МОТИВИ към
НОХД №1023/2017 г.:
Обвинението е против
подсъдимия К.П.С. *** за
престъпление по чл.206, ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, при условията на продължавано престъпление,
в периода от 23.12.2016 г. до 08.02.2017 г., в гр. Пазарджик, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи -1 бр. преносим компютър, марка „Acer", модел „E5-572G-39KO,
1
чифт дънки, 1 бр. блуза, марка „НМ", 1 бр. пуловер, 1бр. анцунгово
долнище, 1 бр.тениска, 1 бр. раница, марка „Пума" и 1 бр. флаш памет - 16
ГБ, всичко на обща стойност 320.00 лв., собственост на Е. Йорданов С. ***,
които владеел, като случаят е маловажен.
Против подсъдимия К.П.С.
е предявен и приет
за съвместно разглеждане от Е.Й.С. граждански иск за сумата от 320 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на деянието – 08.02.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Пострадалата Е.Й.С.
е конституирана в
качеството на граждански ищец.
Подсъдимият К.С. не се признава явява.
Служебният защитник пледира, че изтърпяването
на наложеното наказание следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият К.С. и свидетелката Е. били приятели.
Свидетелката С. била ученичка в Езикова гимназия „Бертолд Брехт" в гр.Пазарджик
и живеела на квартира в гр.П., на ул.„К. Ч.", със свидетелките И.Ч. ***.2016
г. свидетелката С. отишла на гости на своя приятел-подсъдимия С. ***, като
уговорката била да остане там няколко за дни. Свидетелката С. носела със себе
си някои лични вещи - преносим компютър, марка „Acer", модел „E5-572G-39KO" , дрехи- чифт
дънки, блуза, марка „НМ", пуловер, анцунгово долнище, тениска, раница,
марка „Пума" и флаш памет - 16 ГБ.
На 20.12.2016 г.,
сутринта, свидетелката С. трябвало да се яви на курс в БЧК. Разбрали се с
подсъдимия С. да остави вещите си в апартамента му, тъй като вечерта отново
щяла да нощува там. Уговорката била след като подсъдимият С. се върне от работа
да се обади на свидетелката С. по телефона, тъй като тя нямала ключ от
апартамента му. След курса свидетелката С. се прибрала в квартирата си.
Подсъдимият С. й се обадил късно вечерта и се разбрали същата вечер С. да не
ходи в апартамента му. На следващия ден, около обяд, свидетелката С. се
свързала с подсъдимия С. по телефона и са разбрали, вечерта да се видят и свидетелката
С. да си вземе вещите. Вечерта подсъдимият С. се обадил на свидетелката С. по
телефона и й казал, че идва към квартирата й. Въпреки това подсъдимият С. не се
появил цялата вечер. От следващия ден - 22.12.2016 г. свидетелката С. започнала
периодично да търси по телефона подсъдимия С., като звъняла освен от собствения
си телефон, така и от телефоните на съквартирантките си – свидетелките Ч. и Ч.,
но той не вдигал. Затова едни от следващите дни, свидетелката С. го изчакала
пред местоработата му след края на работния ден. Подсъдимият С. й обяснил, че в
момента не може да й върне вещите, но ще я потърси същата вечер. Въпреки
обещанието подсъдимият С. не потърсил свидетелката С..
На 23.12.2016 г.
подсъдимият Стоименов отнесъл преносимия компютър на свидетелката С. в заложна
къща „Еврокомерс-1", находяща се в гр.Пазарджик, ул.„Градски пазар" и
го заложил при свидетеля М.Д., за сумата от 200 лв. Бил му издаден заложен
билет №28184/23.12.2016 г. Тъй като С. не потърсил компютъра в продължение на 1
седмица след изтичане на едномесечния срок на договора за залог, той бил
продаден.
Свидетелката С.
търсила подсъдимия С. от различни телефони, като той или не вдигал или твърдял,
че се намира извън гр.Пазарджик. Свидетелката С. подала жалба в полицията.
На 06.02.2017 г.
подсъдимият С. бил призован в участък „Изток" при РУ Пазарджик. Пред
служител от РУ Пазарджик, подсъдимият С. потвърдил, че вещите на свидетелката С.
се намират в дома му и обещал да ги върне още същия ден. Подсъдимият С. бил
предупреден с писмен протокол по реда на чл. 65 от ЗМВР, като му бил даден срок
за връщане на вещите на свидетелката С. до 08.02.2017 г. включително, както и
да решава възникналите спорни въпроси по законов ред.
След това подсъдимият
С. се свързал със свидетелката С. чрез социалната мрежа „Фейсбук", като
първоначално твърдял, че ще й върне преносимия компютър, а по-късно писал, че
не може да го върне, тъй като го е заложил в заложна къща и вече е продаден.
Предложил на свидетелката С. да й купи друг преносим компютър от заложната
къща, но тя отказала. Заявил, че към момента не може да й върне и дрехите, тъй
като били изцапани от котката и трябвало да ги изпере. По-късно осъществили
връзка по телефона, като се разбрали ако подсъдимият С. намери същия като марка
и модел преносим компютър, свидетелката С. да оттегли подадената жалба.
