Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 16.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 08.06.2020
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 103/ 2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба срещу наказателно постановление и е с правно
основание чл.59 и сл. от Закона
за административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят Д.С.Я. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 19- 0303- 000 472
от 03.12.2018г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с което за
нарушение по чл.150 „а“ ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното нак.постановление, както и за
допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и се иска отмяна на
същият.
В съдебно заседание- при новото разглеждане на делото, жалбоподателят, не
се явява и не се представлява. От адв.С.Г. /защитник
на същият/ е постъпила писмена молба, с която се поддържа жалбата и се иска
отмяна на нак.постановление, както и се претендира
заплащането на направени разноски по представен списък.
АНО, при новото разглеждане на делото, редовно призован не се явява и не се
представлява, като същият не взема отношение по така постъпилата жалба-
представил е писмени доказателства по указания на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59–
60
ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
Настоящото производство е образувано по отменено решение № 142/
16.10.2019г. но АНД № 168/19г. на РС- Момчилград, от Административен съд- Кърджали
с Решение № 40/ 30.03.2020г., постановено по КАНД № 251/19г., с което делото е
върнато за ново разглеждане от нов състав, с дадени указания.
Във тази връзка и след изпълнение на указанията на касационната инстанция, съдът
установи следното;
От АУАН № Д 582736, съставен от Вл.Г., в
присъствието на св. Р.С.-***, за това, че жалбодателят
на 02.11.2018г. в 14,42 часа в община Момчилград, път Русе- Маказа е управлявал
МПС- л.а. „******“ с рег. № ****, без да притежава валидно свидетелство за
управление към категорията към която спада управляваното от него МПС. Прието е допуснато
нарушение на чл.150 „а“ ал.1 от ЗДвП, и и иззет контролен талон с упоменат
номер. Актът е връчен на същата дата.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 19- 0303-
000 472 от 03.12.2018г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали, с
което за нарушение по чл.150 „а“ ал.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелите по акта, от чиито показания
се установя описаната по- горе фактическа обстановка, с забележката, че
представеното свидетелство за управление е с изтекъл срок.
Допълнително в хода на съдебното производство е представена Справка/картон
на водача /жалбоподателят по настоящото производство/, от който се установява,
че същият е правоспособен водач на МПС с придобити категории А, В, С, ДЕ, М, СЕ, Д, АМ, ТКТ, ВЕ- до 15.11.2019г., когато се отказал от
категории- А, ДЕ, СЕ, Д, ТКТ, ВЕ. След 15.11.2019г.
е бил правоспособен водач на МПС за категории В АМ.
От същата справка е видно, че към датата на проверката- 02.11.2018г. , същият е бил
правоспособен водач за категории А, В, С, ДЕ, М, СЕ, Д, АМ, ТКТ, ВЕ, като
издаденото на 09.09.2008г. СУМПС е било валидно до 08.09.2018г.- сиреч към датата на проверката същият е управлявал
МПС, чийто срок за валидност е изтекло. Т.е., същият е имал СУМПС за
посочените категории / в т.ч. и за МПС, което е управлявал/, но то е било със
изтекъл срок за валидност, а това съставлява различно деяние от процесното.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се
установи, че на 02.11.2018г., жалбоподателят е управлявал МПС- л.а. „******“ с
рег. № ****, но не е притежавал валидно действащо свидетелство за управление.
Същият се установи, че е бил правоспособен водач на МПС, вкл.и към категорията
към която спада управляваното от него МПС- и в тази насока е именно издадената
от АНО справка от сектор „Пътна полиция“.
При така установената фактическа
обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна,
като съображенията са следните;
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14
ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото
закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40
и чл.43
от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, и същият не е записал нищо.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган– началник РУ /посоченото по-горе/ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
/което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази
категория, разглеждани от съда и приложено като доказателство по делото/. АУАН
е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл.189
ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съобразно и това съдът приема, че
жалбоподателя е наказан за това, че на 02.11.2018г., в 14,42ч. в Община
Момчилград- на посоченият път, е управлявал л.а. „******“ без да притежава
съответното свидетелство за управление. Като нарушена е посочена нормата на
чл.150 „а“ ал.1 от ЗДвП, а наложеното наказание е на основание чл.177 ал.1 т.1
от ЗДвП.
Съдът намира, с оглед доказателствата
по делото, че при просрочие на валидността на СУМПС и
управление на МПС извън този срок /какъвто е настоящият случай/, водачът не следва
да носи административно наказателна отговорност уредена в чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.150 „а ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, съобразно датата на извършване на нарушението, за
да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Приложената санкционна норма предвижда
наказание глоба от 100 лева до 300лева за този, който управлява МПС без да
притежава съответното свидетелство за управление.
В последната редакция на разпоредбата
на чл.150 „а“ от ЗДвП /в сила от 03.01.2018г./ се предвижда следното: за да
управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право
да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69 „а“ от НПК и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
По същото време е изменена- в сила от
03.01.2018г. и санкционната разпоредба на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП. В новата си
редакция тя предвижда наказание „глоба“ за този, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е загубил
правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП или след като свидетелството му
за управление на МПС е временно отнето по чл.171 т.1 или т. 4 от ЗДвП или по
реда на чл. 69 „а“ от НПК или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Съгласно чл.157 ал.4 от ЗДвП, водач, на
когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
В конкретния случай, въпреки че в
наказателното постановление не е посочено, от останалите факти по делото се
установява, че наказаното лице
притежава свидетелство за управление на МПС, но то е с изтекъл срок на
валидност към датата на проверката. По делото е представена справка от сектор
„Пътна полиция“ за придобити категории и издадени свидетелства за управление на
МПС- валидността е изтекла два месеца преди проверката.
От цитираните норми в предишната и
настоящата редакция се установява, че процесното
деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за управление, чиито
срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с изменението на
нормата на чл.150 „а“ ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.2/2018г., в сила от
03.01.2018г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път изрично е
посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, което да е в срок на валидност.
Вярно е, че до този момент
административно наказващите органи санкционираха нарушения като процесното на основание чл. 150 „а“ ал.1 от ЗДвП като се приемаше хипотезата, при
която водачът управлява МПС със свидетелство за управление, чиито срок на
валидност е изтекъл в законовата хипотеза, която задължава водача да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Съдебната практика противоречиво
тълкуваше разпоредбата на чл. 150“а“ ал.1 от ЗДвП, като част от тази практика
застъпваше разбирането, че свидетелство за управление извън срока на неговата
валидност се приравнява на липса на свидетелство за управление за съответната
категория. Противоречива съдебна
практика по този въпрос се дължи на самата норма, която е неясна, тъй като
изисква водачът да притежава свидетелство за управление валидно за съответната
категория, а същевременно санкционира този, който управлява МПС без да
притежава свидетелство за управление въобще. В тази норма до 03.01.2018г. не са
били предвидени ред хипотези, които също следва да са сред условията,
недопускащи управление на МПС. Същевременно обаче, след като нормата на чл.150
„а“ ал.1 от ЗДвП е изменена в настоящата редакция, е очевидно, че до този
момент разпоредбата е тълкувана разширително, което е
недопустимо от гледна точка на принципите приложими при установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В процесният
случай следва да се отбележи и още един факт. След изменението на санкционната
разпоредба на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, в нея не е предвидена възможност за
налагане на санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на
валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата на
чл.150 „а“ ал.1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от неправоспособен
водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП и
пропуска случая, при който водачът управлява МПС със свидетелство за
управление, което не е в срок на валидност. Доколкото това задължение не е
скрепено вече изрично със санкция, следва да се приеме, че то не е административно
нарушение.
Другата възможност е да се приеме, че
нарушението на това задължение /свидетелството за управление на водача да е в
срок на валидност/ се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.
Независимо от това коя от двете
хипотези би се възприела, налице са предпоставките на чл.3 ал.2 от ЗАНН, при
приложението на които по-благоприятния закон е този в новата редакция.
Предвид изложеното и като се установи,
че същият е притежава СУМПС за категорията на МПС, което е управлявал, но
самото свидетелство е със изтекъл срок на валидност, съдът приема, че липсва
допуснато нарушение по чл.150 „а“ ал.1 от ЗДвП, поради и което обжалваното нак.постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63
ал. 3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева- сторени по делото, при
първоначалното разглеждане на същото пред касационната инстанция и с оглед
измененията в закона в тази насока. Не следва да се присъждат разноски при
настоящото разглеждане на делото, т.к. същото е ново разглеждане на жалбата
срещу нак.постановление, както и по делото не са
извършвани от страна на процесуалният представител допълнителни действия, вкл.
не същият не се явява по делото. Поради и това следва да се присъди сумата от
300 лева, за което да се осъди да заплати ОДМВР- Кърджали.
Така мотивиран, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
19- 0303- 000 472 от 03.12.2018г. на Началника на РУ- Момчилград към ОДМВР-
Кърджали /упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г./, с което на Д.С.Я. с ЕГН-**********, за
нарушение по чл.150 „а“ ал.1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР- Кърджали да заплати на Д.С.Я. с ЕГН-********** сумата
от 300 лева-
сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: