№ 4613
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110157731 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на "фирма“ ЕАД, с която против
Е. Б. И. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149
от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите,
както следва:
- 380,84 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот, намиращ се в (град), (адрес), с аб. № (номер),
ведно със законната лихва, считано от 08.02.2023 г. датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до погасяването;
- 19,82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2020 г. до 31.01.2023 г.
Ищецът - “фирма” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което предоставя топлинни услуги в процесния имот, като ответника дължи
заплащането на цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответника не е
заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената топлинна
услуга. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми. След постъпило възражение от
ответника, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника. В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът признава иска.
Представя доказателства за извършено частично плащане на дълга.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу
издадената на 15.02.2023 г. в полза на ищеца заповед № **** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Софийски районен
съд е постъпило възражение от длъжника. Ето защо предявените искове са допустими.
Предмет на предявените искове е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да заплати процесните суми.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Основателността на иска за лихва предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Както беше посочено с отговора на исковата молба ответникът е признал иска.
Между страните няма спор и, че по задължението по процесната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е извършено плащане в размер
на 175,93 лв., с което ответникът е погасил 19,82 лв. мораторна лихва, 100 лв. съдебни
разноски, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 6,11 лв. законна лихва. Това се
установява от представения по делото фискален бон. Между страните е безспорно, че
плащането е извършено съобразно споразумение от 01.12.2023 г., с което страните се
съгласяват задължението да бъде разсрочено на 7 вноски с ежемесечни плащания в
размер на по 68,41 лева, като падежът на последната вноска настъпва на 01.06.2024 г.
Страните не спорят, че ответникът е добросъвестен и изпълнява задълженията си по
споразумението за разсрочване на дълга, но съдът следва да вземе предвид
направените до приключване на съдебното дирене плащания. Ищецът признава, че е
получил плащания и за месец януари и февруари в размер на по 68,41 лева. Следва да
бъдат приспаднати задълженията съобразно уговореното от страните в поредността, за
която са се съгласили.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК фактът на частичното погасяване на
претендираното задължение следва да се отчете при постановяване на решението.
Поради това предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло, а
предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен поради извършеното в хода на процеса плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
пълния размер на претендираните разноски. Към момента, в който ищецът е направил
съответните разноски – подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
предявяване на исковата молба, ответникът е дължал пълния размер на претендираната
с исковата молба сума и е дал повод за завеждане на делото. Ето защо дължи и
сторените по делото разноски. Ищецът е заплатил 75 лева за държавна такса в
исковото производство и 25 лева за държавна такса в заповедното производство.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт на когото съдът определя 50 лева
2
възнаграждение в исковото производство и е определил 50 лева възнаграждение в
заповедното производство. Общо размерът на сторените разноски е 200 лв. Ответникът
е заплатил 100 лв. за съдебни разноски (държавна такса) и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Следователно същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца
останалите 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство.
На ответника не се дължат разноски с оглед изхода от спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че Е. Б. И.,
ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), адрес:
(град), (адрес), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата
273,67 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г. за имот, намиращ се в (град), (адрес), с аб. № (номер), за която е
издадена заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса иска на „фирма“ ЕАД, ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) срещу Е. Б. И., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес) за признаване за установено на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на „фирма“ ЕАД сумата 19,82
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до
31.01.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес),
сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по настоящето производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3