РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 29.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5500
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази
Ищeца В.С.И. твърди, че в периода 11.09.2016г. до 10.09.2019г. е работил на
длъжността „Старши полицай-ЗАТ“ в ГПУ Русе.
Работата му била на 12 часови смени, по определени графици, при сумарно
изчисляване на работното време, като полагал и труд през нощта. Организацията и
разпределението на работното време през периода било регламентирано в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи в която липсва
регламентация за начина на преизчисляване на количеството положен нощен труд в
дневен. Съгласно чл. 9 ал.2 от Наредбата и структурата на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143. В периода 11.09.2019г. до 10.09.2016г. ищецът е работил 196
броя смени с общо 1568 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 се
приравнява на 1792,224 часа дневен труд. Така ищецът положил допълнителен труд
от 224,224 часа, който се явява извънреден труд и който следва да му се заплати
в размер на 1121,12 лева. В съдебно заседание ищецът увеличава размерът на тази
претенция.
Чл. 181 от ЗМВР предвиждал, че работодателя е длъжен да предоставя
безплатна храна или левовата й равностойност на служителите които работят при
специфични условия и рискове, а на служителите работещи на смени осигурява
ободряващи напитки, а размера на съответните суми се определя ежегодно със
заповед на Министъра на вътрешните работи. Ищеца счита, че в периода
11.09.2016г. до 10.09.2016г.
работодателят е бил длъжен да му предостави ободряващи напитки на
стойност 117,60 лева и твърди, че такива не са му били предоставени. В
настоящото производство претендира и 117,60 лева представляващи равностойността
на неполучените ободряващи напитки. В съдебно заседание ищецът увеличава
размерът на тази претенция.
Ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер. Признава,
че ищецът е бил служител в Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР в периода
11.09.2016г. до 10.09.2019г. Признава и
че ищеца е работил на смени, през които е полагал и нощен труд. Твърди, че
работното време на работещите на смени се изчислява сумирано на тримесечни
периоди съгласно чл. 187 ал.3 от ЗМВР и сочи, че в алинея 5 от същата
разпоредба е уреден и начина на компенсиране при работа извън работното време.
Навежда доводи, че Наредбата и
структурата на работната заплата е неприложима по отношение на служителите на
МВР, за които се прилага Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на
вътрешните работи. В последната наредба не е предвидено преизчисляване на
нощния труд в дневен, а полагания труд не е извънреден, тъй като е полаган в
рамките на установеното за ищеца работно време. Твърди, че на основание чл. 179
ал.2 от ЗМВР министъра на вътрешните работи е издавал заповеди за заплащане на
допълнително възнаграждение за работа през нощта в размер на 0,25 лева за всеки
отработен час. За това няма празнота в законодателството по отношение на
допълнителното заплащане на труда през нощта на служителите в МВР, тъй като
съществува посочената специална уредба. На ищеца е заплащан положения нощен
труд с увеличението от 0,25 лева на час тъй като с оглед характера на
служебното правоотношение се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове. Сочи съдебна практика в този
смисъл.
Ответникът оспорва и иска за заплащане на равностойността на
непредоставените тонизиращите напитки
Предявеният иск за заплащане на извънреден труд е с правно основание чл.
178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Претенциите за заплащане на равностойността на ободряващи
напитки е с правно основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР. Претенцията за законна лихва
е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че в периода 11.09.2016г. до 10.09.2019г. В.С.И.
е бил служител на Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР, както и е работил на
длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница.
Съгласно чл. 181 ал.3 изр. последно от ЗМВР на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки.
Размерът на сумите за ободряващи напитки се определя от Министъра на вътрешните
работи със заповед (чл. 181 ал.4 от ЗМВР), а условията и редът за
предоставянето се определят с наредба (чл. 181 ал.5 от ЗМВР). През периода за който се претендира
сумата за ободряващи напитки е действала НАРЕДБА № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч.
Член 10 от
посочената наредба гласи: Ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.
Именно на тези разпоредби се позовава ответника и излага доводи, че не следва
да се присъжда парична компенсация за непредставените ободряващи напитки като
цитира и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав на съда не споделя
доводите на ответника, нито практиката цитирана от него по следните
съображения:
Разпоредбата
съгласно, която ободряващите напитки не
могат да се компенсират с пари определя единствено задължение за работодателя да осигури ободряващите напитки в натура
и му забранява да предложи парична компенсация вместо напитки. Тази разпоредба
обаче не освобождава от отговорност работодателя в случай на неизпълнение на
задължението си. Чл. 181 ал.3 от ЗМВР създава задължение за работодателя, на
което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако
приемем, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение без
последици, то това влиза в разрез с правовия ред. При неизпълнение на
задължение в общия случай страната има право на иск за реално изпълнение. В
случая обаче характера на престацията- ободряваща напитка- е такава, че следва
да се извърши в точно определен момент- по време на нощно дежурство и ищецът
няма интерес да предяви иск за реално изпълнение и да получи от ответника
ободряващите напитки на които има право. Т.е. към настоящия момент иск за
реално изпълнение не може да се предяви, което обаче не означава, че правото на
ищеца е погасено. Когато едно задължение не е изпълнено виновно и последващото
му реално изпълнение е лишено от интерес това води до трансформация на
задължението от натурално в задължение за парично обезщетяване. В случая размерът на паричното обезщетение се
равнява на равностойността на ободряващите напитки, които служителят не е
получил, и които може да се допусне, че си е осигурил със собствени средства за
да бъде работоспособен при работа през нощта.
По делото е назначено вещо лице, на което ответникът е предоставил графиците за дежурствата на В.С.И. от които се установява, че Димитров е
изпълнявал служебните си задължения на 24 часови работни смени, което включва и
полагане на труд през нощта от 22 часа до 6 часа. Като съобрази отработените
смени през нощта вещото лице изчислява, че стойността на ободряващите напитки,
които ищецът е следвало да получи в периода 11.09.2016г. до 10.09.2019г. е 118,20
лева.
По изложените
съображения искът за равностойността на неполучените ободрителни напитки следва
да се уважи в размера изчислен от вещото лице- 118,20 лева и до който размер
съдът е допуснал увеличение на претенцията на ищеца. Сумата се дължи със
законна лихва.
По иска за заплащане
на извънреден труд:
Съгласно чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР:
Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Заплащането на
извънредния труд на служителите на МВР е уредено в чл. 187 ал.5 и чл. 187а от ЗМВР.
За полагане на труд
през нощта на служителите на МВР се заплаща допълнително възнаграждение
съгласно чл. 179 ал.1 от ЗМВР.
Ищецът сочи, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776 уреждаща
реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Сочи също така, че в посочената наредба липсвала норма,
която да предвижда преизчесляване на нощния труд в дневен и за това следвало да
се приложи по аналогия чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата- при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни при определен коефициент.
Настоящият състав на съда не смята, че положените часове нощен труд следва
да се преизчисляват като се приравняват на часове дневен труд след умножение по
коефициент 1,143. Такава норма, както и ищеца сочи, липсва в специалния
нормативен акт уреждащ съответната материя- Наредба № 8121з-776. Ако създателят
на съответния нормативен акт е искал да бъде уредено правото на преизчисляване
на нощният труд в дневен, то това следва да е изрично направено със съответна
изрична правна норма. За празнота в законодателството може да се говори, когато
някое фундаментално право, което произтича от нормативен акт от по-висока
степен, не е било по-детайлно уредено в съответния нормативен акт от по-ниска
степен и тогава следва да се търси как точно да се уреди това право, като би
могло да се прибегне до аналогия. Т.е. ако правото да се преизчислява нощния
труд към дневен произтичаше от Закона за МВР, Конституцията или
международноправни актове с нормативен характер- то тогава можеше да се търси
аналогия как точно да се случи преизчисляването, евентуално при какъв
коефициент. Това обаче не е така- нито един нормативен акт от по-висок порядък
спрямо Наредба № 8121з-776 не предвижда правото на преизчисляване на нощния
труд в дневен. За това и няма основание да се търси норма, която по аналогия да
определи как точно да стане това преизчисляване.
По отношение на нощния труд на служителите от МВР законодателят е приел, че
за същият се изплаща допълнително възнаграждение- чл. 179 ал.1 от ЗМВР, с което се изчерпва регламентацията на този въпрос.
В практиката на Русенски окръжен съд също се приема, че липсва основание за
преизчисляване на нощният труд в дневен за служителите в МВР:
„В закона няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно,
както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови
нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ“- решение № 405/04.11.2019г. по в.гр.д. № 548 и решение №
456/27.11.2019 по в.гр.д. № 709/2019г, и двете на Русенски окръжен съд.
Предвид изложеното липсва основание за преизчисляване на количеството
часове положен нощен труд в дневен такъв. При този извод и съобразно
заключението на вещото лице ищецът няма незаплатен извънреден труд, поради
което искът за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд
следва да се отхвърли.
Разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса съгласно т.23 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, но не е освободен от разноски.
Ответникът като държавно учреждение е освободен от заплащането на държавни
такси на основание чл. 84 т.1 от ГПК, но не и от разноски.
Ищецът е направил разноски в размер на 350 лева, а на ответникът при
отхвърляне на исковете се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лева. След направеното увеличение ищецът претендира суми в общ
размер 1457,27 лева, като исковете му се уважават само за сумата 118,20 лева.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
28,39 лева от направените разноски за адвокат в размер на 350 лева. На
ответника съответно следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 275,67 лева от общо определения размер от 300 лева. След насрещна
компенсация на задълженията за разноски ищецът следва да заплати на ответника разликата
от 247,28 лева.
По делото е изплатено възнаграждение на назначеното вещо лице от бюджета на
съда в размер на 200 лева, като сумата следва да се присъди в тежест на
страните съобразно изхода на делото- 16,22 лева следва да се заплатят от
ответника и 183,78 лева следва да се заплатят от ищеца.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес
гр. София, бул. „Мария Луиза" №46, да заплати на В.С.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата 118,20 лева представляваща
стойността на ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в периода
11.09.2016г. до 10.09.2019г. на основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР със законната
лихва върху тази сума за периода от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението;
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на В.С.И., ЕГН ********** с адрес ***
предявен срещу Главна дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес
гр. София, бул. „Мария Луиза" №46 за заплащане на сумата 1339,07 лева
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода
11.09.2016г. до 10.09.2019г. и за законна лихва върху тази сума за периода от
11.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН
********** с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция" –
МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария Луиза" №46 сумата 247,28 лева-
разноски по делото след насрещна компенсация.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция" – МВР, с адрес гр. София, бул. „Мария
Луиза" №46, да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата 16,22 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН
********** с адрес *** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата
183,78 лева разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: /п/