№ 4500
гр. Варна, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
20213100101672 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М. К. Т. против Народното събрание на Република България
и Министерство на правосъдието с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД
за солидарно осъждане на ответниците да заплатят, както следва: сумата от 33 948.62 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на съществено нарушение на
правото на ЕС, изразяващо се в приемане на ЗИД на ГПК от 2010 г. и 2015 г. в частта им за
допустимостта на касационното обжалване, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане и сумата от 30 000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди в следствие на съществено нарушение на
правото на ЕС, изразяващо се в приемане на ЗИД на ГПК от 2010 г. и 2015 г. в частта им за
допустимостта на касационното обжалване, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
С влязло в законна сила решение по гр.д. № 5728/2015 г. по описа на ВРС, ХХVІ
състав /листи 113 – 127/ е отхвърлен предявения от Колев иск срещу Народното събрание на
Република България с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС за осъждане ответника да заплати
сумата от 20 000 лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му в
резултат на нарушението на правото на ЕС, изразяващо се в приемането от НС на закон, а
именно ГПК, в частта досежно касационното обжалване, който е несъобразен с
европейското законодателство. Т.е установено е с влязло в законна сила решение, че не е
налице нарушение на правото на ЕС с приемането на ГПК в сила от 2008 г. и последвалите
го изменения, касаещи касационното обжалване до предявяване на иска – 20.04.2015 г.
Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила между страните по делото
относно заявеното искане при основанието, от което е изведено. По този начин са очертани
пределите на силата на пресъдено нещо, като обективните такива са дефинирани чрез
същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право -
1
основанието и петитума (определящ вида и размера на търсената защита) на иска. Чрез тези
индивидуализиращи белези на спорното право, които определят и предмета на спора, става
ясно, че силата на пресъдено нещо обхваща предмета на спора и е средство за неговото
разрешаване. Тя превръща спорното правно положение в безспорно и това съдебно
установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове.
В конкретния случай спорът по иска с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС и
настоящия такъв по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ са идентични досежно основанието на иска и
ответника НС. Към датата на депозиране на исковата молба по гр.д. № 5728/2015 г. по описа
на ВРС, ХХVІ състав – 20.04.2015 г. ЗИД на ГПК от 2010 г. е бил вече в сила, а този от
03.07.2015 г. /публ. в ДВ бр. 50/03.07.2015 г./ не променя реда за касационно обжалване
досежно инициираното от Колев гр.д. № 3635/2005 г. по описа на ВРС. С оглед изложеното
производството в тази му част се явява недопустимо, тъй като е недопустимо
преразглеждането на спорове разрешени с влязло в сила решение между същите страни.
По отношение на втория заявен ответник по иска с правно основание чл. 2в, ал. 1 от
ЗОДОВ, а именно Министерство на правосъдието – същият се явява ненадлежен такъв, тъй
като не разполага със законодателна власт и не е компетентен да приема нормативни актове.
Изготвянето на проекти за такива не обвързва Народното събрание със задължение за
дословното им приемане. Още повече, че в законотворческата си дейност НС се подпомага
от комисия по правни въпроси – чл. 17, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и
дейността на НС. Именно горната комисия разглежда законопроектите депозирани в НС –
чл. 28 от Правилника за организацията и дейността на НС и взема решения относно същите
– чл. 35, преценявайки съгласуваността му с правото на ЕС. С оглед изложеното искът с
правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ предявен против Министерство на правосъдието се
явява недопустим, като предявен срещу ненадлежен ответник.
С оглед изложеното предявените искове от искове от М. К. Т. против Народното
събрание на Република България и Министерство на правосъдието с правно основание чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят, както
следва: сумата от 33 948.62 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в
следствие на съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в приемане на ЗИД на
ГПК от 2010 г. и 2015 г. в частта им за допустимостта на касационното обжалване, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 30 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди в следствие на
съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в приемане на ЗИД на ГПК от 2010
г. и 2015 г. в частта им за допустимостта на касационното обжалване, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 29.06.2016 г. до окончателното й изплащане са изцяло
недопустими и като такива производството по тях следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1672/2021 г. по описа на ВОС, ІХ състав,
като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3