№ 22691
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110155606 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец” №
23 Б против Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: град С
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Твърди се, че продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Сочи се, че в процесния период са действали и са влезли в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно -
1
задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Твърди се, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент
не е погасил задължението си. Твърди се, че за имота на ответника за сградата, в която се
намира има договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем
сървисис” ЕООД.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........., със седалище и адрес на управление – град
София, ул. „Ястребец” № 23 Б и Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр, Сдължи на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ........., със седалище и
адрес на управление – град София, ул. „Ястребец” № 23 Б солидарно с ........., ЕГН
********** – сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 3885/7.2.2022 година, издадено по ч.гр.дело № 69981/2021
година по описа на Софийски районен съд, а именно: общо сумата от 3026,52 лева, от които
2548,32 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 1.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021г. до изплащане
на вземането, 437,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.11.2021г., както и
суми за дялово разпределение 33,84 лева - главница за периода от 1.11.2018г. до 30.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,11
лева - лихва за периода от 31.12.2018г. до 25.11.2021г., които сумите се отнасят за имот с
административен адрес – град София гр. С, ИД номер: .......
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявените искови претенции. Твърди
се, че няма доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва се
наличието на облигационно отношение между страните. Ответникът заявява възражение за
погасителна давност за периода 1.5.2018 година до 30.4.2020 година. Оспорва се от
ответника и се твърди, че не са представени доказателства за действително потребеното
количество топлинна енергия.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
В открито съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си представител
поддържа предявения иск. Ответникът не се явява и не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приета съдебно-
техническа експертиза, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е
2
мотивиран да стори следните фактически констатации:
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
145 от 09.11.2006 г. се установява, че ......... и Д. М. К. са закупили апартамент № 34, находящ
се в гр. София, ж.к. Люлин, ет. 6,вх. А в жилищна сграда бл. 437/427. Представена е молба за
вписване на ипотека от 09.11.2006 г. върху имота за обезпечение на вземания на „Булбанк“
АД към ......... и Д. М. К. в качеството им на длъжници по договор за банков кредит.
С оглед на това на това безспорно се установява, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия, на първо място доколкото сама е изявила такова желание
пред ищеца и на второ място, доколкото се установи, че тя е единствен собственик на
процесния топлоснабден имот.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
При това в периода са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Монитор” и в сила от
11.07.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
От представения по делото договор от 17.01.2002 г. се установява, че е сключен
договор между Етажната собственост и третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД“
за извършване на услугата топлинно счетоводство. От представения по делото договор от
03.06.2020 г. се установява, че е бил сключен договор и между ищеца и „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.
С оглед доказването на доставеното количество топлинна енергия до процесния имот
по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена. От нея се установява, че ответникът е разполагал в имота си с 3 броя
отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 3 броя индивидуални топлинни
разпределители, както и 1 брой закрит щранг в баня - (констативен приемо- предавателен
протокол от 21.06.2013 г.). Към (21.06.2013г) топлата вода е отчитана на база за 3 бр.лица.
Вещото лице посочва, че за процесния период м.05.2018г. - м.05.2020п, на база 3 бр.лица е
отчитана топлата вода до м. 11.2019г. От м.11.2019г. до 30.04.20220г. топлата вода е отчитана
по показания на 2бр. водомери - констативен приемо-предавателен протокол от 11.11.2019г.
Вещото лице посочва, че потреблението на топлата вода е начислено правилно. През
3
процесния период отдадена от сградна инсталация е определяна съгласно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката. От приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период, съобразно
изискванията на действащата през същия период нормативна уредба в областта на
енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия - „Топлофикация София" ЕАД редовно,
ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на топлинна
енергия в абонатната станция. Вещото лице посочва, че през процесния период общият
топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за
измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ редовно, на всеки 2 /две/ календарни
години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност. Същите са провеждани от лицензирани
/оторизирани/ юридически лица, (в случая от АС БОЯНА АД). Вещото лице е изчислило, че
размерът на дължимите суми от ответника са: 143,53 лв. за сградна инсталация и 2255,50 лв.
за БГВ или общо сумата в размер на 2399,04 лв.
Между страните не се спори, че ответникът не е заплащал суми към ищеца за
процесния период.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл. 422 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница и за дялово разпределние - представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от
Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е с правна квалификация
чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд. Същите са заявени в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК, като е налице идентитет между страните и сумите в заповедното и
исковото производство.
По същество
4
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите:
За да се търси ангажиране на отговорността на ответника за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост, като е
придобил имота въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
145 от 09.11.2006 г. Следователно между ищцовото дружество и ответника, като собственик
на имота е налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на
договор за доставка на топлинна енергия при общи условия.
Следва да се посочи, че по правната си характеристика договорът за продажба на
топлинна енергия при общи условия е неформален договор. В този смисъл и не се изисква
при заварени положения задължително договорът да е в писмена форма. /В този смисъл -
Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В
казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила, като се има предвид, че
общите условия за потребление на топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната
практика приема, че „Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на
сключен договор между тях и енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение №
618 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за подгряване на битова гореща вода, както за топлинна енергия за
отопление и отдадена от сградна инсталация. Както вече се посочи от фактическа страна се
доказа твърдяното от ищеца – в имота на ответника се ползва доставената от ищеца
топлинна енергия. Ответникът има качеството „битов клиент“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
5
Закона за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2399,04 лв., като същата е
начислена съобразно нормативните изисквания, а отоплителните уреди за били изправни.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода. По делото не се доказа ответникът да е погасил
задължението си.
Ответникът в срок е релевирал възражение за погасяване по давност на част от
вземанията на ищеца, което съдът намира за основателно.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 07.12.2021 г. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.12.2018 г., са погасени по давност.
За процесния период са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи
условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по
отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г.,
започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2018 г. – от 15.08.2017 г., за
вземането за м. юни 2017 г. – от 15.08.2018 г. и т.н. . Издаването на Общата фактура не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Задължението за заплащане на
посочената в общата фактура сума не е възникнало с издаването й, то е възникнало преди
това и то въз основа на ползването на топлинната енергия. Да се приеме противното
становище, че давността започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата
фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора по едно вземане по своя
воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде нова за същото и така да
6
продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед на това погасени по давност са вземанията за периода от 01.05.2018 г. до
30.09.2018 г., който съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза са в
размер на 504 лв. С оглед на това предявения иск за главница за доставена топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата в размер на 1895,04 лв., като за горницата до предявения
пълен размер от 2548,32 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
От приетата съдебно-техническа експертиза и от писмените доказателства представени
от ищеца, че услугата е осъществявана от дружеството „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Съдът
намира, че с оглед липсата на уговорен срок за изпълнение на задължението за сума за
дялово разпределение, както и при съобразяване разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД за
сумата за дялово разпределение давността започва да тече, считано от възникване на
задължението. С оглед на това погасено по давност се явява единствено задължението за
месец ноември 2018 г., което е в размер на 1,67 лв. С оглед на това искът за главница за
услугата за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата 32,17 лв. за периода
декември 2018 г. до март 2020 г., като бъде отхвърлен до пълния размер на от 33,84 лв.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че се дължи
идентичен на претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени
дали върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг, но доколкото искът бе
уважен частично, следва да бъде уважен и частично искът за обезщетение за забава.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответникът дължат обезщетение за
забава върху задълженията по фактури. Съгласно чл.33, ал.5 от Общите условия, в сила от
2016 година е настъпил падежът с изтичането на срока, т.е. след изтичане на 45-тия ден, след
изтичане на срока, за който фактурите са отнасят, като в казуса ответниците са изпаднали в
забава, доколкото срокът ги кани – така по аргумент от разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона
7
за задълженията и договорите. С оглед частичното уважаване на главния иск, съдът счита, че
предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата в размер на 325,18 лв.,
като бъде отхвърлен до предявения пълен размер от 437,25 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в размер 7,11
лв. за периода 31.12.2018 г. – 25.11.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения настоящият
състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските както в
исковото производство, така и в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е сторил следните разноски: 191,40 лв. държавна
такса, 400 лв. депозит за СТЕ, 5,00 лв. депозит за съдебно удостоверение и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 443,84 лв. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 61,53 лв. за държавна такса
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което съобразно уважената част от
иска следва да му бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 83,00
лв.
Ответникът претендира 500 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност, което се явява основателно.
Съдът не следва да съобразява и да прилага и определя възнаграждението съгласно Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размера на
дължимото се такова, с оглед на Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по
дело C‑438/22. С оглед на това съдът счита, че справедливото адвокатско възнаграждение за
подаденото възражение в заповедното производство е 50 лв. Съобразно отхвърлената част
от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 12,79 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.235, ал.3 от ГПК и чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул. „Ястребец“ №
23Б и Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: град С че съществува вземане на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул.
„Ястребец“ № 23Б и Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: град Сдължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, част от сумите, за които е била
издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.02.2021 г. издадена по ч.гр.дело № 24685/2020 година по описа на Софийски районен
съд, 143-ти състав, а именно: дължи солидарно 1895,04 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: град София, общ.
Люлин, ж.к, „Люлин“ , бл. 437, вх. А, ет. 6, ап. 34 за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2020 г.
ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 325,18 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 07.12.2021 г. върху цената на доставената
топлинна енергия, както и сумата от 32,17 лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 12.2018г. до м 04.2020г., ведно със законната лихва от
07.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като над този размер до
първоначално претендирания от 3026,52 лева и за периода от 01.05.2018 година до
30.09.2018 година, т.е. за разликата от 653,28 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 година до 30.09.2018 година, както
и за сумата над първоначално предявения размер за мораторна лихва за забава от 437,25 лв.
за периода от 15.09.2019 година до 07.12.2021 година, т.е. за разликата от 112,07 лева, както
и за сумата: 7,11 лева - лихва за забава за услугата дялово разпределение за периода от
31.12.2018г. до 25.11.2021г.– отхвърля исковите претенции поради недоказаност и
настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА Д. М. К. с ЕГН:**********, с адрес: град Сда заплати на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените пред заповедния съд по
ч.гр.дело № 69981/2021 година по описа на Софийски районен съд в размер на 83,00 лв. и
пред исковия съд по гр.дело № 55606/2022 година по описа на Софийски районен съд
разноски в размер на 443,84 лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати на Д. М. К. с
ЕГН:**********, с адрес: град Са основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените пред
заповедния съд по ч.гр.дело № 69981/2021 година по описа на Софийски районен съд в
размер на 12,79 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – “Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
град София, ул. Проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителя Милена
Стоянова.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
9
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението – препис да се изпрати и приложи по ч.гр.дело
69981/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10