№ 3260
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Михаела Касабова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №2799/23.02.2023г., постановено по гр.д. №29303/2022г. на
СРС, 165 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Д.П. К. в качеството му на ЕТ „Д.К.“, ЕИК *******, установителни
искове за дължимостта на следните суми: 1653,43 лева, представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в
гр. София, ул. „******* аб.№*******, за отчетен период: 01.05.2019г. –
30.04.2021г., 282,43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2019г. – 07.03.2022г., 18,50 лева, представляваща сума за дялово
разпределение за периода 01.05.2019г. – 30.06.2020г., сума от 4,06 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2019г. –
07.03.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №13065/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А.Т., като се излагат
1
оплаквания, че същото е неправилно. Въззивникът поддържа, че ответникът е
„небитов клиент“ за доставка на топлинна енергия, спрямо когото е
приложима разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, изискваща сключването на
писмен договор за продажба на топлинна енергия. Между страните не бил
подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената
покана от дружеството, поради което ответникът се обогатил неоснователно
за негова сметка със стойността на ползваната топлинна енергия в имота.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна Д.П. К. в качеството му на ЕТ „Д.К.“, чрез пълномощника
адв. Х. Б., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че по делото не било
доказано наличието на сключен договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. Неправилни били доводите на ищеца, че придобиването на
правото на собственост върху топлоснабден имот от едноличен търговец води
до възникване на правоотношение за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди. Предвид липсата на сключен договор ответникът не бил
обвързан от общите условия на дружеството, поради което неоснователна
била претенцията за такса за извършена услуга дялово разпределение.
Третото лице – помагач „Б.“ ООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
2
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Д.П. К. в качеството му на ЕТ „Д.К.“, ЕИК *******,
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №13065/2022г. на СРС, 68
състав.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването
и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Тежестта за доказване на посочените факти е
за ищеца.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия, ползвана от ответника за стопански нужди в твърдените
количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй
като е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за
процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърденията
за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Установява се от
събраните по делото доказателства (НА за покупко-продажба на недвижим
имот №73, том II, рег. №2162, дело №267/2008г. по описа на нотариус Д. К. с
3
район на действие СРС), че ответникът Д.П. К. в качеството си на ЕТ „Д.К.“ е
собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент №28, намиращ се в
гр. София, ул. „*******
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е ползвал имота през процесния период за стопански нужди, респ.
доставената в него топлинна енергия, като по този начин същият се е
обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният
се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия
т.е. да е налице обогатяване без основание за чужда сметка, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и
същи факт.
В разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗЕ е установено, че
топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка,
разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара
и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов
клиент" и "небитов клиент" се съдържат в §1 от ЗР на ЗЕ, като съгласно чл.2а
битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
собствени битови нужди, а съгласно чл.33а "небитов клиент" е клиент, който
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови
нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта
на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов
клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова
консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл.
2, т. 10), а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице,
купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и
включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).
Следователно водещ критерий за разделението между битов и
небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта. В
4
този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може
да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна
енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди. В процесния случай от събраните по делото доказателства не
се установява доставяната в процесния имот топлинна енергия да е била
ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност, като
топлинната енергия е била доставяна в жилище, а не в търговско помещение,
т.е. не може да се направи такъв извод въз основа на предназначението на
обекта, нито такъв извод може да бъде направен въз основа на
обстоятелството, че топлоснабденият имот е бил придобит от ответника в
качеството му на едноличен търговец.
Поради изложеното въззивната инстанция приема, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, което съответно обуславя
неоснователността на предявените искове за обезщетение за неоснователно
обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2799/23.02.2023г., постановено по гр.д.
№29303/2022г. на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Д.П. К. в
качеството му на ЕТ „Д.К.“ разноски за въззивната инстанция в размер на 400
5
лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6