Подсъдимият С. не се обадил повече.
По делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на
движимите вещи, обект на извършеното престъпление е 320.00 лв., в т.ч.
стойността на преносимия компютър - 250.00 лв. и стойността на флаш памет,
раница и дрехи - 70.00 лв. по пазарни цени към датата на извършване на
деянието, като е приспаднато овехтяване.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетелите Е.С., Мариана Ч., М. Тодоров, Е.
Дъбев, дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелката И.Ч.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда съответно на чл.281,
ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК,заключението на оценъчната експертиза, както
и писмените доказателства приложени по делото.
Не е спорно по делото, установено от показанията на
свиделките С., Ч. и Ч., че свидетелката С. е оставила преносимия си компютър и
останалите си вещи в дома на подсъдимия, за да ги пази, т.е за послужване и по
този начин подсъдимият е придобил владението върху въпросните вещи.
Относно фактическите обстоятелства за намерението на
подсъдимия да свои преносимия компютър, като я е заложил в заложна къща, от където
не я е откупил и същия бил продаден, съдът цени показанията на свидетеля Д..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същите се подкрепят
от представения по делото заложен билет, издаден на подсъдимия, при залагането
на вещта.
За да
е налице престъпление, квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1
от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещили не върне същата, която владее или пази.
Безспорно е, че всички вещи са били предоставени на подсъдимия да ги пази.
В този смисъл подсъдимият е знаел, че вещите
са му предоставени без да може да се разпорежда с тях и които е следвало да
върне на собственика веднага след като свидетелката С. ги е поискала да й бъдат
върнати.
В конкретния случай, подсъдимият се е
разпоредил с преносимият компютър, а с останалите вещи, същият е отказал да
върне, дори след полицейското предупреждение и дадения за това срок.
Въпреки че не е имал никакви права върху
преносимия компютър, подсъдимият се е разпоредил с него, като със своя
собственост, залагайки го. Отказът на подсъдимия С. да върне движимите вещи е
неправомерен и не почива на законово основание. Същият не е имал изискуемо
вземане срещу свидетелката С., за да упражнява право на задържане.
Случаят е маловажен, тъй като с оглед
ниската стойност на предмета на престъплението /под една минимална работна
заплата, установена за страната към момента на деянието/, чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни и, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият К.П.С. от обективна и субективна страна
е осъществил признаците престъпния състав на чл.206 ал.5 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 23.12.2016 г. до 08.02.2017
г., в гр. Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи -1 бр.
преносим компютър, марка „Acer", модел „E5-572G-39KO,
1 чифт дънки, 1 бр. блуза, марка
„НМ", 1 бр. пуловер, 1бр. анцунгово долнище, 1 бр.тениска, 1 бр. раница,
марка „Пума" и 1 бр. флаш памет - 16 ГБ, всичко на обща стойност 320.00
лв., собственост на Е. Йорданов С. ***, които владеел, като случаят е
маловажен.
След като правомерно е придобил владението вещите
на свидетелката С., за да ги пази е започнал в един момент да третира вещите,
като собствени. В разглеждания случай изпълнителното деяние на обсебването се е
изразило, както в разпореждане с преносимия компютър, така и в отказ да се
върне останалите вещи.
Деянията, извършени от подсъдимия С. осъществяват
поотделно един и същи състав на престъплението, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е осъществил едно
продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети
в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на
деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия К. Стоименов за извършеното деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която
е висока. Това са често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е не много висока.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са позитивни.
Разпоредбата на чл.206, ал.5 от НК предвижда наказание за
извършеното престъпление лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от сто до триста лева..
Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият Стоименов
не е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
Но причинените от престъплението
имуществени вреди не са възстановени.
При тези данни съдът счете, че не са налице условията за
приложение на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност и налагане на същите на административно наказание глоба.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни, и ниската стойност на предмета на деянието.
Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК –
личната и генералната превенции, следва на подсъдимия К.П.С. да се наложи наказание по втората алтернатива, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за
контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, при периодичност на
явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
Предявения граждански иск против подсъдимия,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на
гражданския ищец от престъплението, като пряка и непосредствена последица,
представляват парично задължение на подсъдимия към ищеца.
При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД
и осъдителна присъда, съдът прие, че следва искът да бъде уважен в размер на 320 лева.
Размерът на обезщетението за имуществени
вреди се определи съобразявайки стойността на обсебените вещи и приетото, като
установено по отношение вината на подсъдимия за извършеното деяние.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на
това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се
дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, ако не ги
плати тогава, без да е необходима покана за плащането.
Затова
съдът осъди подсъдимия К.П.С. да
заплати на Е.Й.С. сумата
от 320 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 08.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият К.С. бе осъден да заплати направени
разноски по делото за в размер на 105,80 лева, вносими по сметка на ОД на МВР
Пазарджик, ДТ върху уважения граждански
иск в размер на 50 лева, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на
изпълнителни листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: