М О
Т И В И
към присъда №
71/19.05.2020 г.
по НОХД № 2568
по описа на 2019 година на
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
Против подсъдимия М.А.Е.,
ЕГН **********,*** е внесла обвинителен акт в Районен съд Варна по
чл.183 ал.1 от НК за това, че за периода от месец януари 2010 година до месец
април 2019 година, след като бил осъден с решение по гражданско дело №
4009/2008 г. по описа на Районен съд Варна, ХVIII състав, влязло в законна сила
на 23.01.2010 г., да издържа свой низходящ – сина си Т.М.Е., роден на *** г.,
чрез неговата майка и законен представител Е.В.И., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 112 месечни вноски
по 80 лева всяка, общо в размер на 8960 лева.
От изготвената справка
Национална база данни Население се установи, че М.А.Е. има постоянен адрес *** и настоящ адрес
***. Изпратеното съобщение на адреса в гр.Плевен бе върнато с отбелязване, че
лицето не живее на адреса, изпратеното съобщение на адреса в гр.София бе
върнато с отбелязване, че по данни на собственичката на апартамента лицето не
живее на адреса.
С телеграма №
26902/20.09.2019 г. на МВР М.А.Е. бе обявен за общодържавно издирване с мярка
„Установяване на адрес“.
Установи се, че подсъдимият
М.А.Е. живее постоянно в Кралство Великобритания. Същият бе призован на
предоставените от него в хода на досъдебното производство адреси във
Великобритания, но съдебните книжа бяха върнати с отбелязване, че на тези
адреси лицето не е известно.
В съдебно заседание Е.В.И.
заяви, че подсъдимият Е. контактувал с нея по телефона, знаел за воденото
съдебно производство срещу него, но не желаел лично да участва в
производството. На подсъдимия М.А.Е. бе назначен от съда защитник – адв.Р.Е. и съдебното производство бе проведено в отсъствието
на подсъдимия.
В съдебно заседание Е.В.И.
като родител и законен представител на Т.М.Е. депозира молба за
конституиране като частен обвинител по
делото. Настоящият състав счита, че за това
престъпление граждански иск не може да бъде приет за съвместно разглеждане, тъй
като дължимите вноски са вече присъдени, но пречка пострадалото лице да бъде
конституиран като частен обвинител в наказателното производство няма.
Престъплението по чл.183 ал. 1 от НК
се осъществява чрез бездействие, засяга обществените отношения в семейството и
намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за
плащане на издръжка в инкриминиран размер. Обществените
отношения, обект на защита, предполагат и кръга лица, притежаващи качеството на
пострадал. Заплащането на
дължима издръжка е винаги
конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда лицето, притежаващо
правото да получи необходимите за съществуването му средства. Ето защо това
лице, в случая детето Т.М.Е., има
правото да участва в съдебното производство като частен обвинител, по аргумент
от чл.76 от НПК. Съдът счете, че молбата е подадена своевременно, от процесуално легитимно
лице, отговаря на изискванията на НПК, поради което конституира Е.В.И. като
майка и законен представител на Т.М.Е.
като частен обвинител по делото.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура Варна поддържа обвинението, посочва, че въпреки
че подсъдимият Е. е внесъл суми, които сумарно съответстват на посочената в
дизпозитива на обвинителния акт сума, няма основания за прилагане на
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като сумите са внесени по
сметка-спестовен влог на детето и не представляват изплащане на издръжка.
Настоява за признаване на подсъдимия Е. за виновен и налагане на наказание
лишаване от свобода към средния размер, предвиден в чл.183 ал.1 от НК,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Частният обвинител
поддържа обвинението.
Защитникът на
подсъдимия счита, че в случая не е установен умисъл от страна на подсъдимия за
съзнателно неизпълнение на издръжка, тъй като той не е знаел за осъдителното
решение, поради което моли да бъде оправдан. В условията на евентуалност моли
да се приеме, че е надлежно изплатена издръжката и че сумите са използвани за
текущи нужди да се приложи чл.183 ал.3 от НК, алтернативно чл.78 а от НК. В
евентуалност моли за наказание глоба по реда на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК.
След преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На подсъдимият М.А.Е.
в резултат на съвместното му съжителство със свидетелката Е.В.И. се родило едно
дете – Т.М.Е., роден на *** г. С Решение № 3868/21.12.2009 г. на ВРС, 18 състав
по гр.дело № 4009/2008 г., влязло в сила на 23.01.2010 г. подсъдимият М.А.Е. бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 13.06.2007
г. с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Издръжката
следвало да заплаща чрез майката и законна представителка на детето – св.Е.В.И..
След постановяване на
решението, от месец януари 2010 година подсъдимият М.А.Е. не изплащал редовно
издръжката на детето си. По негово искане била открита банкова сметка *** Т.Е.
в Юробанк АД.
В хода на съдебното
производство бе изискана и приложена писмена справка от Ю.Б. АД за движението
по сметката с титуляр Т.М.Е.. От справката е видно, че през инкриминирания
период по сметката са постъпили от А.Г.А.– майка на подсъдимия Е. следните
суми:
-
на 29.06.2017 г. – 2000 лева за издръжка;
-
на 10.04.2018 г. – 500 лева за издръжка;
-
на 04.12.2018 г. – 1000 лева за издръжка;
-
на 04.04.2019 г. – 800 лева
за издръжка;
-
на 02.10.2019 г. – 250 лева за издръжка и
-
на 05.02.2020 г. – 4360 лева за издръжка
или общо 8 910
лева.
От майката на подс.Е. – А.Г.А.бяха представени и приети от съда копия от
платежни нареждания от нея по сметката на Е.В.И. в Банка ДСК през
инкриминирания период, както следва:
-
на 08.09.2017 г. – 100 лева с
основание за издръжка за дете за м.09.2017 г.;
-
на 02.10.2017 г. – 100 лева с
основание месечна издръжка за м.10.2017 г.;
-
на 10.04.2018 г. – 100 лева с основание за издръжка;
-
на 04.04.2019 г. – 200 лева
с основание издръжка и
-
на 02.10.2019 г. – 250 лева с основание издръжка или
общо 750 лева.
От писмо изх.№ 304141
от 02.03.2020 г. на ТД на НАП Плевен е видно, че подсъдимият Е. няма
декларирани доходи за периода от 01.01.2010 г. до
02.03.2020 г.
Разпитана в
съдебно заседание св.Е.В.И. твърди, че не е получавала суми по издръжката до
2017 г. В продължение на три години получавала определени суми по 200-300 лева
на нейната сметка. Открила и детски влог, в който подсъдимият Е. държал да
превежда пари на името на Т. в Пощенска банка. Там били преведени определени
суми, но това не били сумата от издръжката. От сметката на сина им в Пощенска
банка от детския влог през 2019 година изтеглила 4300 лева, част от която
използвала за текущи нужди на детето, запазила половината от нея за покриване
на ежедневните нужди.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – обяснения от подсъдимия Е.; свидетелските
показания, дадени на досъдебното и съдебното производство; Решение №
3868/21.12.2009 г. на ВРС, 18 състав по гр.дело № 4009/2008 г., влязло в сила
на 23.01.2010 г.; писмо изх.№ 78068-1/20.12.2011 г. на Териториална дирекция на
НАП Варна; писмо изх.№ 17120-2/09.12.2013 г. на Териториална дирекция на НАП
Плевен; писмо изх.№ 304141 от 02.03.2020 г. на ТД на НАП Плевен и справка за
съдимост.
При преценка на
доказателствата, съдът намира, че те са релевантни, способстващи за изясняване
на обективната истина, логически свързани и непротиворечиви, не се оспорват от
страните, поради което се кредитират от съда.
С оглед на така
установеното, съдът приема, че подсъдимият М.А.Е. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода
от м. 01.2010 г. до м. 04.2019 г. включително, в гр.Варна, след като бил осъден
с решение по гражданско дело № 4009/2008 г. на РС – гр. Варна – 18 състав,
влязло в сила на 23.01.2010 г. да издържа свой низходящ – сина си Т.М.Е., роден
на *** г., чрез неговата майка и законен представител Е.В.И., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 112 месечни
вноски по 80 лева, общо в размер на 8 960 лева.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, неосъждано. Подсъдимият М.А.Е.
е български гражданин, с висше образование, неженен, работи.
Деянието е извършено
умишлено под формата на пряк умисъл. Изпълнителната форма включва бездействие.
Съдът не приема твърдението на защитата, че подсъдимият Е. не е знаел за съдебното
решение, с което е осъден да плаща месечна издръжка за сина си, тъй като макар
и инцидентно той е превеждал парични суми по банковите сметки на св.И. и на
сина си с основание „издръжка“ и това доказва, че той е знаел за съдебното
решение срещу него.
Причини за
извършването на престъплението – несъзнателно отношение към родителските
задължения.
Общо дължимата сума за
издръжка през инкриминирания период възлиза на 8 960 лева. От
представените писмени доказателства категорично се установява, че през инкриминирания
период майката на подс.Е. – св.А.Г.А.е превела по
сметката на Е.В.И. в Банка ДСК АД общо сумата от 750 лева за издръжка и по
сметката на детето Т.М.Е. в Ю.Б. АД общо сумата от 8 910 лева за издръжка.
Действително самото
сумата от 750 лева е приведена за изплащане на издръжката така, както е
присъдено със съдебното решение - чрез майката и законна представителка на
детето – св.Е.В.И.. Поради това съдът не приема, че в случая подсъдимият е
изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, поради което не са налице предпоставките на чл.183 ал.3 от НК
деецът да не бъде наказан.
Но като краен резултат
подсъдимият Е. чрез майка си е превел по сметки на детето Т. и майка му общо
сумата от 9 660 лева, която дори надвишава дължимата от него сума по
издръжката.
Съдът счете, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на Е. с налагане на административно наказание:
1. Деянието е
извършено умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до една
година или с пробация;
2. Обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел;
3. Причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени.
Поради гореизложеното
съдът призна за виновен М.А.Е. за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК и на основание чл.378
ал.4 т.1 от НПК и чл.78а ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание глоба в размер на хиляда лева.
При определяне размера
на наказанието на подсъдимия Е., на основание чл.54 от НК съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние към минималния размер, а от друга
страна личността на дееца – наличието на обективни пречки за изпълнение на
задължението поради непостоянна трудова ангажираност. От друга страна съдът
отчете продължителния период, през който подсъдимият не е изпълнявал редовно
задължението си – 112 месеца.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието и ще
мотивира подсъдимия Е. към изпълнение на родителските му задължения.
По тези съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: