.
Констатира се още, че срещу постановеното решение по гр.д. № 15391/2013 г. по
описа на СГС е депозирана касационна жалба, по която е образувано т.д. №
1748/2015 г. по описа на ВКС. Определението по чл. 288 от ГПК, с което
обжалваното решение не е допуснато до касационно обжалване е поставено 8 месеца
и 9 дни след образуването на делото.
Съдът намира, че извън констатираното
забавяне, продължителността на
останалия период на делото се дължи на фактори, извън поведението на
съдилищата. Производството е започнало и проведено при действието на ГПК /
отм./, при чието приложение не са били регламентирани установените при
действащия процесуален закон преклузии за въвеждане
на нови факти, както и по отношение на доказателствените
искания на страните. Освен това, предвид общоизвестните факти относно
натовареността на ответните съдилища, сроковете, в които те са провели
съответните съдопроизводствени действия са разумни и
приемливи, извън констатираното по- горе забавяне.
Следва да се отчете още, че макар и в несъществена степен, забавянето се дължи на
поведението на ищеца, който е депозирал два пъти молби за определяне срок при
бавност, които са оставени без уважение.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че
предложеното от административния орган обезщетение от 3500 лева е справедливо и адекватно на
понесените вреди в резултат на продължителността на производството. Съгл.
трайната практика на касационната инстанция, обективирана
например е Решение
№ 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК при
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи
обезщетение под размера, предложен в административното. По тези съображения
всички доводи на ответниците срещу определения размер на обезщетението следва
да се преценят като неоснователни.
В
заключение исковата претенция следва да се уважи за сумата от 3500 лева, като
следва да се постанови солидарно осъждане на ответниците,
на осн. чл.53 от ЗЗД и доколкото претърпените вреди
са резултат общо на действията на всички ответници.
За
разликата над 3500 лева исковата претенция следва да се отхвърли.
По отношение иска за имуществени вреди:
В
случая претендираните имуществени вреди се измерват с
разноските за водене на процесните производства, по
които се претендира забавяне. Съдът намира, че дори при констатирано
забавяне на производството липсва причинна връзка между поведението на
ответниците и твърдените вреди под формата на направени разходи за съдебни разноски
и пътни разходи. Въпросните разноски страната е заплатила за водене на делото,
като с оглед изхода от спора, на ищца не са се следвали разноски. Разходите са
път също не могат да се свържат с поведението на ответниците, доколкото са
сторени с оглед явяването на страната в съдебно заседание.
В
заключение претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли.
По
разноските.
Ищецът
не е представил доказателства за сторени разходи, нито списък по чл. 80 ГПК,
поради които разноски не му се следват.
С оглед изхода от делото на ответниците се
следват сторените от тях разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Според нормата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, евентуално от служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100лв. до 300 лв.
Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото и осъществената защита, намира, че следва определи
възнаграждение в размер на 150 лв. за юрисконсулт за всеки от ответниците. От така определеното възнаграждение на всеки от ответниците
се следва съразмерно с отхвърлената част от иска сумата от 97.50 лева за всеки от
тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Върховния касационен съд на Република България, Софийски градски съд и Районен
съд- гр. София ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на М.К.Т., ЕГН ********** сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вред- болки и страдания, вследствие
на нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на
гр.д.№13755/2006г. по описа
на РС-гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата на осн.
чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3500 лева до претендираните
8125,19 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.К.Т.,
ЕГН ********** срещу Районен съд-гр. София иск с правно осн. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер сумата от 328,30 лева за заплатени държавни такси и сумата от 68,30 лева- пътни разноски,
вследствие на нарушаване на правото
на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№13755/2006г. по описа на
РС-гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.К.Т., ЕГН
********** срещу Софийски градски съд иск с
правно осн. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер
на сумата от 775.40 лева за заплатени държавни такси и сумата от 121,91 лева съдебни разноски, вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д.№13755/2006г. по описа на РС-гр. София.
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.К.Т., ЕГН
********** срещу Върховния касационен съд на Република България с правно осн. чл. 2б,
ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 486.90 лв за заплатени държавни такси, сумата от 32.50 лв. -държавна такса
за повторно касационно разглеждане на делото и пътни
разноски в размер на 61.50 лева,вследствие на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д.№13755/2006г. по описа на РС-гр. София.
ОСЪЖДА М.К.Т.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ответниците Върховния касационен съд на Република България, Софийски градски съд и Районен
съд- гр. София сумата от по 97,50 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: